С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 10 май 2018, 15:34, 3078 прочитания

Мнения Daily - Празнуването на ден на съветската армия е извращение

И още: Централната ос, около която балансира ГЕРБ, се мести на Изток; Държим се като лоша глутница вълци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За България 8/9 май е доста сложна дата, която да е повод за размисъл.

Още по темата

Мнения Daily - Има ли смисъл да раждате деца в България

И още: Защо телевизиите игнорират проблема с хазарта; Митът за вярващите българи ще рухне при налагане на религиозен данък

14 май 2018

Мнения Daily - Рецептата на Доган за успешно властване

И още: Склонна ли е България на геополитически сръдни поради спрени джобни; Каква е ползата ни от ЕС и НАТО

13 май 2018

Мнения Daily - Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете

И още: България води пред Унгария по съдебно преследване на медии; Няма демокрация без върховенство на закона

9 май 2018

Мнения Daily - Путин не е сравним с десните опоненти на левичаря Уотърс

И още: Патриотите са новият "Отечествен фронт"; Защо Марешки симулира излизане от НАТО

8 май 2018
9-ти май

Празнуването на ден на съветската армия е извращение

От коментар на бившия министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил

Празнуването в България на 9 май почти изключително като празник на съветската армия е тежко образователно извращение, което единствено създава конфронтация в българското общество. Най-малкото, което би трябвало да направим на този ден, ако ще празнуваме, е да ангажираме едновременно Русия, Великобритания, САЩ и Германия в подобно събитие.

Да се противопоставя Русия и страните на НАТО на 9 май е абсурд. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се противопоставя 8 май и 9 май е също абсурд. (8 май - капитулацията на Германия, датата, отбелязвана от Западна Европа, докато Русия празнува на 9 май. Също на 9 май, но 1950 е подписана Декларацията на Шуман, която довежда до създаването на Европейския съюз.) Да се представя победата над фашистка Германия просто като победа на Червенията армия е също абсурдно.



За България 8/9 май е доста сложна дата. Това трябва да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво точно трябва празнуваме на 8/9 май? Това, че България е загубила войната? Че е успяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е минала от контрола на един чужд режим под контрола на друг, много по-безкомпромисен и жесток чужд режим? Че е успяла да спаси евреите? Че не е успяла да спаси евреите? Че един частично фашизиран и частично пасивен политически и интелектуален елит е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е започнал процес, който няколко години по-късно е довел до началото на друг процес, който десетилетия по-късно ни е приобщил, благодарение на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или празнуваме това, че при две световни войни се оказваме на страната на загубилите, заради надеждата да си върнем земи, които смятаме, че ни принадлежат? Или нещо друго?

Без съмнение трябва да празнуваме, че се озовахме в два блока, НАТО и ЕС, които ни предпазват от случайни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник трябва да е много внимателно обмислен, защото и към НАТО, и към ЕС се отнасяме с немалка доза безотговорност и на принципа на Бай Ганьо "имал си бол пари, платил си".

В крайна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за онова, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и откровено да си кажем, че, макар и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не допускаме тези дати да бъдат яхани от пропагандни проекти и историческа неграмотност.

------------
Добрата вест е, че това отваря място за проевропейска опозиция.


Евразийство

Централната ос, около която балансира ГЕРБ, се мести на Изток

От коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле"


Фотограф: Георги Кожухаров

В центъра на София се веят руски знамена и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове демонстрират по улиците, официално подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание "грейват" на снимки я от окупирания Крим, я от военния парад за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически сблъсък заради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в момент, когато правителството в Москва провежда дезинформационна кампания срещу Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не изглежда някой да забелязва нещо нередно.

ГЕРБ доминира вече десет години прозападното политическо пространство, приемано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните успехи благодарение на своята привързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше достатъчно, за да се смята, че България върви относително стабилно по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро симптомите на заболяването "Троянски кон" бяха нещо маргинално, днес обаче те вече напредват към средата на сцената. И ако Борисов продължи да настоява да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?

Днес централната ос, около която балансира ГЕРБ, изглежда изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско усилие, а като солова акция. "Атака" вече изобщо не е самотна в искането си за напускане на НАТО и ЕС - най-малката парламентарна група "Воля" изведнъж също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за "День Победы" от Червения площад. Двама зам.-шефове на парламента на държава от ЕС и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата управляваща партия не изглежда дори възмутена. Сидеров дори е официална част от управлението. Колкото и категорични евроатлантически позиции да изказва зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като проява на различие.

