Микрорастеж и макропроблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Микрорастеж и макропроблеми

Shuterstock

Микрорастеж и макропроблеми

Българската икономика достигна предела на възможностите си да расте на базата на натрупани буфери

Николай Стоянов
1535 прочитания

Shuterstock

© Shuterstock


Парите, които ще влязат в банките, ще увеличат стимула за кредитиране и ще поддържат лихвите ниски.

Ако гледате само прогнозите, всичко е розово. Всички казват, че българската икономика ще расте през 2015 г. и като изключим последно публикуваните очаквания на Европейската комисия, консенсусът е, че това ще става с ускорявaщ се темп.

Да си планирате следващата година само на базата на това обаче означава някъде през 2015 г. да сте много изненадани. Ще се присъедините към мнозинството хора, които ползват статистиката, както пияният ползва стълба на улична лампа - за опора, а не за осветяване.
Според октомврийската прогноза на МВФ например догодина растежът трябва да достигне 2%. Фондът (нищо лично към анализаторите му, можеше да е практически всяка друга институция ) има вече дълга традиция да изпуска целта. Според очакванията му през 2008 - сега трябваше да растем с 6%, ако вземем 2010 - с 4%, а ако 2012 г., трябваше 2014 г. да приключи с над 2%. Така по всичко личи, че дори и оптимизмът слиза надолу като по стълбичка. Тази динамика е може би по-показателна от абсолютните стойности и е индикатор за свиващия се потенциал на българската икономика. Тя просто достигна предела на възможностите си да расте и да запазва стабилни макропоказатели на собствен ход, консумирайки натрупани буфери. До 2014 г. България преминаваше през световната финансова криза без сериозни катаклизми, но не благодарение на провежданите политики, а по-скоро заради конкурентни предимства, извоювани преди това. Накратко - ниските данъци. Техният ефект обаче постепенно беше изяден от корупция, тромава администрация и правна несигурност.

Те вдигат цената на правене на бизнес и блокират и всеки опит за реформи, за каквито и без това няма сериозна политическа воля. Така постепенно започнаха да блокират цели ключови отрасли като енергетиката и да гърмят бомби като КТБ. А с времето нереформираните социални системи започват да гълтат все повече ресурс, за да произвеждат същия или дори по-лош резултат.

Буфери за оптимизма

Има няколко конкретни причини основанията за оптимизъм за догодина да са под въпрос. На първо място основният двигател от последните години - износът, се забавя. Има нишови области, в които компании продължават да се развиват добре и да се нагаждат към чуждите пазари, но просто няма база, на която темповете от 2010 г., които извадиха икономиката от рецесия, да се повторят. За това освен проблемите на вътрешната среда фактор ще е и забавянето в еврозоната. А шокови събития като нова газова криза може дори да натежат допълнително.

Същата комбинация от външни и вътрешни фактори възпрепятства и двигателя отпреди кризата - преките чуждестранни инвестиции. През 2014 г. те се движат около стойностите от миналата година и дори да се оттласнат от нивата около 1 млрд. евро годишно, няма никакви индикации за бум, който да даде импулс на икономиката.
Съществена заплаха остава и дефлацията. В момента в България цените спадат най-силно от всички страни в ЕС. До голяма степен това е заради еднократни популистки администртивни мерки, които отшумяват, но процесът е и в цяла Европа, където вече има 12 страни с отрицателна или нулева инфлация. Малка отворена икономика с фиксиран курс няма защитни механизми срещу внос на инфлация и дефлация. Пряко следствие от дефлацията е и изостряне на проблемите в бюджета. Макар и вече преобладаващото мнение, че за 2014 г. той е бил сбъркан априори, сега вече дефицитът върви по траекторията на най-лошата за фиска 2010 г. и дефицитът се очертава да наближава 4%. За следващата година ЕК очаква отново България да надвиши позволените 3%. А това дори не калкулира и опасността от нови извънредни събития в стил КТБ.

