Депозит с добавена стойност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Депозит с добавена стойност

Депозит с добавена стойност

Един от вариантите да се избяга от капана на ниските лихви са хибридните продукти, при които част от парите се влагат във взаимен фонд

8021 прочитания

Банкерите често казват, че банковият депозит е спестовен, а не инвестиционен продукт. Когато обаче лихвите граничат с нулата и въпреки това влоговете растат, логичното обяснение за това е силата на навика. Анализ на пазара може да покаже и други фактори - липса на алтернативи, ниска финансова култура, народопсихология... но в основата си просто българският потребител е скептичен и консервативен.

Според данните на БНБ средната доходност e 1.38% по новите депозити и около 1.60% по останали от предишни години. Преглед на реалните пазарни условия показва още по-ниски предложения заради свръхликвидността на някои банки, която ги кара по-скоро да търсят как да укротят прилива на депозити към тях. Въпреки това българските граждани съхраняват близо 43 млрд. лв. от спестяванията на физическите лица. Само за сравнение ще посочим, че по официални данни средствата вложени в инвестиционни дружества например са близо 20 пъти по-малко като сума. Основната причина, разбира се, може да се търси в сигурността и предвидимостта, които този продукт носи.

В момента по стандартните депозити най-големите и приемани за сигурни банки плащат лихви около 0.5% и дори по-ниски годишно за безсрочни влогове, които осигуряват сравнително висока възможност за теглене и довнасяне.

Алтернативата

са хибридните или структурирани депозити, които осигуряват до голяма степен сигурността на депозитите, само че част от средствата се инвестират в малко по-рискови продукти - най-често взаимен фонд. Така макар да не могат да се очакват борсови чудеса, има шанс да се избяга от нулевите лихви, но не може да се изключат и рисковете от загуба. Тъй като продуктът е по-сложен, засега той не привлича особено внимание, нито пък е шумно рекламиран от банките. Ето защо дори сред основните банки има и такива, които въобще не предлагат подобни услуги.

Тези, които все пак имат такива предложения, пък влошават условията си по тях. Така например в края на миналата година "Уникредит" понижи годишния лихвен процент по структуриран депозит "Юниверс" от фиксиран 1% на 0.03% плюс допълнителна доходност. Освен това в средата на миналата година банката добави 7% такса при нарушаване на депозита за съответния период, каквато преди това нямаше. Комбинираният начин за спестяване "Комбо макс" носи най-голяма лихва. При него поне 15% от средствата са инвестирани във взаимните фондове на Pioneer Investments. Но при него минималната сума за откриване на сметка е 30 000 евро, като накрая на годината доходността е 0.43%. Освен това първоначалният разход за закупуване на дялове на Pioneer е 5% от стойността.

За сметка на това втората най-голяма банка ДСК поддържа няколко няколко хибридни предложения. Банката вече има 4 структурирани депозити, които осигуряват минимална доходност 0.01%, а освен това могат да осигурят премия в зависимост от резултатите на инвестиционна компонента. Тези продукти са срочни, тоест при необходимост парите да се изтеглят преди изтичане на 3-годишния срок при някои от тях се плаща такса от 5-6%. Положителното обаче е, че при отрицателна доходност на инвестиционната компонента няма риск депозираната сума да бъде намалена. Три от тях са базирани на BNP Paribas Income Star Index Funds, а най-старият – на кошница от шест компании, спонсори на последното световно първенство по футбол. Към момента обаче и 4-те продукта не генерират допълнително доходност за клиентите си по инвестиционната компонента. Освен това Банка ДСК възобновиха след известно прекъсване срочен влог "Везни премиум", при който част от от сумата се инвестира в някой от пет договорни фонда на банката. Така сумата по депозита се олихвява с 0.2% до 1.5% на година. Най-висока лихва се дава при инвестиране в "ДСК Растеж", който обаче от началото на годината генерира отрицателна доходност -2.54%. Единственият взаимен фонд на банката, който генерира положителна доходност от началото на 2016 г., е "ДСК Стандарт" (0.54%), който дава до 0.6% лихва по депозита.

