По замисъл финансовият отчет трябва да отразява банката и въобще всяка компания такава, каквато е. В действителност обаче той по-скоро я представя такава, каквото мениджмънтът й би искал да е.
Вътрешните правила на всяка институция са доста различни, макар и побиращи се в широките рамки на Международните счетоводни стандарти, така че реално е въпрос на цели и стратегия кога ще се отчетат повече загуби и ще се изчисти балансът и кога ще се покаже по-стабилно оперативно представяне. Това е и причината в К10, въпреки че по замисъл е класация за представянето в рамките на една година, да се опитваме да погледнем и част от показателите в динамика за последните три години, макар и с по-ниска тежест от общо 20%. Все пак за това доколко една банка е сред най-добрите и ще продължи да бъде сред тях важно е не само каква печалба е регистрирала в рамките на един период, а и доколко тези показатели са устойчиви.
По този начин, като се вземат показателите за малко по дълъг период, поне донякъде се изглаждат евентуални еднократни ефекти - печалба от операции с финансови инструменти или недвижими имоти или пък ударно отписване на натрупани лоши заеми.
Повечето показатели в категорията са аналогични на тези в двете основни, като просто в зависимост от вида им са взети осреднено или пък в динамика (като промяна спрямо 2012 г.). Причината те да не са толкова показателни е, че са силно зависими от стартовата база.
Например един от показателите - ръстът на активите, относително по-лесно може да достигне двуцифрени и дори трицифрени стойности за малки институции и агресивно навлизащи на пазара нови играчи. През тази година кризата около КТБ и ПИБ отчетливо повлия на този показател и всички банки с местни собственици отчитат отлив на депозити и оттам и спад на активите. Само допреди година именно банките - част от български групи, бяха най-силно растящите благодарение на предлаганите от тях по-високи лихви и притъпеното усещане за риск благодарение и на държавната гаранция на депозитите до 196 хил. лв.
Все по-голямо значение при спадащите приходи от лихви започват да имат и нелихвените приходи. Тук някои банки, традиционно обслужващи държавни институции и общини, имат предимство. Най-яркият пример е Инвестбанк, при която нетният доход от такси и комисиони за 2014 г. е 19.7 млн. лв. и той надвишава над 2.5 пъти нетния лихвен доход.
Резултатът в категорията показва завръщане на Прокредит банк на лидерската позиция след една година прекъсване. Любопитното е че при разнородните показатели за риск и за ефективност в подкласацията за устойчивост всъщност победителят не заема първото място по нито един от тях, но печели с цялостния баланс. Миналогодишният лидер - Банка ДСК, пада на трето място. А най-голям скок отбелязва ОББ - от 18-о на 6-о място, зад което стои успешното понижаване на цената на ресурса за нея и подобряването на капиталовото й съотношение.
По замисъл финансовият отчет трябва да отразява банката и въобще всяка компания такава, каквато е. В действителност обаче той по-скоро я представя такава, каквото мениджмънтът й би искал да е.
Вътрешните правила на всяка институция са доста различни, макар и побиращи се в широките рамки на Международните счетоводни стандарти, така че реално е въпрос на цели и стратегия кога ще се отчетат повече загуби и ще се изчисти балансът и кога ще се покаже по-стабилно оперативно представяне. Това е и причината в К10, въпреки че по замисъл е класация за представянето в рамките на една година, да се опитваме да погледнем и част от показателите в динамика за последните три години, макар и с по-ниска тежест от общо 20%. Все пак за това доколко една банка е сред най-добрите и ще продължи да бъде сред тях важно е не само каква печалба е регистрирала в рамките на един период, а и доколко тези показатели са устойчиви.
0 коментара