Най-динамичните малки и средни фирми: Лидери в кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-динамичните малки и средни фирми: Лидери в кризата

Най-динамичните малки и средни фирми: Лидери в кризата

Въпреки тежката среда част от малките и средните фирми в България успяват да се справят добре и да отчетат значителен ръст на бизнеса си

Кирил Кирчев
3436 прочитания

Класацията потвърждава един от големите недостатъци на икономиката – прекалената концентрация в София като място за бизнес.

Достъпът до кредитиране и еврофондовете остават ключови проблеми за малкия и средния бизнес

21.496 млрд. лв. са общите продажби на компаниите в класацията.
За да попадне в класацията, една компания трябва:

• да има между 10 и 249 служители

• да отбелязва ръст на своите приходи*

в две поредни години

• да отговаря с резултатите си от 2013

г. на определението за малки и средни

предприятия (не микро-), заложено в закона

• между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи и/или активи между 3.9 млн. лв. и

84 млн. лв.

• да бъде частна собственост

• да е регистрирана преди 2009 г.

• да не е финансово, здравно, хазартно или холдингово дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение

на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал"

от Търговския регистър, ICAP - България, НСИ, НОИ

През последните години основата на икономиката изглежда разклатена - несигурността се превърна в отличителна черта на новата реалност, в която трябва да развиват бизнес предприемачите – и малки, и големи. На фона на преобладаващо лоши новини за бизнеса е похвално, че има една група компании в България, които работят успешно и в подобна среда.

За една година приходите на най-динамичните малки и средни предприятия са нараснали с малко над една трета и са достигнали 21.496 млрд. лв., което представлява 27.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2013 г. Това показва  годишната класация "Гепард" на "Капитал" за най-динамичните малки и средни компании в страната. Тя е селекция от растящи бизнеси, които постигат по-добри резултати въпреки цялостния негативизъм в сектора и символичния ръст на БВП през последните няколко години. "Гепард" анализира тенденциите при тези компании, като изследва динамиката на развитието им през последните три години – от 2011 до 2013 г., а основният показател е ръстът на приходите.

Едри щрихи

В класацията попадат 1578 малки и средни предприятия. Не е изненада, че София е категоричен бизнес лидер, по-лошото за икономиката е, че концентрацията става по-голяма и столицата увеличава преднината пред следващите - Пловдив, Варна и Бургас. Северозападна България затвърждава негативната традиция и е на опашката по представители, но приятната изненада е, че победителят в класацията е от Враца.

Продажбите на компаниите в класацията са достигнали 21.496 млрд. лв. през миналата година. Година по-рано приходите на същите компании са били 16.135 млрд. лв. , а през 2011 г. – 12.271 млрд. лв. В тези предприятия работят 157 хил. души. За една година печалбата на компаниите е нараснала близо 50% - от 802 млн. лв. през 2012 г. на 1.194 млрд. лв. през миналата година.

Търговията продължава да е най-привлекателната дейност за компаниите в класацията. Точно една трета се занимават с тази дейност. Далеч назад челната тройка по атрактивност допълват строителството и транспортът – съответно с 8.62 и 8.56%. Очаквано отраслите, произвеждащи по-голяма добавена стойност, имат и значително по-малко представители. Производителите на машини и оборудване са 77 компании, или 4.88% от всички, а технологичните – 48, или 3.04%. Заслужава да се отбележи, че за една година броят на ИТ компаниите почти се е утроил, след като в предишната подредба попаднаха 19.

Географията

Класацията потвърждава един от големите недостатъци на икономиката – прекалената концентрация в София като място за бизнес. Близо 40%, или 614 компании в подреждането развиват бизнеса си в столицата. Пловдивска област е втора, но далеч назад с малко над 10%. По този начин само в два региона на страната работят половината от най-успешните малки и средни предприятия. В регионите на Варна и Бургас са базирани съответно 7% и 4.5% от компаниите в класацията. А Русе и Велико Търново изпреварват по представители Плевен и Стара Загора. Не е изненада за никого, че продължава традицията най-малко успешни МСП да има в Северозападна България – Видин – 8, Монтана - 9, Враца – 14, което потвърждава защо този регион е най-слабо развитият в целия Европейски съюз. Номинално най-малко представени компании има област Кюстендил -  само 3.

За съжаление промяна в тази посока през последните години няма, а изпълнителната власт основно пише безсмислени стратегии – например тази за реиндустриализацията, вместо да предприема реални действия. А това означава да познават истинските проблеми на бизнеса и да ги разрешават. Поради това трудно може да се очаква в близко бъдеще повече области в страната да станат по-привлекателни за бизнес.

Победителят е

Първо място в класацията заема "О.М.С. Салиери Истърн Юръп" ЕООД – собственост на италианската компания O.M.S. Saleri. Българското предприятие за сферични кранове във Враца е единственото на групата извън Италия. То е открито в края на 2012 г. и досега в него са инвестирани над 4 млн. евро, с тенденция да достигнат до 15 млн. евро в следващите няколко години. Сферичните кранове се доставят за Италия, откъдето се продават по целия свят. Крановете се използват при изграждането на газопроводи, нефтопроводи, промишлени инсталации.

Строителната компания "Бългериън билдинг къмпани" от София е на второ място. Хасовската "Екотерм проект", която произвежда пелетни котли на дърва, дървесни пелети и чипс, пелетни камини, е трета в класацията. Шест от първите десет компании от сектора на МСП са от столицата.

Секторни разлики

Анализ на класацията на 20-те най-големи компании по сектори показва, че този на горивата отчита най-големи приходи. Постъпленията са малко над 443 млн. лв., но печалбата е едва 10.5 млн. лв. Няма как да не направи впечатление твърде ниската печалба на фона на приходите на тези компании. Добре известно е, че търговията с горива е един от бизнесите, в които НАП положи доста усилия за намаляване на сивия сектор – бяха свързани фискалните устройства с приходната агенция и поставени нивомери в бензиностанциите. Въпреки че незаконната търговия с горива намалява, тя рефлектира значително върху финансовите резултати на коректните компании.

Химическата промишленост и производството на машини и оборудване са вторите по мощ отрасли, като най-добрите малки и средни компании от тези сектори са реализирали постъпления от съответно 396 млн. и 389 млн. лв. през миналата година.

Технологичният бизнес и този с храни и напитки печелят значително по-добре. Най-добрите 20 ИТ компании в класацията са имали приходи за 141.3 млн. лв., а общата им печалба е била 21.5 млн. лв. При бизнеса с храни и напитки съотношението е 192.3 млн. лв. приходи срещу 24.5 млн. лв. печалба. Най-ниско е съотношението на печалбата към приходите при най-добрите компании в търговията – само 1.1% и горива – 2.37%.

Средата за бизнес не се подобрява

Всеки предприемач е наясно, че условията за бизнес стават все по-предизвикателни. През последните няколко години продължаващата несигурна икономическа ситуация и съпътстващата я през по-голяма част от този период политика на строги бюджетни икономии доведе до влошаване на покупателната способност на населението, намалено търсене, рязко увеличаване на безработицата и значителни затруднения за МСП.

Не е изненада, че в условията на продължаваща несигурност заетостта в МСП намалява, като негативната тенденция се дължи основно на индустрията. За разлика от тях големите предприятия запазват броя и дори отчитат леко увеличение на заетите. Отчетеният скромен икономически ръст през последните две години не е достатъчен, а и е съпроводен с намаляване на заетостта (показателят леко се увеличи през 2014 г. – бел. ред.). Освен това очакванията за глобалната икономика през следващата година също не са оптимистични, което означава, че перспективите за малка и отворена икономика като българската не са толкова добри.

На Вие с технологиите

Единственият възможен начин българската икономика изпреварващо да става по-конкурентна е инвестиции в нови технологии. Това важи в особена степен за МСП, които изостават устойчиво по конкурентоспособност от големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, рентабилност и равнище на работната заплата. Като цяло производителността на труда в българските МСП изостава драматично от тази в ЕС – до 30 пъти в старите членки и 5-6 пъти в новите. Което дава отговор на въпроса – какво следва, когато производството е с ниска добавена стойност – много по-ниско заплащане.

За това не е изненада, че според глобалния индекс за конкурентоспособност за 2012-2013 г. България е на 52 място по технологичното равнище, като отива с две места назад спрямо предходната година. Проучване на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия сочи, че само 17% от предприятията оценяват оборудването си като съвременно по отношение на стандартите на ЕС, а 52% - на приемливо ниво. Въпреки общото ниско технологично равнище на МСП само 27% от анкетираните посочват, че са правили инвестиции за обновяване на технологиите през последните години.

Ето защо не е учудващо, че България е на опашката в ЕС по иновативност на икономиката. Причините за това са главно липсата на достатъчно развита и привлекателна за младите хора изследователска и иновационна система, слабите връзки на изследванията с бизнеса, недостатъчното внимание за развитие на интелектуалната собственост и иновациите като цяло. Допълнително достъпът до финансиране е проблем предимно за по-малките и по-младите предприятия, т.е. тези, които е по-вероятно да бъдат по-иновативни.

Възможностите за финансиране

Достъпът до финансиране продължава да бъде ключов фактор за цялостното икономическо представяне на малките и средните компании. От една страна, най-използваният източник на финансиране на МСП продължават да са средствата на собственика. От друга, изследване на Българската стопанска камара показва, че бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете. Две трети от анкетираните (проучването е направено през 2013 г.) не са планирали да кандидатстват с европроекти през същата година, а само една четвърт са имали такова намерение. Най-честата причина за отказ от кандидатстване е липсата на средства за авансово финансиране. Сред другите причини са и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите, както и съмненията в обективността на оценяването.

Въпреки че вече повече от 7 години България е член на ЕС, все още близо една пета от предприемачите твърдят, че не разполагат с достатъчно информация за възможностите за кандидатстване, което по-скоро се дължи на недостатъчна активност от страна на самите кандидати за еврофинансиране.

В същото време оперативна програма "Конкурентоспособност" има шест подприоритета, средствата от които са за подкрепа на иновативното предприемачество. През 2010 г. България подписа споразумение с Европейския инвестиционен фонд за прилагане на инициативата JEREMIE. Тя включва инструменти за финансов инженеринг, предназначени за стартиране на нови и подкрепа на съществуващи иновативни микро-, малки и средни предприятия. По споразумението бяха създадени 5 фонда за финансиране на МСП. Към края на юли тази година около 568 млн. евро са отпуснати като кредити към малки и средни фирми в България по двете схеми на инициативата– гаранционната и нисколихвената. С тези средства са финансирани над 6800 компании. Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Въз основа на тези гаранции банките имаха възможност да отпускат заеми с изисквания за по-ниска степен на обезпеченост в сравнение със стандартните им условия. Именно предоставянето на качествени активи за обезпечения е едно от затрудненията пред МСП в кризата и заради обезценяването на самите активи. Над 2/3 от средствата по нисколихвената схема, която започна през първото тримесечие на 2013 г., са усвоени. Срокът й е до края на 2015 г. При нея основно изискване към банките е да отпускат кредити с лихви, наполовина по-ниски от стандартните за съответната банка. Към края на юли среднопретеглената лихва, при която са се отпускали заемите по JEREMIE II, е била 3.9% спрямо 8.1% средно за пазара. Иновативни МСП, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инициатива на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия  по инициативата  "Инструмент за споделяне на риска". Тя е част от рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие "Хоризонт 2020" на ЕС. Инструментът е насочен към международно ориентирани фирми с иновационна дейност, желаещи да реализират висoкорискови и с висок потенциал иновативни идеи.

Перспективите

Възможностите за развитие на МСП са пряко свързани с колебанията в глобалната и в частност европейската икономика. Предприемачите трябва да бъдат добре информирани за тези движения, за да могат да вземат адекватни решения. Търсенето, намирането, обработването и анализирането на информацията за пазари, клиенти, конкуренти и т.н. се превръща в ключов фактор за успеха на фирмите.

