С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 юни 2014, 16:04, 1691 прочитания

Най-големите компании: Повече черно и по-малко бяло

Надеждите за старт на трайно възстановяване на бизнеса през 2013 г. се оказаха мираж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Неочаквано трудна година. Докато Европа леко се разбужда, бизнесът в България отново е в периферията, връщайки се към спада. Така може да се обобщи 2013 г. през данните от финансовите отчети на най-големите 200 компании. Приходите на всички фирми в страната, които са над 300 хиляди, са се свили с почти 9%, показа първо данъчната статистика. Най-големите 100 не правят изключение - продажбите им падат с близо 3%. В списъка на следващите (от 101 до 200) трудната година изпъква още по-осезаемо - приходите намаляват двойно повече - с почти 6%. Така отчетеният малък ръст в икономиката - 0.9% от брутния вътрешен продукт на страната, изглежда, не е дошъл от компаниите. Политическата несигурност миналата година явно също е потиснала бизнес активността.

Търговията със зърно, машиностроенето, фармацията, текстилът и IT са секторите с растеж през 2013 г.


Почти всяка втора компания (43 от 100) от първата стотица отчита спаднал оборот, докато във втория ешелон свиването е ограничено до една трета от дружествата. Все пак това не е най-тежката година от десетилетието за големите фирми. Най-кризисно изглеждаше класацията за 2009 г., когато приходите на дружествата от топ 100 се свиха с почти 17%, а 60% от компаниите отчетоха спад в бизнеса си. Така класацията за 2013 г. показва, че надеждата за трайно възстановяване след миниатюрното покачване на приходите в периода 2010 - 2012 г. се оказва мираж.

Когато растежът е изключение

За пръв път има ясна разделителна линия - негативната картина доминира един сектор. Това е енергетиката, където държавата грубо се намеси и произведе гигантски дефицити. Има и други браншове с лош сезон като черната металургия, която страда от падащи международни цени.



Любопитно е, че за някои сектори годината е била страхотна. Дружествата за търговия със зърно имат ръст на приходите от близо 44%. Новите производствени фабрики, които са ориентирани почти изцяло към външни пазари, също имат силен период. Машиностроителни предприятия като АВВ, "Монбат", "Интегрейтид микроелектроникс България" (бившото ЕПИК), "Магна", "СКФ Берингс" имат ръстове от 20-30% и нагоре. Традиционно добре са и фармацевтичните компании. А текстилните фабрики отчитат рекорден износ. Естествено продължава възходящият тренд и при IT фирмите.

Някъде по средата са компаниите, които продават стоки и услуги на местния пазар. Приходите на телекомите падат малко, но това е заради регулаторното намаление на цените. Веригите за храни, техника и играчки по-често растат, но заради отварянето на нови обекти, а не заради ръст в потреблението. Някъде по средата е резултатът и на търговците с горива.



Повече загуби

Друг разрез, който показва влошаваща се тенденция, е колко от дружествата са на загуба. През 2013 г. 26 компании от топ 100 завършват на минус. За сравнение, през предходните две, също не блестящи години отрицателен финансов резултат са имали 20% от дружествата. Учудващо, но дори в центъра на кризата - през 2010 г., когато оборотите бяха почти на дъното, едва 13 от фирмите в подреждането бяха без печалба. Още по-неприятен е фактът, че загубите са хронични за голяма група компании - 14% от стоте лидера имат минуси три поредни години. Така и през 2013 г. излиза, че намирането на печеливш модел явно остава предизвикателство.

Във втората половина на тазгодишната класация (с позиции от 101 до 200) минусите са по-малко - 18. Но тук също има влошаване, защото година по-рано на загуба са били само 13, а през 2010 г. - едва 10.

Също както и при приходите, тук също има ясна тенденция кои фирми са на загуба: държавните, енергийните, металургичните и веригите за храни и тип "Направи си сам". Добра рентабилност постигат най-вече производствените предприятия, работещи за износ.

По един показател годината е същата като предходната - и в двата случая 40% от дружествата отчитат по-висока печалба, или от загуба успяват да заработят на плюс. Сравнението с класацията на 50-те най-рентабилни компании също показва сходство - и през 2013 г., и през 2012 г. резултатите са слаби (последното в подреждането е с марж под 7%). В също тежката 2011 г. летвата е била 8.3%, а границата за влизане в клуба на най-печелившите в последната година преди кризата - 2007 г., е била 22.6%.

Другите ъгли на картината

Колко трудна е била годината се чете и в данните за служителите. Оптимизациите продължават, след като персоналът на стоте големи се свива с почти 8%.

Приходите на Топ 100 са малко над 61 млрд. лв., което е 78% от брутния вътрешен продукт за миналата година. Амплитудата между първата и втората стотица е голяма - заелите места от 101 до 200 имат пет пъти по-нисък оборот - 12.3 млрд. лв. За сравнение, толкова са приходите на първите две дружества в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Аурубис".

