Дърводобив и преработка: Още една година с евродвигател нагоре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дърводобив и преработка: Още една година с евродвигател нагоре

Дърводобив и преработка: Още една година с евродвигател нагоре

В последните пет години секторът непрекъснато расте - бавно, но сигурно, средно с 6-8%, движен от европейските пазари

Ани Коджаиванова
2999 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Икономическата криза и сривът в строителния сектор в България донесоха няколко тежки години за мебелната индустрия – с големи спадове в оборотите, свиване на работните места и немалко фалити на предприятия. Данните в "Гепард" за дърводобивната и дървообработващата индустрия за последните две години обаче показват, че този период вече е зад гърба й. Докато в предишни години в класацията имаше осезаемо присъствие на компании от дърводобивния сегмент и този на суровата преработка, то подобно на 2013 г. и през 2014 г. топ 20 вече се доминира от мебелопроизводителите – общо 15 от 20 компании.

3.6% от добавената стойност в цялата индустрията идва от сектора на производство на мебели и на дървен материал
40 хил. души приблизително са заетите в сектора
142% ръст за периода между 2009 и 2014 г. е отбелязал износът
634 млн. долара е общата стойност на износа за 2014 г.
Проблемите пред бранша основно са два - липса на работна ръка и сив сектор в лицето на "гаражното" производство.

Секторът се отличава с по-ниска динамика на фона на другите индустрии, като ръстовете на най-динамично развиващите се компании в него са двуцифрени, а през 2014 г. само първите две компании в топ 20 имат ръст на приходите над 50%. Въпреки това от 2010 г. насам браншът непрекъснато расте - бавно, но сигурно, средно с 6-8%. И отминалата година не е изключение. Така той успя да се възстанови – не с бум, а с малки, но устойчиви крачки, като европейският пазар беше и продължава да бъде мощният двигател зад тази тенденция.

Но възстановяване се забелязва и на вътрешния пазар – както в продажбите на дребно, така и в тези на едро, като стойностите доближават тези от 2009 - последната силна година преди кризата.

Стабилизирането на бранша обаче не означава, че всичко пред него е розово. По думите на председателя на браншовата камара Елица Ненчева пред него има поне два сериозни проблема, които изискват спешни мерки – осезаемата липса на работна ръка и сивият сектор, който притиска особено силно най-малките предприятия.

Двигателят - европейският пазар

Мебелният сектор е силно експортно ориентиран и попада в топ 5 на на-бързо развиващите се в това отношение сектори. За периода между 2009 и 2014 г. износът е отбелязал ръст от 142%, като общата му стойност е достигнала 634 млн. долара, сочат данните на браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Именно на добрите продажби на общия европейски пазар се дължат и ръстовете в сектора, както и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги.

На европейския пазар българските производители успяха да извоюват място благодарение на конкурентни цени, много добро качество и бърза реакция към актуалните тенденции. Помага и фактът, че в последните години търсенето на производители от страна на големите международни търговски вериги се измества от Китай към Източна Европа заради нарасналите цени на китайското производство и високите транспортни разходи.

Днес ЕС е 80% от общия външен пазар за българските мебели. Останалата част от експорта е за съседни пазари – като Молдова, Албания, Македония и др., както и за по-далечни като Близкия изток, Северна Африка, Израел, САЩ, Русия и бившите съветски републики. По думите на председателя на браншовата камара Елица Ненчева далечните пазари са труднодостъпни, но пък именно в тях индустрията вижда дългосрочен шанс за бъдещ растеж.

Голяма част от компаниите в топ 20 на класацията "Гепард" имат силно представяне на външните пазари. Мебелната компания "Начеви" например продава на три континента, като освен европейски страни като Великобритания, Испания, Гърция, Кипър компанията оперира и в САЩ, Русия, Египет, Грузия и Азербайджан. На европейските пазари като Германия, Австрия, но и в Русия работи и бутиковата "Валиян", специализирана в дизайнерски интериори за хотели, заведения и частни домове. Компанията бе в топ 10 и в миналогодишното издание и запазва динамиката си благодарение на големи проекти в Германия и Сърбия. Някои от фирмите имат трайни партньорства с европейски компании, като тази симбиоза им осигурява сигурен пазар. Пазарджишката фабрика за мека мебел например "Николетти" работи за една от най- големите мебелни вериги в Италия, а отделно продава на другите европейски пазари.

Други – като благоевградската "МебелФаб", подхождат по-смело. Още през 2007 г. компанията е регистрирала дъщерно дружество в Германия – MÖBELFAB, в Берлин. Сега над 90% от продуктите й са за пазарите в Германия, Англия, Испания, Гърция, Литва, Холандия, Италия, както и в САЩ и Израел.

Интересно е, че в топ 20 за 2014 г. присъстват две компании със смесена българско-скандинавска собственост. Една от тях е "Саксо БГ" - с 50% датско участие, която реализира продукцията си изцяло на скандинавския пазар. По думите на Радостина Добрева от компанията ръстът в оборота й през 2014 г. се дължи на разширяването на пазара не само в Дания, но и към други скандинавски страни като Швеция и Норвегия. Компанията работи предимно с публичния сектор – държавни и общински институции. "Изискванията им са много високи, затова и ние сме длъжни да поддържаме високо ниво и сертифицирана продукция. Всяка година въвеждаме някакви иновации. Тази например работим по голям проект за енергийна ефективност", казва Добрева.

Създадената през 2008 г. до Дряново "Ню мениджмънт" пък е производствено звено на шведската European House of Beds. Българският партньор на компанията Свилен Лозев коментира, че добрите резултати се дължат на това, че шведската компания е успяла да завземе пазарен дял от свой основен конкурент на скандинавския пазар.

Стабилизиране на вътрешния пазар

Вътрешният пазар бе значително засегнат от кризата. От една страна – потреблението на дребно премина в изчаквателен режим, а от друга – сривът в строителния сектор отне значително парче от бизнеса на мебелните фирми, на което до голяма степен се дължаха и добрите им резултати.

Последните данни за оборотите на вътрешния пазар (за 2013 г.) обаче са позитивни. Продажбите на дребно на мебели и обзавеждане за дома достигат 753 млн. лв. при 824 млн. лв. в пиковата 2009 г., а на едро – 493 млн. лв. при 590 млн. лв. пет години по-рано.

Показателен е фактът, че за втора поредна година класацията се оглавява от "Виденов груп" – с почти 100% растеж. Компанията е производител на мебели за дома в бюджетния и средния клас, с изключително добре развита търговска (близо 60 обекта) и дистрибуторска мрежа и акцент върху потребителските екстри – широки възможности за пазаруване онлайн, за индивидуални решения, консултации чрез кол-център и онлайн канали, доставка.

По думите на Добри Виденов, съдружник в компанията, добрите резултати се дължат именно на усилията, които полагат в посока потребителския комфорт. "Увеличихме значително асортимента си, както и мрежата от доставчици. Постоянно правим и нови инвестиции – през последната година наблегнахме най-вече на увеличаването на складовите площи и частично на обновяването на производствената техника", казва той.

Големите компании за мека мебел за българския пазар като русенските "Ирим" и севлиевската "Паралел", също отбелязват добри резултати в страната и за пореден път присъстват в топ 20 на "Гепард".

Интересна в контекста на вътрешния пазар е класираната на второ място в топ 20 фирма "Импресия" - производител на градински мебели, парково обзавеждане и оборудване за детски площадки. Макар да изнася за Холандия, Англия, Румъния, Гърция, Кипър, Молдова, основният пазар на компанията е България, а добрите резултати по думите на съсобственика Светослав Атов са засилените в последните години публични инвестиции в градската среда. "Съоръженията за детски площадки станаха основна част от бизнеса ни, тъй като има голяма активност в последните години от страна на общините в обновяването и изграждането на нови детски площадки по европроекти или по други програми. Успяваме да продаваме в цялата страна, не само във Варненския регион, където сме базирани", казва той. Светослав Атов вижда още пространство за развитие, затова и компанията му поддържа конкурентоспособност с инвестиции: "Всяка година правим по нещо – миналата инвестирахме в нов цех за мебели, а сега в такъв за металопреработка, тъй като градинските мебели и модулите за детските площадки имат и доста метални части", казва той.

Какво още може да се иска

Бързото възстановяване и добрите резултати на мебелния бранш на външните пазари са похвални, но според председателя на браншовата камара Елица Ненчева има проблеми, които стоят нерешени.

"Един от най-големите проблеми е липсата на работна ръка", казва тя. В България това се посочва като проблем от почти всеки бранш, но според Ненчева той е особено остър в дървопреработвателния сектор, тъй като предприятията най-често са разположени в села и региони, които са по-изостанали в икономическото си развитие. "Тези предприятия би трябвало да помагат за развитието на тези региони, но на практика се случва така, че тяхната конкурентоспособност и съществуване е застрашено от липсата на работници. Проблемът е наистина драматичен и не виждаме светлина в този тунел", казва тя.

Друг проблем по думите й е сивият сектор. "Говорим за нерегламентирано гаражно производство от страна на работещи в мебелни предприятия, които най-често използват и материали на фирмата", разказва тя. Подобни гаражни производители обслужват единични, най-често нископлатежоспособни клиенти, но в същото време се явяват пряка конкуренция на най-малките фирми. "Мисля, че тук държавните органи имат какво да направят по въпроса и е редно да припознаят проблема", смята Елица Ненчева.

Тя е на мнение, че като цяло държавата може да развива по-активна политика спрямо сектора и да го промотира като едно от традиционните производства на България. "Това прави например Полша и техните производители са в световния топ 5", обобщава тя.

Отново на върха

За втори пореден път класацията в сектора се оглавява от "Мебели Виденов" - търговска марка с над 20-годишна история, собственост на "Виденов груп" ООД. Компанията бе класирана на 84-о място в националната и на първо място в регион Ямбол и за 2011 г. Фабриката е създадена през далечната 1989 г. от инж. Данчо Виденов и е базирана в гр. Ямбол. Освен производители "Мебели Виденов" са и търговци с близо 60 фирмени магазина и дистрибуторска мрежа в цялата страна. Компанията специализира в производството на собствени модели маси, секции, гардероби, кухни, спални, столове, мека мебел. Продукцията е предназначена в по-голяма част за вътрешния и в по-малка за външния пазар.

Във фабриката и представителните магазини на "Мебели Виденов" на територията на България през 2014 г. са работили 400 души – с над 90 повече в сравнение с година по-рано. Ръстът на оборота й е почти 100%.

Икономическата криза и сривът в строителния сектор в България донесоха няколко тежки години за мебелната индустрия – с големи спадове в оборотите, свиване на работните места и немалко фалити на предприятия. Данните в "Гепард" за дърводобивната и дървообработващата индустрия за последните две години обаче показват, че този период вече е зад гърба й. Докато в предишни години в класацията имаше осезаемо присъствие на компании от дърводобивния сегмент и този на суровата преработка, то подобно на 2013 г. и през 2014 г. топ 20 вече се доминира от мебелопроизводителите – общо 15 от 20 компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK