К10 Консолидация в режим на изчакване

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Икономическата теория често разглежда финансовия сектор отделно от реалния, но връзката между двата поражда и сходни тенденции. Такава е например и ситуацията по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори. В годините преди кризата, когато икономиката процъфтяваше и чуждите капитали се изливаха в страната, кредитните институции също се радваха на интерес от страна на европейските финансови групи, като в крайна сметка 80% от активите в банковия сектор бяха собственост на европейски банки.

Изтеглянето на чуждестранните инвеститори

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В последните пет години обаче нещата се променят и подобно на пазара на сливания и придобивания в реалния сектор, където доминира тенденцията на отлив на чуждестранни инвеститори, в банковите среди също се наблюдава изтегляне на западноевропейските играчи. Основната разлика е, че при кредитните институции излизането от инвестиция, особено в предизвикателна среда, е доста по-дълъг и сложен процес. Затова и докато в производствения сектор активизирането на инвеститорите по света вече се усеща и в България, като в някои сделки местни дружества бяха придобити от чуждестранни собственици, то в банковата сфера основната активност, доколкото я има, продължава да бъде по линия на излизането на чуждите майки от местните им поделения.

Така от 2010 г. насам от страната се изтеглиха четири европейски банки, които не държаха голям дял от българския пазар, но са сред водещите институции в родните си страни – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB и френската Credit Agricole. В първите три от тези случаи обаче продажбата е заради ангажиментите по получена държавна помощ, а не като част от някакво стратегическо пренасочване. Фактът обаче е, че за всички тези институции така и не се намериха чужди кандидати - нито от вече присъстващите, търсещи по-голям пазарен дял, нито желаещи да навлизат.

Излизане на чуждестранен инвеститор ще има и при единствената ясно очертаваща се за момента сделка в сектора за 2015 г. – "Индустриален холдинг Доверие" е на път да придобие контролния пакет акции в Токуда банк от дружеството на японския магнат и собственик на едноименната верига болници по света Торао Токуда International Hospital Services. По информация на "Капитал" двете страни са сключили предварителен договор за продажбата на 99.53% от акциите на банката, като транзакцията трябва да бъде одобрена от БНБ.



Необходимото преструктуриране

Извън тази сделка обаче като цяло тази година трудно може да се очакват други съществени размествания на собственост в сектора, в който иначе консолидацията отдавна се очаква и се смята за необходим и неизбежен процес. На българския пазар в момента действат 28 институции и клонове на чуждестранни банки – брой, който е твърде голям за местните мащаби. Свиването на пазара в годините на кризата допълнително усложнява задачата им за постигане на ефективност и доходност, а поне за момента прогнозите за по-съществено съживяване на кредирането, което да подпомогне растежа в сектора, са в най-добрия случай умерени. На този фон консолидацията би могла да помогне за повишаването на рентабилността на банките, която тепърва ще бъде подложена на още натиск заради очакваното допълнително свиване на нетните им лихвени маржове в резултат на продължаващото понижение на лихвите по кредитите на фона на установяването на тези по депозитите около достигнатите минимални равнища от около и под 1%.

Двигател на консолидационни процеси в сектора може да бъде и ситуацията в Гърция. Събитията в местната банкова система традиционно се следят с повишено внимание и от българския банков сектор, където към края на миналата година 23% от активите (или 19.6 млрд. лв.) са собственост на гръцки финансови институции. И четирите най-големи и системно важни от тях са представени на българския пазар – Piraeus, National Bank of Greece и Eurobank са собственици съответно на Банка Пиреос, ОББ и Пощенска банка, а Alpha Bank работи в България чрез клон.

Според анализатор от консултантска компания в сферата на сливанията и придобиванията плановете за преструктуриране на гръцките банки могат да доведат до продажби първо на дъщерните им лизингови дружества в България, част от които по думите му в момента търсят купувач, а впоследствие и на някои от дъщерните им кредитни институции в страната.

Междувременно засилването натиска над финансовия сектор в южната ни съседка през последните седмици доведе и до това централните банки в региона, в това число и България, да вземат специални мерки за предотвратяването на опасността от "преливане" на гръцката криза и към дъщерните дружества на гръцките банки в региона, когато Европейската централна банка спре да ги подпомага заради действията на правителството в Атина.

По думите на главния изпълнителен директор на една от средно големите български банки със западноевропейски собственици обаче случващото се е "безкрайна гръцка драма, в която актьорите се държат като че ли те не са в този театър, а са зрители, и тези неща не ги засягат", а намирането на решение за поделенията на гръцките банки в чужбина се бави с цел печелене на време.

Пауза за активността

От друга страна, общата нагласа в банковия сектор в България към момента също е изчаквателна. "Мисля, че в тези години на несигурност или проблеми и на все още неотминала криза едва ли някой е решил да разширява дейността си и да придобива тук, в България", коментира изпълнителен директор на друга средно голяма кредитна институция със западноевропейски акционери. Фактор за това по думите му са по-строгите капиталови изисквания за банките в еврозоната, които по-скоро тласкат институциите към продажба на активи, отколкото към нови придобивания.

Същевременно след проваления надзор от страна на БНБ на самите български банки им предстои да преминат през международен преглед на качеството на активите, който най-вероятно ще започне в началото на 2016 г. А преди него, дори и на пазара да има някакъв интерес за евентуални сделки, такива едва ли ще станат факт, доколкото би било много по-логично да се изчакат резултатите от проверката, които да покажат какво е реалното състояние в балансите на институциите и дали на купувача няма да му се наложи скоропостижно да извади и още пари за увеличаване на капитала.

Аргумент в посока на активизирането след оповестяването на резултатите е и това, че ако те покажат капиталови дупки, които акционерите на банките не са в състояние да покрият сами, това ще ги принуди да търсят други решения и може да се окаже катализатор на процеса на консолидация. Не е изключен и вариант, при който в някои от случаите, където има основания да се смята, че проверката ще покаже проблеми, регулаторът да инициира преструктурирания още преди публикуването на резултатите с цел да се избегне паника след оповестяването им.