Вече традиционно в класацията има паритет между компаниите с български и чужди собственици, сред които преобладават инвеститорите от Западна Европа. Преди кризата броят на местните компании в лидерската стотица беше значително по-скромен, но през последните 4-5 години много международни компании се изтеглиха от пазара и мястото им беше заето от местни играчи.

Няма добри новини и по линия на чуждестранните инвестиции - те трайно падат. Вложенията не са силни и при местите дружества. Това се доказва и от класацията на компаниите с най-много активи - през 2013 г. Топ 50 по този показател показва, че активите им нарастват с едва 4%, а ако от подреждането се игнорира БЕХ, увеличението се свива наполовина. Показателно е, че и една втора от предприятията всъщност намаляват активите си.


Шампионската десетка

Хегемонията на бизнеса с енергия продължава да е почти пълна в Топ 10. Осем от компаниите се занимават с горива или електричество. Толкова силна концентрация на един сектор сред десетте най-големи компании не е имало досега в класацията. Лидерската десетка има огромните за българските разбирания приходи от 26 млрд. лв., като от балансите на гигантите са се изпарили 2 млрд. лв. Причината е, че годината за енергетиката и горивата далеч не е сред успешните.

Подреждането на първите четири компании е непроменено от 2010 г., когато медодобивният комбинат "Аурубис" успя да се изкачи до втората позиция и да разбие доминацията на двете дружества на "Лукойл" - рафинерията и търговеца. Държавната НЕК е абонирана за мястото след лидерската тройка. За пръв път обаче и четирите най-големи дружества стават по-малки. Важна подробност е, че при "Аурубис" свиването на приходите идва от финансови операции, а основната дейност расте. Пирдопското дружество е и единственото в групата, което е на печалба. Докато двете компании на руската "Лукойл" и НЕК отчитат общо космическа загуба от 630 млн. лв. За сравнение - общо загубите на компаниите от Топ 100 са 1.1 млрд. лв., т.е. над половината са концентрирани в тези три дружества.

Има обаче една едра смяна. От списъка с десетте гиганта изчезва "Овергаз", чиито приходи рязко спадат от 1.47 млрд. лв. на 186 млн. лв. и компанията слиза до 108-а позиция в подреждането. Причината е, че дружеството вече не е посредник при вноса на руски газ, а купува единствено за собствените си крайни клиенти в страната. Вакантното място в десетката се заема от търговеца на едро с горива "Сакса". Тук изстрелването е огромно, защото, ако през 2009 г. дружеството е имало оборот от 250 млн. лв., сега продажбите надхвърлят 900 млн. лв., като растат устойчиво всяка изминала година.

Друга новост е, че веригата "Кауфланд" за първи път надхвърля границата от 1 млрд. лв. приходи. През 2009 г. друга компания от сектора - "Метро кеш енд кери", се беше устремила към милиарда, но последвалата криза и засилена конкуренция започна да топи продажбите на веригата. Всъщност през последните години няколко дружества, членове на "клуба на милиардерите", го напуснаха. С приходи от над милиард са присъствали "Кремиковци" (който фалира и изчезна трайно от корпоративния живот) и "Стомана", която през последните години страда от свитите пазари.


Ориентацията към външни пазари остава печеливша стратегия за производството в България.

От две години вече в лидерската десетка на класацията няма и телеком. През годините там с приходи от над 1 млрд. лв. са пребивавали и БТК, и "Мобилтел". Свалянето на цените от регулатора, засилената конкуренция и спадналото вътрешно потребление вече няколко години поред топят приходите на операторите. Това измести трите телекома във втората десетка. Ключовото разместване в сектора е, че БТК успя да изпревари "Мобилтел" по приходи.

Кои групи влизат в стотицата

Броят на държавните и общинските компании остава непроменен, тъй като вече две години приватизация няма. Групата в топ 100 намалява до 11, като причината е, че няколко държавни фирми изпадат по-назад в класирането. В следващите сто има още осем държавни и общински фирми. Тази година едва ли ще има промяна, тъй като към средата й няма започната сделка, а в предизборна ситуация никой не очаква управляващите да променят стила си. С отиващото си правителство на БСП и ДПС пада и шансът за национализация. Представители на кабинета планираха да купуват фалиралия "Химко" и частния "Ремотекс", да основават нови държавни фирми, да взимат лицензи на търговци на ток.

Доста по-възможно е някоя държавна компания да изпадне в несъстоятелност. Дълго необслужваните заеми на БДЖ още тази година могат да я лишат от ценни активи. Държавната политика в енергетиката пък създаде толкова големи дефицити и неразплатени задължения в НЕК, че компанията практически е във фалит.

Публичните дружества в лидерската група са 13, като броят им се свива. Първо, най-голямото по капитализация - БТК, напусна борсата след смяната на собствеността. Второ, никой голям не избра капиталовия пазар, за да потърси финансиране. Във втората стотица публичните дружества също са едва осем, което показва, че на фондовата борса не са представени огромна част от големите компании.

Разрезът по сектори също чертае доминация на компаниите от енергетиката и горивата - те са една трета от всички в класацията и са концентрирани в първата половина. Производствените предприятия са втората най-представена група - 28. Те са разнообразни - металургични, химически, за електроника и авточасти, за храни, напитки, стъкло и т.н. Огромната част - 20, са чужда собственост и почти всички са изградени на зелено. Производствените предприятия са най-многобройната група във втората стотица - там фабриките са 37, точно колкото и година по-рано.

Търговците, които са основно вериги, но има и дистрибутори, и вносители на лекарства, автомобили, метали и т.н., са 15 в първата стотица и 22 във втората. Най-ново е нашествието на компании от земеделския сектор - в топ 200 има 17 агродружества. Повечето от тях са търговци за зърно и маслодайни култури. Браншът започна да се уедрява след влизането в Евросъюза и по-големите субсидии родиха големи производители, едри собственици на земя и няколко огромни износителя.

Сделки с местен привкус

За поредна година сделките са малко и са под общия знаменател, чужд инвеститор излиза и неговото място се заема от местен играч. Изключение е най-голямото придобиване - това за "Глобул", където собствеността се прехвърли към норвежкия телеком Telenor.

В сектора явно всяка година се случва сделка - предходната беше за смяна на собствеността в БТК, която беше придобита от дружество на Цветан Василев и VTB Capital. "Макс телеком" пък през 2013 г. беше продаден от основателя си Красимир Стойчев на предприемача Даниел Купсин. Тази година предстои смяна в чуждия собственик на "Мобилтел" - мажоритарният дял на Telekom Austria ще се прехвърли към мексиканския милиардер Карлос Слим.

От големите сто промяна имаше при "Петрол" - мажоритарният дял беше придобит от дружества, свързани с Цветан Василев. В сектор горива имаше и малки смени на активи - австрийската OMV продаде свои слаби обекти на руската "Газпром нефт" и българската "Сакса".

"Ромфарм" пък добави още едно дружество за земя в портфейла си - "Серес", с което утвърди позицията си на най-голям частен собственик на земеделска земя с портфейл от над 1 млн. декара. През миналата година компанията придоби през борсата и миноритарен пакет акции от "Софарма" (13.53% от капитала), а този февруари добави още 3%. Основателите на "Винпром Пещера" пък купиха друго дружество за земя - "Агро финанс", и с това станаха вторият по големина собственик на земеделски площи.

И друго дружество от Топ 200 порасна чрез сделка - пловдивският търговец и производител на метални изделия "Хъс" купи от германския собственик "Металснаб Кльокнер". Пловдивската "Юрий Гагарин" пък премина от контрола на дружества около Първа инвестиционна банка (ПИБ) към офшорки, свързани с "Булгартабак". Около самия холдинг раздвижване имаше през 2014 г. Формално излезе VTB Capital, а дружеството си остана под неофициалния контрол на Цветан Василев. Компании около ПИБ пък поеха по-директно собствеността в "ПСТ холдинг" и "Бургаски корабостроителници". И двете преди това бяха контролирани от Васил Божков.

Началото на 2014 г. беше белязано от излизането на чуждите акционери от две вериги - "Пикадили" и "Практикер", и заместването им от български инвеститори.

Без сделка, а заради решение за рязко свиване на дейността, класацията ще напусне "ЕнерСис", което е с американски собственик. По същата причина - затваряне на местната фабрика, от подреждането вече липсва и "Кодак график комюникейшънс".

Оптимистично напред

За поредна година прогнозирането на 2014 изглежда трудно. Очакванията са за ръст на БВП от порядъка на 1-2%. Като цяло имаше оптимизъм в началото на годината заради раздвижването в ЕС, а ефектът трябваше да се усети втората половина на годината. Но към средата негативните фактори заваляха един след друг - спрени фондове, падащ износ, фалираща енергетика... За капак трябва да се добави и нарасналият политически риск и парламентарните избори. На практика държавата ще замръзне, което ще се отрази на някои сектори.

Сбъдването на прогнозите се оказва сложно и за самите компании. В предишната класация 85% от отговорилите дружества очакваха ръст на приходите. А реалността е, че само малко над половината фирми от "Капитал 100" пораснаха. За 2014 г. очакванията са по-умерени. В редовната анкета участваха и по-малко компании - 29. Затова, без да е представително, обобщението показва, че сред наелите се на прогнози пак преобладават оптимистите, но очакват малки ръстове. Отново има и немалка група, която вижда по-големи загуби.

Методология

Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър.

Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други. Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 90% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2012 г.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2013 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 7391 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 6766 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K100" Затваряне
Със смесени чувства

Единици компании отчитат изключително висока рентабилност, а тя е резултат или от увеличения бизнес, или от оптимизиране на разходите

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10