Това е политическият пейзаж в парламента. Борисов може да продължи да балансира, но някой очевидно е преместил въжето на Изток. А това ще му създаде поне два сериозни проблема. Първо, може да разколебае част от избирателите на ГЕРБ, които приемат себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще разширява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска опозиция.

------------
Имаме класическа революционна ситуация без ясно изявен политически носител.


Homo homini lupus est*

Държим се като лоша глутница вълци

От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил


Фотограф: Надежда Чипева

Темата, над която разсъждавам напоследък е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, формална демокрация, имитационна демокрация, менте демокрация. Нашето общество сме един колективен доктор Франкенщайн и сътворихме нещо ако не чудовище, то най-малкото уродливо политическо създание. То постепенно излезе извън контрол и започва да се превръща в огромна заплаха за държавата, обществото и гражданите. Родено от идеята за демокрация, това уродливо политическо създание започва да изяжда с неутолим апетит самата демокрация.

Разбира се, тези тридесет години не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Те, главно в началото и най-вече с устрема, с волята, с порива за промяна успяха да постигнат не малко, донесоха ни реални свободи, опитаха се да трансформират собствеността по начин, предпоставящ създаването на повече самостоятелни, независими и отговорни за своята лична жизнена стратегия индивиди. Но от един момент нататък и преди всичко през последните десет години хубавото започна да бъде минимизирано, настаниха се дефицити на демократичност и инстинкти за тоталитарност у властващите, развихри се злокобна корупция и възтържествува катастрофична безнаказаност.

Липсата на справедливост стана апокалиптична. Голяма част от честното и почтеното, знаещото и можещото, кадърното и талантливото започна на талази, на девети вълни да се изнася от България.

Това повече не бива да продължава. Още повече, то не може да продължава – изчерпало се е като система, като режим. Но печелещите от него искат то да продължава. И се стига до колосално противоречие – начинът, по който България деградира се е изчерпал напълно и не е в състояние да продължи без изблици на насилие и съпротива, а тези, които печелят от този начин, искат това да продължи. Класическа революционна ситуация без ясно изявен политически носител на революционната промяна.

Но първата крачка трябва да бъде направена. В противен случай последствията за България могат да станат от изключително трудно лечими – практически нелечими.
Ние сме напълно деморализирани и обезценностени на всички нива, във всички общности, при всички начинания и за всички усилия. Ние все повече се държим – вредом и навсякъде – като лошата глутница вълци. Действаме именно по Закона на лошата глутница вълци.

Ето накратко как действа този закон: Има глутница от вълци – те са 10 на брой и за прехраната им елените са също 10. По 1 елен за всеки вълк. По някакви причини, обаче, елените стават 8. Тогава лошата глутница изяжда 2 от вълците и отново за всеки вълк има по 1 елен. Но заедно с това вътре в глутницата нараства недоверието, всеки знае, че утре може да дойде неговият ред, ето защо търси алтернативни пътища за оцеляване или търси как да намали броя на вълците в глутницата не за негова сметка. Така глутницата решава в краткосрочен план своя проблем с прехраната си, но в дългосрочен тя отслабва и става уязвима спрямо конкурентните глутници.

А тази картинка е навсякъде, абсолютно навсякъде, без значение за какво иде реч – дали за образование или наука, дали за икономика или финанси, дали за здравеопазване или екология, дали за култура или спорт, дали за пенсии или заплати, дали за настояще или за бъдеще. Общество, докарано до състоянието да живее по Закона на лошата глутница вълци е обречено общество.

-----------
*Човек за човека е вълк (лат.)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Продажбата на правосъдие е неприемлива Продажбата на правосъдие е неприемлива

Решението по делото "Кантарев срещу БНБ" дава ориентир по един от важните въпроси на българското правосъдие – съдебните такси

19 окт 2018, 696 прочитания

Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса" 7 Мнения Daily - Арабският свят има своята версия на "Желязната завеса"

Последният коментар на саудитския журналист Джамал Хашоги за "Вашингтон пост"

18 окт 2018, 2756 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Кога Източна Европа ще забогатее

Конвергенцията в ЕС

Пропуканата витрина на ГЕРБ

Скандалът с ремонтите в София постави въпроса за модела, по който се управлява столицата

Пируетите на Сидеров

Въпреки труса в "Обединените патриоти" до разпад на мнозинството едва ли ще се стигне

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Колко е важно да бъдеш самотен

Британският писател Иън Макюън за спорните диагнози на настоящето

Албания - балканска приказка

Красота и изненада отвъд клишетата на 600 км от София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.10.2018 Прочетете