Основните клиенти на по-голямата част от МСП като правило са крайни потребители от населението, по-малък дял от фирмите продават само на други фирми или изпълняват правителствени поръчки. Поради това малките фирми продават продукти и услуги обикновено на местни (близки в географско отношение) пазари. Проблемите при тях възникват при нарастване на броя на фирмите, конкуриращи се на ограничен или западащ пазар, както става често по време на криза. Именно тогава възниква необходимостта от търсене на нови пазари, предлагане на нови продукти/услуги, използване на нови производствени или маркетингови методи и др. По традиция обаче малкият бизнес следва общоприети стратегии, осигуряващи възможно "най-доброто качество и "най-добрата услуга за клиента, докато иновациите са по-малко разпространени.

Заплахите пред бизнеса

За съжаление заплахите пред малките и средните предприятия в България не са се променили през последните няколко години. Отложените инвестиционни планове, по-трудният достъп до финансиране и липсата на иновации ги прави по-малко конкурентоспособни. А промяната в тези направления е в основата на устойчивото им развитие, особено на фона на новите несигурни условия за бизнес.

Ключовите проблеми пред МСП също не са прменили - свитите доходи на населението, високата безработица, неясната перспектива, тромавата съдебна система и липсата на прогнозируемост, дължаща се на честите промени в законодателството, засяга дейността на всички сектори.

Класацията "Гепард" показва, че немалка част от МСП се справя с всички тези предизвикателства. Но за да расте броят на успешните компании, държавата и общините също трябва да си свършат работата. Малка стъпка напред ще бъде да излязат от канцелариите и да се запознаят отблизо с истинските нужди на предприемачите. Тогава може и да осъзнаят абсурдността на голяма част от решенията си и да мислят повече, преди да вземат следващите.

Ситуацията в Европа

Малките и средните предприятия все още изпитват трудности, макар и последната година да носи позитивни сигнали за развитието им, показва последният преглед на Европейската комисия за развитието на малкия бизнес през 2013 г. Броят на МСП е нараснал с 1.1% в сравнение с година по-рано и е достигнал 21.6 млн. Секторът дава работа на 88.8 млн. души и генерират добавена стойност в икономиката на общността от 3.6 трлн. евро (28% от БВП на ЕС). Няма ясна тенденция за развитието на малкия бизнес в отделните държави от общността. В групата на водещите са Германия, Австрия, Швеция, Белгия, Малта, Люксембург, Великобритания и Франция. В тези страни заетостта в МСП и добавената стойност се възстановява напълно и дори надминават нивата от 2008 г.

На другия полюс е група от 10 държави - Гърция, Испания,Португалия, Хърватия, Кипър, Ирландия, Румъния, Словения, Латвия и Унгария. Добавената стойност, генерирана от малкия бизнес във всяка от страните през 2013 г., е поне с 10% под тази от 2008 г. В България заетостта в малките и средните предприятия намалява с 8% спрямо 2008 г. Страната ни попада заедно с Дания, Италия, Латвия и Полша в групата, в която добавена стойност в МСП е намаляла от 2% до 10% спрямо 2008 г. Основните проблеми за целия сектор през миналата година остават трудното намиране на нови клиенти (22.4%), достъп до финансиране (15.4%) и регулациите (14.2%).ЕК прогнозира продължаващ ръст на развитието на малкия и средния бизнес в областта на услугите, а строителството и промишлеността още ще изпитват трудности. До 2015 г. като цяло малките и средните предприятия ще добавят още 740 хил. работни места.

Класацията потвърждава един от големите недостатъци на икономиката – прекалената концентрация в София като място за бизнес.

Достъпът до кредитиране и еврофондовете остават ключови проблеми за малкия и средния бизнес

21.496 млрд. лв. са общите продажби на компаниите в класацията.
За да попадне в класацията, една компания трябва:

• да има между 10 и 249 служители

• да отбелязва ръст на своите приходи*

в две поредни години

• да отговаря с резултатите си от 2013

г. на определението за малки и средни

предприятия (не микро-), заложено в закона

• между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи и/или активи между 3.9 млн. лв. и

84 млн. лв.

• да бъде частна собственост

• да е регистрирана преди 2009 г.

• да не е финансово, здравно, хазартно или холдингово дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение

на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал"

от Търговския регистър, ICAP - България, НСИ, НОИ

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK