Лидерите на малкия бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лидерите на малкия бизнес

Лидерите на малкия бизнес

Все повече компании се справят успешно в новата среда за бизнес. Големите регионални различия се запазват, показва класацията "Гепард"

Кирил Кирчев
6791 прочитания

20.635

млрд. лв. са били приходите на компаниите в класацията и са нараснали с близо 35% за година.

40%

от най-динамичните малки и средни компании са в София.
Производителите на машини и оборудване намаляват за година от 77 на 63.

Броят на IT компаниите в подредбата продължава да се увеличава.

Миналата година беше първата за българската икономика с устойчив ръст на потреблението, инвестициите и заетостта, след като няколко поредни години имаше стагнация. Това е добре и за малките, и за големите компании, които от няколко години са принудени да работят в изцяло нова среда. Към традиционно по-трудните условия за бизнес в България вече се добавят несигурната глобална икономика и военните конфликти в близост до границите на страната. Радващо е, че въпреки кризата последните години през целия този период има достатъчно голяма група компании, които се справят успешно. Става въпрос за над 6 хиляди компании, които са попаднали в класацията "Гепард" на "Капитал" за най-динамичните малки и средни предприятия (МСП) в страната през последните четири години. В нея намират място фирми, които отчитат ръст на бизнеса си и постигат добри резултати в новата икономическа реалност. "Гепард" анализира тенденциите при тези компании, като изследва динамиката на развитието им през последните три години. Основният показател е ръстът на приходите, а в последната подредба са взети предвид резултатите за периода от 2012 до 2014 г.

Глобалните резултати

В тазгодишната класация участват 1529 малки и средни предприятия. Поради различни причини географската структура на икономиката е такава, че години наред София ще продължи да бъде основен притегателен център за бизнеса. Добрата новина е, че регионът на Пловдив все по-категорично възстановява мястото си на икономическата карта на България. Варна и Бургас традиционно също привличат предприемачи. Северозападна България продължава да бъде на опашката в класацията и това положение също трудно ще се промени в близко бъдеще. Общите приходи на компаниите в класацията през миналата година са били 20.635 млрд. лв. и са нараснали с близо 35%. Това представлява малко над една четвърт от брутния вътрешен продукт (по текущи цени БВП през 2014 г. 82.164 млрд. лв.). Оборотът на същите компании през 2012 г. е бил 11.771 млрд., което показва, че за две години той почти се е удвоил.

Не е изненада, че най-голям брой компании се занимават с търговия – една трета от всички в класацията, като относителният им дял се запазва спрямо предходната. Челната тройка по привлекателни дейности, както и преди година, се допълва от строителство и транспорт. Сега техният относителен дял е малко по-голям – 10.6% и почти 9%. Класацията потвърждава факта, че бизнесът с висока добавена стойност не е на голяма почит, което е и една от основните причини за по-бавното икономическо развитие на България и значително по-ниския стандарт на живот в сравнение с другите страни в Европа. Производителите на машини и оборудване са намалели за година от 77 на 63 и са малко над 4%. Затвърждава се възходящата тенденция за броя на IT компаниите – сега те са 66 (4.31%), при 48 през 2013 и едва 19 през 2012 г. Най-малко представители – само 41, има от сектора на производителите на облекло и обувки.

Победителят в "Гепард" е "Машин комерс" ЕООД от Асеновград. Както се разбира и от името, дружеството, което развива дейност от 90-те години, се занимава с производство и търговия с металорежещи машини. Второто място е за "Мъркюри дивелъпмънтс", собственост на ирландския гражданин Флорънс Хорлик. Базираната в Несебър компания се занимава с туризъм, търговия и недвижими имоти. Старозагорската транспортна компания "Фригокооп" е трета в подреждането. Тя е собственост на австриеца Томас Кронаветтер.

Колко е изоставането от София

Географски България е в Европа, но за съжаление моделът на икономическо развитие през последните години по-скоро наподобява на този в Южна Америка. Концентрацията на бизнеса в столицата се увеличава с всяка година. В класацията влизат 618 малки и средни компании от София (при 614 преди година), което прави малко над 40%. В Пловдивска област развиват бизнес още 142 от най-успешните МСП. Така в две области са съсредоточени половината от компаниите в класацията. Като добавим към тях предприемачите от Варна и Бургас, се вижда, че близо 62% от най-динамичните МСП са концентрирани в едва четири области. На обратния полюс е Видинска област с едва 9 компании, следвана от Разград – с 12, Кюстендил – с 13, Враца и Монтата – с по 14.

Класацията "Гепард" потвърждава и данните за регионалното развитие на Европейския съюз (ЕС), според които към края на 2013 г. икономически Северна България се влошава, а Южна е в застой. Макар че от влизането на страната в ЕС БВП, покупателна способност и доходите да са се увеличили, българските региони изостават все повече от европейските. Пет от шестте икономически района са в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Очакваното изключение е Югозападният район, в който е София. В него реалните възможности на хората са "само" с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Ако се погледне по области в Югозападния район, се вижда, че само в София има развитие, а останалите като Благоевград, Кюстендил и Перник или се влошават, или са в застой.

Водещите сектори

Класацията на 20-те най-динамични компании по сектори показва, че през миналата година приходите са били най-големи в "Търговия, сервиз на автомобили". Постъпленията са били близо 417 млн. лв., но при символичната печалба от 13.5 млн. лв., което прави брутен марж на печалбата от едва 3.2%. Лидерът "МВБ тракс енд бъс България", който е представителят на MAN за страната, е реализирал приходи от близо 40 млн. лв. (при 16.6 млн. преди година) и печалба от 985 хил. лв.

Машиностроителните компании и тези от химическата промишленост също се представят на ниво, като 20-те най-добри от тези сектори са реализирали приходи от съответно 368 и 352 млн. лв. Най-успешните от ИТ сектора имат най-доброто съотношение между приходите и печалбата. Постъпленията им са били малко над 176 млн. лв., а печалбата – близо 37 млн. лв. За сравнение, година по-рано най-добрите 20 компании в технологичния сектор са имали приходи от 141 млн. лв. и обща печалба от 21.5 млн. лв. Хотелиерството и селското стопанство са следващите два сектора с най-висок марж на печалбата. Най-лошо съотношение между печалбата и приходите имат компаниите в химическата промишленост, търговия и сервиз на автомобили и търговията.

Най-динамичните МСП в технологичния сектор реализират и най-високата печалба – 37 млн. лв. Следват тези в машиностроенето – с около 31 млн. лв., и в металообработването – с 28 млн. лв. На обратния полюс са химическата промишленост – с 8.4 млн. лв., търговията – с 10.5 млн., и фармацията – с 10.9 млн.

Трудно финансиране

Икономическите различия в държавата през последните години се усилват и от усвояването на еврофондовете. Официалните данни показват, че в София и южните региони са реализирани проекти за 12 млрд. лв., а в северната част на страната сумата е четири пъти по-ниска. Причината за тази диспропорция от една страна е държавата, която концентрира усилията си в инфраструктурни проекти основно на юг, а от друга – вероятно по-малката инициативност на севера и забавеното кредитиране. Достъпът до финансиране е от изключително значение за представянето на МСП. Положението обаче в момента е такова, че банковото кредитиране е замръзнало – според банкерите заради слабото търсене, а според фирмите, защото все още ситуацията е несигурна. Прогнозата на БНБ за следващата година е за символичен ръст на кредитирането. Това е лош сигнал за икономиката, защото това означава, че инвестициите на компаниите са по-малко.

Еврофинасирането пък не е силната страна на микропредприятията, които са малко над 91% от всички компании в България. Голяма част от малките фирми нямат нужните средства за авансово финансиране на европроектите. Затрудняват се и заради сложните процедури при кандидатстване, управление и отчитане на проектите. В опит да се отключи потенциалът на МСП, за които при криза и докато тече процесът на икономическо възстановяване, достъпът до финансиране става по-труден, правителството прие проекта за "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014 - 2020, който дава 102 млн. евро на Европейския инвестиционен фонд. Парите трябва да се умножат и да се върнат в икономиката през нисколихвени кредити и гаранционни продукти.

Индикации за по-голяма бизнес активност

Раздвижването на икономиката през миналата година е довело и до ръст на нефинансовите предприятия, като броят им – близо 320 хил., е бил най-голям от 2008 г., преди настъпването на икономическата криза. Заетите в тези компании също се увеличават, но остават по-малко в сравнение с 2010 и 2011 г. Данните на Националния статистически институт се отнасят за всички компании, но като се има предвид, че от тях МСП са около 99.8%, положителната тенденция засяга най-вече малките и средните предприятия. Българската икономика е доминирана от микропредприятия (заети от 0 до 9), които са малко над 91% от всички фирми. Малките предприятия, в които работят от 10 до 49 души, са под 7%, а средните, със заети от 50 до 249 - под 1.5%.

Над една трета от предприятията се занимават с дейности в сектора "Търговия, ремонти на автомобили и мотоциклети". Стойността на произведената от тях продукция очаквано е доста по-ниска от тази в преработващата промишленост и строителството. Глобалната криза, изглежда, не е засегнала сериозно предприятията в IT сектора – техният брой е нараснал от 8114 през 2010 г. до 10 721 през миналата. Успоредно с това стойността на създадената от тях продукция се е увеличила за периода с почти 11%, а заетите са се увеличили с около 10 хил. души до 77 хил. Преработващата промишленост и търговията и ремонтите на автомобили осигуряват най-много работни места и това е трайна тенденция. През 2014 г. всеки от двата сектора е дал работа на около половин милион души. На трето място е туристическият сектор, където са били заети 137 хил. души.

Проблеми без решения

Макар компаниите да се стараят да се справят успешно в трудните условия, години наред се сблъскват с едни и същи проблеми – корупция, прекомерни регулации, фаворизиране на определени фирми. Към тях трябва да се добави липсата на независима съдебна система и така се оформя средата, в която фирмите трябва да развиват дейността си. Затова не е изненада, че икономиката ни не е конкурентна в ЕС, макар че е в по-добра кондиция от някой страни на Балканите.

Жалкото е, че това са проблеми, известни от години, но нито едно правителство досега така й не предприе адекватни мерки за разрешаването им. Вероятно обяснението не е невъзможност, а нежелание, защото управлението чрез зависимости носи по-големи ползи за партиите. Наивно е също така да се смята, че управляващите не са наясно с ролята на малките и средните предприятия – тя е от решаващо значение за възстановяването на икономиката. А създаването на благоприятни условия за тяхното развитие е един от основните фактори за устойчив ръст. Въпреки това държавата продължава да е голям длъжник на предприемачите и без да положи необходимите усилия и да търси конкретни резултати, още дълго време България ще бъде на опашката в Европейския съюз.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK