K10 №1 Банка ДСК: Консервативното поведение на банките се оказа добра стратегия

№1 Банка ДСК №2 Стабилност и риск №2 Ефективност и рентабилност №2 Устойчивост и динамика №2 Размер

Как оценявате изминалата 2014 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?
Безспорно 2014 г. беше много трудна за банковия сектор. Възстановяването на доверието на потребителите беше най-голямото предизвикателство за банковия сектор. Консервативното поведение на банките и фактът, че разполагат с високи ликвидни и капиталови буфери, се оказа добра стратегия. Банките в България са ориентирани към приспособяване към общоевропейските стандарти за реформиране на финансовата система по посока запазване на стабилността, прозрачност, още по-голяма откритост и адаптиране към потребителските очаквания.

Какви бяха ефектите от събитията около Корпоративна търговска банка?
Отпадането на съществен играч от банковата система е изпитание и се отрази негативно на функционирането на останалата част от банковия сектор. Индикатор за възвръщането на доверието е запазването на институционалността и това, че средствата на вложителите на КТБ се върнаха в банковата система. Положителният публичен образ на сектора успя да се възстанови.
Банковата система успя да запази положителния тренд на основните си показатели и да продължи да функционира като трансмисия на икономиката.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кои ще са основните тенденции, които ще характеризират развитието на сектора през 2015 г.?
Смятам, че ще продължи да действа тенденцията за нарастване на депозитите в българската банкова система, по-конкретно спестяванията на домакинствата като двигателя на ръста на депозитите. Тенденциите са лихвените проценти по депозитите да се приближават до предела си на поевтиняване, а по кредитите – да продължи намаляването. Установяването на устойчива и предвидима бизнес среда, наличието на политически и социален консенсус са условията за предвидимост на финансовото поведение на всички икономически играчи и за оживление на пазара на кредити. Създаването на адекватна макроикономическа среда е пътят към постигане на вземането на активни информирани решения от страна на потребителите на банкови и финансови услуги.

Как ще се отразят отрицателните лихви и наливането на ликвидност от страна на ЕЦБ на банките и бизнеса в България?
За пръв път от 2007 г. насам се очаква всички държави - членки на Европейския съюз, да отбележат икономически растеж през тази година. Политиката, провеждана от ЕЦБ в последно време, цели правителствата от еврозоната да предприемат действия по посока развитие на реалната икономика, не да разчитат само на инструментите на паричната политика. Съществува риск в хипотезата на ЕЦБ – да постигне търсената цел да раздвижи кредитирането с въвеждането на отрицателни лихви. Европейското икономическо пространство е изправено пред преодоляването на неравномерното структурно развитие на отделните страни, така че е трудно да се прогнозира резултатът от взетите мерки.

За България това би означавало, че нивата на експорта ще се влияят изключително силно от търсенето в еврозоната, съответно и от икономическия растеж. За оживлението на българската икономика основен принос би имало по-голямото търсене на стоки и услуги от държавите в еврозоната и по-устойчивото икономическо възстановяване на ключовите ни търговски партньори.



Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
През 2014 г. БВП на България е нараснал с 1.7% – позитивен знак на фона на нелеката икономическа, финансова и политическа среда. Относително устойчивият ръст на потреблението, инвестициите и заетостта след няколко години на стагнация са също обнадеждаващи. По данни на анализаторите вътрешното търсене ще нараства с умерен темп поради незначителното увеличение на частното потребление, относително ниските цени на лихвите и слаби бизнес инвестиции. Бавното възстановяване на икономическата среда все още поражда несигурност и фирмите се въздържат от инвестиции. Безспорен негативен фактор е и очакваната тенденция към намаляване на размера на населението в трудоспособна възраст.

Двигател на икономическото оживление би било разширяване на производството с интензивно използване на знания и увеличаването на износа с добавена стойност. Промотирането на България като добро място за привличане на инвестиции ще бъде според мен от решаващо значение.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
Банка ДСК ще продължава да поддържа водещата си позиция на банкова институция, предоставяща продукти и услуги на всички клиентски сегменти. Фокус на дейността ни ще бъде партньорството с малки и средни предприятия, както и с корпоративния бизнес. Предоставянето на високотехнологични решения и обогатяването на каналите за достъп до услугите са траен наш ангажимент през последните години.

Профил Създадената преди 64 години Банка ДСК (тогава Държавна спестовна каса) е кредитната институция с най-дългогодишна история на българския пазар. Развитието й преминава през различни преобразувания – от спестовна каса, през банка, която е еднолична държавна собственост, до дъщерна институция на чуждестранен инвеститор – най-голямата унгарска банка OTP става неин собственик през 2003 г. Според размера на активите си – 9.98 млрд. лв. към края на 2014 г., Банка ДСК е втората по големина в сектора. Институцията обаче има най-големия портфейл в банкирането на дребно и най-много депозити и сметки на домакинства, а след приватизацията й навлиза активно и в корпоративния сегмент, както и в банкирането за малки и средни предприятия. В класацията на "Капитал" през 2014 г. Банка ДСК заема втора позиция във всички отделни категории, но силното й представяне по различните показатели в крайна сметка за трета поредна година й отрежда първото място в общото подреждане. Институцията е на първо място по показатели като съотношението cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) и средното съотношение на възвращаемост на капитала за последните три години. Сред факторите, които натежават на представянето й в отделните категории, са например цената на кредита (12-о място), съотношението кредити/депозити (7-мо място), нетният лихвен марж (5-о място) и маржът на нетния доход от такси (14-о място).