Икономическата теория често разглежда финансовия сектор отделно от реалния, но връзката между двата поражда и сходни тенденции. Такава е например и ситуацията по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори. В годините преди кризата, когато икономиката процъфтяваше и чуждите капитали се изливаха в страната, кредитните институции също се радваха на интерес от страна на европейските финансови групи, като в крайна сметка 80% от активите в банковия сектор бяха собственост на европейски банки.

Изтеглянето на чуждестранните инвеститори

В последните пет години обаче нещата се променят и подобно на пазара на сливания и придобивания в реалния сектор, където доминира тенденцията на отлив на чуждестранни инвеститори, в банковите среди също се наблюдава изтегляне на западноевропейските играчи. Основната разлика е, че при кредитните институции излизането от инвестиция, особено в предизвикателна среда, е доста по-дълъг и сложен процес. Затова и докато в производствения сектор активизирането на инвеститорите по света вече се усеща и в България, като в някои сделки местни дружества бяха придобити от чуждестранни собственици, то в банковата сфера основната активност, доколкото я има, продължава да бъде по линия на излизането на чуждите майки от местните им поделения.

Така от 2010 г. насам от страната се изтеглиха четири европейски банки, които не държаха голям дял от българския пазар, но са сред водещите институции в родните си страни – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB и френската Credit Agricole. В първите три от тези случаи обаче продажбата е заради ангажиментите по получена държавна помощ, а не като част от някакво стратегическо пренасочване. Фактът обаче е, че за всички тези институции така и не се намериха чужди кандидати - нито от вече присъстващите, търсещи по-голям пазарен дял, нито желаещи да навлизат.