К10: Проблем ли е бързият растеж на българските банки

След като дълги години БНБ заглушаваше всяка критика с уверенията колко е стабилна банковата система, след кризисния юни 2014 г. постепенно се наложи новият рефрен - "КТБ е изолиран случай". Логично, при подкопаното доверие в централната банка този път думите и нямат същото действие. И също толкова логично притесненията са, че ако констатираните лоши практики на безконтролно кредитиране на свързани лица са се случвали и другаде, то ще е в другите банки с български собственици. По простата причина, че за разлика от дъщерните на чуждестранни банки местните акционери обикновено разполагат и с други официално признати или прикрити бизнеси. А практиката не само в България е доказала, че местните банкери по-лесно успяват да се оплетат във взаимни зависимости с политици и регулатори, което може да им осигури комфорт, но и да им позволи да поемат прекомерни рискове.

И, изглежда, не само вложителите, които след КТБ изтеглиха чувствителни средства и от ПИБ, а и от други местни играчи, са притеснени. В последния си анализ за ситуацията в България Европейската комисия (ЕК) постави страната в графата "Прекомерни дисбаланси" и предупреди за възможни рискове, като особено внимание беше отделено именно на банковият пазар у нас. Според Брюксел ключов проблем е, че той се е движил на различни скорости през последните години, като в по-бързата писта са били банките с български собственици, а в другата -  банките с чуждестранни собственици. Изводът от това е, че прекомерно бързо напредналите, какъвто бе случаят с КТБ, носят със себе си повече риск и заплахи за системата.