С правилна стратегия общините могат да привличат повече инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С правилна стратегия общините могат да привличат повече инвестиции

С правилна стратегия общините могат да привличат повече инвестиции

Георги Стоев, управялващ партньор в Industry Watch, пред "Капитал Daily"

2610 прочитания

© Юлия Лазарова


През последните години Георги Стоев и екипът му работят активно с инвеститори и българските общини за развитие на регионите и  привличане на нови инвеститори. Един от най-успешните примери е Пловдив, където Industry Watch работи активно. Със Стоев разговаряме за това как се създава и успешна инвестиционна дестинация.

Как и защо решихте да помагате на бизнеса и на общините да развиват регионите като инвестиционни дестинации?

- Основният фокус на нашата работа е бил да правим икономически анализи, консултации и прогнози, които да помагат да се взимат по-добри инвестиционни решения. Досега сме имали разнородни кръгове клиенти, но повечето са се интересували от макроикономическата рамка и политическия риск. По тази причина много рядко сме слизали на ниво бизнес, но точно то се оказа, че е една пазарна ниша - координация между бизнесмени с регионален фокус, които развиват имоти с цел привличане на инвеститори с нови производства, от една страна, а от другата, местните власти. Разбира се, в целия този процес има много други фактори и интереси - това са ВиК дружества, енергийни, газови компании, които трябва да осигурят някаква инфраструктура за правене на бизнес. Досега никой не се беше наел да координира този процес между всички тези страни, Това правим ние, като в случая имам предвид не България като цяло, а по-скоро се опитваме да откроим отделни региони.

Една от причините да го правим е, че се задълбочиха различията между София и останалите градове.

Втората причина е, че кметовете станаха по- активни на ниво икономическа политика, те осъзнаха, че за да имат избиратели в общината и региона, трябва да има бизнес. Оттам дойде и идеята да направим продукта "Инвестиционна дестинация" - промоционална серия от книжка, конференции, участие в различни събития, презентации и брандиране на даден регион. Най често сме канени да направим презентация пред компании, които искат да инвестират тук.

Може ли един конкретен пример?

- Първо започнахме да работим със Сливен и Ямбол преди около 9 години. Тогава нямаше магистрала, а като нямаш път, нямаш и бизнес. И тогава се разбра, че инвеститорите търсят места, които са добре подсигурени логистично - път, пристанище. Така се оказа, че Пловдив и общините около него са предпочитаните и интересни места за правене на материални инвестиции - нещо, което можеш да пипнеш - производство на специфични компоненти, сглобяване на машини до логистиката.

Така например за нас беше изненада, че голяма често от печатарския бизнес е съсредоточен във и около Пловдив именно заради добрата логистика, която е ключова в този сектор. И така се стигна до идеята този регион да се развива с фокус индустриални инвестиции - най вече развитие на земя за индустриално производството - т.е. от един или няколко парцела земя да направиш индустриална зона.

Това е огромен фактор за привличане на инвестиции - досега са правени различни опити и от държава и от общини, както и отделни частни инвеститори да развиват такива зони, но най-добри условия открихме във и около Пловдив.

Там в няколко отделни общини има зони и вече наблюдаваме специализация на производството - например в Куклен се развива производство на авточасти и компоненти за автомобилната индустрия. Освен това, когато имаме икономическа зона и в нея имаме един доволен чужд инвеститор, той води след себе си и други от неговата държава. Самото производство в тези зони създава и клъстери - едно дружество в едната зона произвежда за други, създава се и нов обслужващ бизнес. Благодарение на всичко това вече не говорим за Пловдив на ниво град, община или кмет, а като регионална дестинация за инвестиции.

Преди 10-15 години Пловдив и региона изглеждаха като място, загубило своя потенциал за развитие. Сега обаче нещата са на другия полюс. На какво се дължи това?

- Ние винаги сме работили за осигуряване на по-добра среда за правене на бизнес - защото, когато има инвестиции, има заети, има и заплати. Има ли бизнес, се развива и културата, т.е. кръгът се затваря и Пловдив е точен пример за това. Интересното обаче е, че когато сме правили препоръка за промяна на бизнес средата, тя се е приемала винаги добре от администрация, министри, местни власти.

Единствените групи, които са били опозиция, са извън администрацията - синдикати, гилдии на някакви професии, които искат по-затворен пазар и се опитват да блокират този процес. А за Пловдив явно така са се стекли обстоятелствата, че бизнес климатът се е променил към добро. Този процес беше и неизбежен след София и други градове да отлепят от дъното.

Как повлия за това обединението на индустриалните зони в една икономическа?

- Това включи подписване на меморандум от кметовете на девет общини. Преди споразумението те се чувстваха като конкуренти за привличане на инвеститори, но ние ги убедихме, че ако правиш завод в една община, той привлича хора и ресурс и от съседните. Защото вече говорим за един мобилен ресурс - много работодатели предлагат собствен транспорт.

Ние сме изчислили, че в радиуса около Пловдив, който отнема 1 час път с кола, има 810 хил. души население. От тях в трудоспособна възраст са около 340 хил. души, от които заетите са 220 хил. души. Така при всички случаи става дума за втори демографски център.

С какви трудности се сблъскват бизнеса и общините? Какво споделят те и какви са вашите впечатления?

- Това, което ми прави силно впечатление, е, че понякога липсва креативност както у кметовете, така и у инвеститорите. Например брандирането на град като Пловдив отдавна някой трябваше да го е свършил, хората трябваше да са наясно, че това е най-големият център за индустриални инвестиции. Там са заети много повече хора, отколкото в София в този сектор, колкото и да е странно. Хората това не го знаят, нито общините или инвеститорите.

Оказа се обаче, че трябва съвсем малко да ги убедим, че трябва да се брандират като инвестиционно индустриална дестинация. Някои общини искат да са зелена дестинация, други туристическа. Но често трябва външен поглед и помощ, за да се дефинира самият бранд.

А има ли последователност при местните власти, след като се определят стратегията и брандът?

- Това е процес, който трябва да тръгне отнякъде, ако има структурирана визия, ще има и последователност. И когато имаш вече създадена платформа за развитие, която дава резултата, следващият кмет няма да има как да я откаже.

Какво гледа един инвеститор, когато преценява дали да инвестира в даден регион?

- Мога да говоря за конкретни сектори, в които имаме поглед през последните години, и това са преработващата промишленост, логистика и IT. В първия сектор инфраструктурата е ключов фактор, защото локацията е водеща, за разлика от аусторсинга, който може да е навсякъде. Вече има примери как България се избира за дадена инвестиция, защото е близо до определен пазар, въпреки че труда е по-скъп. И тук бръкваме в най-дълбоката рана - въпреки че има много работна ръка в страната, когато дойде инвеститорът, той трудно намира персонал. И не говорим само за инженери, а за машинни оператори, техници, приложни специалисти, дори общи работници.

Според вашите проучвания кои общини и региони имат най-голям потенциал в България?

- Преди около 2 години откроихме няколко динамични региона, няколко с умерен потенциал и такива, за които смятаме, че на този етап са без потенциал. В първата група са София, Пловдив, Стара Загора и Пазарджик, морските градове. Във втората са Благоевградска област, Плевен и Велико Търново, а като особено проблемни са общините в Северозападна България и Смолян.

За родопския град се оказа, че не върви особено бързо, въпреки че има туризъм и е близо до Гърция. И, не, проблемът не е, че е далече, а някъде другаде. Защото Кърджали също е далече, но последната година има най-голям ръст на заплатите в този регион, където смятаме, че все още не се използва потенциалът от близостта с Турци.

В този контекст трябва ли да има по голяма децентрализация при общините?

- Категорично да, защото това ще създаде конкуренция, която би трябвало да породи положителни ефект. Това обаче не трябва да е за сметка на по-високи данъци, каквато идея имаше (2% над плоския данък от 10% да се въвеждат и управляват от общините - бел. ред.), а по-скоро тежестта трябва да се поеме от общините.

Децентрализацията носи и легитимност - ако имаш местен бизнес, си много по-близо до кмета и общинските съветници, отколкото до депутатите и министрите. Но нека се върви с малки и предпазливи стъпки и те да са в посока намаляване тежестта, а не към увеличаване.

 

Как обединението на зоните около Пловдив ускори развитието на региона

В началото на 2014 г. девет общини около Пловдив и две сдружения сключиха Меморандум за сътрудничество при развитие на Тракия индустриална зони - общините Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски, "Клъстер проектиране и строителство" и "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив". В повечето от тези общини (някои, като Първомай например, нямат зона, но виждат смисъл от сътрудничество с тези, в които има - бел. ред.) са и вече съществуващите индустриални зони, които са обединени в мегапроекта "Тракия икономическа зона". Той се развива от "Сиенит холдинг" и "КЦМ 2000" чрез специално създаден клъстер. От старта през 1995 г. на първата индустриална зона "Марица" досега са привлечени над 100 инвеститори, от тях 80 чужди, разкрити са над 12 000 работни места, а интересът расте. Вложени са над 1 млрд. евро.

Идеята на зоната е, че ако една голяма фирма може да направи своята инвестиция където пожелае, защото разполага с добър екип и за проучване, и за реализиране на проектите, по-малките нямат тази възможност. Затова и за тях е по-добре и по-изгодно да намерят място за бизнеса си именно в икономическа зона. В нея те намират решени основни проблеми: законодателство, терен, присъединяване към различните експлоатационни дружества, инфраструктура, услуги и др. Според управляващите зоната инвестицията в бизнес в нея понижава с 25% инвестицията спрямо изграждането на зелено. Икономиите идват от изградената инфраструктура, от изчистените права на ползване или на собственост, които вече са направени и той ги спестява, както и от разхода за време, което бизнесът високо цени.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK