Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 22 май 2015, 11:00, 2113 прочитания

К10: Проблем ли е бързият растеж на българските банки

Местните играчи винаги са по-политически обвързани и изкушени да кредитират свързани лица, но същинският проблем не е националността, а качеството а надзора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
К10: Проблем ли е бързият растеж на българските банки

След като дълги години БНБ заглушаваше всяка критика с уверенията колко е стабилна банковата система, след кризисния юни 2014 г. постепенно се наложи новият рефрен - "КТБ е изолиран случай". Логично, при подкопаното доверие в централната банка този път думите и нямат същото действие. И също толкова логично притесненията са, че ако констатираните лоши практики на безконтролно кредитиране на свързани лица са се случвали и другаде, то ще е в другите банки с български собственици. По простата причина, че за разлика от дъщерните на чуждестранни банки местните акционери обикновено разполагат и с други официално признати или прикрити бизнеси. А практиката не само в България е доказала, че местните банкери по-лесно успяват да се оплетат във взаимни зависимости с политици и регулатори, което може да им осигури комфорт, но и да им позволи да поемат прекомерни рискове.

И, изглежда, не само вложителите, които след КТБ изтеглиха чувствителни средства и от ПИБ, а и от други местни играчи, са притеснени. В последния си анализ за ситуацията в България Европейската комисия (ЕК) постави страната в графата "Прекомерни дисбаланси" и предупреди за възможни рискове, като особено внимание беше отделено именно на банковият пазар у нас. Според Брюксел ключов проблем е, че той се е движил на различни скорости през последните години, като в по-бързата писта са били банките с български собственици, а в другата -  банките с чуждестранни собственици. Изводът от това е, че прекомерно бързо напредналите, какъвто бе случаят с КТБ, носят със себе си повече риск и заплахи за системата.


Докладът на ЕК е изключително остър и критичен, но той и доста правилно откроява симптомите от диагнозата. А тя е, че не непременно националността на собствениците е проблем, а надзорът. Затова и според Брюксел банковата криза е "разкрила институционални и надзорни слабости" и са изразили притеснения за "надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни". А изводът за БНБ е, че "без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор".

Да ти го кажат отвън

След затварянето на четвъртия по големина играч на пазара, притежание на български собственици, местните банки допринасят за около една четвърт от активите в банковия сектор. Това съотношение се оформи след последната банкова криза от 1996-1997 година, когато в сектора навлязоха и наложиха доминация чуждестранните институции. Свои подразделения отвориха банкови групи, опериращи на европейския пазар, а значителен сегмент (23% към края на 2014 г.) отхапаха банките с гръцки собственици. В момента на пазара работят 28 банки, от които 6 са чуждестранни клонове.



Във февруарския си анализ ЕК говори за група на банките с български собственици, като включва в нея 9 институции: Инвестбанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Корпоративна търговска банка (КТБ), Д банк, Интернешънъл асет банк, Тексим банк и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Заедно активите им са расли с бързи темпове, изпреварващи не само тези при банките с чужди собственици, но и надхвърлящи растежа на икономиката, посочва Брюксел. Изследват се годините след 2008 г., когато кредитният растеж секна и в страната се усетиха ефектите на глобалната финансова криза. В този период средногодишният темп на растеж при раздадените кредити в банковата система бе 3.5%. При банките с гръцки собственици имаше свиване на кредитните експозиции с 0.9%, при поделенията на банките със собственици от ЕС портфолиото нарастваше с 3.7%, а при банките с български собственици експанзията бе средно с 17.6% на година, показват данните на ЕК. През това време КТБ отчиташе растеж на активите с по над 32%.

Тази кредитна експанзия се случи в контекста на слаб икономически растеж. От 2009 г. брутният вътрешен продукт на страната (БВП) растеше с 3.3% годишно. "Този темп на икономически растеж бе далеч надминат от темпа на нарастване на кредитирането от местните банки, което повдига въпроси за ефективността от разпределението на тези финансови средства и за качеството на инвестициите, направени през този период", пише в анализа на Европейската комисия. Тя отчита, че двете групи играчи имат различия по отношение на мениджмънта, практиките по отпускане на заемите, включително при изискванията им за обезпечения. Обръща се внимание и върху това, че в стремежа си да продължат да растат и след края на кредитния бум българските банки са отпускали заеми на по-рискови проекти, индикация за което са по-високите лихви по предлаганите заеми. В същото време според собствените им доклади качеството на кредитните им портфейли е било високо, с ниво на лошите заеми по-ниско от средното за сектора, което според Брюксел изглежда подозрително. ЕК обръща внимание, че това се дължи на три от най-големите местни банки с отчитаните по техните собствени стандарти много ниски нива на лоши заеми.

Освен, че са се движили на различни скорости, двете групи банки са демонстрирали и различно поведение на пазара, анализира комисията. Докато след кризата едните внезапно са сложили спирачка на агресивното поведение по привличане на клиенти и са се върнали към консервативните политики, местните са продължили да живеят във фазата на експанзията. Това според ЕК може да доведе до проблеми заради свиването на лихвените маржове и намалението на печалбите, които при стагнираща икономика могат да се окажат недостатъчни за покриването на загуби от евентуалното нарастване на лошите кредити. Ето защо от Брюксел препоръчват и дори подготвят международна инспекция на състоянието на банковата система в България. Друга предприета стъпка е по пълно уеднаквяване на регулаторните правила с европейските, за да се гарантира, че случаят с КТБ е изолиран и банковият надзор няма специално благосклонно отношение към някои институциите, като например тези с местни собственици.

