С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 10 мар 2015, 19:06, 9468 прочитания

Нов ред за телекомите в България

Управляващите обещаха още по-големи права на потребителите и по-лек разрешителен режим за строежи на операторите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Потребителите да бъдат още по-защитени при сключването и най-вече при развалянето на договори с телекомуникационните компании, операторите да получават по-лесно и бързо разрешителни за изграждане, надстройки и ремонт на мрежите си, фирмите от различните комунални сфери да имат регулиран взаимен достъп до инфраструктурата си, а честотният спектър да бъде по-достъпен и споделян между телекомите. Това е предвидено да се случи в България до края на 2018 г., макар и с уговорката, че за момента е на етап "намерение". Всички тези ангажименти са на държавата и са поети в одобрената преди няколко дни от Министерския съвет актуализирана Секторна политика в областта на електронните съобщения за периода 2015-2018 г.

Документът е подготвен от ресорното транспортно министерство и макар че принципно има пожелателен характер, все пак показва каква е волята на управляващите в този сектор и поне по някои теми е доста конкретен. По други, като например цифровизацията на тв ефира, той има характера по-скоро на отчет.


На фона на течащо дело от Европейската комисия срещу България заради порочния начин на лицензирането на мултиплексите, полупразна мрежа на оператора и официални данни, че той работи на загуба и очаква влошаване на състоянието си, цифровизацията е окачествена като успешно приключил процес, а за бъдещето е казано само, че трябва да "се осигури" разнообразие на тв програмите в безплатния ефир и атрактивно съдържание за зрителите. В конкретика по тази тема обаче явно никой не е посмял да навлезе - контролираният от Цветан Василев мултиплекс отчита загуби, програмите на платформата му оредяват, а европейският съд се очаква скоро да се произнесе как държавата ще бъде наказана за това, че му осигури монопол. Отговорност за това, камо ли за изход от цялата каша, обаче явно никой не поема.

Четири ключови промени:

1. Базовите станции да се изграждат лесно и бързо



Най-значими са намеренията на кабинета именно в посока улесняване на процедурите по легализация на телекомуникационни мрежи. В момента редът да се узакони всеки нов елемент от този тип инфраструктура е един от най-тежките в страната и се прилага както за изграждане на нови мрежи, така и за всички промени по тях. Процедурите са уредени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), а отделно различни правила и такси има в отделните общини. Така по изчисления на самите оператори легализацията на една базова станция например отнема над година. Затова телекомите на няколко пъти предлагаха промени в ЗУТ, които обаче така и не достигаха до финална фаза в парламента.
В новата секторна политика се предвижда легализацията на мрежи да бъде уредена в специален закон, всички процедури да са по-леки и бързи, правилата по въпроса във всички общини да са еднакви, голяма част от необходимите документи да се подават по електронен път, сроковете за отговор от институциите да се съкратят значително и да се въведе правилото на "мълчаливо одобрение". Допълнителни облекчения са предвидени, когато става въпрос за модернизация, а не за изцяло нова мрежа.
Намерение да инициира подобни промени в законодателството преди време обявиха от "Теленор България" - операторът всъщност има най-голям интерес от тях, тъй като в момента извършва цялостна подмяна на мрежата си.

2. Стълбовете и тръбите да са по-достъпни

Заявката на правителството е да създаде такава нормативна рамка, че доставчиците на различни ютилити услуги да имат ясно регламентиран и улеснен взаимен достъп до пасивната си инфраструктура. Което означава например електроразпределителните и водоснабдителните дружества да предоставят каналите и стълбовете си за по-лесно и евтино полагане на кабели за оптичен интернет. Тази идея беше обявена от Европейската комисия още в предишния й състав и е заложена в новата й стратегия. Типичен пример за колизия между операторите за инфраструктурата им е спорът между доставчиците на телевизия и интернет в малките населени места и електроразпределителните дружества за цените, по които едните таксуват другите за това, че окачват кабелите си на стълбовете им.
В новата българска секторна политика (подобно на европейската) се третират не само шахтите, тръбите и стълбовете - предвижда се и по-лесен достъп на операторите до самите сгради. В документа е поставена амбициозната задача във всички нови сгради, построени след края на 2016 г., задължително да се предвиждат места за поставяне на телекомуникационна инфраструктура като кабели за цифрова телевизия и оптичен интернет.

3. По-честно за честотите

Дефицитът на този важен за мобилните оператори ресурс се усеща все повече в България, особено с нарастването на необходимостта операторите да въведат 4G услуги. Проблемът не е ограничен само до страната - той обхваща цяла Европа. Новата секторна политика предвижда регулацията на този сегмент да се промени с цел честотният ресурс да се използва по-ефективно. Което по-конкретно означава няколко неща: сроковете на разрешителните за ползване на честоти да се скъсят, да се предотврати евентуално презапасяване на операторите с честоти и да се премахне възможността някой да държи заети ленти, които изобщо не използва. Тук типичен пример е "4Джи ком", която има лиценз и честоти за изграждане на мобилна мрежа от четвърто поколение в България, без да ги е платила, не върши нищо, но държи заети честоти, от които останалите оператори имат нужда.
Друг акцент в документа е потенциалното споделяне на честотите от няколко оператора, каквото се прави на доста места в Европа, но не и в България. Секторната политика обаче само дава пожелание за споделяне на ресурсите в България.

4. Клиентът да плаща по-малко неустойки

Освен вече тривиалната препоръка за "по-прозрачни условия при подписване и разтрогване на договори" секторната политика предвижда да се въведе "таван" на максималния размер на обезщетенията, които потребителят да плаща на оператора, когато прекратява договора си с него, преди срокът му да е изтекъл. По-конкретно в документа е записано, че трябва да има подобна мярка, която да осигурява прозрачно формиране на обезщетението, дължимо на оператора, така че то да е разходоориентирано. На практика това означава при предсрочно прекратяване на абонамента си към един оператор клиентът да му плаща само толкова, колкото са разходите на компанията за това, че спира да му предоставя услугата, или за това, че вече няма да я предоставя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Плаване в бурни води Плаване в бурни води

Общите приходи на компаниите в сектор воден транспорт спадат с близо 8% на годишна база

11 яну 2017, 9928 прочитания

Полетът на карго превозвачите 2 Полетът на карго превозвачите

Най-големи ръстове на приходите отчитат компаниите, превозващи товари

9 яну 2017, 15455 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Индустрии" Затваряне
Държавата ще продава дървесина по нови правила

Производителите ще имат предимство и дъгосрочни договори, а малките гори ще се "национализират" при желание от собствениците им

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10