Защо диктаторите обичат спорта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо диктаторите обичат спорта

Shutterstock

Защо диктаторите обичат спорта

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

3670 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Диктаторите имат слабост към спорта. Като се започне от Нерон, който е бил запален по състезания с колесници, мине се през Хитлер, Мусолини, Кадафи (който уреди сина си да играе в три италиански клуба) и се стигне, разбира се, до Путин. Руският президент положи огромни усилия световното по футбол, което започна тази седмица, да се проведе именно в страната му. Това се случи през 2010 г. – още преди окупирането на Крим, войната в Украйна, отравянето на Скрипал, убийството на Немцов и разкритията за намеса в изборите в САЩ и Европа. Именно заради тях сега световното е дори по-важно за Путин – то е начин Русия да излезе поне малко от изолацията на Запада и да измие изцапаното си лице с някакъв човешки сюжет. Футболът, казва веднъж руският композитор Шостакович, е балет за масите и сега Москва ще се опита да пренесе върху себе си поне част от магията, която ще владее милиарди хора по света през следващия месец. Както Хитлер през 1936 г. с олимпийските игри в Берлин, или Лукашенко със световното по хокей.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Темата от корицата в този "Капитал" е за футболното първенство, но не за спортната му страна, а какво се случва извън нея – какви ще са политическите и икономическите ефекти от него за Русия, света и България.

Българските политици също обичат подобни спортни събития, и то не само като зрители. Те често удобно отклоняват вниманието от местните скандали и обикновено около тях няма големи катаклизми. За ГЕРБ и Бойко Борисов подобна глътка въздух е особено нужна. През последните седмици напрежението около правителството се увеличава по няколко направления. Бурлеската със социалния министър (единия ден уволнен, другия възстановен) е само един от сюжетите, които показват, че политическите градуси се повишават. Продължава натискът за смяна на вътрешния министър, а един от коалиционните партньори – Валери Симеонов, отново атакува министърката на туризма Николина Ангелкова. Ситуацията изглежда идеална за по-сериозен ремонт на кабинета, а краят на европредседателството дава и някакъв повод за него. Това обаче поне засега, изглежда, ще се отложи, след като БСП обяви, че ще поиска вот на недоверие на правителството. При това положение социалистите, изглежда, правят услуга на част от министрите, тъй като ремонтът сега ще изглежда като поддаване на натиска отляво (вижте тук). Така в момента цялото политическо напрежение изглежда като клатене на лодката, което само имитира движение, а всъщност всичко седи на едно място.

Или всъщност почти всичко. В следващите дни правителството ще подаде официално молба за членство в банковия съюз, което е почти революционно решение предвид застоя от последните години. Това се прави, за да се гарантира по-късно влизането в преддверието на еврозоната. Лошата новина е, че приемането в ERM II няма да се случи сега, както се надяваше правителството през последната година, а най-рано след 12 месеца. Добрата е, че дори само влизането в банковия съюз ще донесе ползите от надзор върху банките, който няма да е натоварен с толкова много съмнения, колкото БНБ след фалита на КТБ (повече тук).

И това не е единствената добра новина. Лятото е вече в разгара си, пътуванията вероятно са планирани и на стр. 66 ще видите няколко съвета как да останете във форма по време на ваканцията и една страхотна изложба на фотографиите на арх. Николай Попов за българското Черноморие през 60-те. Накратко, българската политика (вероятно) скоро ще се успокои, започва световното и сезонът на ваканциите – животът има и слънчева страна.

Диктаторите имат слабост към спорта. Като се започне от Нерон, който е бил запален по състезания с колесници, мине се през Хитлер, Мусолини, Кадафи (който уреди сина си да играе в три италиански клуба) и се стигне, разбира се, до Путин. Руският президент положи огромни усилия световното по футбол, което започна тази седмица, да се проведе именно в страната му. Това се случи през 2010 г. – още преди окупирането на Крим, войната в Украйна, отравянето на Скрипал, убийството на Немцов и разкритията за намеса в изборите в САЩ и Европа. Именно заради тях сега световното е дори по-важно за Путин – то е начин Русия да излезе поне малко от изолацията на Запада и да измие изцапаното си лице с някакъв човешки сюжет. Футболът, казва веднъж руският композитор Шостакович, е балет за масите и сега Москва ще се опита да пренесе върху себе си поне част от магията, която ще владее милиарди хора по света през следващия месец. Както Хитлер през 1936 г. с олимпийските игри в Берлин, или Лукашенко със световното по хокей.

Корицата на новия брой на "Капитал"
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    predavatel avatar :-|
    no

    Е, значи и Тръмп е диктатор, тъкмо сега спечели домакинството на световното през 2026


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да мълчиш от страх

Да мълчиш от страх

Зелени боклуци

Зелени боклуци

Политическият "Хотел "Калифорния"

Политическият "Хотел "Калифорния"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK