Сделките на 2015 г.: Смут в предградието на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделките на 2015 г.: Смут в предградието на Европа

Сделките на 2015 г.: Смут в предградието на Европа

България е на път трайно да се сдобие с имиджа на опасния краен квартал в западащ град

Паулина Михайлова
2382 прочитания

© shutterstock


През 2015

Въпреки че гръцката банкова криза поотмина, в плановете за преструктуриране на някои от тамошните финансови институции влиза и продажба на поделения в чужбина. По тази линия може да има интересни събития и в България.

И така, имате къща в краен квартал, платили сте доста за нея и да се живее там не е чак мечта, но пък си има и добри страни. В рамките на броени седмици обаче няколко съседни къщи са обрани, полицията нищо не прави, няколко други направо са окупирани от неизгонваеми местни банди и съпругата ви все по-често се притеснява да се прибира по тъмно.

Да, доскоро приличният за живеене квартал вече е опасен и решавате да продадете къщата, за да се преместите на по-сигурно място. Същото правят още няколко семейства. Имотните брокери имат работа - има и купувачи, най-вече съседи, родени на същото място, които не се плашат лесно, и спекуланти, надяващи се да изкарат пари от къщите някой ден.

Ако говорим за инвестиции, приблизително такъв е образът и на България – част от и без това не особено перспективната Европа и с вътрешни проблеми. Затова и бум на инвестициите и придобиванията няма как да се очаква. Тенденцията е те да намаляват заедно с доверието към страната. И доколкото сделки все пак има, те са тип "лешоядски" (имотни проекти втора ръка, осребряване на обезпечения) и спекулативни (временни дялови инвестиции с цел бърза продажба и печалба). Стратегическите инвеститори са малки и се целят в по-ниско капиталоемки бизнеси - центрове за изнесени услуги и информационни технологии.

В дългосрочен план това положение със сигурност е вредно за държавата. В изнесените услуги и софтуера няма нищо лошо, но би било добре заедно с тези инвеститори да дойдат и компании, които имат достатъчно доверие в България, за да направят тук нещо непреместваемо.

Какво плаши големите пари

Накратко - политическата нестабилност, неработещата съдебна система, липсата на предвидимост в законодателството, малкият и беден пазар. Това е основният извод, който за пореден път беше направен на конференцията "Сделки и инвестиции", организирана от "Капитал" в края на октомври. Освен от макроикономическа гледна точка липсата на чужд капитал означава, че и българските инвеститори работят при същата лоша среда.

"Външните инвеститори често имат стереотип за България, подобен на история на ужасите, как някой идва и им отнема компанията", каза на конференцията Елвин Гури, управляващ съдружник във фонда Empower Capital, създаден с евросредства. Според него това е една от трудностите за навлизане на задгранични инвестиции в местни компании. Има и друга важна бариера, ако говорим конкретно за дялово инвестиране. "Собствениците на български фирми обикновено са тип предприемачи и имат страх някой да влиза в къщата им", смята Гури.

"Истината е, че ние сме малка страна и инвеститорите трудно вземат решение да се насочат към България, избирайки компания, в която да вложат парите си. Те очакват фирми с достатъчно голям оборот и достатъчно широка перспектива. А България е малка и политически нестабилна. Затова тя има шанс да привлече повече внимание, ако е част от регионален хъб", смята Златолина Мукова, партньор във фонда NEVEQ II (за рискови инвестиции, отново с еврофинансиране). "Това, че България е малък пазар, обаче е и предимство, доколкото проверката на даден предприемач тук е много по-лесна, имам предвид буквално дали той е лоялен, дали си плаща", каза Росен Иванов, управляващ партньор във фонда BlackPeak Capital (също управляващ средства от ЕС).

Бизнес на фокус

Според участниците в конференцията инвестициите и придобиванията в България в краткосрочен план ще са предимно в информационните технологии, някои ниши в телекомуникациите, аутсорсинга, бързооборотните стоки, производствата за износ. Износът всъщност се разглежда от участниците и на конференцията Next Year Business Plan като (почти) единствения двигател на икономическия растеж догодина.

"Може да се каже, че 2014 г. е годината на неосъществените или отложените сделки. Поради завишения риск често се прибягва до по-креативни схеми за навлизане на стратегически инвеститори, например чрез поетапно изкупуване с цел разпределение на риска във времето или чрез опции за обратно изкупуване, каквито бяха например сделките за "Спиди" и М&BM Express", смята Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment. Има и придобивания, които се правят в търсене на намаляване на разходите - например чужди стратегически компании купуват местни дружества с цел осигуряване на достъп до евтината им суровина.

"Можем да очакваме сделки в резултат на консолидация в сектора на бързооборотните стоки – така например процеси по продажба вървят в сектора на веригите за хранителни стоки. В хранително-вкусовата промишленост също се наблюдават текущи процеси за продажба на по-значими компании от сектора. Съществува стратегически интерес както в карго, така и в пътническия превоз", казва Юлиан Гиков, който не изключва и още придобивания на по-малки банки.

Според Росен Иванов от BlackPeak Capital други сектори, в които могат да се очакват сделки, са IT, земеделие, изнесени бизнес процеси (Business Process Outsourcing или BPO), телекомуникации. Отделно е логично да има поне частично съживяване на интереса към недвижимите имоти.

Кои ще са сделките

Да се предвиди кои ще са големите сделки за 2015 г. не е възможно, но все пак има очаквания. Например - активите на и около Цветан Василев. Промяна в собствеността на БТК е възможно да има скоро, твърдят източниците на "Капитал". На наситен и силно конкурентен пазар като телекомуникационния един от основните оператори не може да си позволи продължителното битуване в сферата на влияние на банкер беглец. Въпросът е доколко в случая ще става въпрос за класическа сделка или по-скоро за овладяване. По същата логика тази линия сделки може да има и за НУРТС и "Петрол".

Въпреки че гръцката банкова криза поотмина, в плановете за преструктуриране на някои от тамошните финансови институции влиза и продажба на поделения в чужбина. По тази линия може да има интересни събития и в България.

Със сигурност ще има и нов опит за продажба на "Близу" - базираният в Швеция фонд EQT периодично пробва да излезе от българското си приключение, но при задлъжнялост от този порядък (185 млн. евро кредит) липсата на интерес е обяснима.

За продан е и най-големият автобусен превозвач - "Юнион Ивкони", който заради неплащания на лизинги вече е 51% собственост на групата около "Еврохолд България". На път са и няколко сделки в сферата на търговските вериги за хранителни стоки.

Факт е обаче, че рязка промяна в инвеститорските настроения към България засега не се очертава. И за да има приятни изненади, ще трябват стимули. Политическата стабилност, работещо образование и съдебна система (или поне начало на реформи), цялостна предвидимост на бизнес средата.

 

Трамплин от 25 млн. евро

Активност ще има и в резултат на вложенията на BlackPeak Capital и Empower Capital, които до края на следващата година ще трябва да разпределят общо 25 млн. евро като вложения в работещи български компании. Парите идват по линия на инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Те ще трябва да бъдат инвестирани в действащи малки и средни компании в страната, като изборът е на двата фонда. Те са съответно под ръководството на част от екипа на Entrea Capital и на Елвин Гури и Томас Хигинс.

Елвин Гури е бивш одитор в PWС в София, работил в ЕБВР в Лондон и София и е съосновател на JetFinance International, продадена успешно шест години след създаването й на BNP Paribas Personal Finance. Хигинс пък е бивш директор в Българо-американския инвестиционен фонд, после съосновател и управляващ сътрудник на Balkan Accession Fund (BAF - фонд, управлявал 110 млн. евро, основател и председател на Empower.bg - организация с нестопанска цел, която управлява наградите Empower за млади стартиращи създатели на бизнес). Накратко - и Гури, и Хигинс са точно това, което може да се нарече серийни предприемачи.

В BlackPeak Capital са Росен Иванов, Кирил Иванов, Ангел Стефанов и Ивайло Господинов от Entrea Capital - сред известните компании в сферата на инвестициите, консултирала например "Приста ойл" по придобиването на подразделението на Chevron Corporation в Румъния, а сред клиентите й са Telelink, "Белла", "Филкаб" и др.

Специфичното в заданието на фондовете е, че те не трябва да са единственият инвеститор в съответната компания - заедно с тях в нея трябва да влезе и друг такъв, несвързан със собственика й.

През 2015

Въпреки че гръцката банкова криза поотмина, в плановете за преструктуриране на някои от тамошните финансови институции влиза и продажба на поделения в чужбина. По тази линия може да има интересни събития и в България.

И така, имате къща в краен квартал, платили сте доста за нея и да се живее там не е чак мечта, но пък си има и добри страни. В рамките на броени седмици обаче няколко съседни къщи са обрани, полицията нищо не прави, няколко други направо са окупирани от неизгонваеми местни банди и съпругата ви все по-често се притеснява да се прибира по тъмно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Плаване в бурни води

Плаване в бурни води

Полетът на карго превозвачите

Полетът на карго превозвачите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK