Икономическото възстановяване на регионите в България е продължило и през 2015 г., но процесът все още е твърде неравномерен, а социално-икономическото разделение между севера и юга остават. Пазарът на труда се възстановява също с неравномерни темпове в различните райони на страната. Единствената трайна тенденция на непрекъснато създаване на работни места през всяко тримесечие в сравнение със същото на предходната година остава в София, където вече работят повече хора отпреди кризата.

Европейските средства отиват в по-малките области, като много курортни общини усвояват значителни средства на човек от населението. По-големи области като София и Пловдив изостават в тази класация, но в тях нуждата от проекти в базова инфраструктура е по-ниска. Това са едни от основните акценти на тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Пазар на труда

За разлика от предходни години през 2015 г. създаването на работни места в северната и южната част на страната е било много по-равномерно. Обяснението за това може да е с по-силните за големи части от Южна България 2013 и 2014 г. Така, докато възстановяването на пазара на труда в някои от южните области вече е приключило или е на път да приключи, в части от Северна България предстои, отбелязват от ИПИ.

Данните показват, че Велико Търново и Варна са областите с най-добро представяне на пазара на труда в Северна България през последните две години. Те регистрират съответно 9 и 12 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите – най-продължителният период на ръст след този в София (13 тримесечия). След дълъг период на загуба на работни места пазарът на труда в област Русе най-накрая се оттласва от дъното, а в област Плевен заетите през вторите две тримесечия на миналата година са били на най-високите си нива от края на 2012 г. насам.

Не е изненада, че на обратния полюс е положението в областите Враца, Монтана и Силистра, а Шумен не успява да повтори добрите резултати от 2014 г.

Югоизточният район е единственият, в който броят на заетите във всички области през последното тримесечие на 2015 г. е по-висок от същия период на миналата година. През миналата година област Бургас вече е надминала предкризисните си нива на заетост, а пазарът на труда в област Стара Загора постепенно преодолява тежките 2013 и 2014 г.

Броят на заетите през 2015 г. в София вече е по-висок от този през 2008 г. Като позитивни може да се определят и данните за заетостта в област Пловдив, но само за последното тримесечие на годината, когато местният пазар на труда успява да навакса загубените в първата половина на годината работни места.

"Основните заплахи пред по-нататъшното възстановяване на пазара на труда са бавният ръст на икономическата активност, липсата на подобрение на заетостта при лицата на възраст до 29 години и упорито високият брой на обезкуражените лица", смята икономистът от ИПИ Явор Алексиев. Според него трябва да има много по-голям изпреварващ темп на развитие в преработващата промишленост, където да се появи нуждата от нова работна ръка и тя да се попълни.

В определена степен тези притеснения се потвърждават през първата половина на 2016 г. Икономическата активност на населението спря да се покачва и остана на нивата от предходната година, което доведе и до по-бавен ръст на заетостта.

През първото тримесечие на 2016 г. броят на заетите лица е нараснал с 25.3 хил., което е най-ниският ръст на годишна база от началото на възстановяването на пазара на труда. По-бавното увеличаване на броя на заетите беше очаквано поради стагнацията на икономическата активност и структурните характеристики на безработицата. Повече от половината от безработните са дългосрочно без работа, което означава, че досега възстановяването на пазара на труда ги е подминало.

През второто тримесечие заетите достигнаха 3.03 млн. души, като ръстът спрямо същия период на миналата година е 22.2 хил. души. В същото време, докато данните за броя на наетите на трудов договор в частния сектор от началото на 2016 г. показват рекорден ръст от кризата насам, общият ръст на заетите в икономиката като цяло се забавя в сравнение с предходната година. На фона на тази динамика увеличаването на броя на наетите на трудов договор говори по-скоро за известно изсветляване на икономиката – заключение, подкрепено и от изпреварващия ръст на заплатите в частния сектор спрямо тази в обществения. По-бързият ръст на работещите на трудов договор спрямо общо заетите подсказва, че лица, които в предишен период са работили в сивия сектор, са формализирали своите отношения с работодателите си, отбелязва Алексиев.

Подобряване структурата на доходите

Данните от изследването показват, че продължава да се подобрява структурата на доходите през 2015 г., започнала година по-рано. Това се дължи на по-голямата заетост на икономиката, а донякъде и на статистическия ефект на това, че ръстът на пенсиите е по-бавен, отбелязва Алексиев. Около 57% от доходите на домакинствата идват от работна заплата, което е по-здравословно като ниво, отбелязва той.

Разбира се, в различните райони на страната ситуацията е различна. Там, където заетостта е по-ниска, дори в области, където има високи възнаграждения заради предприятия в енергийния сектор като Враца, Кюстендил, Стара Загора, нивото на доходите остава сравнително ниско. Разликата между София и останалите области продължава да се разраства. Но пък ако извадим София от сметките, няма голяма разлика в динамиката на доходите и заплатите между севера и юга, казва Алексиев.

По-високите местни данъци

Като част от същия проект в периода между април 2012 и юни 2016 г. ИПИ е направил и 5 отделни изследвания на нивата на местните данъци и такси. Те показват, че за периода 2013 - 2016 г. в 107 случая има намаляване на местни данъци и такси и 209 - увеличаване. Това означава, че две от всеки три данъчни промени на местно ниво водят до по-високи данъци и такси за гражданите и бизнеса. Това важи в особена степен при данъка за възмездно придобиване на имущество и при данъка върху недвижимите имоти на юридическите лица, където случаите на увеличаване са над 7 пъти повече от тези на намаляване.

Все по-чести стават и увеличенията на данъците върху превозните средства.

Проблемите за общинските бюджети след кризата и покрай усиленото усвояване на евросредства (което предполага префинансиране и съфинансиране от общините) явно са оказали ефект върху фискалната политика на местните власти, отбелязва Явор Алексиев. Според информацията, подадена ни от самите общини, през 2016 г. е направен рекорден брой увеличавания на местни данъци и такси – общо 88. Случаите, в които данък или такса са били намалени, са едва 17, което е втората най-ниска стойност за тези 4 години, допълва той.

Тази тенденция показва както фискалните затруднения на общините в края на предходния програмен период на ЕС, така и липсата на реална данъчна конкуренция между тях. Ниският дял на местните данъци в общата данъчна тежест за бизнеса поставя обективни граници на данъчната конкуренция между общините. Огромната част от данъчната тежест е към централната власт, което до голяма степен обезсмисля опитите на общините да се конкурират в привличането на бизнес чрез намаляване на местните данъци.

От ИПИ отбелязват, че роля за многобройните повишавания на данъците и таксите през 2016 г. най-вероятно са изиграли и отминаването на местните избори, както и практическото дискредитиране на процеса на фискална децентрализация от есента на 2015 г. Тогава правителството успя да опорочи идеята за фискална децентрализация (обвързвайки я реално с покачването на данъците) и да смени цялостно темата, като насочи вниманието от недостатъчните приходоизточници в общините към техните дългови проблеми.

Евроусвояване

Тъй като общините на практика нямат възможност да провеждат самостоятелна фискална политика, парите по оперативните програми са често единственият начин за финансиране на много местни проекти. Трябва обаче да се има предвид, че ефектът от усвояването им зависи най-вече от това за какво и как са изразходвани. Поради което 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга.

Данните на ИПИ показват, че към средата на май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициери на оперативните програми на ЕС. Това са реално изплатените суми (а не договорените) за целия период от влизането на страната в ЕС. Средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато институтът е изготвил предишни анализи по темата. Ръстът при усвояването беше очакван поради приключването на предходния програмен период и възможното усвояване на средства по него до края на 2015 г. Наблюденията на ИПИ сочат, че темпът на усвояване на европейски средства от общините е доста неравномерен. В съотношение с населението той варира от 4773 лв./човек в Созопол до 0 лв./човек в Грамада.

Така също няма зависимост между големината на общините и размера на усвоените европейски средства на човек от местното население. Има много примери на малки общини, които достигат висока степен на усвояване (като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др.), както и на големи такива (като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил), в които темпът на усвояване е по-нисък от средния за страната.

Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства (166.5 млн. лв. до средата на май 2016 г., или средно по 1444 лв./човек от средногодишното население), но разликата с област Бургас вече е минимална. В област Бургас усвоените средства са 585.3 млн. лв., но заради по-голямото население това прави средно по 1414 лв./човек. Най-нисък темп на усвояване се забелязва в областите Кюстендил (367 лв./човек), Сливен (378 лв./човек) и Русе (472 лв./човек).

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат на редица причини, сред които административна немощ на някои общини, ниско качество на стратегическите документи за развитие, фаворизирне по политическа линия за определени местни управи от страна на централната власт, провал на изпълнителите и т.н.

Усвояването на европейски средства не е панацея за предизвикателствата пред развитието на българските региони. Дори напротив, фиксирането на местната администрация върху печелене и управление на европейски проекти води до пренебрегване на други аспекти на регионалното развитие като създаването на среда, благоприятстваща инвестициите. За съжаление за много български общини европейските средства се оказват не средство за постигане на тази цел, а нейна алтернатива. Това е продиктувано от вече споменатия отказ от политика на финансова децентрализация от страна на последните няколко български правителства.