Оливър Рьогл: Бъдещото членство в банковия съюз е положително за България

#5 в общото класиране #6 Стабилност и риск #9 Ефективност и рентабилност #2 Устойчивост и динамика #6 Размер

Визитка Оливер Рьогл e председател на УС и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк, както и член на УС на Асоциацията на банките в България. Съществената част от кариерата му е преминала в групата "Райфайзен" с фокус върху пазарите в Централна и Източна Европа. Преди да поеме поста в България през 2013 г., повече от дванайсет години работи в дъщерната банка на "Райфайзен" в Сърбия, като от 2005 г. е неин главен изпълнителен директор. Работил е повече от 3 години и в Райфайзенбанк в Русия. Той е роден през 1964 г. във Велс, Австрия. Завършил е Икономическия университет, Виена, с магистратура по икономически и социални науки и специализация "Банки и финанси". Преминал е и едногодишна Програма за обмен в Университета в Илинойс, САЩ. Владее немски, английски, френски, български и сръбски език и ползва руски.

Статията е част от К10 - класацията на Капитал за най-големите банки в страната. Повече за изданието можете да видите тук, можете да го закупите от тук

Как оценявате банковия сектор в България през 2018 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2019 г.?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- 2018 бе една от най-успешните и динамичните за банковия бизнес: кредитирането отбеляза сериозен ръст, активите се повишиха, нивото на необслужваните кредити намаля допълнително, макар че тук все още има поле за подобрение. Причините за успешната година са разнообразни: умерен икономически ръст, повишаване на доходите, много ниска безработица, подобреното качество на портфейлите на банките заедно с желанието и ресурса им да кредитират, както и относително спокойната политическа среда в България. Потребителското и ипотечното кредитиране отчетоха по-висок ръст в сравнение с корпоративното в резултат на повишеното потребление, което е основният двигател на икономическия растеж у нас. Прогнозата ни е за малък спад на ръста на кредитирането, като очакванията ни за следващите 2-3 години са за растеж в горния диапазон на едноцифрената зона.

След 2016 г. български банки отново са подложени на преглед и стрес тест - този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види различна картина и проверката ще има ли ефект върху дейността?

- Не очаквам коренно различни резултати в сравнение с проверката на БНБ, още повече че банките, които бяха получили предписания, имаха време да ги изпълнят – при това в изключително благоприятна икономическа среда, каквато имаме през последните няколко години. Проверката от страна на ЕЦБ и бъдещото членство в банковия съюз ще окажат положително влияние върху българския банков сектор поради задълбочаване на интеграцията с ЕС, намалените рискове, по-ниските транзакционни разходи, нулевия валутен риск. Настоящата проверка и стрес тестовете изискват човешки капитал, но не вярвам това да намали кредитната активност на банките, които участват в процеса.



Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, но сега ЕЦБ и Федералният резерв променят политиката си. Какви са вашите очаквания и какво съветвате вашите клиенти?

- Ниските лихви ще се запазят и през тази година. Тази среда ограничава рентабилността на банките, но пък е добра за клиентите, които са настоящи или бъдещи кредитополучатели. Въпреки че очакванията ни са за леко забавяне на растежа на икономиката и кредитирането, клиентите, които имат добри проекти, са добре дошли и ще намерят подходящото финансиране.

Предвиждате ли нови сделки по сливания и придобивания в банковия сектор и през тази година, или процесът е към края си?

- В средата на ниски лихви, засилваща се конкуренция, включително от нови финтех компании, нови регулации – например PSD2, ефективността, мащабът и синергията са от ключово значение. През 2018 г. процесът на консолидация на българския банков пазар се ускори и не изключвам това да продължи и през следващите няколко години. Подобни процеси има и в Европа - например разговорите за сливане между германските гиганти Deutsche Bank и Commerzbank.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- България вече се намира в края на пика на икономическия цикъл и оттук нататък очакваме плавно забавяне на темповете на растеж. След ръст от 3.7% през 2017 г., 3.1% през 2018 г., за тази година прогнозата на "Райфайзен рисърч" е за реален растеж на БВП от 3.0%, движен от потреблението и инвестициите. Тенденцията за забавяне на растежа не е само на наша територия. Ние сме част от глобалната и европейската среда, където също се очаква забавяне. Негативно влияние върху икономиката оказват и различни напрежения в областта на политиката като опасността от търговски войни, Brexit...

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

- Клиентско преживяване, иновации и ефективност – това са трите ключови приоритета, по които работим от години и ще продължим да ги развиваме.

За банката Райфайзенбанк (България) е една от първите инвестиции на зелено в българския банков сектор. Създадената през 1994 г. с фокус върху корпоративното кредитиране финансова институция е 100% собственост на австрийската Raiffeisen Bank Interntional. В годините на кредитния бум Райфайзенбанк навлезе силно и в обслужването на клиенти физически лица, както и във финансирането на малки и средни предприятия. След като две поредни години банката държеше седмата позиция в класацията на най-добрите банки на пазара, през 2018 г. Райфайзенбанк (България) се изкачва до №5 благодарение на отличните показатели за устойчивост и динамика. За това спомагат ниските и предвидими разходи за обезценка, дължащи се на високите кредитни стандарти, и прилаганата от години политика на текущо разчистване на баланса от проблемни вземания. Банката има и една от най-добрите стойности на показателите за рентабилност в банковата система. В края на 2018 г. Райфайзенбанк (България) отчете ръст на активите от над 700 млн. лв. до 7.7 млрд. лв. (6-а позиция) и печалба от 132 млн. лв.

Интервюто взе Гергана Михайлова