Устойчивост и динамика: Изчистването на шума в системата

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Статията е част от К10 - класацията на Капитал за най-големите банки в страната. Повече за изданието можете да видите тук, можете да го закупите от тук

За всеки банков мениджър е важно да отчете година с хубави резултати. Добрата печалба, особено ако е съчетана със завладяване на пазарен дял, е рецепта за това да се зарадват акционерите. И, разбира се, да се получат бонуси.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За практически всички други участници на пазара обаче по-важно е банката да се развива устойчиво. Инвеститорите по правило са с дългосрочен интерес и затова е логично за тях една година на рисков ръст или на печалба, генерирана от някакво изключително събитие, да не е толкова полезна. Още повече агресивните стратегии може да произведат резултати сега, но да компрометират бъдещето на банката и при нова криза рекордните печалби да се превърнат в загуби от лоши заеми.

По същите причини и регулаторите предпочитат плавните и методични ръстове и при индикации за бум и прегряване реагират. БНБ също през миналата година даде сигнал, че вижда опасност от прегряване, и започна да въвежда мерки за охлаждане на пазара чрез допълнителни капиталови буфери. За клиентите също изборът на банка обичайно не е година за година и макар и рекламните материали често да изтъкват наградите и отличията за тях, е хубаво да се водят повече от дългосрочното представяне.

Всичко това ни кара в К10, макар да е класация за 2018 г., да продължаваме да залагаме и на представянето на банките по-дългосрочно и да включваме и показатели за още две години назад.



Повечето показатели в тази категория стъпват на тези за стабилност или ефективност, но са взети в динамика. Някои отчитат изменението, което показва доколко банката расте, но и доколко някои нейни измерители се подобряват или влошават. Друга група измерители гледат средно за последните три години, а трета - стандартно отклонение, т.е. амплитудите и колебанията. Така бонуси в класирането получават растящи институции, но и такива, при които резултатите са най-устойчиви - не отчитат изненадващи печалби от преоценки на финансови инструменти или други счетоводни похвати, които могат да замаскират проблеми.

С високо тегло в категорията е нетният лихвен доход, където средната стойност за три години дава допълнителна информация към използваната в класацията по стабилност стойност на показателя за 2018 г.

Методологията на К10 залага на вкарването на разходите за обезценки само в тази категория, и то като стандартно отклонение на показателя за последните три години. Причината е именно че често някоя банка предприема ударно разчистване отлагано от години, което прави трудно да се каже дали по-консервативното обезценяване в отделна година е добър или лош знак за здравето на институцията. Вместо това точки в класацията получават банките, които плавно и методично провизират и така осигуряват предвидими резултати и по-малка опасност в някой момент при проверка да изскочат скелети от гардероба.

Рентабилността, измерена чрез възвращаемостта на капитала, е разгледана през две различни призми - веднъж като средна геометрична и веднъж като стандартно отклонение. Или методологията дава точки по едната линия на банките, които в последните години са отчитали големи печалби, а по другата на тези, при които нямат огромни скокове и сривове в резултатите.

Ръстът на активите традиционно има по-малка тежест в К10. Причините за това са, че той не е непременно добра новина. Изпреварващите му стойности могат да са сигнал за доверие на пазара в банката, но може да значат и свръхагресивна и рискова стратегия, която да донесе проблеми в бъдеще. Също така и зад него често стоят фактори, които могат да имат противоречиво или еднократно влияние. При някои банки увеличението е стратегическо решение на западните им централи да им предоставят финансиране за експанзия. А тази година примерно и ръста при ДСК идва в голямата си част от увеличение на капитала в самия край на годината с цел финансиране на покупката на Експресбанк. Плащането по сделката след финализирането й вероятно ще доведе до спад на активите в началото на тази година и така пък ще изкриви показателя.

Друг проблем с такъв общ показател като ръста на активите е, че не е ясно какво стои зад него. Ако при някоя институция той-може да е здравословен и доходоносен ръст на кредитния портфейл, при друга той може да е съпътстван със свръхликвидност, която не може да се вложи и да носи текущи загуби от отрицателни лихви. За всяка банка това може да се види при допълнителни разбивки и включване на още цяла поредица допълнителни показатели, което обаче би усложнило прекалено методологията.

Промяната на съотношението капитал към активи е с ниско тегло. Едната причина е, че това не е регулаторно следеният показател за адекватност на капитала (към датата на изготвяне на класацията тези данни все още не са налични, като банките ги разкриват в годишните си отчети и оповестявания), а само негово приближение. А другата - и по-важна - е, че самото изменение е двузначно. Повишението на капитала спрямо активите в общия случай означава повече стабилност, но над определени нива вече говори по-скоро за неефективност и невъзможност наличният ресурс да се управлява добре.

Тази година лидер при този микс от показатели се оказва Банка ДСК, макар и представянето й да е повлияно от споменатото увеличение на капитал. Миналогодишният призьор Ти Би Ай банк остава трети, като е изместен и от Райфайзенбанк. Последната прави солиден скок от 14-о на 2-о място именно благодарение на това, че вече три поредни години отчита устойчиви данни, докато в периода преди това все още беше във фаза на разчистване на наследени от предишната криза проблеми и обезценките, а съответно и финансовите й резултати варираха в много големи граници.