Най-добрите банки на 2015
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-добрите банки на 2015

Shutterstock

Най-добрите банки на 2015

След като Банка ДСК три поредни години оглавяваше К10, сега начело се връща Уникредит Булбанк

Николай Стоянов
17049 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Да класираш банките само по числата, които самите те произвеждат, е предизвикателство. Публична тайна е, че отчетите невинаги са напълно достоверно отражение на действителността, а след КТБ едва ли са останали мнозина, които да бъдат убеждавани в това.

Тази пета поредна година на класацията на "Капитал" на най-добрите банки в България обаче е с още една идея по-трудна. Само три месеца след публикуването й БНБ трябва да оповести резултати от провежданата в момента проверка на качеството на активите (asset quality review) и стрес тестовете, на които тя ще подложи банките. Това значи, че за много от дружествата отчетните данни може сериозно да се видоизменят, което скоропостижно да направи подредбата морално остаряла. И това е добрият сценарий - не е изключено при част от участниците на пазара да се идентифицира капиталов недостиг, който може и да се окаже непреодолим и да се наложи държавна подкрепа.

При това положение звучи твърде смело само на база публична информация да се опиташ да отсъдиш коя банка колко добра е, докато цели екипи ги проверяват отвътре кредит по кредит и обезпечение по обезпечение. Същевременно обаче имаме и доста основания да се доверяваме на К10 - методологията на класацията идентифицира фалиралата КТБ като една от най-рисковите институции в годините преди затварянето й, а след това въпреки катаклизмите на пазара подреждането се запази устойчиво. Всичко това ни кара да мислим, че въпреки всички условности използваният набор от показатели е успял да напипа пулса на банковия сектор и че след мащабните проверки тази година няма да има изненади сред откроените на челни места.

Непоклатимата десетка

Тази година класацията е малко по-различна, като промените се дължат основно на новите форми на БНБ, които направиха невъзможно да се изчислят част от измерителите (виж карето). Това обаче не означава и остри и неоправдани размествания. Всъщност дори и при тези промени съставът на топ 10 се запазва същият. А с това и основните им характеристики - в челото попадат изключително банките, контролирани от чуждестранни финансови групи. От тях единственo Банка Пиреос (дъщерна на гръцката Piraeus) остава дълбоко под чертата на елитната десетка след отчетената от нея рекордна загуба за миналата година.

Същевременно във втората половина са банки, контролирани от местни лица. При тях раздвижванията са доста по-внушителни и ако в топ 10 няма размествания с по повече от 2-3 места, по-назад се виждат и доста по-внушителни скокове и спадове.

Въпреки устойчивостта на класацията тази година не липсват и интриги. Една от тях е новият лидер. След като Банка ДСК три поредни години оглавяваше К10, за 2015 г. начело се връща Уникредит Булбанк. Донякъде рокадата на върха се дължи и на технически фактори - например през миналата година Moody’s спря да рейтингова ДСК и тя губи ценни точки по този показател. Въпреки това обаче водачеството на Уникредит Булбанк, която традиционно е първа и в подкласацията "Стабилност и риск", е доста голямо и дори и без този ефект би победила в битката на гигантите.

Извън това разместванията в топ 10 са по-скоро малки и очаквани. Ефектите на банковата ваканция в Атина от миналото лято се усетиха и в българските банки с гръцка собственост. Отливът на клиенти от тях и насочването им към приемани за сигурни институции с централи в Западна Европа обуславяше и динамиката в сектора. Това е и причината ОББ да изгуби третото място, което се заема от изкачващата се с две позиции Сосиете женерал Експресбанк.

В категорията "Ефективност и рентабилност" за втора поредна година първото място отива за малката Ти Би Ай банк. Тя успява да показва добри резултати благодарение на фокуса си в потребителското кредитиране, което й осигурява високи маржове. В общата класация обаче тя губи три места поради по-слабите си показатели в другите категории и остава последна в първата десетка.

В класацията "Устойчивост и динамика" Прокредит банк запазва лидерството си, въпреки че именно в тази категория са най-съществените промени в методологията.

Банкиране под нулата

Тази година пред сектора има доста изпитания. Дори да оставим за кратко настрана проверките, които текат в момента, самата среда, в която оперират финансовите институции, е доста необичайна.

Може би най-сериозното изпитание за рентабилността им ще е свръхликвидността. И как да извлекат доход от излишния си ресурс при нулеви и отрицателни лихви във все по-големи части от Европа и света. От началото на 2016 г. и БНБ последва ЕЦБ и въведе лихва -0.3% по свръхрезервите на банките, депозирани при нея, а през март нивото й падна до -0.4%. Или, образно казано, за всеки лев, който те вложат в БНБ над минимално изискваните, централната банка ще им налага глоба. А в началото на годината тази сума беше около 7 млрд. лв.

Извън този пряк ефект обаче отрицaтелните лихви ще се отразяват и косвено. Те логично смъкват надолу междубанковите индекси като Euribor и Sofibor, а с тях и лихвите по заемите. Освен това би трябвало допълнително да изострят конкуренцията на кредитния пазар, което да понижи лихвите по новите оферти допълнително. Същевременно обаче вече лихвите по депозитите достигат естествени дъна.

Така, ако миналата година банките се радваха на разширяващ се лихвен спред, тази година вероятно основната им линия на генериране на доход ще бъде поставена под натиск, като спадът ще е по-скоро при заемите.

Оценките от изпита

Другата голяма неизвестна, която може да преподреди пазара, естествено е операцията по прегледа на активите и стрес тестовете. Те се правят по данни към края на 2015 г., но дори и сега влияят сериозно на поведението на банките. Резултатите ще станат ясни през август, но тогава ще е ключово не само какво показват данните към 31 декември, но и какво е свършено междувременно. Така логично всяка банка, особено такава, която може да очаква сериозни обезценки, би искала да продължава да трупа буфери, за да може при капиталов недостиг да го е покрила, доколкото е възможно, с печалбата си от първото полугодие.

Самите резултати също така биха имали качествено различно отражение за различните играчи. Например за банките - част от международни банкови групи, в общия случай констатирана капиталова дупка лесно би се запълнила с инжекция от централата - българските поделения обикновено са малки на фона на балансите на майките им и увеличение на капитала едва ли ще е непосилно, като индикациите са, че собствениците като цяло са склонни да окажат подкрепа. Съответно и негативен резултат в по-малка степен би предизвикал паника сред вложителите й. Същевременно при банките с местни акционери набавянето на капитал би било доста по-трудна задача. Затова и самото обявяване на капиталов недостиг би могло да предизвика криза в такава институция.

Поради тази причина и вероятно, ако им проблемни институции, БНБ ще обявява резултатите за тях директно с план за преструктурирането им. Колкото и да се работи по предварително зададена методология, всички очаквания са ключовият момент при обявяването на резултатите да е психологията. Ако БНБ не констатира никакви чувствителни проблеми в сектора и всички издържат теста безпроблемно, доверието в упражнението ще се разклати сериозно. Ако пък резултатите са прекалено драматични, централната банка рискува да индуцира паника, която трудно може да контролира. Затова и вероятно ще се търси някаква златна среда - ограничен брой банки с идентифицирани дупки и капиталов недостиг, който може да бъде покрит с наличните ресурси във фиска.

Друго очакване е след резултатите да се отключи пазарът на сливания и придобивания в сектора. Ако има банки с капиталов недостиг, който не могат да преодолеят с помощ от акционерите си, не е изключено БНБ и правителството да влязат в активна роля на брокери и да им потърсят купувач. Като цяло дори и да няма проблемни институции, за които по-спешност да се търси собственик, самата проверка до голяма степен играе ролята на дю дилиджънс и дава на потенциалните купувачи сигурност, че не ги чакат големи неприятни изненади.

Битката за доверието

При цялата несигурност на течащия AQR К10 няма претенции да е абсолютен ориентир за изхода от стрес тестовете. Най-малкото класацията е изготвена, преди да са ясни макропоказателите при сценариите, срещу които ще се тества устойчивостта на институциите. А и самото подреждане се опира единствено на отчетни данни.

Със сигурност обаче и класацията (и особено ранкирането по показателите за стабилност) дава добри индикации за банките, които е малко вероятно да срещнат капиталови проблеми след проверките, както и за тези, при които има рискове. Дори и тук обаче отчетните данни не дават пълната картина. Някои важни неща като големите експозиции, кредитирането на свързани лица, оценките на обезпеченията и разликите в провизионната политика остават скрити и могат сериозно да изкривят резултатите. Не е тайна и че с различни хватки някои банки успяват да поддържат просрочени кредити "живи" дори и дълго след като по тях не е имало плащания.

Това, което К10 дава, е максимално достоверна и добра картина на сектора според наличните данни. А с това и добра основа на всеки клиент - индивидуален или фирмен, в търсенето му на подходяща финансова институция, с която да си партнира. Естествено класирането по числа не дава пълен и еднозначен отговор коя банка е най-подходяща за всеки отделен клиент. За вложителите очевидно са важни едни показатели, за търсещите заем - други, а за ползващите платежни услуги - трети. За някои от тях класирането дава представа, но други са по-трудно измерими - удобна клонова мрежа, развито електронно или мобилно банкиране, качествено обслужване, прозрачно и коректно отношение и т.н. Всичко това са неща, които всеки клиент си преценява и в светлината на своя опит и на взаимоотношенията му с неговата обслужваща банка.

Какво ново

За петото си издание класацията запазва общата концепция в методологията си, но тя е променена и допълнена с няколко показателя. Основните новости са заради сменените отчетни форми на БНБ, които не дават възможност да се изчисляват някои от показателите, използвани досега, или се губи съпоставимостта им с минали години. Това наложи някои индикатори да отпаднат, да им се потърсят заместители и съответно леко да се разместят теглата.

