С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2015, 11:00, 3828 прочитания

К10: Най-добрите банки на 2014

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Илюзията свърши. Ключовото събитие на 2014 г. за финансовия сектор беше колапсът на Корпоративна търговска банка и чрез него не само клиентите й, а и цялото общество трябваше да платят скъпо за нещо, за което дълго време си затваряха очите - а именно, че въпреки уверенията колко е стабилен финансовият сектор и въпреки държавната гаранция, риск винаги има и той не е равномерно разпределен.

Затварянето на четвъртата по активи КТБ през юни миналата година и последвалата паника, довела до държавна подкрепа за третата - Първа инвестиционна банка, диктуваха почти изцяло случващото се в банковия сектор през годината. Те бяха два от най-агресивно растящите играчи на пазара в последните години и след шоковите събития около тях логично се раздвижиха показателите за цялата система.


Изтеглените средства се пренасочиха в голямата си част към приемани за по-стабилни банки. Въпреки месеците на политическа несигурност лихвите по депозити, а и по кредити паднаха до рекордно ниски нива и продължават да се снижават. И всъщност предвещаваният апокалипсис за финансовия сектор и за българската икономика, ако се остави КТБ да фалира, въобще не дава вид да се случва - напротив, по всичко личи, че банките по всякакъв начин опитват да акумулират печалби и капитал с цел да покажат по-добра форма на предстоящата оценка на качеството на активите им.

Устойчивост сред бурята

Случилото се, въпреки условностите на едно подреждане, базирано изцяло на балансови показатели, може да се види в резултатите от класацията на "Капитал" на най-добрите банки, която изготвяме за четвърта поредна година. При всичките катаклизми през годината класацията се запазва доста устойчива. Качеството може и да не е особена атракция за читателите, но пък е знак, че методологията успява да стъпи на важните показатели и наистина да открои по-добре представящите се институции - банките, изпитали затруднения през 2014 г., през годините не попадат в десетката на класацията, а КТБ заемаше предпоследното място по стабилност.



Причината за това е, че в критериите на класацията най-голяма тежест пада върху показателите за стабилност, докато бурният растеж и размерът не носят много точки. Това явно доведе и до допълнително задълбочаване на разслояването на банките в класацията по собственост. За 2014 г. в топ 10 не влиза нито една банка, контролирана от местни акционери, като само една институция с банка майка от чужбина е във втората половина на таблицата.

Лидерът – Банка ДСК, запазва позицията си за трета поредна година, въпреки че донякъде куриозно за разлика от предходни години тя не оглавява никоя от подкатегориите, като във всички заема второто място. Подгласникът Уникредит Булбанк също задържа мястото си, както и лидерската позиция по стабилност. Като най-ефективна банка любопитно се откроява сравнително малката и скъпо финансираща се Ти Би Ай банк. А в класацията по устойчивост Прокредит банк си връща първото място, което миналата година беше отстъпила на ДСК.

В топ 10 също няма особено големи размествания - единственият нов представител в елитния клуб е Пощенска банка, която влиза на мястото на губещата няколко места Общинска банка. По-динамични придвижвания сред челните места отбелязват ОББ (от #5 на #3) и Ти Би Ай банк (от #9 на #7). Запазва се и тенденцията по-големите банки да заемат по-предни позиции - това се дължи най-вече на показателите им за ефективност (благодарение на икономии от мащаба), както и на факта, че пазарните лидери се приемат за по-стабилни от пазара и съответно могат да се финансират по-евтино.

Това пролича особено ярко след кризата с КТБ, когато голяма част от изтегления ресурс се насочи именно към тях. А в последващите месеци въпреки чувствително спадналите лихви те не изпитват отлив на клиенти дори и след като някои от тях свалиха предлаганите условия по депозити до нива около 1%, докато други играчи (предимно с българска и гръцка собственост) продължават да имат оферти от над 3%.

Подготовка за изпит

През 2015 г. банките ще са изправени пред няколко предизвикателства, като основните ще са свързани с управлението на свръхликвидността, с която те разполагат и която се увеличи след изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ.

За кредитните институции тя е проблем, защото докато привлечените им средства растат, кредитирането остава замръзнало и дори от началото на годината се свива. Така, докато банките плащат лихви по депозити, те трудно намират в какво да вложат набрания ресурс. И ако доскоро загубите от свръхликвидност можеха да се компенсират с инвестиции, при отрицателните лихви в еврозоната, генерирани от паричната политика на ЕЦБ, това става все по-сложна задача, освен ако не се прибегне до по-рискови активи. Българското правителство не планира големи емисии дълг на вътрешния пазар и с глобалната емисия през март нуждите му от финансиране за годината са в голяма степен покрити. А чужди ДЦК от качествени емитенти вече се търгуват при изключително ниска доходност, като за Германия тя е отрицателна за всичко по-краткосрочно от десет години.

Това изправя банките пред сложна задача да запазят рентабилност. И, изглежда, всички усилия са насочени в тази посока. Поне първоначално това не е предизвикателство, тъй като през 2014 г. и началото на 2015 г. лихвите по депозити спадат с изпреварващ темп спрямо тези по кредити. Това разширява нетния им лихвен доход и им помогна за 2014 г. да отчетат по-голяма печалба, отколкото година по-рано. Тенденцията обаче неминуемо ще се промени - лихвите по депозити достигат естествен минимум при нивата под 1% и конкуренцията ще принуди институциите в борба за клиенти да свалят и лихвите си по кредити или да занижат изискванията си към кредитополучатели.

Нуждата от печалби е особено остра през 2015 г. в светлината на обявената предстояща външна оценка на качеството на активите на всички банки. Според първоначалните планове тя трябваше да стане в края на тази година, но всички индикации са, че ще е по-скоро в първата половина на следващата. Така институциите разполагат с около година да успеят със собствени сили да генерират колкото се може повече капитал, с който да поемат евентуални загуби от обезценки.

Затова и вероятно през това време банките ще са много предпазливи при свалянето на лихви по кредити, като ще се опитват да задържат маржовете си високи, доколкото конкуренцията им позволява. Другото, което вече личи в балансовите данни от началото на годината, са и опитите на банковите мениджъри да извлекат доход от всякакви други дейности, носещи им такси и комисиони - преводи, тегления и т.н. И за това обаче си има граници, които се измерват в потребителското недоволство.

В резултат на всичко това вероятно ще има повече усилия от страна на банките при обслужването и маркетинга, с които да привличат качествени проекти и да компенсират разклатеното доверие в сектора. Решенията за по-агресивни действия и кампании обаче вероятно ще останат за края на тази или началото на следващата година, освен ако отделни играчи не свалят рязко лихвите, с което да принудят целия сектор да ги последва.

Все по-важното решение

Със сигурност обаче след 2014 г. фокусът ще е много повече върху клиента и банките ще трябва да го убеждават по-старателно не само с предлаганите лихви, а и със своята надеждност. Кризата в банковия сектор показа едни доста по-склонни да отбягват риска потребители, които (най-вече корпоративните, но също и индивидуални) бързо се насочват в търсене на сигурност за парите си. За тях и вероятно К10 ще е от помощ.

Разбира се, наборът от извлечени от счетоводните отчети числа не може да е финален отговор коя банка е най-подходяща за всеки отделен клиент. За вложителите очевидно са важни едни показатели, за търсещите заем - други, а за ползващите платежни услуги - трети. За някои от тях класирането дава представа, но други са по-трудно измерими - удобна клонова мрежа, развито електронно или мобилно банкиране, качествено обслужване, прозрачно и коректно отношение и т.н.

Непреодолим недостатък на всяка подобна класация е и че тя е производна от излизащи от самите банки числа, които се различават по различните политики за провизиране в различните институции. Зад впечатляваща печалба на една банка може да се крият отложени разходи за обезценки или пък еднократни сделки с имоти или ценни книжа - неща, които финансови анализатори биха взели предвид и биха изчистили при оценката си, но този подход не може да се приложи при стандартизирана класация, още повече че тя се изготвя, преди да са достъпни одитираните отчети с всички бележки към тях.

КТБ беше нагледен пример как зад едни одитирани и приемани от регулатора отчети може да се крие капиталова дупка от милиарди левове (по оценка на БНБ). За проблемните практики в нея като кредитиране на свързани лица и качество на обезпеченията няма публична и официална информация и те не са включени като показател. Въпреки това обаче други индикатори наказват по-рисковото поведение и поддържаха по-ниско в класацията КТБ, а вероятно и други институции с подобни практики. Такива са например цената на финансиране и цената на кредита.

Методологията на К10, която вече три години остава непроменена, се опитва да намали влиянието на подобни изкривявания, като се дава по-голяма тежест на показатели, които по-трудно се манипулират, но които са важни за всички. Това обаче невинаги е възможно, както и трудно може да се избегне включването на класически измерители.

Затова и всеки потребител трябва да чете показателите в класацията през призмата на собствените си нужди. Във всеки, случай ако те се комбинират с конкретни оферти, които ще получите в клоновете, те могат да са ценен инструмент за взимането на по-правилен избор.
 
Методология:

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, за които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба).
От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с държавна гаранция. В изчисляване на показателите за устойчивост за предходните години са сумирани финансовите данни на Първа инвестиционна банка и влялата се в нея през 2014 г. Юнионбанк. Не са правени промени в методологията, с които да се отчете държавната подкрепа от 1.2 млрд. лв., която ПИБ получи през юни. Към края на годината тя възлиза на 900 млн. лв. и поетапно до май 2016 г. банката трябва да върне депозирания от финансовото министерство ресурс.

Избраните показатели са:
Стабилност и риск – общо тегло 45%:
Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) – тегло 25%
Степен на провизиране (натрупани обезценки към кредити) – тегло 20%
Кредитен рейтинг - тегло 20%
Кредити към депозити – тегло 15%
Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) – 10%
Капитал/активи – тегло 10%.

Ефективност и рентабилност  – общо тегло 30%:
Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) – тегло 30%
Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) – тегло 30%
Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%
Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) – тегло 10%
Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) – тегло 10%.

Устойчивост и динамика. Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност освен сумата на активите, съотношението капитал/активи и цената на финансиране, за които е взета просто промяната спрямо 2012 г. – общо тегло 20%:
Нетен лихвен марж – 25%
Промяна в цената на финансиране – 20%
Възвращаемост на капитала – 20%
Промяна на капитал/активи – 15%
Марж на нетния доход от такси и комисиони – 10%
Ръст на активите – 10%.

Размер – общо тегло 5%:
Сума на активите

За клоновете важи същата методология с тази разлика, че тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла са малко различни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: банки К10 класация

Прочетете и това

Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ 1 Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ

Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ пред "Капитал"

12 май 2019, 11075 прочитания

Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство

Уравляващият директор на собственика на Ти Би Ай банк - TBIF Financial Services, пред "Капитал"

11 май 2019, 6229 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Състав

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10