Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2015, 11:00, 1049 прочитания

К10 №9 Сибанк: Трябва да се научим да поемаме рискове, дори когато около нас все още има криза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
№9 Сибанк

№6 Стабилност и риск
№12 Ефективност и рентабилност
№9 Устойчивост и динамика
№10 Размер
Как оценявате изминалата 2014 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?
Една все пак възможна мисия. Преминахме през депозитна паника, която често завършва катастрофално. Едва ли колегите, както и аз самият, сме очаквали, че ще имаме такова изпитание. Мислехме, че сме преминали през ликвидната криза през 2009 г., когато дори междубанковото финансиране беше замръзнало, а лихвите по депозитите подскочиха с 250 базисни точки. И изведнъж през 2014 г. – опашки пред банките. Напълно неочаквано. Всички бяхме в рутинни, ежедневни, обичайни работни занимания и изведнъж в петък, 20 юни, масово теглене на депозити. После събитията се развиха главоломно. Няма как да го забравиш – банковият сектор не минава всеки ден, слава богу, през депозитна паника. Най-голямото предизвикателство беше онзи момент – онзи понеделник след петъка, когато трябваше да отворим банковия сектор. След това цялата останала част от годината беше под протокола КТБ – прекомерен фокус върху банковия сектор, изключително неприятни заключения, които в много случаи бяха преувеличени, за ефективността на регулатора, силно компрометиране на надеждността на целия сектор по тези причини и сериозна ерозия на доверието към нашето съсловие. Тоест неочаквано изпитание от най-тежка категория за банковия сектор. И трябва да призная, понеже и като надзорник, и сега като банков мениджър съм правил толкова много стрес тестове, че няма нищо по-истинско от истинския стрес тест и няма стрес тест на хартия, който да ти осигури това изпитание.

Иначе 2014 г. всъщност и като финансов резултат, и като общо представяне на банковия сектор беше, ако по някакъв начин можехме да изключим това събитие, една сравнително успешна година. Дори ако вземем събитията от 4 декември, когато плащахме депозитите – ние очаквахме отново опашки, голямо напрежение, но се справихме доста добре. Никога не бяха плащани близо 4 млрд. лв. за толкова кратко време – в рамките на една седмица почти 90% от цялата сума се разпредели. Факт е, че банковият сектор завърши с по-голяма печалба от предходната година. Факт е, че качеството на кредитните портфейли е по-добро от предходни години. Факт е, че депозитите са повече от когато и да било, а лихвените проценти – по-ниски от когато и да било. Тоест въпреки екстремните преживявания и предизвикателства на 2014 г. секторът завършва в добра кондиция.


Какви бяха ефектите от събитията около КТБ?
Като цунами. И по-скоро, без непременно да се вижда физически, непосредственият ефект е кредитна контракция, недоверие, напрежение, съмнение във всичко, което кажат банкерите, пренасяне на съмнението върху всички пазарни участници. Отделно от това ги има и бюджетното и политическото измерение на случилото се. Тези неща нямат еквивалент, те са безпрецедентни и са уроци, които ако не те направят по-силен, по-трезвомислещ, е жалко, че си ги изпуснал. Иначе непосредственият ефект от прехвърлянето на толкова милиарди по депозитни сметки в банките е, че лихвените проценти паднаха драстично много по-бързо, отколкото сме очаквали в сектора – за има-няма два месеца лихвените проценти се коригираха колкото за година назад.

Кои ще са основните тенденции, които ще характеризират развитието на сектора през 2015 г.?
Ниски лихвени проценти и стопяване на лихвения марж – мисля, че през втората половина на годината това ще е най-голямото и най-забележимо движение на сектора. Възраждане или по-скоро първи признаци на по-активно кредитно поведение на фирмения сектор и на населението, и то в скромни измерения. Подготовка за оценката на качеството на активите. Изобщо много ми се иска да мисля, че 2015 ще е година на стабилизация не само за банковия сектор, но и за цялата страна и в частност за икономиката й. От друга страна, последните шест години ни научиха, че няма идеална стабилност и няма перфектен комфорт и като че ли трябва да се научим да работим и да поемаме рискове, дори когато около нас все още има криза и някаква турбуленция. Дори когато в Гърция не всичко е решено, дори когато в Украйна нещата не са уредени, дори когато в Европа растежът не е сигурен и ликвидността тече отвсякъде, дори когато имаме парламент с толкова колоритна композиция и потенциална нестабилност, дори когато сме преживели несъстоятелност на една от най-големите банки. Трябва да свикнем, че все ще има нещо – няма да има идеална среда, няма нужда да чакаме цял живот, за да уцелим един безупречно слънчев ден без нито един облак. Като че ли трябва да приемем факта, че ще има по някой друг облак и въпреки това трябва да вървим напред. Няма нужда да се крием през цялото време и да чакаме всяка капка да спре.

Други тенденции в сектора ще са дигитализацията и по-строгото регулиране. Очаквам с определянето на новия подуправител на "Банков надзор" инициативата и плътността на надзора да се увеличи, като към нея се налее и се добави дългосрочната позиция и дългосрочното мислене на един титуляр, който може да гледа отвъд ежедневието.



Как ще се отразят отрицателните лихви и наливането на ликвидност от страна на ЕЦБ на банките и бизнеса в България?
Ефектът от отрицателните лихви и наливането на ликвидност върху банките вече се усеща – лихвените проценти по депозитите вървят стремително надолу, а тъй като те са във формулите за изчисление на лихвените проценти по кредитите, те също ще вървят надолу. Лихвените проценти по кредитите, които са основани на Euribor, Libor или Софибор, също се свиват, защото индексите са на най-ниските си нива. Това изразява желанието на Европа да премине от режим на замръзване към режим на растеж и изразява визията на европейските политици да стимулират израстването на континента и излизането му от кризисната дупка. И в същото време, характерно за след криза, вървят изключително строги, засилващи се регулации, капиталови изисквания и банковият сектор не само в България, а в цяла Европа се сблъсква с много труден избор – от една страна, има излишък от ликвидно гориво и може да се движи много по-бързо, от друга страна, има много по-силни капиталови ограничения за скоростта отколкото преди. Иначе казано, ликвидността е в изобилие, обаче капиталът, с който трябва да се обезпечи кредитен ръст и посредничество, е недостатъчен. Разбира се, в такива ситуации се очаква времето да си свърши работата и точно така вероятно ще стане. Аз съм оптимист и вярвам, че и в Европа, а за България, даже съм сигурен, вече се събират достатъчно много предпоставки, така че да наклонят баланса в полза на растежа. Само се надявам да нямаме нова политическа криза и да не влезем в нов цикъл на безвремие. Ако бъде оставена на мира, икономиката е готова за растеж и това няма да отнеме много време.

Отрицателните лихви и ликвидността означават ниски лихви в България и означават, че ако предприемчивостта и инициативата на населението и на фирмите получат комфорт за средата, при наличието на евтино и достъпно финансиране и хората, и бизнесът биха могли да реализират плановете си.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?
Дори и в най-малките градове има едни, два или няколко успешни бизнеса, за които за съжаление никой не знае, а те правят нещо хубаво и най-изненадващо изнасят по 90% от продукцията си за чужбина или пък успяват да растат през кризата. Те не са много вокални, не се оплакват, не обичат да са по медиите, но ги има. Те поемат нови рискове и са спокойни за себе си, защото са били уверени, стабилни и сериозни, отговорни предприемачи и са минали през всякакви кризи и са живи. Не им е лесно, никога не им е било лесно, но ги има и са жилави. Има ги и в земеделието, има ги и в химията, има ги и в машиностроенето, има ги и в добивната промишленост, има ги и в ИТ сектора – един сензационен сектор, който бяхме забравили, че е гордостта на България – има ги в областта на аутсорсинг услугите и т.н. Има ги все повече и в производството и достигането на добавена стойност в развитието на някакъв продукт в по-напреднала фаза, а не само на сурови продукти и суровини, които пряко се изнасят – все повече бизнеси се опитват да затворят по-голяма фаза от живота на някакъв продукт, който създават. Оптимизмът ми идва и от това, че европейските програми се изчерпват бързо. Разбира се, инфраструктурните проекти също са много важни за държавата и също ще бъдат двигатели на растежа. Притеснява ме туризмът и по-конкретно туризмът тази година заради руско-украинските събития.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?
Нашият фокус е клиентът. Всичко, което можем да направим за него като услуги, като качество, като внимание, като време, като удобство, като достъпност, това е в нашия фокус — клиентът и нашето намерение да сме достъпни по всяко време и навсякъде за него и да му дадем това, което очаква.
Профил

Създадената преди 20 години Сибанк (тогава под наименованието Българо-руска инвестиционна банка) е една от първите международни финансово-инвестиционни институции на българския пазар. С годините банката преминава през смяна на собствеността и името си два пъти, като от 2007 г. е част от белгийската банково-застрахователна група КВС. Тя е собственик и на застрахователната компания ДЗИ, а българският пазар е определен за един от стратегическите на групово ниво. Сибанк е активна във всички сегменти на банковия пазар, като предлага услуги както за физически лица, така и за малки и средни компании и големи корпоративни клиенти. Активите й към края на 2014 г. са 2.46 млрд. лв., което я прави 11-а по големина в сектора.

В класацията на "Капитал" институцията заема девето място. Най-силното й представяне в отделните категории е в "Стабилност и риск", където е шеста, благодарение на доброто си класиране по показатели като цена на кредита (2-ро място) и цена на финансиране (3-то място). На представянето й в другите две категории натежават фактори като нетния лихвен марж, при който работи (15-о място) и промяната в съотношението капитал/активи за предходните три години (20-о място). В резултат на това банката остава на девета позиция в подкласацията за устойчивост и динамика, а в подреждането по ефективност и рентабилност е 12-а в сектора.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща

Преди кризата кредитирането вече почваше да прегрява, а някои банки залагаха на особено агресивна експанзия

16 апр 2020, 2972 прочитания

К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година

След две години с по 1.68 млрд. лв. печалба банковият сектор се готви за срив в резултата

16 апр 2020, 2498 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Състав

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10