Петър Андронов: Правим дигитален финансов супермаркет за клиентите ни

#7 в общото класиране #2 Стабилност и риск #10 Ефективност и рентабилност #16 Устойчивост и динамика #3 Размер

Визитка Петър Андронов е главен изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на белгийската банково застрахователна група KBC за България. Той е и председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), втори мандат. До 2007 г. кариерата му се развива в БНБ, където последно е главен директор "Банков надзор". Като част от банковия регулатор има принос в изготвянето на банковото законодателство в България в подготовката за членството в ЕС. В периода 2005 - 2007 г. е наблюдател и член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. В същия период е наблюдател и член на Банковия надзорен комитет към Европейската централна банка. Преди покупката на ОББ от KBC през 2017 г. той ръководеше Сибанк, като под негово ръководство двете институции се сляха и доведоха до новия №3 по размер на активите на пазара.

Статията е част от К10 - класацията на Капитал за най-големите банки в страната. Повече за изданието можете да видите тук, можете да го закупите от тук

Как оценявате банковия сектор в България през 2018 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2019 г.?

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

- 2018 беше година на растеж и укрепване за банковия сектор. Още една добра година с благоприятна макроикономическа среда, сериозно свиване на лихвения марж, немалко регулаторни предизвикателства, консолидация, по-добро качество на кредитния портфейл, ръст на кредитите, особено в сегмента за граждани.

Настоящата 2019 г. има сериозен политически товар, който е свързан с глобални развития – Brexit, избори в Европа, търговски войни. Освен това растежът в еврозоната се забави и това промени цялостната нагласа на Европейската централна банка (ЕЦБ), която реши да запази лихвените проценти на ниските нива и да продължи стимулира на икономиката на еврозоната. Това означава, че натискът върху доходността на банките ще продължи най-малко още една година и ще представлява ключово предизвикателство. Но като цяло извън тази сложна външна несигурност, която се формира вече няколко месеца като предпоставка за напрегната година, аз съм предпазлив оптимист за 2019 г.

След 2016 г. български банки отново са подложени на преглед и стрес тест - този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види различна картина и проверката ще има ли ефект върху дейността?



- Различното е, че този път тестът е само за шест български банки и се прави от ЕЦБ. Би трябвало две години по-късно, в резултат на благоприятната икономическа среда, банките да са натрупали още повече резерви, да са подсилили капитала си и да са подобрили качеството на кредитния си портфейл. Дали е станало така, ще разберем. Но без никакво съмнение банките, които участват в оценката и прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, имат двойна работа и много голяма част от енергията и ресурсите им са насочени към покриване на изискванията на проверителите.

Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, но сега ЕЦБ и Федералният резерв променят политиката си. Какви са вашите очаквания и какво съветвате вашите клиенти?

- Важно е какви са очакванията на хората, които вземат решения за лихвите. ЕЦБ и Федералният резерв са предпазливи, изчакват да видят какъв ефект ще произведе цялата описана по-горе несигурност в комбинация с редица други фактори върху глобалната икономика и как това ще се отрази върху параметрите на растеж и инфлация. И чак тогава ще могат да формулират очакванията си, а ние трябва да следим информацията и да наблюдаваме какво ще се случи. На този етап е видимо, че през тази година няма да има увеличение на лихвите. От фактите и заявленията на ЕЦБ става ясно, че по-скоро не се очаква радикална промяна в нивата на инфлация и на растежа на БВП на еврозоната, които да провокират лихвени увеличения.

Ние предоставяме на нашите клиенти редовна икономическа информация – публикуваме икономически бюлетини с информация за макроикономическите развития. Предлагаме на клиентите да следят внимателно тази информация, защото средата е динамична, фактите се променят и решенията на ЕЦБ ги следват. Съветваме всеки, който взима кредит, да си оставя резерви и да не се ангажира с прекалено голяма сума, която да го докара до критичната точка на обслужване и до критичния му разполагаем доход.

Предвиждате ли нови сделки по сливания и придобивания в банковия сектор и през тази година, или процесът е към края си?

- Не е нужно да напомням, че в природата на капитализма е всеки субект да търси ефективност, която се постига с мащаб. Така че всички предприятия, било в индустрията, в услугите, във финансовите или още по-точно в банковите услуги, се стремят да бъдат по-големи, за да са по-ефективни. Този процес няма срок, той е постоянен. Това се случваше през деветдесетте години, това се случваше в началото на века, това се случваше и през последните години – банките постоянно, като всеки друг търговец, се окрупняват, стават по-малко, по-силни, по-големи, по-ефективни. Това е характерно за пазарната икономика.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- През последните тримесечия икономиката на страната забави растежа си и се приближи около 3%. Основната пречка пред нея остава един ключов фактор - външната несигурност. Не малка част от икономиката е експортно ориентирана и зависи от средата в еврозоната, зависи от средата в източните пазари. Тя се влияе от това, което се случва навън. Икономиката се забавя и заради пазара на труда, който постоянно преостойностява цената на труда нагоре и е дефицитен вече дълго време. Двете неща са свързани. Икономиката ще продължи да е изправена пред тези големи предизвикателства заедно с редица фактори на нестабилност, които са трудно предсказуеми през следващите месеци. Допълнителен, вътрешен за икономиката фактор ще бъде усилието и необходимите стъпки за кандидатстване във Валутния механизъм (ERM II) и в банковия съюз. Резултатите от подготовката и съвкупността от другите обстоятелства ще повлияят на икономиката. Но като цяло съм предпазлив оптимист за настоящата 2019 г. както за банковия сектор, така и за нея. Колкото до двигателите на растежа, те са структурни, дългосрочни елементи на икономиката. Те са същите, които са били и през миналата година.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

- Иновации, качество на обслужването и растеж. Иновациите, които въвеждаме, позволяват на нашите клиенти да спестяват време и усилия, намаляват необходимостта от посещаване на банкови клонове. Достъпът до банкиране става непрекъснат, с все повече лекота и удобства. Банкирането се превръща в нещо, което отнема минимална част от личното време и служи винаги когато е необходимо. Иновациите позволяват на клиентите ни да бъдат по-добре информирани и много по-гъвкави.

Фокусираме се върху качеството и бързината на услугите в клоновете, в другите канали на банката, в мобилното банкиране, в уебсайта ни, във възможността клиентите да навигират в пълен финансов супермаркет, в който имат всички финансови услуги – банкови и застрахователни. Тази година сме се насочили към това – да предложим на клиентите си дигитални иновации и удобства.

За банката ОББ е създадена през 1992 г. като най-мащабния консолидационен проект в българския банков сектор, осъществен чрез сливането на 22 регионални търговски банки в страната. Приватизирана е през 1997 г., а през 2000 г. става част от групата на Nаtional Bank of Greece, каквато остава до края на 2016 г. Последното окрупняване бе извършено преди малко повече от две години със сливането на Сибанк в рамките на белгийската KBC. Тя плати за близо 100-процентния пакет в ОББ и "Интерлийз" 610 млн. евро. В класацията на най-добрите банки ОББ заема седма позиция, което е подобрение спрямо резултата й за 2017 г., когато беше отчетена загуба вследствие на обезценки. Именно тези трусове в резултатите около сливането тежат на показателите за устойчивост на банката. За сметка на това ОББ се нарежда на второ място в подкласацията за стабилност, стъпвайки на ниски разходи за финансиране и сравнително прочистен портфейл. Въпреки по-големия си размер все още банката явно не успява да извлече търсените синергии и показателите за ефективност са по-слаби от другите в топ пет по активи. В края на 2018 г. активите на ОББ надхвърлят 11.2 млрд. лв., а нетната й печалба е 192 млн. лв.

Интервюто взе Гергана Михайлова