Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2015, 11:00, 1868 прочитания

К10 Стабилност и риск: Съвземане след взрива от КТБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като през 2014 г. България премина през съвсем реална банкова паника, довелa до изтеглянето на 900 млн. лв. от четвъртата по големина институция - КТБ, и още 1.4 млрд. лв. от третата - ПИБ, логично въпросът за стабилността на сектора се изкачи в дневния ред на обществото.

Усещането за риск дълго време беше притъпено от различни фактори и основното, което движеше голяма част от банковите клиенти, беше постигането на най-изгодни лихвени условия. Затварянето на КТБ и последвалите месеци безвремие за депозантите й обаче разбиха тези митове и започнаха да връщат нормалната пазарна логика - а именно, че по-високата доходност върви ръка за ръка с по-висок риск.


Големите вложители и кредитори на банката вече очакват да понесат загуби, които вероятно само частично ще бъдат компенсирани от осребряването на активите й. А дори и вложителите с до 196 хил. лв. месеци наред нямаха достъп до иначе гарантираните им от държавата средства, през които КТБ беше под специален надзор, но БНБ така и не намираше основания да отнеме лиценза й - условие по местното законодателство да започне Фондът за гарантиране на влогове да изплаща сумите. Тези законови неуредици предстои да бъдат адресирани и при бъдещи кризи тези проблеми едва ли ще се повторят. Въпреки това обаче самият фонд към момента е с изчерпан ресурс и ползва заем от правителството, на какъвто ще трябва да разчита и за напред.

Това са все неща, които засилват търсенето на сигурност от страна на спестителите и най-вече от страна на фирмите, разполагащи със свободни средства, на които често им се налага да държат по сметките си доста над гарантираните по закон суми. Всичко това още повече потвърждава логиката на показателите за стабилност и риск да се даде най-голяма тежест в общата класация К10 - 45%.

Като най-важен сред тях и съответно с най-голямо тегло е цената на финансиране - измерена като разходите за лихви, които банките имат по привлечения от тях ресурс. Това е добър "пазарен" измерител, който показва как потребителите оценяват стабилността на банката.



Тук нормално пазарните лидери и институциите със стабилни майки в Западна Европа получават бонус "кредит на доверие" и могат да си позволят да понижават офертите си, без да изпитат отлив на клиенти. Напротив - след кризата с КТБ и ПИБ голяма част от изтеглените средства се насочиха към тях. И въпреки че те през цялата втора половина на 2014 г. и в началото на 2015 г. понижаваха лихвите, този процес не се забавяше.

Същевременно на банките с българска и гръцка собственост им се налага да се борят с недоверието - първите заради притесненията по аналогия с КТБ, че може да са допускали подобни практики, а вторите заради притесненията за публичните финанси на Атина. Затова и всъщност въпреки че и те понижават лихвите, реално спредът им с банките се запазва висок и дори се разширява, като разликата между най-евтино и най-скъпо финансиращите се институции надвишава 2 процентни пункта (при средна цена на финансиране на лидерите малко над 1%).

Като цяло по единствения небалансов показател в класацията - кредитните рейтинги, повечето банки запазват позициите си въпреки изказаните притеснения за банковия сектор в страната от международните рейтингови агенции. Няколко институции все пак падат по една стъпка надолу, но предимно заради смъкването на таваните, свързани с държавен дълг или със собствениците им - такива са Уникредит Булбанк (заради понижения рейтинг на България) и ОББ (заради притесненията около банката й майка - гръцката NBG). Много от по-малките играчи обаче просто не се рейтинговат или не го правят в една от трите големи международни агенции, което автоматично им дава ниска оценка в класацията.

При трудната достъпност на данни за качеството на кредитните портфейли ценен показател е съотношението натрупани обезценки към отпуснати кредити. То може да има различно тълкуване - от една страна, ниските стойности може да означават изключително добър риск мениджмънт при отпускането на кредити (и съответно липса на нужда да се отписват лоши кредити), но също така може да означава и недостатъчно признаване на проблемните експозиции и отлагане на отчитането им, което да доведе до бъдещи загуби. За целите на класацията сме приели втория подход, като отново опитът с КТБ е показателен, че в него има основание - преди затварянето й банката отчиташе едни от най-ниските нива в системата, като след това одиторите и БНБ намериха основание за обезценяване на кредити на вземания на стойност 4.2 млрд. лв., което я докара до отрицателен собствен капитал (-3.75 млрд. лв.) и беше причината за отнемането на лиценза й.

Класическият за българската банкова система рисков показател, който беше особено следен по време на кредитния бум, е съотношението кредити към депозити. Тогава заради финансирането от централите то беше достигнало стойности далеч над 100% (а за отделни банки над 200%) и това се приемаше за рискована зависимост. Сега на ниво система съотношението е под 90%, а чуждестранните активи на българските банки вече системно надвишават пасивите им, т.е. те нетно финансират останалия свят със свръхликвидността си тук. И макар на ниво система рискът по тази линия да е изчезнал, все още има институции, показващи твърде завишени или занижени нива на показателя. Трудно е обаче се да прецени във всеки конкретен случай доколко това е носител на риск. Например СИБанк ползва евтин ресурс от ЕЦБ през централата й KBC за кредитиране в България. Прокредит банк също заяви, че ще ползва подобна стратегия с привлечени от майката й в Германия средства.

С по-малка тежест в категорията са останалите показатели - цена на кредита и съотношението капитал към активи. Причината е, че и двата не са еднозначни измерители за риск и при тях не се търси максимална или минимална стойност, а оптимален баланс. При цената на кредита, изчислена като прихода от лихви към отпуснатите заеми, интуитивно високите стойности звучат като добър показател, защото означават повече приходи и съответно рентабилност, същевременно обаче по-ниските стойности от средното за пазара говорят, че банката има по-нискорисков портфейл и по-трудно може да се окаже под конкурентен натиск. По подобен начин многото капитал очевидно означава стабилност и възможност за посрещане на евентуални загуби, но твърде високи стойности може да са знак за неефективност и невъзможност да се пласира скъпият ресурс.

При този микс от показателите Уникредит Булбанк затвърди лидерската си позиция, която заема неизменно от създаването на класацията. Отново подчертано силно е разделението по собственост, като от банките с местна собственост единствено БАКБ влиза в топ 10, най-вече заради високата степен на провизиране на лошите кредити, като дори и след това капитализацията остава завидна. Очаквано най-голям спад регистрира дъщерната на КТБ Търговска банка "Виктория" (бивша "Креди агрикол България"), която половин година беше затворена, а след това голяма част от кредитния и портфейл беше продадена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща

Преди кризата кредитирането вече почваше да прегрява, а някои банки залагаха на особено агресивна експанзия

16 апр 2020, 2949 прочитания

К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година

След две години с по 1.68 млрд. лв. печалба банковият сектор се готви за срив в резултата

16 апр 2020, 2476 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Състав

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10