Неделчо Неделчев: Резултатите от новата проверка, ще покажат колко се е подобрила ПИБ

#10 в общото класиране #16 Стабилност и риск #5 Ефективност и рентабилност #12 Устойчивост и динамика #4 Размер

Визитка Неделчо Неделчев е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Първа инвестиционна банка от близо две години. Той поема ръководството на институцията насред обявените от нея планове да търси стратегическо партньорство за бъдещото й развитие. Неговата кариера има досег с банката и близките до нея структури още от 1997 г., когато се присъединява към екипа на Първа финансова брокерска къща, а през 2001 г. става неин управител. В периода 2003 - 2005 г. е зам.-министър на транспорта и съобщенията, а след това в периода 2007 - 2013 г. е член на надзорния съвет на ПИБ. През годините е бил още изпълнителен директор на управляващото дружество "Експат капитал" (2007 - 2009), както и в управлението на технологичната "Бианор холдинг" и основното му дружество "Флипс медиа"

Статията е част от К10 - класацията на Капитал за най-големите банки в страната. Повече за изданието можете да видите тук, можете да го закупите от тук

Как оценявате банковия сектор в България през 2018 г. и какви са очакванията ви за развитието му през 2019 г.?

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

- Изминалата година бе част от положителния цикъл, който започна още в края на 2016 г. Показателите на банките, както и тези на цялата система, се подобриха значително. Търсенето на кредити подкрепя ръста на активите, които през миналата година надминаха 100 млрд. лв. и се изравниха по обем с БВП на страната. 2018 г. бе изпълнена с голяма доза динамика в сектора и събития, оказващи еднократен ефект върху банковата статистика. Моите очаквания за 2019 г. са, че тя ще бъде по-спокойна и като показатели ще се доближава повече до 2017 г. Основният фокус на банките ще бъде да се запазят постигнатите темпове.

След 2016 г. български банки отново са подложени на преглед и стрес тест - този път от ЕЦБ. Очаквате ли да се види различна картина и проверката ще има ли ефект върху дейността?

- Банковата система на страната се намира в много по-добра ситуация от тази през 2015-2016. Доверието в системата се е увеличило. За това говори и продължаващият ръст на депозитите. През последните години се запазва устойчива тенденция към намаление на размера на дела на необслужваните кредити и аванси в банковата система. В края на декември 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система е 6.8 млрд. лв., като той намалява спрямо края на 2015 г. (към когато бе проведена предходната проверка на активите) почти двойно – тогава са били в размер на 11 млрд. лв.



През последните две години имаше съществено раздвижване на пазара на лоши вземания и няколко значителни за нашата страна сделки. Ние също се възползвахме от интереса на инвеститорите.

За периода 2016 – 2018 г. сме нaчиcлили обeзцeнĸи в paзмep нa 318 млн.лв., а от първоначалното прилагане на MCФO 9 ефeĸтът зa бaнĸaтa е 185 млн. лв., или общo нaчиcлeните от нас обeзцeнĸи възлизат на 503 млн. лв. Зa пepиoдa 2015 - 2017 г. Fіbаnk e гeнepиpaлa опepaтивнa пeчaлбa пpeди обeзцeнĸa и дaнъци в размер нa 797 млн. лв. През миналата година завършихме с нетна печалба 157 млн. лв. Всичко това показва колко се е подобрила Първа инвестиционна банка в сравнение с предходната проверка на качеството на активите, като смятам, че резултатите от новата проверка на активите ще документират всичко това.

Всеобщото очакване беше, че идва краят на рекордно ниските лихви, но сега ЕЦБ и Федералният резерв променят политиката си. Какви са вашите очаквания и какво съветвате вашите клиенти?

- Прекаленото задържане на ниските нива на основния лихвен процент поражда предпоставки за различни дефекти в икономиката, от една страна, но ако основната лихва бъде коригирана в посока нагоре в неподходящия момент, това може да породи нова икономическа криза. Ситуацията, в която се намираме в момента, е деликатна. Има индикации за нов негативен цикъл в световната икономика. Все още обаче е прибързано да правим съпоставки с кризата, която отмина. На последното си заседание ЕЦБ реши да забави вдигането на основната лихва с оглед на по-лошите нива на икономическите индикатори. Това означава, че лихвите по кредитите и в нашата страна ще се задържат на близки до моментните си нива поне до края на годината.

Предвиждате ли нови сделки по сливания и придобивания в банковия сектор и през тази година или процесът е към края си?

- България е малък пазар и в този ред на мисли процесът на консолидация е част от неговото естествено развитие. Конкретно за тази година считам, че той ще се забави поради протичащата проверка на качеството на активите. Нормално е всеки инвеститор да поиска да види първо резултатите от нея, преди да вземе решение. Влизането на страната във валутния механизъм ERM-II ще даде нов импулс на процеса по консолидация в сектора.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

- Някои от икономическите показатели на страната вече показаха индикации за забавяне на темпа на икономиката ни и навлизане в нов икономически цикъл. Това обаче не се дължи на вътрешни проблеми, а е част от процесите в глобалната икономика. Някои анализатори изпадат в крайности, като зад забавения темп на растеж виждат призрака на нова криза, но аз лично съм умерен оптимист, че това е част от естествения процес на цикличност в икономиката. През последните 10 години износът бе основен двигател на растежа на България. Последните две години обаче вътрешното потребление взе водеща роля. Очаквам то да остане високо, подкрепено от силното търсене на пазара на труда.

България е много конкурентна дестинация за индустриално производство и очаквам да продължи да привлича инвеститори в индустрии като автомобилната и машиностроенето.

Структурата на брутната добавена стойност по икономически сектори за четвъртото тримесечие на 2017 и 2018 г. показва ръст на услугите. Тук съществен принос за мен има индустрията на изнесените услуги, която според изчисления на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) формира около 4.8% от БВП на България през 2017 г. Секторът расте с чувствително по-висок ръст спрямо темпа на растеж на националната ни икономика и при запазване на този положителен тренд се очаква до 2021 г. да достигне до относителен дял в БВП 7.9%. Положителното е, че все по-голяма част от тази дейност е с висока добавена стойност като R&D и Business Process Outsourcing на квалифицирани дейности в различни сектори, а не просто кол-центрове.

Същевременно акцент на все повече компании е дигитализирането на предлаганите от тях продукти и услуги. България изостава от общия тренд на дигитализация в различните сектори. Това създава и потенциал за бързо догонване и разрастване на пазарната ниша на компании, предлагащи дигитални решения за бизнеса.

През 2019 г. също така очаквам и секторът на строителството да запази добрия си темп и положителната добавена стойност.

Какъв е фокусът в дейността на вашата банка за тази година?

- Стратегическият ни фокус както през 2018 г., така и през 2019 г. ще продължи да бъде банкирането на дребно. Работим активно и в посока предлагане на нови продукти, специално разработени за нуждите на малките и средните предприятия. Ще продължим да инвестираме в технологии, в проекти за надграждане и създаване на иновативни услуги с акцент върху дигиталните решения. Отбелязваме отлични резултати с програмата Smart Lady, която подкрепя малкия и средния бизнес в България, ръководен от дами. Над 300 жени от цяла България се довериха на комплексната платформа, включваща банкови продукти с преференциални условия, финансови решения и редица нефинансови придобивки. Чрез програмата Smart Lady от Първа инвестиционна банка бяха инвестирани над 35 млн. лв. в компании от сферата на леката промишленост, туризма, транспорта и информационните технологии.

Поддържаме умерен рисков профил и ефективна контролна среда по отношение на рисковете. Имаме разработен тригодишен план в сътрудничество с международната консултантска компания Bain&Co за намаление на дела на необслужвани кредити, като към настоящия момент всички заложени в него цели са постигнати в предвидените срокове. Неговото изпълнение ще продължи и през 2019 г.

За банката Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като преминава банковата криза от 1996 г. с помощта на капитал от институционални инвеститори като ЕБВР. Към днешна дата тя е четвърта по активи в България и най-голямата с местна собственост - основните й акционери с по 42.5% дял всеки са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. През 2014 г. след заварянето на КТБ тя изпада в ликвидна криза и получава 1.2 млрд. лв. подкрепа от държавата, която е изплатена през следващата година. През 2016 г. тя премина прегледа на качеството на активите, извършен от БНБ, с най-съществени корекции от целия сектор. В тазгодишната класация банката за пръв път влиза в десетката на най-добрите банки. Най-съществен принос затова имат показателите й за ефективност и рентабилност, където ПИБ се класира пета, а отчетената от нея възвращаемост на капитала е най-висока в системата. Затова принос имат й еднократни ефекти, които подкрепят печалбата на банката - най-вече обявеният през януари договор за отдаване на лизинг на голяма част от парцела на "Кремиковци". Въпреки това банката все още притежава много нереализирани и недоходоносни имоти, придобити като обезпечения, и това й тежи за представянето в категорията "Стабилност и риск", където е на 16-а позиция. Относително скъпото й кредитиране също влошава представянето й.

Интервюто взе Николай Стоянов