С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 май 2019, 15:32, 2158 прочитания

Стабилност и риск: Преди проверка 2.0

Във фазата на ръст не се обръща много внимание на тези показатели, но уроците от предишната криза показват колко са важни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от К10 - класацията на Капитал за най-големите банки в страната. Повече за изданието можете да видите тук, можете да го закупите от тук

От затварянето на КТБ минаха пет години, икономиката е във възход, a безработица практически няма. Лихвите не са били по-ниски, а всеки желаещ да получи кредит вероятно ще го получи - евтино или малко по-скъпо.


В тази среда вероятно не са толкова много банковите клиенти, които ще се замислят за неща като как се управлява банката им и сигурна ли е. За болшинството вложители има и държавна гаранция, която да притъпи допълнително страховете. Разбира се, теоретично има и друга група заинтересовани, за които няма защита - инвеститорите. Но в България публичните банки са малко и не особено разчитащи на борсов капитал.

Така въпросът за риска някак остава на заден план. Въпреки това в К10 ние от самото създаване му даваме най-голямо значение и го считаме за особено важен. Причините са много и те не опират непременно до най-черния сценарий - фалита. Всяка зле управлявана банка е по същество неефективна. Ако някой банкер е фокусиран основно в схеми с кредитиране на свързани лица, той очевидно не обръща толкова внимание на другите си клиенти и не им предлага най-доброто обслужване. Ако някоя институция впряга ресурса си в това да разчиства следите от предишните си грешки в баланса, тя очевидно няма как да инвестира толкова в модернизация и дигитализация...

Да се измери стабилността на банка само от декларираните от самата нея отчетни данни не е особено лесно, а резултатите трудно могат да са показателни. Не случайно регулаторите, за да добият представа, правят проверки на място и прекарват сектора през проверки на качеството на активите и стрес тестове. Сега също текат такива от ЕЦБ, която може да извади наяве пропуски в стабилността, като очакванията са външната проверка да разсее остатъчните притеснения за лоши практики и скрити скелети.



Все пак има и числа, идващи почти пряко от пазарните условия, така че сравнението дава с известни условности добра обща картина. Като най-важни сред измерителите, по които класираме банките, залагаме на чисто пазарните показатели - цената, на която могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават.

При разходите за финансиране на банките по традиция предимство получават пазарните лидери и банките със силна чуждестранна централа зад гърба си. Това до голяма степен е и обяснимо, като те естествено успяват да капитализират доверието към бранда, докато местните и малките играчи трябва да плащат по-скъпо, за да привличат депозити. Това е и още едно косвено доказателство, че все пак усещането за риск има и чисто финансово измерение.

В условията на отрицателни лихви ножицата е съвсем свита и вече практически всички банки се финансират на нива между 0 и 0.7%. Това размиване на риска обаче няма да е вечно и при обръщане на тренда постепенно диференциалът ще почне да се отваря отново - особено когато банките започнат не да се чудят какво да правят с излишната ликвидност, а да се борят да привличат парите на клиентите. Затова и добре позиционираните банки имат скрито предимство, което може да им даде буфер при нужда.

При цената по-кредитите разлики остават в по-широки граници, като тук голяма роля играе не толкова рисковият профил на самата банка, а по-скоро на клиентите й. Макар логическата връзка по-висока лихва - по-висок риск да е валидна, тук има нюанси. Институциите, фокусирани повече на ритейл пазара или в малкия и средния бизнес, запазват по-високи приходи, докато тези активни в корпоративния сегмент закономерно оперират при по-ниски проценти. Те обаче страдат и от по-голям риск да изгубят кредитополучатели при агресивно рефинансиране от страна на конкуренти.

Приели сме, че високите стойности на цената на кредита са негатив, тъй като говорят за по-рисков портфейл и изправят банката пред риск да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни конкуренти. Високите стойности обаче означават повече приходи и съответно рентабилност и носят по-добро представяне в съответната категория, измерени през съответните показатели. А хипотетично е възможно и ниските стойности да са знак за слабост - банка, която в търсене на бързо трупане на пазарен дял предлага евтини кредити, също може да се окаже губеща при влошаване на средата и ръст на просрочията.

За втора поредна година К10 включва като показател и дела на привлечени средства от сектор "Държавно управление". В това една банка да работи активно с правителството или с местни власти няма нещо лошо и дори може да е търсен бизнес модел. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен, а и политически риск. Проблемът с индикатора е, че не обхваща тези рискове напълно, тъй като сектор "Държавно управление" включва централната и местните власти, но не и всички държавни и общински дружества, а само тези с непазарна дейност.

Като косвен измерител за качеството на балансите класацията ползва дела на материални и недоходоносни активи. В тази графа влизат нужни за дейността на банката имоти и оборудване за клоновете й, но най-вече придобити като обезпечения по необслужвани кредити, имоти и други активи. Завишените нива са показателни за остатъчен риск от предишната криза - трудни за реализиране имоти, при чиято продажба може да трябва да се отчете загуба и които не носят текуща доходност

Показателят капитал към активи присъства като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, които към редакционното приключване на К10 не са публикувани за всички банки. Макар и да не отчита поетия риск и да не ползва регулаторни цели, големите стойности на този измерител говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не бива да се абсолютизират, тъй като може да са и сигнал за неефективност и невъзможност да се пласира набраният ресурс.

Съотношението кредити/депозити е с малка тежест в класацията. Това беше ключов показател при предишния кредитен бум, защото показваше зависимостта на банките от финансиране от централите им. Сега обаче българската банкова система се финансира изцяло от местни депозити и този показател не индикира реалистични рискове. Единствената с над 100% е Ти Би Ай банк.

В класацията за поредна година лидер е Уникредит Булбанк, а следващите челните места заети и от другите големи банки. Подреждането надолу обаче не следва размера, а по-скоро стратегията и остатъчните рискове.

К10: Най-добрите банки на 2018 г.

Текстът е част от К10 - класацията на Капитал, която подрежда банките в България по 4 показателя: размер, стабилност, ефективност и устойчивост. Съдържа данни, анализи и интервюта от финансовия сектор в страната.

Изданието е достъпно за абонати Капитал PRO в Библиотеката на Капитал.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ 1 Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ

Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ пред "Капитал"

12 май 2019, 10624 прочитания

Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство Питър Барон: Укрепването на пазарни дялове ще продължи да бъде предизвикателство

Уравляващият директор на собственика на Ти Би Ай банк - TBIF Financial Services, пред "Капитал"

11 май 2019, 5991 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K10" Затваряне
Левон Хампарцумян: Очакваме още една хубава година за икономиката и банковия сектор

Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Уникредит Булбанк пред "Капитал"

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10