Роботи от професионалисти и оптимисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Роботи от професионалисти и оптимисти

Венцислав Славков

Роботи от професионалисти и оптимисти

Българско-германската фирма "Спесима" продава технологии в над 30 държави от целия свят

Мара Георгиева
2397 прочитания

Венцислав Славков

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Екипът на "Гепард" реши да избере и една от по-малките компании (с приходи под долния праг), които не влизат в класацията, но са с потенциал за следващата година заради сериозния си растеж.

Знанието е модерно. Иновациите са задължителни. А продажбите зад граница - решаващи. Това е част от философията на софийската фирма "Спесима", която отчита 52% скок на приходите си през 2013 спрямо 2012 г.

"Спесима" е съкращение от "специализирани системи за автоматизация на производството". Фирмата е създадена през 1989 г. по Указ 56 от служители на БАН. От 1997 г. е българско-германско смесено дружество, в което съдружник е Frech Internationale Beteiligungen GmbH - световен лидер в областта на технологиите и производството на машини за леене на алуминиеви сплави под високо налягане.

Българското дружество произвежда роботите, които обслужват тези машини - от изготвянето на идейния проект, проектирането, конструктивната документация, изработката на металните изделия и монтажа до тестването и спедицията. Германският партньор се ангажира с маркетинга и сервиза, тъй като разполага с мрежа от представителства в над 30 държави по света.

Началото е трудно

"След 10 ноември 1989 г. "Спесима" остана без поръчки и практически "на улицата". Запретнахме ръкави и с още 4-5 ентусиасти за година построихме малка - 390 кв.м, едноетажна, но собствена сграда с два струга и няколко машини, купени на старо. По презумпция "Спесима" трябваше да се занимава с автоматизация на производството, а такова в годините на начален преход практически липсваше", разказва д-р инж. Венцислав Славков, основател и управител на фирмата.

Следват трудни години на промени и търсене на поръчки, клиенти, партньори. Години на оцеляване, но и на трупане на опит и оптимизъм.

"С помощта на приятели още през 1990 г. направих първи контакти с германски фирми, които срещу "дребни пари" можеха да разчитат на доставка от "Спесима" на най-елементарни машиностроителни части като планки, шайби, специални болтове и гайки в "огромни серии" от по 5-10 броя", обяснява инж. Славков.

Посредничат и българи зад граница, които свързват собствениците на българското предприятие с възложители на поръчки. Щастлива случайност среща управителя на "Спесима" с българския инженер Иван Иванов - емигрант от 1965 г. в Мюнхен, който има вече установен частен бизнес в Германия. "С много съвместни усилия и най-вече с доверие, без да гоним печалба, а по-скоро оцеляване, изградихме прекрасни отношения с Иван Иванов, които съществуват и до днес. Освен че ни помогна в първите крачки на германския пазар, той бе и човекът, който ни препоръча на фирма Oskar Frech, разказва Венцислав Славков.

Дори най-малката поръчка от Германия дава сигурност на "Спесима" във време, когато "всички се занимават с "търговия" на принципа: "След сключване на сделка доставчикът да търси стоката, а купувачът – парите", обяснява инж. Славков. И уточнява, че дружеството също изкарва "детските болести" на търговията - от опита за продажба на бяла техника - внос от Германия, до износа на орехи за Гърция.

Германският партньор

Партньорството с Frech ("Фрех") е "глътка въздух" в годините на галопираща в България инфлация. По думите на Венцислав Славков "Спесима" оцелява, защото постъпленията, които получава от Германия, макар и малки, са във валута. А и защото плаща заплати всяка седмица (за да отчита девалвацията на българския лев), а не в края на месеца, каквато е масовата практика.

"Сътрудничеството ни със "Спесима" датира от началото на 1990 г. Подкрепихме структурирането на българското дружество чрез възлагане на поръчки за нашите продукти. Доставките от "Спесима" бяха качествени и винаги в срок. Бизнес отношенията ни се развиваха възходящо във времето. Така през 1997 г. се стигна до логичното решение на всички съдружници Frech Internationale Beteiligungen GmbH да придобие дял от "Спесима", коментира Волфганг Фрех, президент на Frech Group International.

Обявяването на решението за покупка на дялове от българската фирма съвпаднало с драматичен момент. "Спесима" получава поръчка от Frech за изработване на нулева серия от три нови робота. Срокът е шест месеца, авансът по договора е преведен. Определена е и датата, в която комисия ще приеме изработеното. В състава й влизат техническият и производственият директор на фирма Frech, разказва д-р инж. Венцислав Славков. По това време "Спесима" разполага само със сградата си от 390 кв.м, разделена на 18 кабинета с неголяма площ. Всеки от роботите се сглобява и тества в отделна стая. "Настъпва "денят Х". Гостите от Германия кацат по обяд на летище София с идеята да отлетят обратно още същата вечер. "Да, обаче в 13.40 часа, когато аз тръгвам към аерогарата, нито един от роботите не се е задвижил все още. Минах заплашително, доколкото можех да изглеждам в момента, когато аз бях най-изплашеният, през трите помещения с роботите и заповядах да ми се докладва по мобифона веднага щом роботите тръгнат", разказва инж. Славков. "Тръгвам възможно най-бавно и внимателно от аерогарата и прекарвам гостите по най-дългия път до "Спесима", което ми отнема около 40 мин. при нормално пътуване 8-10 мин. максимум.

Предлагам им даже да им покажа центъра на София. Те обаче искат да си видят роботите, защото имат няколко часа и летят обратно за Германия. Привидно се съгласявам с техните аргументи и след справка по мобифона с офиса, откъдето ми отговарят, че все още нищо не се движи, ама има шанс, правя още един заход по околовръстния път, с което давам на момчетата още 20 минути. Лош късмет – даже един полицай не виждах, който да ме спре за проверка или аз да спра да го попитам колко е часът", спомня си Венцислав Славков. След час и нещо разхождане из София гостите влизат в скромната сграда на "Спесима". Роботите обаче все още не се движат. Следват почерпка с български плодове и подробен разказ за развитието на "Спесима". "През пет минути шефът на монтажа Сашо Манолев ме информираше какво става с роботите, които, уви, стояха неподвижни, като препарирани, въпреки опитите на изнервената група около тях да ги "реанимира", разказва инж. Славков. Гостите опитали плодовете и от благоприличие не прекъснали разказа, но по някое време отчаяно помолили да видят все пак роботите, заради които са дошли в България. "В този момент в стаята връхлетя Сашо и каза: "Шефе, тръгнаха и трите, ама колко ще работят не знам." Инспекцията можела да започне. Германските мениджъри отделили точно по минута на робот, след което заявили, че фирма Frech иска да придобие 51% от капитала на "Спесима".

Възходящо

Съдружието с Frech стимулира българското дружество и увеличава възможностите му за износ на продукти, особено в областта на автоматизацията на процесите в леярската индустрия.

Годините 2005 - 2007 са много успешни за "Спесима" благодарение на проекта Foxconn. Фирмата получава задача да изработи роботите за машините на германския си партньор, с които пък тайванската Foxconn ще отлее корпуси за лаптопи и монтажни платки за американска комуникационна компания. Времето за изпълнение на поръчката е много кратко, а работещите в "Спесима" са твърде малко. Затова потърсила "помощ от приятел". Българското дружество изработва конструктивната документация, а десет предприятия от страната дават рамо и произвеждат в график около 80% от механичните детайли, които трябва да се монтират в робота. След това успешно партньорство "Спесима" инициира учредяването на клъстер "Мехатроника и автоматизация" съвместно с Техническия университет в София и Съюза по автоматика и информатика.

През 2009 г. заради глобалната икономическа криза фирмата съкращава седем души, а в оборотът й паднал 17 пъти спрямо 2006 г. "Последва бърза диверсификация на пазарите и продуктите, икономии на материали и ресурси, инвестиция в нови технологии. Кризата обаче имаше и положителен ефект. Появиха се нови клиенти, обърнахме лице към Турция, Сърбия, САЩ, Китай", обобщава инж. Славков.

През 2011 г. "Спесима" установява трайно сътрудничество с турската фирма Metal Pres (Истанбул), в резултат на което разработва новата си серия специализирани роботи MPS и навлиза на нови пазари.

Днес компанията притежава производствени и монтажни цехове, разположени на приблизително 4000 кв.м застроена площ, включително 800 кв.м инженерен офис. В "Спесима" работят 30 висококвалифицирани сътрудници, сред които четирима доктори по различни инженерни специалности. Фирмата сътрудничи със специалисти от Техническия университет – София, и от институтите на БАН. Студенти и стажанти редовно се обучават в "Спесима" и подготвят своите проекти и дипломни работи.

Годишно фирмата произвежда повече от 120 специализирани роботи за автоматизация на хоризонтални машини за леене под налягане на цинк, магнезий и алуминий. Те се продават в над 30 държави, сред които Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Испания, Турция, Румъния, Сърбия, САЩ, Бразилия, Мексико, Тайван, Сингапур, Китай, Южна Корея, Индия.

На 22 септември т.г. директорският борд на групата Frech, в който влизат представители на 17 дъщерни и партньорски фирми от цял свят, проведе за пръв път заседание не в централата си в Шорндорф, Баден-Вюртемберг, а в София. Повод за това бе 25-годишнината на "Спесима".

 

Иновациите са водещи

"Спесима" вече има зад гърба си над 1000 робота. Фирмата притежава над 25 патента и запазени марки за своите продукти и е носител на много отличия за иновативна дейност. Тази година фирмата спечели за четвърти път финансиране от Националния иновационен фонд. Проектът се нарича "Реинженеринг на индустриални универсални роботи" и за него компанията ще получи малко над 485 хил. лева субсидия. На първата сесия на фонда през 2005 г. дружеството получи финансиране за проектиране и разработка на специализиран дозиращ робот за леярската промишленост. "След това продадохме около 700 робота в 30 държави, сред които Германия, Китай, САЩ", отчита д-р инж. Венцислав Славков. На петата сесия на фонда "Спесима" печели субсидия за разработване на комплект роботи за обслужване на хоризонтални машини за леене под високо налягане на алуминиеви сплави. И този проект е комерсиализиран и през 2012-2013 г. компанията е продала 200 робота основно в Турция, Полша, Китай, САЩ. Проектът, одобрен от шестата конкурсна сесия на фонда, е за създаване на лабораторен модел, предназначен за автоматизиране на CNC металообработващи машини.
Екипът на "Гепард" реши да избере и една от по-малките компании (с приходи под долния праг), които не влизат в класацията, но са с потенциал за следващата година заради сериозния си растеж.

Знанието е модерно. Иновациите са задължителни. А продажбите зад граница - решаващи. Това е част от философията на софийската фирма "Спесима", която отчита 52% скок на приходите си през 2013 спрямо 2012 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK