К10 Стабилност и риск: Съвземане след взрива от КТБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10 Стабилност и риск: Съвземане след взрива от КТБ

К10 Стабилност и риск: Съвземане след взрива от КТБ

Николай Стоянов
1956 прочитания

След като през 2014 г. България премина през съвсем реална банкова паника, довелa до изтеглянето на 900 млн. лв. от четвъртата по големина институция - КТБ, и още 1.4 млрд. лв. от третата - ПИБ, логично въпросът за стабилността на сектора се изкачи в дневния ред на обществото.

Усещането за риск дълго време беше притъпено от различни фактори и основното, което движеше голяма част от банковите клиенти, беше постигането на най-изгодни лихвени условия. Затварянето на КТБ и последвалите месеци безвремие за депозантите й обаче разбиха тези митове и започнаха да връщат нормалната пазарна логика - а именно, че по-високата доходност върви ръка за ръка с по-висок риск.

Големите вложители и кредитори на банката вече очакват да понесат загуби, които вероятно само частично ще бъдат компенсирани от осребряването на активите й. А дори и вложителите с до 196 хил. лв. месеци наред нямаха достъп до иначе гарантираните им от държавата средства, през които КТБ беше под специален надзор, но БНБ така и не намираше основания да отнеме лиценза й - условие по местното законодателство да започне Фондът за гарантиране на влогове да изплаща сумите. Тези законови неуредици предстои да бъдат адресирани и при бъдещи кризи тези проблеми едва ли ще се повторят. Въпреки това обаче самият фонд към момента е с изчерпан ресурс и ползва заем от правителството, на какъвто ще трябва да разчита и за напред.

Това са все неща, които засилват търсенето на сигурност от страна на спестителите и най-вече от страна на фирмите, разполагащи със свободни средства, на които често им се налага да държат по сметките си доста над гарантираните по закон суми. Всичко това още повече потвърждава логиката на показателите за стабилност и риск да се даде най-голяма тежест в общата класация К10 - 45%.

Като най-важен сред тях и съответно с най-голямо тегло е цената на финансиране - измерена като разходите за лихви, които банките имат по привлечения от тях ресурс. Това е добър "пазарен" измерител, който показва как потребителите оценяват стабилността на банката.

Тук нормално пазарните лидери и институциите със стабилни майки в Западна Европа получават бонус "кредит на доверие" и могат да си позволят да понижават офертите си, без да изпитат отлив на клиенти. Напротив - след кризата с КТБ и ПИБ голяма част от изтеглените средства се насочиха към тях. И въпреки че те през цялата втора половина на 2014 г. и в началото на 2015 г. понижаваха лихвите, този процес не се забавяше.

Същевременно на банките с българска и гръцка собственост им се налага да се борят с недоверието - първите заради притесненията по аналогия с КТБ, че може да са допускали подобни практики, а вторите заради притесненията за публичните финанси на Атина. Затова и всъщност въпреки че и те понижават лихвите, реално спредът им с банките се запазва висок и дори се разширява, като разликата между най-евтино и най-скъпо финансиращите се институции надвишава 2 процентни пункта (при средна цена на финансиране на лидерите малко над 1%).

Като цяло по единствения небалансов показател в класацията - кредитните рейтинги, повечето банки запазват позициите си въпреки изказаните притеснения за банковия сектор в страната от международните рейтингови агенции. Няколко институции все пак падат по една стъпка надолу, но предимно заради смъкването на таваните, свързани с държавен дълг или със собствениците им - такива са Уникредит Булбанк (заради понижения рейтинг на България) и ОББ (заради притесненията около банката й майка - гръцката NBG). Много от по-малките играчи обаче просто не се рейтинговат или не го правят в една от трите големи международни агенции, което автоматично им дава ниска оценка в класацията.

При трудната достъпност на данни за качеството на кредитните портфейли ценен показател е съотношението натрупани обезценки към отпуснати кредити. То може да има различно тълкуване - от една страна, ниските стойности може да означават изключително добър риск мениджмънт при отпускането на кредити (и съответно липса на нужда да се отписват лоши кредити), но също така може да означава и недостатъчно признаване на проблемните експозиции и отлагане на отчитането им, което да доведе до бъдещи загуби. За целите на класацията сме приели втория подход, като отново опитът с КТБ е показателен, че в него има основание - преди затварянето й банката отчиташе едни от най-ниските нива в системата, като след това одиторите и БНБ намериха основание за обезценяване на кредити на вземания на стойност 4.2 млрд. лв., което я докара до отрицателен собствен капитал (-3.75 млрд. лв.) и беше причината за отнемането на лиценза й.

Класическият за българската банкова система рисков показател, който беше особено следен по време на кредитния бум, е съотношението кредити към депозити. Тогава заради финансирането от централите то беше достигнало стойности далеч над 100% (а за отделни банки над 200%) и това се приемаше за рискована зависимост. Сега на ниво система съотношението е под 90%, а чуждестранните активи на българските банки вече системно надвишават пасивите им, т.е. те нетно финансират останалия свят със свръхликвидността си тук. И макар на ниво система рискът по тази линия да е изчезнал, все още има институции, показващи твърде завишени или занижени нива на показателя. Трудно е обаче се да прецени във всеки конкретен случай доколко това е носител на риск. Например СИБанк ползва евтин ресурс от ЕЦБ през централата й KBC за кредитиране в България. Прокредит банк също заяви, че ще ползва подобна стратегия с привлечени от майката й в Германия средства.

С по-малка тежест в категорията са останалите показатели - цена на кредита и съотношението капитал към активи. Причината е, че и двата не са еднозначни измерители за риск и при тях не се търси максимална или минимална стойност, а оптимален баланс. При цената на кредита, изчислена като прихода от лихви към отпуснатите заеми, интуитивно високите стойности звучат като добър показател, защото означават повече приходи и съответно рентабилност, същевременно обаче по-ниските стойности от средното за пазара говорят, че банката има по-нискорисков портфейл и по-трудно може да се окаже под конкурентен натиск. По подобен начин многото капитал очевидно означава стабилност и възможност за посрещане на евентуални загуби, но твърде високи стойности може да са знак за неефективност и невъзможност да се пласира скъпият ресурс.

При този микс от показателите Уникредит Булбанк затвърди лидерската си позиция, която заема неизменно от създаването на класацията. Отново подчертано силно е разделението по собственост, като от банките с местна собственост единствено БАКБ влиза в топ 10, най-вече заради високата степен на провизиране на лошите кредити, като дори и след това капитализацията остава завидна. Очаквано най-голям спад регистрира дъщерната на КТБ Търговска банка "Виктория" (бивша "Креди агрикол България"), която половин година беше затворена, а след това голяма част от кредитния и портфейл беше продадена.

След като през 2014 г. България премина през съвсем реална банкова паника, довелa до изтеглянето на 900 млн. лв. от четвъртата по големина институция - КТБ, и още 1.4 млрд. лв. от третата - ПИБ, логично въпросът за стабилността на сектора се изкачи в дневния ред на обществото.

Усещането за риск дълго време беше притъпено от различни фактори и основното, което движеше голяма част от банковите клиенти, беше постигането на най-изгодни лихвени условия. Затварянето на КТБ и последвалите месеци безвремие за депозантите й обаче разбиха тези митове и започнаха да връщат нормалната пазарна логика - а именно, че по-високата доходност върви ръка за ръка с по-висок риск.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK