Стабилност и риск: В годината на големия тест
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стабилност и риск: В годината на големия тест

Стабилност и риск: В годината на големия тест

Реалната стресова ситуация от 2014 г. около КТБ и 2015 г. около Гърция прави показателите за здравина на банките все по-важни

Николай Стоянов
9036 прочитания

© Shutterstock


По своя замисъл и конструкция основното качество на съвременните банки не е стабилността. И тук не говорим конкретно за България - кредитните институции привличат депозити, които клиентите им могат да изтеглят по всяко време и ги влагат в кредити, които самите банки не могат да си вземат, когато поискат. И това естествено поражда риска, ако много хора си поискат парите, една банка да не може да им ги върне.

Тази непреодолима опасност на т.нар. банкиране с частични резерви не изчезва дори и в държави, чийто централни банки могат да действат като кредитор от последна инстанция и да предоставят ликвидност на институции изправени пред подобен отлив на клиенти. А в България, където и този буфер не съществува, стабилността би трябвало да е още по-водеща при избора на банка, особено след като и КТБ болезнено припомни, че фалитът не е само теоретична постановка.

За съжаление този здравословен и дисциплиниращ страх на вложителите да не си загубят парите е притъпен. Дълги години той беше туширан с биене в гърдите и уверения в качеството на надзора и финансовата стабилност на държавата. А освен това и голяма част от спестителите директно са лишени от стимул да се замислят за риск - държавната гаранция на депозитите до 196 хил. лв. за България е токова висока, че обхваща огромен дял от депозитната маса. Макар и при КТБ парите на вложителите да останаха блокирни няколко месеца, те все пак бяха изплатени, а след законовите промени при нови казуси това би трябвало да става буквално до дни. Така че причините спестителите да са бдителни са още по-малко.

Същевременно обаче перспективите пред банковата стабилност в никакъв случай не са по-светли. С новите европейски правила вече преди да се стигне до спасяване на банка с пари на данъкоплатците, ще трябва поне 8% от пасивите на банката да бъдат "изтрити". Или иначе казано, има реална опасност не просто акционери и облигационери, но и големи депозанти с над 196 хил. лв. да понесат загуби. Или ако трябва да дадем нагледен пример, ако този режим действаше, когато ПИБ получаваше държавна подкрепа, акционерите и облигационерите й вероятно щяха да загубят всичко, преди държавата да може да отпусне 1.2 млрд. лв. A при предстоящите през лятото резултати от стрес тестовете именно този механизъм ще действа.

Всички тези аргументи, както и съвсем реалната стресова ситуация от 2014 г. вероятно са причина факторите за стабилност на обслужващата банка да стават все по-важни. Това личи и по пренасочването на клиенти към приеманите за по-стабилни банки със западноевропейска собственост. През 2014 г. чувствителното бягство беше от банките с местна собственост, като тенденцията не се ограничи до КТБ и ПИБ, а през 2015 г. - от тези с гръцка собственост, заради банковата ваканция и политическата криза през лятото. Топ 3 на банките в К10 по "Стабилност и риск" бяха сред привлеклите най-много ресурс въпреки доста под средните лихвени нива, които предлагат. Към тях може да се добави и #6 ДСК - сред домакинствата, особено в по-малките населени места, тя още е синоним на държавна и това й носи облаги.

Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, избрахме чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават.

При разходите за финансиране на банките очаквано се запазва дългогодишната тенденция пазарните лидери, както и банките със силна чуждестранна марка в името си получават предимство, докато местните и малки играчи трябва да плащат по-скъпо за да привличат депозити. Така въпреки общият спад на лихвите разликите се запазват, като спредът между най-евтино и най-скъпо финансиращите остава над 2 процентни пункта.

Като нов допълнителен измерител тази година въведохме цената на ресурса от сектор домакинства. Дадохме му голяма тежест, тъй като именно ритейл депозитите са сред доста ценово чувствителните и волатилни компоненти на банковия ресурс. Тук спредът е още по-широк и достига 2.5-3 процентни пункта.

Тежестта на показателите за цената на кредита е малко по-ниска защото показателят не е толкова еднозначен. Приели сме (както и в предишните години на класацията), че високите му стойности са негатив, тъй като говорят за по-рисков портфейл и изправят банката пред риск да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни конкуренти. Високите стойности обаче означават повече приходи и съответно рентабилност.

Недостатъците на показателя си личат и по това, че първото място по него се заема от дъщерната на КТБ банка "Виктория". Основната част от портфейлите й бяха продадени и дейността й е практически замразена, като й се търси купувач. Това обаче въпреки хроничните й загуби изкривява класацията, като я изкарва на 7-о място в категорията, въпреки че капиталът й беше паднал критично към края на годината.

За съжаление един от важните показатели - обезценки към кредити, вече не е наличен, тъй като в новите надзорни форми на БНБ няма такива данни за отделните банки. Така реално класацията по стабилност остава без измерител за качеството на активите и консервативността на провизионната политика.

Кредитният рейтинг е показател, който в К10 получава висока тежест, тъй като е външна оценка за дейността на банките и е единственият който не произхожда от собствените им отчети. Големият недостатък е, че повечето банки не се рейтинговат, тъй като не се финансират от капиталовите пазари и не виждат логика в този разход. Затова и те получават служебно нисък резултат. Така големият губещ тук е ДСК, след като Moody’s оттегли рейтинга си (непоискан и неплащан от банката) за нея и банката изгуби ценни точки в класацията. Обратно Общинска банка започна да се рейтингова за пръв път и това й даде бонус. Като цяло през 2015 г. притесненията на рейтинговите агенции се пренесоха в лек спад на рейтингите на част от банките, като най-голям той беше при ПИБ (три степени), но това се дължеше до голяма степен на промяна в методологията, която понижи очакванията на Fitch за държавна подкрепа.

Показателят капитал към активи тази година е може би двойно по-важен от обикновено, тъй като течащата проверка в сектора може да доведе до нужди от допълнителни провизии и съответно капиталът да се свие. Затова и големите стойности говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не бива да се абсолютизират, тъй като може да са и сигнал за неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше един от най-зорко следените показатели в годините на кредитния бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче средните нива са доста под 100% и българската банкова система от нетен длъжник вече е кредитор на света, така че рисковете по тази линия са доста намалели. Все още има институции, показващи завишени нива на показателя, но е трудно да се прецени във всеки конкретен случай доколко това е носител на опасност. Например СИБанк и Прокредит банк са двете институции с над 100%, но те ползват евтин ресурс от ЕЦБ през централите си за кредитиране в България. Извън тях банките с гръцка собственост остават с най-високите нива малко под 100%.

Макар и с изменена методология Уникредит Булбанк запазва хегемонията си и за пета година поредна година от създаването на К10 е лидер в тази секция. Както и в основната класация подчертано силно е разделението по собственост.

По своя замисъл и конструкция основното качество на съвременните банки не е стабилността. И тук не говорим конкретно за България - кредитните институции привличат депозити, които клиентите им могат да изтеглят по всяко време и ги влагат в кредити, които самите банки не могат да си вземат, когато поискат. И това естествено поражда риска, ако много хора си поискат парите, една банка да не може да им ги върне.

Тази непреодолима опасност на т.нар. банкиране с частични резерви не изчезва дори и в държави, чийто централни банки могат да действат като кредитор от последна инстанция и да предоставят ликвидност на институции изправени пред подобен отлив на клиенти. А в България, където и този буфер не съществува, стабилността би трябвало да е още по-водеща при избора на банка, особено след като и КТБ болезнено припомни, че фалитът не е само теоретична постановка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK