Новата земеделска звезда на Северозапада

Статията е част от класацията на най-динамичните малки и средни компании "Гепард". Поръчайте изданието на хартия или в pdf формат тук или на 02/4615 271 и 02/4615 349. Цена 15 лв. с ДДС и доставка.

Визитка: Име: "Био фарминг" Сектор: Агробизнес Създадена: 2009 г. Акционери: Фирми от групата на "София Франс ауто" (Стоян Желев) Управител: Росица Цекина

"Ние нямаме друг избор, освен да правим интензивно земеделие, да съхраняваме продукцията, да работим със съвременна техника, да купуваме високопроизводителни семена, защото вече се конкурираме с производителите на европейско ниво, за които един среден добив от 800 кг/дка е нещо нормално." Росица Цекина, управител на "Био фарминг"

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Тежкият кръст, който носят победителите, се изразява в това, че очакванията към тях обикновено са по-високи. Така е не само в спорта, но и в бизнеса. Лидерът от класацията на най-динамичните компании през 2013 г. успя да докаже, че може да оправдае тези очаквания. Специализираната в зърнопроизводство "Био фарминг", която през 2013 г. зае първо място сред гепардите с ръст на приходите от над 7000%, се връща в подреждането две години по-късно, като се нарежда осма в сектор земеделие с увеличение на оборота от 58% до 4.9 млн. лв. спрямо 3.1 млн. лв. година по-рано. Разликата в представянето на "Био фарминг" в класацията през тези две години е, че ако през 2013 г. ръстът на бизнеса се дължеше от еднократния ефект на инвестиционни сделки за земеделска земя при ликвидирания фонд "Еларг", сега скокът идва от оперативната дейност, което е индикация, че след придобиването на тази земя мениджмънтът е съумял да я управлява добре.

В началото беше земята

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Био фарминг" е създадена през 2009 г. Собственици на компанията са основните акционери в групата "София Франс ауто", която е официален представител на Peugeot за България и в която мажоритарен дял и ръководна функция има предприемачът Стоян Желев. На оперативно ниво "Био фарминг" се управлява от Росица Цекина.

"Когато се създаваше компанията, намерението беше тя да се занимава с органично месодайно животновъдство. Трябваше да се отглеждат телета и крави за месо, а по методите на биоземеделието за тези животни е необходима една по-голяма площ", разказва тя. Така екипът започва да търси земи, за да може и ливадите, на които ще пасат животните, също да отговорят на критериите за биопроизводство. Подходящи площи компанията намира в района на Криводол. Те се наемат от местната администрация за един по-дълъг период с оглед голямата инвестиция, която планират акционерите. Междувременно "Био фарминг" започва и да купува земи в Северозападна България, за да отглежда на тях биофуражите, необходими за изхранване на животните през зимата. Впоследствие идеята за създаване на биоживотновъдното стопанство обаче така и не се осъществява. Фирмата се насочва към отглеждане на зърнени култури, а производствената база остава в Криводол. Днес в този район "Био фарминг" обработва около 19.7 хил. дка, засети с пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед, като половината от тази площ е собствена земя.

Другото направление в бизнеса на компанията е отдаването на земеделска земя под наем. Дружеството притежава 32 хил. дка в землищата на Видин, Монтана и Враца и макар че самото то е арендатор на някои места, отдава под наем и аренда над 2/3 от собствените си земи. Обработката на земя в голям брой землища позволява дружеството да диверсифицира рисковете, свързани с локалните климатични проявления и природни бедствия, се посочва в отчета за дейността му за изминалата година.



Обратно на подсказката в името, зърненото стопанство на фирмата не е биосертифицирано. По методите на биологичното производство се отглеждат малки, по-скоро бутикови насаждения с лимец и орехи. "За да бъде една компания успешна в зърнопроизводство, й трябва мащаб. Няма как да този бизнес да носи добри резултати, ако отглеждаш 50 или 100 дка. От друга страна, ако си биологичен производител, насажденията ти трябва да са винаги на една и съща земя, която не се тори и върху която се извършват определени манипулации през годината. Проблемът в България е, че собствеността е изключително раздробена и във всяко землище парченцата на различни собственици са разпръснати. Всяка година арендаторите с права в едно землище се събират, за да се споразумеят кой коя площ ще обработва. Поради тази система на разпределяне няма как да се прави биопроизводство, защото не се знае какви масиви ще обработваш следващата година", обяснява Росица Цекина.

7 години и 25 млн. лева по-късно

От създаването на компанията досега нейните собственици са инвестирали около 25 млн. лв. В това число влизат покупките на земя, техника и внедряването на технологии. През 2015 г. "Био фарминг" завършва изграждането и пуска в експлоатация собствена зърнена база с капацитет 12 хил. тона. Офисите и логистиката на стопанството се помещават в старата хлебопекарна на Криводиол, която е била сериозно реновирана. Компанията също така е осигурила общежитие за работниците, които са командировани в града от други места на страната. Техниката за разлика от тази в много други стопанства, които се възползват от възможностите на европейското финансиране и субсидии за модернизация, тук също е купувана със собствени средства на инвеститорите.

"Имаме три комбайна, два големи трактора с мощност над 300 конски сили и много различни други машини. Опитваме да купуваме нови, а не употребявани", обяснява Росица Цекина. По нейните думи бизнесът е все още в началото и няма как да има висока възвращаемост на инвестицията. "В земеделието това е процес. Минават години, в които изчистваме и разработваме земята, така че тя да започне да дава добри добиви", казва тя.

Предвид низходящия тренд в цените на зърнените култури от последните няколко години секторът зависи все повече от високия добив в зърнопроизводството. В това отношение "Био фарминг" също има добри резултати. Ръстът на добива общо за всички култури през 2015 г. е 20% спрямо 2014 г., като индивидуалният при някои от тях е значително по-голям.

"Година по-рано отново имахме ръст от 23%, но трябва да се има и предвид, че започнахме от ниски нива. Прилагаме съвременна агротехнология и само за да оправим земята с правилни обработки, трябват две години. В тези години добивите са ниски", разказва управителят на "Био фарминг". Тя разкрива още, че ръстът на приходите на дружеството се дължи, от една страна, на факта, че компанията е започнала да обработва повече земя, а от друга, и на повишения добив от единица площ. Най-доходоносната култура в последните години е рапицата, но тя е и най-рискова за отглеждане поради високите й разходи и крехкост. "Био фарминг" помни и такива години, в които посевът или е измръзвал през зимата, или въобще не е успявал да се развие добре.

Изпитания в бизнеса

Въпреки добрите новини за увеличени добиви и по-добри финансови резултати бизнесът на "Био фарминг" остава точно толкова труден, колкото е той за всеки друг представител на земеделския сектор. И това се дължи не само на зависимостта му от настроенията на времето, но и на все по-трудната пазарна среда. Ниската печалба на компанията през 2015 г. (виж таблицата) се дължи именно на неблагоприятните климатични условия и наводненията в Северозападна България. От друга страна, цените на зърнените култури са в устойчив низходящ тренд заради рекордни световни реколти в последните години. Освен това българските зърнени стопанства трябва да се справят с все по-голяма конкуренция от страна на европейските, чиято производителност е значителна.

"Ние нямаме друг избор, освен да правим интензивно земеделие, да съхраняваме продукцията, да работим със съвременна техника, да купуваме високопроизводителни семена, защото вече се конкурираме с производителите на европейско ниво, за които един среден добив от 800 кг/дка пшеница е нещо нормално", казва Цекина. Тя посочва, че ефективността на едно зърнено стопанство може да се повиши само чрез по-висок добив от декар. Така например, ако разходите за производството на дка пшеница варират между 150 и 180 лв./дка, борсовата цена на изкараното от декар е 125 лв. и субсидията 28 лв. При това излиза, че някои стопанствата не само работят без печалба, но и в някои случаи са на загуба.

"Нашият единствен шанс е да увеличим добива, така че да има икономически смисъл от работата ни", казва Цекина. "Субсидията не е дар от Бога, нито златен дъжд. Тя е това, което ни позволява поне малко да сме конкурентни с европейските производители, с които плащаме еднакви други разходи – за семена, торове и техника", допълва тя и подчертава, че от всички земеделски дотации "Био фарминг" получава единствено преки плащания за декар.

Друг голям проблем в България са набезите и кражбите от полето. Преди около година от едно от землищата на "Био фарминг" само за няколко дни изчезват добивите от 2000 дка царевица. "Крайните редове не бяха докоснати, а навътре в насажденията всичко беше обрано до шушка. Когато влязоха комбайните и показаха добив нула, не можахме да повярваме. Загубата ни тогава беше драстична", спомня си управителят на компанията. Поради тази причина сега се налага поне четири месеца в годината нивите да се охраняват, което е свързано с допълнителни разходи.

Поглед напред

Плановете за развитие на компанията засега не са свързани с навлизането й в други сегменти. "Стопанството е организирано по определен начин, а всеки нов сегмент изисква нова инвестиция. Ние искаме да стабилизираме и увеличим сега съществуващото и то да работи абсолютно самостоятелно", казва Цекина. Тя обяснява, че със собствената зърнобаза фирмата има потенциала да увеличи производството си с още поне 50%. Целта сега е това да се случи и чрез нарастване на площите и чрез инвестиции в увеличението на добивите. "Ако ни се удаде възможност да обработваме повече земя в този регион, категорично ще го направим, защото окрупняването намалява разхода за единица производство", добавя управителят.

Всички истории на компании от Гепард 2016 "Бер-Хелла термоконтрол" – Германският лидер от Божурище "Банк тех сис" – Машина за пари "Клас Бойчев" – Изгаря всичко, топли навсякъде "Трък фери" – Има ли място на ферибота "Тайтън гейт" – "Титанът", който предизвиква Google "Програмиста" – Програмисти мисионери "Интер карс България" – Разрушителят на статуквото "Био фарминг" – Новата земеделска звезда на северозапада "Стримона строй" – Печеливша комбинация "Оптикоелектрон" – Да береш плодовете, засадени по време на кризата "Балдаран" – Извор на растеж от Родопите "Мебелор" – Семейна традиция в производството на мебели