Още една тухла в стената на морето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още една тухла в стената на морето

Shutterstock

Още една тухла в стената на морето

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

7727 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Това, че българското крайбрежие е бетонирано от курорти, всъщност не е съвсем вярно. Или поне е вярно само за част от морето около големите градове. На юг и на север брегът все още е до голяма степен свободен от строежи. Сега новият ръст на пазара на недвижимите имоти върна интереса за инвестиции с гледка към морето и държавата иска да разреши нова вълна застрояване. (Вижте темата на броя тук, тук, тук и тук.)

По тази тема мненията обикновено са крайни. От едната страна са хората, които не искат нито една тухла повече никъде, защото бетонните стени и без това са от Свети Влас до Дюни и от Бяла до нос Калиакра. От другата страна са собствениците на земи и инвеститори, които искат максимална печалба и съответно да се застрояват повече и на нови места. В такава ситуация обикновено арбитър трябва да е държавата, която да намери баланс между тези интереси. За да се случи това обаче, трябва да има много ясна идея как трябва да изглежда българското крайбрежие. Ако искаме масов туризъм - да се поощряват големите курорти. Ако искаме да запазим повече автентичния вид на морето - ограничаване на застроената площ и височината на сградите там.

Крайните мнения по темата са ясни - ако застрояването там ще се случва, както при предишната вълна, опитите да се спре ще бъдат шумни. От друга страна, инвеститорите са в пълното си право да търсят максимална печалба. Това, от което и двете страни имат нужда, е компетентна държава с ясна визия какво иска да направи. Когато решенията се взимат като следствие от смислена и добре обяснена политика, съмненията към тях ще са много по-малки, съответно и напреженията. Да, вероятно и двете страни ще са по малко недоволни, но нали това е клишето за добра сделка.

Проблемът със строежите не е само около морето. На много места в София инвестиционните планове също предизвикват напрежение. Последната вълна беше срещу високите сгради на различни места из града и Столичната община се опита да ги ограничи с поправки в закона за София (вижте тук). Това принципно е добре, но проблемът е, че дори и да има някакво решение, то ще бъде, първо, закъсняло и, второ, ще е само за столицата. Доста по-големият проблем при строежите е Законът за устройство на територията, който е пълен с пороци, и по този случай ужасно труден за корекции. А когато има корекции, обикновено са в частен интерес.

Докато правилата са неясни и държавата няма политика, повечето строежи ще предизвикват напрежение. Което е жалко, защото новите сгради, ако са измислени и построени по правилния начин, са част от прогреса - от това, че светът върви напред. Често те са и много повече от четири стени и покрив. Пример за това е амбицията на бившите собственици на "Телерик" да превърнат някогашния офис на компанията, от която те излязоха преди време, в нещо като частен техпарк - инкубатор за технологични проекти.

В броя ще видите още:

Ръстът на световната икономика ще се забави

Това, че българското крайбрежие е бетонирано от курорти, всъщност не е съвсем вярно. Или поне е вярно само за част от морето около големите градове. На юг и на север брегът все още е до голяма степен свободен от строежи. Сега новият ръст на пазара на недвижимите имоти върна интереса за инвестиции с гледка към морето и държавата иска да разреши нова вълна застрояване. (Вижте темата на броя тук, тук, тук и тук.)

По тази тема мненията обикновено са крайни. От едната страна са хората, които не искат нито една тухла повече никъде, защото бетонните стени и без това са от Свети Влас до Дюни и от Бяла до нос Калиакра. От другата страна са собствениците на земи и инвеститори, които искат максимална печалба и съответно да се застрояват повече и на нови места. В такава ситуация обикновено арбитър трябва да е държавата, която да намери баланс между тези интереси. За да се случи това обаче, трябва да има много ясна идея как трябва да изглежда българското крайбрежие. Ако искаме масов туризъм - да се поощряват големите курорти. Ако искаме да запазим повече автентичния вид на морето - ограничаване на застроената площ и височината на сградите там.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    wpo34378687 avatar :-|
    wpo34378687

    Драги ми защитници на инвеститори, няма вече празно място по плажовете,няма въздух ,няма слънце или сянка без пари. И става въпрос за пране на огромни пари,колкото по голям хотел толкова повече изпрани пари. А собствениците биват клатени от държавата.ако искат да си построят кучешка колиба-не може,но ако си продаде земята то инвеститора може всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чувате ли нещо от целия шум?

Чувате ли нещо от целия шум?

Колко са осъдените за корупция

Колко са осъдените за корупция

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.