Нищо специално

Чия е банката може и да е имало роля за поведението й през последните 6-7 години, но естествено не е единственият определящ фактор. За ръста на местните има и обективни причини, корени се и извън границите на страната. Финансовата криза внесе стрес в интернационалните банкови групи, тъй като те трябваше да се справят с токсичните, си активи като американските ипотечни облигации например. Второто определящо събитие бе прерастването на финансовата криза в суверенна. Тя доведе до инвеститорски натиск върху страни от периферията на еврозоната и особено върху Гърция, която под заплаха от фалит принуди кредиторите си да отпишат част от дълговете й. Тези събития нямаше как да не се отразят върху поведението на банките с чужди собственици и през периода те подкрепяха майките си с парични трансфери, надхвърлили 5.5 млрд. лв. по данни на БНБ. През това време местните играчи имаха възможност да отхапят по-голям дял от пазара и те се възползваха от нея.

Определено обаче за това им помагаше и регулаторът. Именно поради липсата на възможност за подкрепа от централа навън и при липата на кредитор от последна инстанция в условията на валутен борд БНБ чувствително отхлаби изискванията си към местните играчи. Общо взето, посланието на централната банка през целия период беше "Правете каквото трябва, само не показвайте загуби". А стратегията е отхлабеният надзор по време на кризата да се затегне отново, когато тя свърши, и благодарение на икономическия растеж проблемните баланси на банките могат да се изчистят от само себе си. Единият проблем е, че кризата отказа да свърши достатъчно бързо, а другият е, че БНБ, отхлабвайки единия край на надзора, не затегна другия и остави местни банки като КТБ да ползват привлечения ресурс за придобиване на активи за собствениците им.

Според стратег от местно поделение на германска банка българските кредитни институции са имали обективни причини да действат точно по този начин в годините след 2008-ма. За разлика от големите групи, които работят като финансови посредници и имат сериозни постъпления от осъществени парични транзакции, в България, за да печелят повече, банките трябва и да кредитират повече. Ето защо за тях не е била опция да затегнат кредитирането, както местните поделения на банковите групи, още повече че са нямали проблемите на международните банки. Наред с това местните институции нямат достъп до евтиния ресурс, който имат групите, и го набират почти изцяло от депозитния пазар, за който са в оспорвана конкуренция. Ето защо те са принудени да  предлагат по-високи лихви. За да запазят благоприятен за тях марж обаче, то и кредитите, които предлагат, са на по-висока цена. Това означава, че се финансират по-рискови клиенти, които други банки биха върнали. Според банковия стратег в изследвания от ЕК период разликите между кредитните институции не са се задълбочили повече от обичайното. И в периода на кредитната експанзия, а и след това основните отлики са по линия на възможностите им - какъв е достъпът им до пазарна информация, могат ли да си позволят да инвестират в служителите си и да наемат опитни мениджъри, а също и дали могат да използват ноу-хау, което повишава ефективността им. И в трите случая преимущества имат интернационалните банкови групи.

"Впрочем един от сериозните дефекти на техния анализ (на ЕК - бел. ред.) е разделянето на банките само на такива с български и чуждестранни собственици", коментира в интервю за "Капитал" Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБанк. С това той загатва, че има и други критерии, които могат да се използват за прокарване на разделителни линии. Прилагайки като пример, че и в другите държави има местни и чужди играчи, банкерът обръща внимание, че за бизнеса важат общовалидни правила. С други думи, ако регулаторът не е на мястото си, правилата ще се нарушават както от местните, така и от чуждите банки.

Но естествено изкушенията са повече както за българските, така и за чуждите банки, когато един и същ собственик притежава едновременно банков и небанков бизнес. Това увеличава вероятността да използваш първия за подкрепа на втория и да поставиш банковия бизнес в зависимост от останалия си. Големият провал от миналата година бе именно по линия на този принцип, след като се видя, че мажоритарният собственик на КТБ е финансирал другите си бизнеси, нарушавайки в пъти законовите ограничения, без да е санкциониран за това от регулатора. И именно това насочва и опасенията към другите банки с български собственици, тъй като обичайно те имат и други бизнеси в страната.

На по-бавна предавка

Каквито и разделения да се прокарват в банковия бизнес, през тази година той ще продължи да се движи като на път, осеян с чести патрули на КАТ. След изчезването от пазара на четвъртата по размер КТБ, и третата ПИБ в условията за ползваната държавна помощ е заложила да не расте. Тя и другите банки с местни собственици ще трябва тепърва да възвръщат позиции.

Освен че е подложен на обществен контрол, секторът се подготвя за мащабна международна проверка, която ще започне най-вероятно в началото на следващата година. Това донякъде е причина за прочистване на балансите от лоши активи и подсигуряване на ресурси за реакция при евентуални предписания на проверяващите органи. Междувременно, макар и перспективите за растеж на местната икономика да се подобряват, очакванията за по-съществено раздвижване на кредитирането са слаби, което едва ли ще даде възможности за скоростен растеж.

От друга страна, отслабените позиции на част от играчите (особено ако оценката на активите им покаже капиталови дупки) може да катализира консолидация. Според запознати има поне 5-6 банки, основно такива с малки активи, за които на този етап не се очертава друго бъдеще, освен да преминат към някоя по-голяма институция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: банки БНБ растеж

Прочетете и това

К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща К10 Устойчивост и динамика: Постоянството се отплаща

Преди кризата кредитирането вече почваше да прегрява, а някои банки залагаха на особено агресивна експанзия

16 апр 2020, 2919 прочитания

К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година К10 Ефективност и рентабилност: Последната безгрижна година

След две години с по 1.68 млрд. лв. печалба банковият сектор се готви за срив в резултата

16 апр 2020, 2452 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Състав

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10