Подобен обвързан с договорен фонд на банката продукт има и в ПИБ. При него годишната лихва по депозита може да достигне 2.35% за 9 месеца, а доходността на 4-те възможни за обвързване фонда от началото на годината е 1.42% ("Восток") и -3.17% ("Авангард"). Всъщност през миналата година точно фондът "Восток" беше сред фондовете с най-висока доходност, като достигна над 18% увеличение на стойността на един дял само в рамките на 2015 г. Естествено сред основните причини за това беше ниската база заради силния спад от 34% през 2014 г.

Пощенска банка също продължава да предлага хибридният депозит "СпестИнвест", при който до 50% от сумата се инвестира в някой от фондовете, предлагани от Eurobank FMC-LUX. Разликата обаче е, че лихвата по него е по-висока само временно – в първите шест месеца тя е 1.45% на годишна база, а след това намалява на максимум 0.25%.

С едно наум

Разбира се, алтернативите са хубаво нещо, но е важно клиентите да са наясно какво точно купуват. Макар преди сключването на договора банките да дават доста пълна и детайлна информация за фонда, в който ще се влагат част от парите, за част от клиентите тя не е достатъчно разбираема. Затова и не липсват недоволни клиенти, които се чувстват подведени, че някой служител ги е подвел да вложат парите си в продукт, който им е донесъл загуби. Въпреки всички усилия това да се избегне няма как да има пълна гаранция, че всеки служител в клон ще обясни всичко достатъчно ясно.

Друг важен момент е, че досегашната доходност на фонда може и да изглежда апетитно, но тя не носи никаква гаранция каква ще е в следващите 6 или 60 месеца. Дори често е обратното - ако някой пазар много е поскъпвал в предходните години, има основание да се очаква и спад. Така или иначе прогнозирането какво ще се случва на финансовите пазари си е отделна дисциплина, изискваща знания, опит и време да се следи всичко случващо се.

Освен това не трябва да се забравя, че взаимните фондове имат такса за сключване на сделка, достигащи 5% от инвестираната сума и за управление на фонда до 3% годишно, които никак не са за пренебрегване, особено в сегашните условия, при които и най-малката положителна доходност е повод за радост сред инвеститорите.

Други банки пък се опитват да привличат средства чрез допълнителна стойност по спестовните си продукти, които се различават от чиста доходност. Така например "БНП Париба", която оперира в България като клон, обяви депозит, защитен със застраховка срещу престой в болница или смърт. В първия случай обезщетението се равнява на до шест месечни вноски в размер на 2% от сумата, а в другия банката удвоява стойността на влога. Доходността по тези депозити е 1.5% за 12 месеца. Въпросната застраховката обаче не идва безплатно, а се плаща 0.025% от депозираната сума на месец, или 0.3% на година.

Банкерите често казват, че банковият депозит е спестовен, а не инвестиционен продукт. Когато обаче лихвите граничат с нулата и въпреки това влоговете растат, логичното обяснение за това е силата на навика. Анализ на пазара може да покаже и други фактори - липса на алтернативи, ниска финансова култура, народопсихология... но в основата си просто българският потребител е скептичен и консервативен.

Според данните на БНБ средната доходност e 1.38% по новите депозити и около 1.60% по останали от предишни години. Преглед на реалните пазарни условия показва още по-ниски предложения заради свръхликвидността на някои банки, която ги кара по-скоро да търсят как да укротят прилива на депозити към тях. Въпреки това българските граждани съхраняват близо 43 млрд. лв. от спестяванията на физическите лица. Само за сравнение ще посочим, че по официални данни средствата вложени в инвестиционни дружества например са близо 20 пъти по-малко като сума. Основната причина, разбира се, може да се търси в сигурността и предвидимостта, които този продукт носи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK