К10 №4 Въпреки КТБ доверието в банковата система остана на високи нива
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К10 №4 Въпреки КТБ доверието в банковата система остана на високи нива

К10 №4 Въпреки КТБ доверието в банковата система остана на високи нива

Оливер Рьогл, главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк България

Гергана Михайлова
1449 прочитания

© Капитал


№4 в общото класиране

№5 Стабилност и риск

№5 Ефективност и рентабилност

№8 Устойчивост и динамика

№6 Размер

Райфайзенбанк България е създадена през 1994 г. като една от първите инвестиции на зелено в българския банков сектор. Тя е 100% собственост на австрийската Raiffeisenbank Interntional. По време на кредитния бум институцията навлезе силно в банкирането на дребно, както и в кредитирането на малки и средни предприятия. В края на 2014 г. тя има активи за 5.9 млрд. лв., които я поставят на 6-о място в сектора.

В общата класация на "Капитал" Райфайзенбанк България заема четвърта позиция, което е отстъпление с една крачка от резултата от предходната година. Въпреки това банката подобрява представянето си като ефективност и рентабилност, както и устойчивост и динамика. Забележителни промени се наблюдават при коефициентите на възвращаемост от капитала и активите, което е нормално, след като последните години бяха посветени на изчистване на наследството от кредитната експанзия до 2008 г. Запазва се добър и нетният лихвен марж, по който банката се класира на 7-мо място в сектора. По-слабото представяне в класацията за стабилност се дължи най-вече на относително скъпото кредитиране от страна на банката (14-та). Негативен фактор е и че тя е сред малкото с чуждестранни собственици, които не успяха чувствително да привлекат ресурс от изтеглените от КТБ и ПИБ и изплатените от Фонда за гарантиране на влоговете средства. Това я прави единствената банка със западно участие, чиито активи спадат.

Как оценявате изминалата 2014 г. за банковия сектор в България? Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

За българския банков сектор 2014 г. бе белязана от фалита на КТБ и възобновяването, за щастие за кратко, на позабравения дебат за стабилността на банковата система. За пореден път банките у нас показаха, че ако няма толериране на отделни играчи на пазара и всички спазват регулаторните правила, банковата система ще функционира гладко и ще се радва на доверието на клиентите. Най-важното е, че банковата система като цяло успя да запази ликвидност и капиталовите си резерви. Изплащането на гарантираните депозити премина изключително гладко и показа високата клиентска ориентираност на сектора.

По отношение на общото икономическо развитие 2014 г. бе поредната предизвикателна и трудна година – ключови думи тук са повишените регулаторни изисквания към европейските банки, незадоволителен икономически растеж в Европа и по-специално в нашия регион, и не на последно място - геополитическото напрежение недалеч от границите на страната. Всички тези фактори са в основата на продължаващия слаб растеж на икономиката и съответно на кредитирането у нас, особено в корпоративния сектор, както и на запазването на високите нива на необслужвани кредити в банковия сектор.

Какви бяха ефектите от събитията около Корпоративна търговска банка?

Въпреки сътресенията около КТБ – все пак това беше четвъртата най-голяма банка в страната по размер на активите, доверието в банковата система остана на високи нива. Това показва, че повечето от българските банки се управляват добре, според най-добрите европейски стандарти и ако се спазват правилата, не би трябвало да има сътресения. След временното изтегляне на депозити в края на юни хората върнаха спестяванията си в банковата система и депозитите продължиха да нарастват независимо от спада на нивото на лихвите по тях. Тази тенденция продължава и през настоящата година и нашите очаквания са тя да се запази.

Кои ще са основните тенденции, които ще характеризират развитието на сектора през 2015 г.?

Очакваме да се запазят и високите нива на капитализация и ликвидност на сектора. Банките ще продължат да предлагат все по-разнообразни и висококачествени услуги на клиентите си – все повече продукти и услуги ще се предлагат онлайн, ще се развива мобилното банкиране, безконтактните плащания, клиентите ще получават все повече специализирано обслужване в зависимост от конкретните си необходимости, максимално ще се подобрява ефективността. В същото време не очакваме засилен кредитен растеж при домакинствата и фирмите, както и сериозни промени в лихвените нива в посока нагоре или надолу.    

Как ще се отразят отрицателните лихви и наливането на ликвидност от страна на ЕЦБ на банките и бизнеса в България?

Българските банки не получават директно финансиране от ЕЦБ и поради тази причина средата на ниски лихви и ликвидност оказва само косвено влияние върху банките и бизнеса у нас. От друга страна, търсенето на финансиране от страна на бизнеса и домакинствата в България също е на ниско ниво поради незадоволителния растеж на икономиката, въпреки че в момента лихвените нива са на изключително ниски.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

Нашите очаквания са, че българската икономика ще продължи да расте, но не с темповете, които бихме желали. Според прогнозата на "Райфайзен рисърч" през 2015 г. БВП на България ще нарасне с 1.2%. За сравнение  - през 2014 бе отчетен ръст от 1.7%, както сочат предварителните данни на НСИ - незадоволителни данни, за да скъсяваме дистанцията с развитите икономики. Всичко това говори, че 2015 г. ще е още една предизвикателна година, тъй като посочените вече няколко пъти фактори продължават да оказват силно влияние.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

През тази година Райфайзенбанк отбелязва своята 20-а годишнина от старта на операциите си в България - един чудесен повод за равносметка. Това, което е ясно видимо, е, че проектите, по които работихме и продължаваме да работим, вече дават своя резултат – през 2104 г. отчетохме сериозна печалба след данъци - 46.6 млн. лв. При това тази печалба не се дължи на еднократни ефекти, а е на фона на нарастващи оперативни приходи при спадащи оперативни разходи и разходи за риск. Ще заложим на този модел и през тази година – да сме по-конкурентоспособни и ефективни, да сме иноватори и да сме сред лидерите на пазара в областите, върху които фокусираме развитието си, а именно като универсална банка, предлагаща продуктите и услугите си на широк кръг клиенти – домакинствата, бизнеса, институционални клиенти.

В началото на тази година централата на банката се премести в нова сграда – отделите, които досега работеха на различни локации, в момента са заедно в една нова, модерна и енергийно ефективна сграда. Освен удобството за клиентите и служителите преместването в новата сграда има и голяма символична стойност за нас – ние го възприемаме като послание, с което искаме да заявим, че продължаваме да се развиваме, продължаваме да инвестираме, подобряваме ефективността си и качеството на услугите, които предлагаме на клиентите си, създаваме по-добра среда за работа на служителите си.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK