България става все по-разделена икономически
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България става все по-разделена икономически

България става все по-разделена икономически

Северна продължава да изостава значително от Южна

3790 прочитания

Стара планина става все по-висока. Така метафорично може да се определи нарастващото социално-икономическото разделение между регионите в северната и южната част на България. И тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че по отношение на показатели като пазар на труда, инвестиции, доходи и демография областите в Южна България се развиват много по-добре от тези на север от Стара планина. В същото време София-град и София-област остават най-развитите региони. Това е тенденция, която се наблюдаваше и в предходните две издания на изследването.

Сравнявайки последните налични данни от Националния статистически институт (НСИ), се вижда, че северните градове като Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана са в много лошо социално-икономическо състояние. Там заетостта остава ниска, доходите стагнират, а населението намалява. Единственият център с добри социални и икономически показатели на север остава Варна. От чисто икономическа гледна точка Варна все още е по-силно развитата област от Бургас, но по-бързото възстановяване на пазара на труда и по-високата инвестиционна активност в южния град вещаят по-бързият му темп на развитие през следващите години.

В Бургаска област преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с натрупване в предприятията от нефинансовия сектор за периода 2008 - 2012 г. нарастват близо три пъти, достигайки близо 5 млрд. лв. Това е третата най-висока стойност в страната след София-град и София-област. Заетостта на населението над 15-годишна възраст в областта доближава предкризисните си нива и вече е по-висока от тази в област Варна. Бургас е също така на второ място в страната по усвоени европейски средства от общините като бенефициенти на оперативните програми спрямо броя на населението. "Бургас е и един от основните бенефициенти на новопостроената магистрала Тракия - все неща, които увеличават конкурентоспособността на областта, в сравнение с област Варна", коментира икономистът от ИПИ Явор Алексиев. В резултат на тези и други позитивни тенденции средногодишното население на областта се увеличава през 2013 г., като през последните две години това е характерно само за област София (столица). Постепенно подобрение по отношение на заетостта се наблюдава още от 2012 г. в Пловдив, а от 2013 г. - и във Варна, наред с други области. Обратно, традиционно силни икономически центрове като Стара Загора и Русе все още не успяват да възобновят създаването на работни места. "Стара Загора загуби много от приключването на строителството на магистрала "Тракия", коментира Явор Алексиев, икономист от ИПИ.

Цялостна картина

Анализът на ИПИ показва бавно, но осезаемо икономическо възстановяване в повечето области на страната, най-вече Южният централен район. По думите на Алексиев през  последните две години темпът на възстановяване се е забързал. И през 2013 г. обаче заетостта в някои от най-бедните области на страната (отново в Северна България) остава притеснително ниска и продължава да потиска доходите и стандарта на живот. Спиралата ниска заетост - стагниращи доходи – намаляващо население е в основата на продължаващото социално-икономическо раздалечаване между столицата София и останалата част от страната, се посочва в анализа.

Инвестиционната активност в повечето региони остава далеч под нивата отпреди кризата, като това наблюдение важи с особена сила за София-град. През 2010 и 2011 г. столицата  отчиташе нетен отлив на чужд капитал. В комбинация с продължаващия приток на значителни инвестиции в някои от другите основни икономически центрове в страната (като Бургас) е и причината разликите по отношение на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да намаляват.

Според данните от проучванетo сред представители на 1680 фирми от цялата страна средната за страната оценка на бизнеса за работата на областните и общинските администрации се понижава спрямо предходната година, а възприятията за корупция се повишават. В същото време напредъкът по отношение на електронните услуги и работата на едно гише остава бавен и непоследователен. За поредна година се налага изводът, че е необходимо създаването на нови стимули за органите на местно самоуправление за качествено подобряване на бизнес средата. Такъв стимул според експертите на ИПИ би представлявало връщането на част от преките данъци обратно в общините. По този начин местните власти биха имали директен финансов интерес да работят по-активно за привличането на инвестиции и създаването на работни места на тяхна територия.

Данните от анализа показват, че инфраструктурното развитие в страната продължава да бъде изключително неравномерно по територията на страната. През 2012 г. и 2013 г. ключовите проекти отново бяха съсредоточени в Южна България. В същото време остават неяснотите по отношение на финансирането и крайните срокове за изграждането на съоръжения от стратегическо значение, които имат потенциала да подобрят конкурентоспособността на част от северните области. Магистрала "Хемус" е такъв проект, а като огромен проблем се отчита липсата на адекватен път до Дунав мост 2. На фона на пускането в експлоатация на магистрала "Тракия" са притеснителни и данните на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние – от 40.3% през 2012 г. на 39.6% през 2013 г. През последните няколко години в сферата на образованието и здравеопазването по-скоро тенденциите са негативни. Това в голяма степен е вследствие на липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт, отчитат от ИПИ. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година. Здравно осигурените лица намаляват от 87.3% на 86.1%, а коефициентът на записване на населението в V - VIII клас спада от 81% на 79.7%. В условията на макар и бавно повишаваща се заетост и икономическа активност подобни тенденции потвърждават необходимостта от преосмисляне на провежданите политики в тези сфери.

В противовес на тези тенденции се наблюдава подобрение на голяма част от индикаторите в категориите "Околна среда" и "Социална среда". Благодарение на успешната реализация на редица проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо. И тук основните опасения за по-нататъшен напредък се свързват по-скоро с нестабилността на централната власт и замразените плащания от ЕК по оперативна програма "Околна среда". По отношение на социалната среда и условията на живот също са налице подобрения - през 2013 г. се наблюдава известен спад на престъпността, а регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области, като например, Търговище.

Пръв сред последни, последен сред първи

Разликите между севера и юга наистина са осезаеми. И тук обаче има изключения от правилото. Варна за съжаление се очертава като единствения икономически център в Северна България. Данните на ИПИ показват, че от 2013 г. заетостта в морския град постепенно се подобрява. Макар че вече е изпреварен от Бургас, градът е на четвърто място по привличане на ПЧИ. В петицата е и по доходи на човек от населението. Проблемът в случая е, че Варна се намира прекалено отдалечено от останалите региони в Северна България, което ограничава благоприятното й влияние върху целия регион. Освен това през последните години Варна страда от лошо местно управление, както и от висока степен на корупция. Това пречи на града да се възползва максимално от потенциала си, свързан с туризма и пристанищната инфраструктура. "Област Варна е доброто изключение в Северна България през 2013 г.дотолкова, доколкото нейното възстановяване е от съществено значение за съживяването на икономиката на близките области, най-вече Шумен и Търговище, а в по-малка степен и Добрич", обяснява Алексиев.

На противоположният полюс е Сливен. Въпреки че градът е в Южна България, той продължава да изостава при по-голямата част от икономическите и социалните показатели. Дори в силните за родната икономика 2007 г. и 2008 г. безработицата в областта е над 12% при средно около 6% за страната. Предприемаческите нагласи на населението също са сравнително ниски. Това затруднява повишаването на производителността на работната ръка, което от своя страна подтиска и доходите. В годините на криза ситуацията се влоши допълнително, поради неблагоприятната изходна база. "Област Сливен страда от дългосрочни структурни проблеми на пазара на труда, които се изразяват най-вече в липсата на квалифицирани кадри. През първата половина на 2014 г. са налице известни признаци за увеличаване на инвестиционната активност и заетостта в областта, но пътят пред нея остава дълъг", смята Явор Алексиев.

 

Методология на изследването

Тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели за развитие" актуализира профилите на всяка от 28-те области в България. Изданието включва четири тематични анализа, разглеждащи различни аспекти на регионалното развитие. За изготвянето на сравнителния анализ експертите от ИПИ са използвали последните налични данни на НСИ, резултатите от собствено социологическо проучване сред 1680 компании, информация от проведените през юли 2014 г. шест регионални кръгли маси, годишните срещи на Консултативния съвет по настоящия проект, както и кръглите маси с експерти по регионално развитие от академичните среди, държавната администрация, неправителствени организации и други сдружения. Профилите на областите се базират на последните актуални данни към 30 юни 2014 г. Наред с годишната динамика на отделните индикатори е направен опит за открояване на трайни позитивни или негативни тенденции в различните сфери на социално-икономическото развитие на местно ниво.

Стара планина става все по-висока. Така метафорично може да се определи нарастващото социално-икономическото разделение между регионите в северната и южната част на България. И тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че по отношение на показатели като пазар на труда, инвестиции, доходи и демография областите в Южна България се развиват много по-добре от тези на север от Стара планина. В същото време София-град и София-област остават най-развитите региони. Това е тенденция, която се наблюдаваше и в предходните две издания на изследването.

Сравнявайки последните налични данни от Националния статистически институт (НСИ), се вижда, че северните градове като Разград, Силистра, Търговище, Ловеч и Монтана са в много лошо социално-икономическо състояние. Там заетостта остава ниска, доходите стагнират, а населението намалява. Единственият център с добри социални и икономически показатели на север остава Варна. От чисто икономическа гледна точка Варна все още е по-силно развитата област от Бургас, но по-бързото възстановяване на пазара на труда и по-високата инвестиционна активност в южния град вещаят по-бързият му темп на развитие през следващите години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK