Икономическата теория често разглежда финансовия сектор отделно от реалния, но връзката между двата поражда и сходни тенденции. Такава е например и ситуацията по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори. В годините преди кризата, когато икономиката процъфтяваше и чуждите капитали се изливаха в страната, кредитните институции също се радваха на интерес от страна на европейските финансови групи, като в крайна сметка 80% от активите в банковия сектор бяха собственост на европейски банки.
Изтеглянето на чуждестранните инвеститори
В последните пет години обаче нещата се променят и подобно на пазара на сливания и придобивания в реалния сектор, където доминира тенденцията на отлив на чуждестранни инвеститори, в банковите среди също се наблюдава изтегляне на западноевропейските играчи. Основната разлика е, че при кредитните институции излизането от инвестиция, особено в предизвикателна среда, е доста по-дълъг и сложен процес. Затова и докато в производствения сектор активизирането на инвеститорите по света вече се усеща и в България, като в някои сделки местни дружества бяха придобити от чуждестранни собственици, то в банковата сфера основната активност, доколкото я има, продължава да бъде по линия на излизането на чуждите майки от местните им поделения.
Така от 2010 г. насам от страната се изтеглиха четири европейски банки, които не държаха голям дял от българския пазар, но са сред водещите институции в родните си страни – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB и френската Credit Agricole. В първите три от тези случаи обаче продажбата е заради ангажиментите по получена държавна помощ, а не като част от някакво стратегическо пренасочване. Фактът обаче е, че за всички тези институции така и не се намериха чужди кандидати - нито от вече присъстващите, търсещи по-голям пазарен дял, нито желаещи да навлизат.
Излизане на чуждестранен инвеститор ще има и при единствената ясно очертаваща се за момента сделка в сектора за 2015 г. – "Индустриален холдинг Доверие" е на път да придобие контролния пакет акции в Токуда банк от дружеството на японския магнат и собственик на едноименната верига болници по света Торао Токуда International Hospital Services. По информация на "Капитал" двете страни са сключили предварителен договор за продажбата на 99.53% от акциите на банката, като транзакцията трябва да бъде одобрена от БНБ.
Необходимото преструктуриране
Аргумент в посока на активизирането след оповестяването на резултатите е и това, че ако те покажат капиталови дупки, които акционерите на банките не са в състояние да покрият сами, това ще ги принуди да търсят други решения и може да се окаже катализатор на процеса на консолидация. Не е изключен и вариант, при който в някои от случаите, където има основания да се смята, че проверката ще покаже проблеми, регулаторът да инициира преструктурирания още преди публикуването на резултатите с цел да се избегне паника след оповестяването им.
Икономическата теория често разглежда финансовия сектор отделно от реалния, но връзката между двата поражда и сходни тенденции. Такава е например и ситуацията по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори. В годините преди кризата, когато икономиката процъфтяваше и чуждите капитали се изливаха в страната, кредитните институции също се радваха на интерес от страна на европейските финансови групи, като в крайна сметка 80% от активите в банковия сектор бяха собственост на европейски банки.
0 коментара