Повече цинк, повече олово
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Повече цинк, повече олово

Повече цинк, повече олово

Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000":

Калина Горанова
2674 прочитания

© Надежда Чипева


Основен проблем на голямата индустрия обаче остава нейната зависимост от държавната политика и най-вече от политиката в сферата на енергетиката, която традиционно е насочена срещу нея.
За да отговори на глобалния ръст на търсенето на цветни метали, компанията инвестира 260 млн. лв. в модернизация на производството си

"В България консуматорите на нашите метали постепенно изчезваха и се наложи да се наложим на чуждите пазари. С световен мащаб обаче се очаква ръст на потреблението на цинк и олово." Tова заяви Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "КЦМ 2000".

Производството в глобален мащаб на олово в момента е 11.3 млн. тона, от които 2 млн. тона се произвеждат в Европа. На цинк е 13 млн. тона, като приносът на Европа е 2.5 млн. тона. При оловото очакваният ръст на търсенето е 2.5%, а при цинка - 5% ръст. Според новата ресурсна политика на Европейския съюз цветните метали в по-голямата си част са включени в т.нар. критична група. Това означава, че ако местното производство не може да отговори на нуждите на пазара, икономиката може да изпита проблем, обяснява Цонев.

За да отговори на повишаването на глобалното търсене на олово и цинк, производителят на цветни метали е инвестирал около 260 млн. лв. от 2010 г. досега в разширяване на производството и в повишаване на неговата ефективност. Основна пречка обаче пред компанията остава зависимостта от държавната енергийна политика, която традиционно е насочена срещу големите консуматори на електроенергия.

260 млн. лв. по-късно

Стратегическият проект на компанията е разширяване и технологично обновление на производството, което да направи производството по-ефективно и конкурентоспособно. Това довежда до най-голямата инвестиция в цветната металургия за последните години, като освен инвестираните досега пари до 2017 г. компанията планира да вложи още 150 млн. лв.

Планът за новите мощности е от 2007 г. Целта е да се увеличи енергийната ефективност на предприятието, да се увеличи делът на металите от вторични суровини в производството вместо руди и да се подобри екологичното състояние и работната среда в производството. Средствата са осигурени от две банки - Европейската банка за възстановяване и развитие и Уникредит Булбанк. Привлечени са средства по оперативна програма "Конкурентоспособност", а останалата част от инвестицията е чрез реинвестиране на печалба на компанията.

Строителството започва през 2012 г., като първият етап на обновлението вече е завършен. Постигнатият ефект към момента е намаляване на разходите за електроенергия с 33% (която е 40% от себестойността на метала), а на парниковите емисии - с 48%. Около 30% от произведените метали пък са от вторични суровини от т.нар. градски мини, което означава отново намаляване на нужната електроенергия, тъй като при преработката на вторични суровини тя е една трета от нужната за обработка на първични източници.

Вторият етап от инвестиционния план на КЦМ започна през 2013 г. Той включва нова пещ за преработка на шлаката от новия оловен завод, инсталация за очистване на разтворите от цинковото производство, нов електролизен цех. Очистването на суровините за производството на цинк ще означава извличане на редки метали като индий и германий, т.е. нов допълнителен бизнес. Очакванията са, че вторият етап ще струва над 100 млн. долара, като за финансирането ще бъдат използвани отново собствените печалби, но се обмисля и емитиране на облигационен заем и привличане на още финансиране от банки, финалът на инвестицията ще е 2016 или 2017 г.

Едно положително РМД

"Частната" история на компанията започва през 2000 г., когато е приватизирана чрез РМД. "Това дружество се различава много от другите приватизирани по този начин, смятам, че доказахме през годините как да управляваме една металургична компания. Удовлетворен съм от това, което съм видял през тези 14 години", е оценката на Цонев.

След реорганизации и аутсорсване на нетипични дейности към момента "КЦМ 2000 груп" обединява десет компании, развиващи дейност в сферата на металургията, индустриалния сервиз, новите технологии в сектора и т.н. През последните години групата навлиза целенасочено и в минния бизнес на олово и цинк. Заедно с мините служителите на групата са около 3000. За 2013 г. компанията има приходи 640 млн. лв. и печалба 41 млн. лв. Активите за изминалата година са 656 млн. лв., като в сравнение с 2011 г. те са се увеличили със 134 млн. лв.

Производството е основно на цветни метали. На година оловото е 70 хил. тона, а цинкът - 75 хил. тона. Освен тях има по-малко производство и на телур, кадмий, сярна киселина, като за в бъдеще компанията се е насочила и към получаването на по-екзотични метали като индий и антимон. Производство от страна на компанията на продукти с добавена стойност пък може да се очаква по линия на среброто и златото, което компанията добива, но не и при оловото и цинка, тъй като това би означавало навлизане в територията на други компании, и то клиенти на КЦМ.

Пазарите на производителя са основно извън държавата. Към момента за вътрешния пазар отиват 28% от цинка, 14% от оловото и 18% от сярата, а всичко останало е за износ.

Основна дестинация за цинка на ОЦК е Европейският съюз (80%) и в по-малка степен Турция. При оловото обаче Турция е основна дестинация с 44.2% при 42.2% за Европа. При сярната киселина турският пазар е абсолютен лидер, като 70% от износа на КЦМ отива за южната съседка.

В полето на държавата

Основен проблем на голямата индустрия обаче остава нейната зависимост от държавната политика и най-вече от политиката в сферата на енергетиката, която традиционно е насочена срещу нея. По думите на Цонев стандартните обвинения, че енергоинтензивните производства са енергонеефективни, не отразява реалността, тъй като точно големите потребители на ток не могат да си позволят да са енергонеефективни.

"Когато ние искаме справедливо отношение, ние не молим за помощ или подаяние от държавните институции, а за разбиране, защото има сфери в бизнеса, които зависят от държавната политика, а държавната енергийна политика е насочена срещу голямата индустрия. Ние искаме разбиране кои сме и какво даваме на страната", заяви Цонев.

Газовата зависимост също е съществен проблем за производството, като ако кризата между Русия и Украйна продължи и догодина, това може да означава нова нужда от инвестиции в дублиращи системи на енергоизточниците.

Основен проблем на голямата индустрия обаче остава нейната зависимост от държавната политика и най-вече от политиката в сферата на енергетиката, която традиционно е насочена срещу нея.
За да отговори на глобалния ръст на търсенето на цветни метали, компанията инвестира 260 млн. лв. в модернизация на производството си

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Плаване в бурни води

Плаване в бурни води

Полетът на карго превозвачите

Полетът на карго превозвачите

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK