С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 ное 2015, 12:08, 6368 прочитания

Лидерите на малкия бизнес

Все повече компании се справят успешно в новата среда за бизнес. Големите регионални различия се запазват, показва класацията "Гепард"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
20.635
млрд. лв. са били приходите на компаниите в класацията и са нараснали с близо 35% за година.

40%
от най-динамичните малки и средни компании са в София.
Производителите на машини и оборудване намаляват за година от 77 на 63.

Броят на IT компаниите в подредбата продължава да се увеличава.
Миналата година беше първата за българската икономика с устойчив ръст на потреблението, инвестициите и заетостта, след като няколко поредни години имаше стагнация. Това е добре и за малките, и за големите компании, които от няколко години са принудени да работят в изцяло нова среда. Към традиционно по-трудните условия за бизнес в България вече се добавят несигурната глобална икономика и военните конфликти в близост до границите на страната. Радващо е, че въпреки кризата последните години през целия този период има достатъчно голяма група компании, които се справят успешно. Става въпрос за над 6 хиляди компании, които са попаднали в класацията "Гепард" на "Капитал" за най-динамичните малки и средни предприятия (МСП) в страната през последните четири години. В нея намират място фирми, които отчитат ръст на бизнеса си и постигат добри резултати в новата икономическа реалност. "Гепард" анализира тенденциите при тези компании, като изследва динамиката на развитието им през последните три години. Основният показател е ръстът на приходите, а в последната подредба са взети предвид резултатите за периода от 2012 до 2014 г.

Глобалните резултати



В тазгодишната класация участват 1529 малки и средни предприятия. Поради различни причини географската структура на икономиката е такава, че години наред София ще продължи да бъде основен притегателен център за бизнеса. Добрата новина е, че регионът на Пловдив все по-категорично възстановява мястото си на икономическата карта на България. Варна и Бургас традиционно също привличат предприемачи. Северозападна България продължава да бъде на опашката в класацията и това положение също трудно ще се промени в близко бъдеще. Общите приходи на компаниите в класацията през миналата година са били 20.635 млрд. лв. и са нараснали с близо 35%. Това представлява малко над една четвърт от брутния вътрешен продукт (по текущи цени БВП през 2014 г. 82.164 млрд. лв.). Оборотът на същите компании през 2012 г. е бил 11.771 млрд., което показва, че за две години той почти се е удвоил.

Не е изненада, че най-голям брой компании се занимават с търговия – една трета от всички в класацията, като относителният им дял се запазва спрямо предходната. Челната тройка по привлекателни дейности, както и преди година, се допълва от строителство и транспорт. Сега техният относителен дял е малко по-голям – 10.6% и почти 9%. Класацията потвърждава факта, че бизнесът с висока добавена стойност не е на голяма почит, което е и една от основните причини за по-бавното икономическо развитие на България и значително по-ниския стандарт на живот в сравнение с другите страни в Европа. Производителите на машини и оборудване са намалели за година от 77 на 63 и са малко над 4%. Затвърждава се възходящата тенденция за броя на IT компаниите – сега те са 66 (4.31%), при 48 през 2013 и едва 19 през 2012 г. Най-малко представители – само 41, има от сектора на производителите на облекло и обувки.

Победителят в "Гепард" е "Машин комерс" ЕООД от Асеновград. Както се разбира и от името, дружеството, което развива дейност от 90-те години, се занимава с производство и търговия с металорежещи машини. Второто място е за "Мъркюри дивелъпмънтс", собственост на ирландския гражданин Флорънс Хорлик. Базираната в Несебър компания се занимава с туризъм, търговия и недвижими имоти. Старозагорската транспортна компания "Фригокооп" е трета в подреждането. Тя е собственост на австриеца Томас Кронаветтер.



Колко е изоставането от София

Географски България е в Европа, но за съжаление моделът на икономическо развитие през последните години по-скоро наподобява на този в Южна Америка. Концентрацията на бизнеса в столицата се увеличава с всяка година. В класацията влизат 618 малки и средни компании от София (при 614 преди година), което прави малко над 40%. В Пловдивска област развиват бизнес още 142 от най-успешните МСП. Така в две области са съсредоточени половината от компаниите в класацията. Като добавим към тях предприемачите от Варна и Бургас, се вижда, че близо 62% от най-динамичните МСП са концентрирани в едва четири области. На обратния полюс е Видинска област с едва 9 компании, следвана от Разград – с 12, Кюстендил – с 13, Враца и Монтата – с по 14.

Класацията "Гепард" потвърждава и данните за регионалното развитие на Европейския съюз (ЕС), според които към края на 2013 г. икономически Северна България се влошава, а Южна е в застой. Макар че от влизането на страната в ЕС БВП, покупателна способност и доходите да са се увеличили, българските региони изостават все повече от европейските. Пет от шестте икономически района са в топ 10 по най-ниска покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Очакваното изключение е Югозападният район, в който е София. В него реалните възможности на хората са "само" с 28% по-ниски от средното ниво за ЕС. Ако се погледне по области в Югозападния район, се вижда, че само в София има развитие, а останалите като Благоевград, Кюстендил и Перник или се влошават, или са в застой.

Водещите сектори

Класацията на 20-те най-динамични компании по сектори показва, че през миналата година приходите са били най-големи в "Търговия, сервиз на автомобили". Постъпленията са били близо 417 млн. лв., но при символичната печалба от 13.5 млн. лв., което прави брутен марж на печалбата от едва 3.2%. Лидерът "МВБ тракс енд бъс България", който е представителят на MAN за страната, е реализирал приходи от близо 40 млн. лв. (при 16.6 млн. преди година) и печалба от 985 хил. лв.

Машиностроителните компании и тези от химическата промишленост също се представят на ниво, като 20-те най-добри от тези сектори са реализирали приходи от съответно 368 и 352 млн. лв. Най-успешните от ИТ сектора имат най-доброто съотношение между приходите и печалбата. Постъпленията им са били малко над 176 млн. лв., а печалбата – близо 37 млн. лв. За сравнение, година по-рано най-добрите 20 компании в технологичния сектор са имали приходи от 141 млн. лв. и обща печалба от 21.5 млн. лв. Хотелиерството и селското стопанство са следващите два сектора с най-висок марж на печалбата. Най-лошо съотношение между печалбата и приходите имат компаниите в химическата промишленост, търговия и сервиз на автомобили и търговията.

Най-динамичните МСП в технологичния сектор реализират и най-високата печалба – 37 млн. лв. Следват тези в машиностроенето – с около 31 млн. лв., и в металообработването – с 28 млн. лв. На обратния полюс са химическата промишленост – с 8.4 млн. лв., търговията – с 10.5 млн., и фармацията – с 10.9 млн.

Трудно финансиране

Икономическите различия в държавата през последните години се усилват и от усвояването на еврофондовете. Официалните данни показват, че в София и южните региони са реализирани проекти за 12 млрд. лв., а в северната част на страната сумата е четири пъти по-ниска. Причината за тази диспропорция от една страна е държавата, която концентрира усилията си в инфраструктурни проекти основно на юг, а от друга – вероятно по-малката инициативност на севера и забавеното кредитиране. Достъпът до финансиране е от изключително значение за представянето на МСП. Положението обаче в момента е такова, че банковото кредитиране е замръзнало – според банкерите заради слабото търсене, а според фирмите, защото все още ситуацията е несигурна. Прогнозата на БНБ за следващата година е за символичен ръст на кредитирането. Това е лош сигнал за икономиката, защото това означава, че инвестициите на компаниите са по-малко.

Еврофинасирането пък не е силната страна на микропредприятията, които са малко над 91% от всички компании в България. Голяма част от малките фирми нямат нужните средства за авансово финансиране на европроектите. Затрудняват се и заради сложните процедури при кандидатстване, управление и отчитане на проектите. В опит да се отключи потенциалът на МСП, за които при криза и докато тече процесът на икономическо възстановяване, достъпът до финансиране става по-труден, правителството прие проекта за "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014 - 2020, който дава 102 млн. евро на Европейския инвестиционен фонд. Парите трябва да се умножат и да се върнат в икономиката през нисколихвени кредити и гаранционни продукти.

Индикации за по-голяма бизнес активност

Раздвижването на икономиката през миналата година е довело и до ръст на нефинансовите предприятия, като броят им – близо 320 хил., е бил най-голям от 2008 г., преди настъпването на икономическата криза. Заетите в тези компании също се увеличават, но остават по-малко в сравнение с 2010 и 2011 г. Данните на Националния статистически институт се отнасят за всички компании, но като се има предвид, че от тях МСП са около 99.8%, положителната тенденция засяга най-вече малките и средните предприятия. Българската икономика е доминирана от микропредприятия (заети от 0 до 9), които са малко над 91% от всички фирми. Малките предприятия, в които работят от 10 до 49 души, са под 7%, а средните, със заети от 50 до 249 - под 1.5%.

Над една трета от предприятията се занимават с дейности в сектора "Търговия, ремонти на автомобили и мотоциклети". Стойността на произведената от тях продукция очаквано е доста по-ниска от тази в преработващата промишленост и строителството. Глобалната криза, изглежда, не е засегнала сериозно предприятията в IT сектора – техният брой е нараснал от 8114 през 2010 г. до 10 721 през миналата. Успоредно с това стойността на създадената от тях продукция се е увеличила за периода с почти 11%, а заетите са се увеличили с около 10 хил. души до 77 хил. Преработващата промишленост и търговията и ремонтите на автомобили осигуряват най-много работни места и това е трайна тенденция. През 2014 г. всеки от двата сектора е дал работа на около половин милион души. На трето място е туристическият сектор, където са били заети 137 хил. души.

Проблеми без решения

Макар компаниите да се стараят да се справят успешно в трудните условия, години наред се сблъскват с едни и същи проблеми – корупция, прекомерни регулации, фаворизиране на определени фирми. Към тях трябва да се добави липсата на независима съдебна система и така се оформя средата, в която фирмите трябва да развиват дейността си. Затова не е изненада, че икономиката ни не е конкурентна в ЕС, макар че е в по-добра кондиция от някой страни на Балканите.

Жалкото е, че това са проблеми, известни от години, но нито едно правителство досега така й не предприе адекватни мерки за разрешаването им. Вероятно обяснението не е невъзможност, а нежелание, защото управлението чрез зависимости носи по-големи ползи за партиите. Наивно е също така да се смята, че управляващите не са наясно с ролята на малките и средните предприятия – тя е от решаващо значение за възстановяването на икономиката. А създаването на благоприятни условия за тяхното развитие е един от основните фактори за устойчив ръст. Въпреки това държавата продължава да е голям длъжник на предприемачите и без да положи необходимите усилия и да търси конкретни резултати, още дълго време България ще бъде на опашката в Европейския съюз.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговия: Ускорен растеж Търговия: Ускорен растеж

Оборотите на най-динамичните 20 малки и средни дружества в сектора на търговията и услугите растат над 100% през 2017 г.

4 фев 2019, 6554 прочитания

Облекло и текстил: Приходите растат, но по-бавно Облекло и текстил: Приходите растат, но по-бавно

Само една фирма в топ 20 на секторната класация на "Гепард" е работила на загуба през 2017 г.

28 яну 2019, 8103 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Гепард" Затваряне
Гепард: Методология и критерии

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев