В менгемето на високите цени на тока и евтините метали
Възстановяването на строителството и поръчките за него балансират сектора
от общия износ на България, или 6.1 млрд. лв., за последната година прави металургичният сектор.
Енергоемко производство на фона на високи цени на тока и спадащи цени на металите. С това се сблъскват българските компании в сектора на металообработването и металургията. Възстановяването на строителството все пак успява да балансира негативните фактори. Ето защо за поредна година в класацията "Гепард" за металургичния сектор най-добри резултати имат компаниите, произвеждащи специализирани продукти за другите индустрии - арматури за строителството или компоненти за машиностроенето. "Тела" например работят за големия производител на хладилна техника Liebher, "Лаки 131" произвежда за автомобилостроенето, "Стад", "Технопанел", "Прециз" и други - за строителството. За разлика от година по-рано предприятията с най-голям ръст показват по-силна корелация със строителната, отколкото с машинната индустрия. Според бранша причините могат да се намерят в раздвижването на строителството в България.
Важен сектор
Със своите 14.3% от общия износ на България, или 6.1 млрд. лв., за последната година металургичният сектор безспорно играе важна роля както за индустрията на страната, така и за позицията ни на международните пазари. В тези обеми обаче са и големи предприятия, които не попадат в "Гепард" заради мащабите си. За изминалата 2015 г. продукцията на сектора е на стойност 7 млрд. евро, а дейността на металургичните предприятия формира около 12% от промишленото производство.
Традиционно ориентираната към външните пазари българска металопреработвателна индустрия е изправена пред нови предизвикателства през първото полугодие на 2015 г. Въпреки че засега България запазва позициите си на интернационално ниво, а в продажните цени се наблюдават почти незначителни спадове, ако условията на европейско ниво не се променят, българските компании трудно ще останат конкурентоспособни, смята Политими Паунова, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
Традиционно 80 до 90%, в зависимост от специфичната дейност, от продукцията в сектора са предназначени за външни пазари, в това число и за страни от ЕС (около две трети от износа). Бърз поглед върху компаниите от топ 20 на "Гепард" затвърждава тенденцията - почти всички фирми работят, макар и в различен процент, за износ. Впечатление прави и фактът, че немалка част от най-динамично развилите се предприятия работят за строителната промишленост, произвеждайки арматури, конструкции и панели - такива например са "Тела - Иван Ангелчев 1", "Дамиана 2001", "Строймонтаж". Докато през 2014 г. обаче пазарът изглежда сравнително стабилен, от началото на тази година резкият спад на цените на металите на международните пазари на годишна база удря и българските дружества в сектора. Според Паунова цветната металургия остава стабилна, не така стоят обаче нещата при черните метали.
Черни статистики
Един от показателните примери за развитието е сегментът на арматурното желязо (на технологичен език – дълъг прокат, отговарящ за 70% от производството в черната металургия) – от януари до юни износът на страната е намалял с 45% за сметка на вноса, основно от нестабилни икономики като Гърция и на такива извън ЕС като Турция и Украйна, който се е увеличил с близо 200%. Възможните сценарии за създалата се ситуация са два – нараснало търсене на вътрешния пазар и неконкурентоспособност на българските фирми. В София и Югозападна България се наблюдава раздвижване в промишленото и пътното строителство, което обуславя и засиленото търсене на вътрешния пазар, твърди Христо Близнаков, управител на "Стад Близнаков". Дейността на благоевградската фирма е ориентирана към България, а износът й е пренебрежимо малък, което прави ситуацията благоприятна за бизнеса ѝ.
От друга страна, за компании, ориентирани в износа, каквито са повечето в сектора, натискът на чуждестранните предприятия се увеличава. Причината е, че производството в страната е обвързано с изискванията на ЕС, поради което не може да отговори на доставните цени на чужди компании, пояснява Паунова. За последната половин година рязко нарасналият внос, предимно от Украйна, е нанесъл сериозен удар върху сегмента. Най-пресният пример е на пловдивското дружество "Хелиос Металутг", което по думите на Паунова е прекратило дейност именно вследствие на международния натиск. От "Хелиос", които осем години успешно развиват дейнoст и имат добре развита мрежа от производствени, складови и логистични помещения в пет града, потвърдиха преустановяването, но не комeнтираха причини.
Доколкото може да се очертае тенденция в на този етап нестабилния сегмент на черните метали, то тя би била следната – за компаниите, разчитащи на вътрешния пазар в страната, бизнесът ще остане стабилен. В подкрепа на това твърдение идват и резултатите на класираната на 17-о място асеновградска компания "Техномонтаж". Фирмата произвежда термопанели, работи предимно за българския пазар и дейността ѝ е тясно свързана със строителството. През последните три години бизнесът се е развил толкова добре, че в момента на предприятието му предстои разширяване на производствената база, разказва Георги Желязков, управител на предприятието. Едновременно с това е възможно конкурентоспособността на фирмите, работещи за износ, да продължи да пада или поне да не се подобри.
Вътрешни проблеми
Всъщност една от основните причини българската металургична индустрия да изпитва затруднения на международно ниво е производствената цена и в немалка степен идва отвътре. Енергоемките производства, сред които и металообработването, са силно зависими от цената на електроенергията и на газа, което подкопава конкурентоспособността на българските компании.
"Поради специфичната характеристика на металургичните процеси, свързани с топене, нагряване или рафиниране на суровините и металургичните продукти, енергийните разходи достигат до десетки проценти от общите производствени разходи. При някои производства до 40%", подчертава Политими Паунова. Въпреки че през последните години в сектора има доста нововъведения, намалили значително разхода на енергийни ресурси, основно в черната металургия, той продължава да е силно зависим от колебания в цените. Цените на електроенергията в България от години са сред най-високите в Европа, което подрива конкурентоспособността на българските компании.
Във връзка с това от БАМИ изказват притеснението си, че продължава да се отлага изработването на механизъм за компенсиране на разходите на индустрията от ръста в цените на тока. Според Паунова неглижирането на проблема от страна на правителството и Европейската комисия може да доведе до сериозни негативни последствия за фирмите - преструктуриране и намаляване на персонала.
Високи заплати, но липса на кадри
Въпреки някои затруднения и през 2015 г. средното месечно възнаграждение в сектора остава доста над средното за станата. При средна заплата в преработвашата промишленост от 729 лв. в преработката на метали тя е 1509 лв. – една от най-високите за България. По-добре платени и през първите месеци на 2015 г. в индустрията остават работещите в производството и разпределението на енергийни ресурси. В преработващия сектор по-високо е възнаграждението само при производството на нефтени продукти.
Заплащането в сектора е повече от атрактивно, но въпреки това се затвърждава тенденцията на липса на квалифицирани и мотивирани кадри. Според Желязков все по-трудно се намират млади хора, които да бъдат обучени и да останат в предприятието, респективно в България. Според него в "Техномонтаж" в момента делът на младите служители е между 35 и 40%. Един бърз поглед на компаниите в топ 20 на "Гепард" показва, че повечето от тях работят с малки екипи – 13 от предприятията имат персонал под 100 души. Големите работодатели в "Гепард" са "Дунав лизинг", "Строймонтаж", Джи Ел Си, а с най-много служители са старозагорските "Металик" с екип от 628 души.
Динамика и стабилност в сектора
В топ се подреждат компании с главозамайващ ръст - между 270 и 300%. Впечатление прави обаче и че базата за ръста им не е толкова голяма, с което реализирането на такъв голям растеж не на всяка цена говори за стабилността на компанията.
Като най- устойчив се отличава бизнесът на долнобанската "Ел Бат", която не за пръв път попада в "Гепард". За изминалата година приходите на предприятието, занимаващо се с производство и рециклиране на олово, са се повишили с едва 38.6%. Това обаче става на база на най-големи и стабилни през последните години проходи на компанията - 58 млн. лв. за 2014 г. и 41 милиона година по-рано. Производството на "Ел Бат" напълно оправдава поговорката "Боклукът за едни е съкровище за други" - дейността на предприятието е преработване и рециклиране на различни видове олово съдържащи отпадъци и негодни за употреба оловни акумулаторни батерии. От тях след обработка се получават олово, оловни сплави и натриев сулфат, които са основна суровина за направата на акумулаторни батерии, подводници и кабелни покрития. С екип от 122 служители към март 2015 г. компанията се нарежда и след големите работодатели в сектора. За изминалата година двайсетте най-бързо развили се компании в сектора имат общ приход 293 млн. лв. и обща печалба почти 28 млн. лв.