Още една тухла в стената на морето

Това, че българското крайбрежие е бетонирано от курорти, всъщност не е съвсем вярно. Или поне е вярно само за част от морето около големите градове. На юг и на север брегът все още е до голяма степен свободен от строежи. Сега новият ръст на пазара на недвижимите имоти върна интереса за инвестиции с гледка към морето и държавата иска да разреши нова вълна застрояване. (Вижте темата на броя тук, тук, тук и тук.)

По тази тема мненията обикновено са крайни. От едната страна са хората, които не искат нито една тухла повече никъде, защото бетонните стени и без това са от Свети Влас до Дюни и от Бяла до нос Калиакра. От другата страна са собствениците на земи и инвеститори, които искат максимална печалба и съответно да се застрояват повече и на нови места. В такава ситуация обикновено арбитър трябва да е държавата, която да намери баланс между тези интереси. За да се случи това обаче, трябва да има много ясна идея как трябва да изглежда българското крайбрежие. Ако искаме масов туризъм - да се поощряват големите курорти. Ако искаме да запазим повече автентичния вид на морето - ограничаване на застроената площ и височината на сградите там.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инфографика Корицата на новия брой на "Капитал" Увеличаване Корицата на новия брой на "Капитал" Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Крайните мнения по темата са ясни - ако застрояването там ще се случва, както при предишната вълна, опитите да се спре ще бъдат шумни. От друга страна, инвеститорите са в пълното си право да търсят максимална печалба. Това, от което и двете страни имат нужда, е компетентна държава с ясна визия какво иска да направи. Когато решенията се взимат като следствие от смислена и добре обяснена политика, съмненията към тях ще са много по-малки, съответно и напреженията. Да, вероятно и двете страни ще са по малко недоволни, но нали това е клишето за добра сделка.

Проблемът със строежите не е само около морето. На много места в София инвестиционните планове също предизвикват напрежение. Последната вълна беше срещу високите сгради на различни места из града и Столичната община се опита да ги ограничи с поправки в закона за София (вижте тук). Това принципно е добре, но проблемът е, че дори и да има някакво решение, то ще бъде, първо, закъсняло и, второ, ще е само за столицата. Доста по-големият проблем при строежите е Законът за устройство на територията, който е пълен с пороци, и по този случай ужасно труден за корекции. А когато има корекции, обикновено са в частен интерес.

Докато правилата са неясни и държавата няма политика, повечето строежи ще предизвикват напрежение. Което е жалко, защото новите сгради, ако са измислени и построени по правилния начин, са част от прогреса - от това, че светът върви напред. Често те са и много повече от четири стени и покрив. Пример за това е амбицията на бившите собственици на "Телерик" да превърнат някогашния офис на компанията, от която те излязоха преди време, в нещо като частен техпарк - инкубатор за технологични проекти.



В броя ще видите още:

Ръстът на световната икономика ще се забави
Идва ли краят на ниските лихви
Пътепис за Френската Ривиера отвъд клишетата