Резултатът от всичко това е, че държавата трупа нов дълг, за да покрива дупките. Още до края на годината той ще наближи 25% от БВП. Обслужването му ще отнема все повече ресурс и ще натежава на бюджета. Тези процеси спряха и крехката тенденция на частния сектор да намалява задлъжнялостта си.

Симптоми за разпад

Всички тези конкретни показатели обаче не са толкова проблеми сами по себе си, колкото симптоми за нереализираната и разпадаща се визия за развитие на страната. Ниските данъци са идеално решение за наваксване на изостаналото икономическо развитие, но при положение че привличат инвестиции, които произвеждат повече доходи и че публичните системи се реформират, за да поглъщат по-малко ресурси. Когато корупцията блокира обществото, качеството на услугите спада и недофинансираните системи се разпадат.

А лошото е, че не се очертава воля нещо да се промени. Пъстрият парламент и разнородното правителство трудно ще генерират реформи и вероятно в много от секторите ще предпочетат просто да подритнат проблемите напред. Освен това сложната коалиция и крехкото политическо равновесие вещаят тромава реакция при нови евентуални кризи. Нивата на несигурност се покачват, защото не може да се прогнозира кога някоя тиктакаща бомба (може би в енергетиката, може би отново във финансовия сектор, може би другаде) ще гръмне. А тогава дори и базовият сценарий за слаб ръст може да не се реализира.

В море от ликвидност

Колкото и невероятно да звучи на фона на кризата с епицентър КТБ, най-добрият кандидат за двигател е банковата система. От средата на 2013 г. тя е нетен износител на свободен ресурс. Това означава, че банките имат свръхликвидност, която не успяват да пласират на местния пазар. Нещо, което се случва за пръв път от 2006 г. насам. В допълнение, в последните месеци тенденцията се засилва, като вече нетните активи на банките зад граница са близо 4 млрд. лв. Още в края на годината те ще получат и нова инжекция, след като Фондът за гарантиране на влоговете започне изплащане на гарантирани депозити в КТБ.

Вноските във фона са квазиданък върху банковите депозити в размер на 0.5% от влоговата база годишно, който се събира от 15 години, като сумарният ефект са натрупани 2.1 млрд. лв. Сега предстои фондът да ги излее всичките на пазара, заедно с още 1.5 млрд. лв., които трябва да вземе на заем. Голяма част от този допълнителен ликвиден ресурс вероятно ще остане в банковата система, което ще увеличи стимула за кредитиране и ще поддържа лихвите ниски (а те вече са на най-ниските си нива за 25 години преход). Този положителен ефект би могъл да неутрализира напълно страничните ефекти от КТБ, стига притесненията на вложителите да бъдат успокоени и да не се разпрострят към други институции. И през третото тримесечие банките с местни собственици са под натиск от тегления, като тази динамика е важна и трябва да се адресира с всякакви мерки за връщне на доверието в сектора и в регултора му.

Други положителни импулси за икономиката може да дойдат отвън - от очакването размразяване на спрените европрограми или от положителен ликвиден шок от ЕЦБ. Ниската инфлация в еврозоната и дефлационните очаквания, може да подтикнат централната банка към нестандартно стимулиране, което косвено да се отрази и в България. А за да може страната и бизнесът да е възползват е ключово правителството да удържи стабилността на публичните финанси, което да не позволи понижаване на рейтинги и покачване на рисковите премии за България.

Парите, които ще влязат в банките, ще увеличат стимула за кредитиране и ще поддържат лихвите ниски.

Ако гледате само прогнозите, всичко е розово. Всички казват, че българската икономика ще расте през 2015 г. и като изключим последно публикуваните очаквания на Европейската комисия, консенсусът е, че това ще става с ускорявaщ се темп.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Плаване в бурни води

Плаване в бурни води

Полетът на карго превозвачите

Полетът на карго превозвачите

Един терминал не стига

Един терминал не стига

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK