Още една тухла в стената на морето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Още една тухла в стената на морето

Shutterstock

Още една тухла в стената на морето

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

7397 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Това, че българското крайбрежие е бетонирано от курорти, всъщност не е съвсем вярно. Или поне е вярно само за част от морето около големите градове. На юг и на север брегът все още е до голяма степен свободен от строежи. Сега новият ръст на пазара на недвижимите имоти върна интереса за инвестиции с гледка към морето и държавата иска да разреши нова вълна застрояване. (Вижте темата на броя тук, тук, тук и тук.)

По тази тема мненията обикновено са крайни. От едната страна са хората, които не искат нито една тухла повече никъде, защото бетонните стени и без това са от Свети Влас до Дюни и от Бяла до нос Калиакра. От другата страна са собствениците на земи и инвеститори, които искат максимална печалба и съответно да се застрояват повече и на нови места. В такава ситуация обикновено арбитър трябва да е държавата, която да намери баланс между тези интереси. За да се случи това обаче, трябва да има много ясна идея как трябва да изглежда българското крайбрежие. Ако искаме масов туризъм - да се поощряват големите курорти. Ако искаме да запазим повече автентичния вид на морето - ограничаване на застроената площ и височината на сградите там.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Крайните мнения по темата са ясни - ако застрояването там ще се случва, както при предишната вълна, опитите да се спре ще бъдат шумни. От друга страна, инвеститорите са в пълното си право да търсят максимална печалба. Това, от което и двете страни имат нужда, е компетентна държава с ясна визия какво иска да направи. Когато решенията се взимат като следствие от смислена и добре обяснена политика, съмненията към тях ще са много по-малки, съответно и напреженията. Да, вероятно и двете страни ще са по малко недоволни, но нали това е клишето за добра сделка.

Проблемът със строежите не е само около морето. На много места в София инвестиционните планове също предизвикват напрежение. Последната вълна беше срещу високите сгради на различни места из града и Столичната община се опита да ги ограничи с поправки в закона за София (вижте тук). Това принципно е добре, но проблемът е, че дори и да има някакво решение, то ще бъде, първо, закъсняло и, второ, ще е само за столицата. Доста по-големият проблем при строежите е Законът за устройство на територията, който е пълен с пороци, и по този случай ужасно труден за корекции. А когато има корекции, обикновено са в частен интерес.

Докато правилата са неясни и държавата няма политика, повечето строежи ще предизвикват напрежение. Което е жалко, защото новите сгради, ако са измислени и построени по правилния начин, са част от прогреса - от това, че светът върви напред. Често те са и много повече от четири стени и покрив. Пример за това е амбицията на бившите собственици на "Телерик" да превърнат някогашния офис на компанията, от която те излязоха преди време, в нещо като частен техпарк - инкубатор за технологични проекти.

В броя ще видите още:

Ръстът на световната икономика ще се забави

Това, че българското крайбрежие е бетонирано от курорти, всъщност не е съвсем вярно. Или поне е вярно само за част от морето около големите градове. На юг и на север брегът все още е до голяма степен свободен от строежи. Сега новият ръст на пазара на недвижимите имоти върна интереса за инвестиции с гледка към морето и държавата иска да разреши нова вълна застрояване. (Вижте темата на броя тук, тук, тук и тук.)

По тази тема мненията обикновено са крайни. От едната страна са хората, които не искат нито една тухла повече никъде, защото бетонните стени и без това са от Свети Влас до Дюни и от Бяла до нос Калиакра. От другата страна са собствениците на земи и инвеститори, които искат максимална печалба и съответно да се застрояват повече и на нови места. В такава ситуация обикновено арбитър трябва да е държавата, която да намери баланс между тези интереси. За да се случи това обаче, трябва да има много ясна идея как трябва да изглежда българското крайбрежие. Ако искаме масов туризъм - да се поощряват големите курорти. Ако искаме да запазим повече автентичния вид на морето - ограничаване на застроената площ и височината на сградите там.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    wpo34378687 avatar :-|
    wpo34378687

    Драги ми защитници на инвеститори, няма вече празно място по плажовете,няма въздух ,няма слънце или сянка без пари. И става въпрос за пране на огромни пари,колкото по голям хотел толкова повече изпрани пари. А собствениците биват клатени от държавата.ако искат да си построят кучешка колиба-не може,но ако си продаде земята то инвеститора може всичко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK