С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2015, 11:00, 940 прочитания

К10 Консолидация в режим на изчакване

Преструктурирането на фрагментирания банков сектор е необходимо, но едва ли ще се активизира през 2015 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Икономическата теория често разглежда финансовия сектор отделно от реалния, но връзката между двата поражда и сходни тенденции. Такава е например и ситуацията по отношение на привличането на чуждестранни инвеститори. В годините преди кризата, когато икономиката процъфтяваше и чуждите капитали се изливаха в страната, кредитните институции също се радваха на интерес от страна на европейските финансови групи, като в крайна сметка 80% от активите в банковия сектор бяха собственост на европейски банки.

Изтеглянето на чуждестранните инвеститори


В последните пет години обаче нещата се променят и подобно на пазара на сливания и придобивания в реалния сектор, където доминира тенденцията на отлив на чуждестранни инвеститори, в банковите среди също се наблюдава изтегляне на западноевропейските играчи. Основната разлика е, че при кредитните институции излизането от инвестиция, особено в предизвикателна среда, е доста по-дълъг и сложен процес. Затова и докато в производствения сектор активизирането на инвеститорите по света вече се усеща и в България, като в някои сделки местни дружества бяха придобити от чуждестранни собственици, то в банковата сфера основната активност, доколкото я има, продължава да бъде по линия на излизането на чуждите майки от местните им поделения.

Така от 2010 г. насам от страната се изтеглиха четири европейски банки, които не държаха голям дял от българския пазар, но са сред водещите институции в родните си страни – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB и френската Credit Agricole. В първите три от тези случаи обаче продажбата е заради ангажиментите по получена държавна помощ, а не като част от някакво стратегическо пренасочване. Фактът обаче е, че за всички тези институции така и не се намериха чужди кандидати - нито от вече присъстващите, търсещи по-голям пазарен дял, нито желаещи да навлизат.

Излизане на чуждестранен инвеститор ще има и при единствената ясно очертаваща се за момента сделка в сектора за 2015 г. – "Индустриален холдинг Доверие" е на път да придобие контролния пакет акции в Токуда банк от дружеството на японския магнат и собственик на едноименната верига болници по света Торао Токуда International Hospital Services. По информация на "Капитал" двете страни са сключили предварителен договор за продажбата на 99.53% от акциите на банката, като транзакцията трябва да бъде одобрена от БНБ.



Необходимото преструктуриране

Извън тази сделка обаче като цяло тази година трудно може да се очакват други съществени размествания на собственост в сектора, в който иначе консолидацията отдавна се очаква и се смята за необходим и неизбежен процес. На българския пазар в момента действат 28 институции и клонове на чуждестранни банки – брой, който е твърде голям за местните мащаби. Свиването на пазара в годините на кризата допълнително усложнява задачата им за постигане на ефективност и доходност, а поне за момента прогнозите за по-съществено съживяване на кредирането, което да подпомогне растежа в сектора, са в най-добрия случай умерени. На този фон консолидацията би могла да помогне за повишаването на рентабилността на банките, която тепърва ще бъде подложена на още натиск заради очакваното допълнително свиване на нетните им лихвени маржове в резултат на продължаващото понижение на лихвите по кредитите на фона на установяването на тези по депозитите около достигнатите минимални равнища от около и под 1%.

Двигател на консолидационни процеси в сектора може да бъде и ситуацията в Гърция. Събитията в местната банкова система традиционно се следят с повишено внимание и от българския банков сектор, където към края на миналата година 23% от активите (или 19.6 млрд. лв.) са собственост на гръцки финансови институции. И четирите най-големи и системно важни от тях са представени на българския пазар – Piraeus, National Bank of Greece и Eurobank са собственици съответно на Банка Пиреос, ОББ и Пощенска банка, а Alpha Bank работи в България чрез клон.

Според анализатор от консултантска компания в сферата на сливанията и придобиванията плановете за преструктуриране на гръцките банки могат да доведат до продажби първо на дъщерните им лизингови дружества в България, част от които по думите му в момента търсят купувач, а впоследствие и на някои от дъщерните им кредитни институции в страната.

Междувременно засилването натиска над финансовия сектор в южната ни съседка през последните седмици доведе и до това централните банки в региона, в това число и България, да вземат специални мерки за предотвратяването на опасността от "преливане" на гръцката криза и към дъщерните дружества на гръцките банки в региона, когато Европейската централна банка спре да ги подпомага заради действията на правителството в Атина.

По думите на главния изпълнителен директор на една от средно големите български банки със западноевропейски собственици обаче случващото се е "безкрайна гръцка драма, в която актьорите се държат като че ли те не са в този театър, а са зрители, и тези неща не ги засягат", а намирането на решение за поделенията на гръцките банки в чужбина се бави с цел печелене на време.

Пауза за активността

От друга страна, общата нагласа в банковия сектор в България към момента също е изчаквателна. "Мисля, че в тези години на несигурност или проблеми и на все още неотминала криза едва ли някой е решил да разширява дейността си и да придобива тук, в България", коментира изпълнителен директор на друга средно голяма кредитна институция със западноевропейски акционери. Фактор за това по думите му са по-строгите капиталови изисквания за банките в еврозоната, които по-скоро тласкат институциите към продажба на активи, отколкото към нови придобивания.

Същевременно след проваления надзор от страна на БНБ на самите български банки им предстои да преминат през международен преглед на качеството на активите, който най-вероятно ще започне в началото на 2016 г. А преди него, дори и на пазара да има някакъв интерес за евентуални сделки, такива едва ли ще станат факт, доколкото би било много по-логично да се изчакат резултатите от проверката, които да покажат какво е реалното състояние в балансите на институциите и дали на купувача няма да му се наложи скоропостижно да извади и още пари за увеличаване на капитала.

Аргумент в посока на активизирането след оповестяването на резултатите е и това, че ако те покажат капиталови дупки, които акционерите на банките не са в състояние да покрият сами, това ще ги принуди да търсят други решения и може да се окаже катализатор на процеса на консолидация. Не е изключен и вариант, при който в някои от случаите, където има основания да се смята, че проверката ще покаже проблеми, регулаторът да инициира преструктурирания още преди публикуването на резултатите с цел да се избегне паника след оповестяването им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ 1 Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ

Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ пред "Капитал"

12 май 2019, 11083 прочитания

Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство

Уравляващият директор на собственика на Ти Би Ай банк - TBIF Financial Services, пред "Капитал"

11 май 2019, 6238 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Състав

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10