Така например новите данни от регулатора вече не съдържат информация за натрупаните обезценки, което прави невъзможно да се изчисли съотношението им към отпуснатите кредити (степен на провизиране). Така единствената налична информация за качеството на активите на банките ще идва от годишните им отчети. За да компенсираме липсата на този ключов показател, в категорията "Стабилност и риск" добавихме два нови - цена на ритейл финансиране и на ритейл кредитиране. Идеята е, че домакинствата са особено волатилен сектор и ако ресурсът е привлечен от тях скъпо, той лесно може да се пренасочи в друга посока.

Все пак решихме да използваме показател за качество на активите, но в категорията "Устойчивост и динамика". Там сме сложили разходите за обезценка към размера на кредитите, но представен чрез стандартното си отклонение за последните три години. Идеята е, че колкото по-малки са колебанията в предприеманите обезценки, толкова по-предвидими са резултатите на банката и толкова по-малък е рискът от еднократни ефекти. Аналогично въвеждаме и като нов показател стандартното отклонение на възвращаемостта на капитала - липсата на колебания в показателите за рентабилност показва устойчиво развитие. Същевременно от категорията отпада промяната в цената на финансиране за последните три години, тъй като променените отчетни форми на БНБ от началото на 2015 г. не осигуряват възможност за сравняване със старите данни.

С отпадането на показатели и включването на нови логично има и промени в теглата им за общата оценка.

Другите промени в методологията са по-скоро козметични. При всички коефициенти, използващи балансов показател, вече не се взима стойността му в края на годината, а средната от началото и края на годината. Например вече възвращаемостта на активите се изчислява не като печалбата се раздели на активите към 31 декември 2015 г., а като се раздели на средното между активите към края на 2014 и 2015 г. Така се намалява изкривяването, ако в съответния показател е имало чувствителна промяна през годината. Освен това вече при съотношението кредити към депозити се приема за оптимално по-малка разлика от средното за банковата система, а не отдалечеността от 100%, което досега беше приемано като някакво златно число за финансиране със собствени сили. Тези промени са продукт на съвети от експерти от бранша как да се направят показателите по-методологически издържани и като цяло не влияят силно на финалното класиране.

Методология

Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, за които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба, капиталови съотношения).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с имплицитни или експлицитни държавни гаранции. В изчисляване на показателите за устойчивост за минали периоди са сумирани финансовите данни на Първа инвестиционна банка и влялата се в нея през 2014 г. Юнионбанк. Не са правени промени в методологията, с които да се отчете държавната подкрепа от 1.2 млрд. лв., която ПИБ получи през юни 2014 г. и от която й остават да изплати 450 млн. лв. към края на 2015 г.

Избраните показатели са:

Стабилност и риск – общо тегло 45%:

Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) – тегло 20%

Цена на финансиране от домакинства – тегло 15%

Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) – 20%

Цена на кредита за домакинства – 5%

Кредитен рейтинг - тегло 20%

Капитал/активи – тегло 10%.

Кредити към депозити – тегло 10%

Ефективност и рентабилност – общо тегло 30%:

Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) – тегло 30%

Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) – тегло 30%

Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%

Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) – тегло 10%

Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) – тегло 10%.

Устойчивост и динамика– общо тегло 20%:

Нетен лихвен марж* – 20%

Стандартно отклонение на разходите за обезценка - 20%

Възвращаемост на капитала, ROE* – 15%

Стандартно отклонение на ROE - 15%

Ръст на активите** – 15%.

Марж на нетния доход от такси и комисиони* – 10%

Промяна на капитал/активи** – 5%

*Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност

** Промяна спрямо 2013 г.

Размер – общо тегло 5%:

Сума на активите

За клоновете важи същата методология с тази разлика, че тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла са малко по-различни. Alpha bank е извадена от класацията, тъй като към датата на публикуване на класацията вече се е влялa в Пощенска банка.
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Да класираш банките само по числата, които самите те произвеждат, е предизвикателство. Публична тайна е, че отчетите невинаги са напълно достоверно отражение на действителността, а след КТБ едва ли са останали мнозина, които да бъдат убеждавани в това.

Тази пета поредна година на класацията на "Капитал" на най-добрите банки в България обаче е с още една идея по-трудна. Само три месеца след публикуването й БНБ трябва да оповести резултати от провежданата в момента проверка на качеството на активите (asset quality review) и стрес тестовете, на които тя ще подложи банките. Това значи, че за много от дружествата отчетните данни може сериозно да се видоизменят, което скоропостижно да направи подредбата морално остаряла. И това е добрият сценарий - не е изключено при част от участниците на пазара да се идентифицира капиталов недостиг, който може и да се окаже непреодолим и да се наложи държавна подкрепа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK