С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 юни 2014, 15:05, 1715 прочитания

Лидери по сектори | Софтуер/ Оптимистична технология

Секторът се разраства, но все по-голям е и дефицитът от квалифицирани специалисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Софтуерната индустрия е сред малкото сектори, които не пострадаха по време на икономическата и дългова криза. Напротив, година след година секторът отчита стабилен ръст на приходите, разкриват се нови работни места, търсят се висококвалифицирани специалисти и навлизат нови и големи чуждестранни инвеститори.

Секторът има своите специфики – основно е ориентиран за износ, компаниите са средни като размер и инвестициите рядко се измерват в десетки милиони левове, а по-скоро в откриването на нови работни места. Специалистите в тази сфера от дълги години са най-високоплатените в България, така че всяко ново капиталовложение на наложен играч или чужда фирма, която отваря свое звено в страната, означава, че се търсят добре подготвени кадри с добри заплати. Щедри за местните стандарти, които са под нивата в Западна Европа и САЩ. Доброто географско разположение, наличието на качествени специалисти, ниски оперативни разходи са сред основните фактори, които привличат големите IT гиганти да инвестират в страната. Затова не е изненада, че на първите места в топ 20 на най-големите софтуерни разработчици са местните развойни звена на големи и утвърдени западни играчи като германската SAP и американската VMware. Ако не броим българската "Телерик", която е лидер, ако се съди по резултати от предходни години, но не предостави данни за класацията.


Оптимизмът е налице въпреки противоречивите данни - единадесет от двадесетте компании в  класацията отчитат растеж на продажбите си, но общите и средните приходи отчитат спад спрямо 2012 г.

Въпреки това повечето фирми в сектора вече са обявили, осъществили или планират разширяване на инвестициите си. Това дава предпоставка софтуерните фирми да гледат положително и с надежда, че през 2014 г. тенденцията ще е положителна. Такива сигнали вече има, дори и за навлизане на нови играчи, което може да изостри конкуренцията при привличането на качествени кадри.

Първите
Приходите на водещите двадесет софтуерни разработчици през 2013 г. са 396 млн. лв. спрямо 404 млн. лв. през предишната година. Сред водещите компании има както известни на публиката, така и имена, които не са особено познати извън самия сектор.



Начело на секторната класация за втора поредна година остава "САП Лабс България". Приходите на българския център за производство на софтуер на германския гигант SAP Labs продължават да растат и през 2013 г. са достигнали 48.3 млн. лв. спрямо 46.7 млн. лв. през 2012 г.  "През 2013 г. в развойния център в България успяхме да привлечем няколко нови продуктови направления, консолидирахме екипи и направихме допълнителна инвестиция, която се отрази и на нашия ръст", казва изпълнителният директор на компанията Радослав Николов. Фирмата продължава да разширява дейността си, като през тази година възнамерява да увеличи инвестициите си с 25% в българското развойно дружество.

Второто място също е за познат играч – американската "ВиЕмуеър България", която се занимава с решения за виртуализация и инфраструктура в облака. И нейните продажби продължават да растат - с около 11% до 36.7 млн. лв. "Увеличихме екипа си и вече над 400 IT специалисти, включително софтуерни разработчици, автори на техническа документация, проджект мениджъри и други специалисти работят за компанията", казва Диана Стефанова, управляващ директор, центрове за разработка на VMware, България & EMEA. Тя допълва, че фирмата продължава да привлича специалисти от България и чужбина.

Продължават да растат приходите и на фирма, която не е част от западна компания, основана е от български разработчици, които са създали продукти, котиращи се изключително добре на международните пазари. "Хаос софтуер" разработва популярния и много ценен софтуер за 3d рендване V-Ray, който се ползва във филмовата индустрия, дизайна и гейминга. Приходите на компанията нараснаха до 15 млн. лв., а в момента в нея работят над 100 специалисти. 

Сред фирмите в класацията е и "Немечек", която в началото на дейността си тук е част от мюнхенската Nemetschek, но впоследствие се отделя като самостоятелна и независима фирма, когато германците решават да се оттеглят. И се доказва - през последните  години приходите не спират да растат. "Компанията ни има добре изградена база от дългосрочни договори с американски и западноевропейски клиенти, които водят до стабилност и прогнозируемост", казва управителят на компанията Георги Брашнаров. Над 140 души работят в дружеството.

Една от най-симпатичните компании в тазгодишната класация e софийският офис на гейминг гиганта Ubisoft. "Юбисофт София" се доказа в направата на една от най-известните поредици за всички времена. "Студиото ни взе дейно участие в разработването на блокбъстъра Assassin's Creed IV Black Flag и също така пусна на пазара Assassin's Creed Liberation HD", казва изпълнителният директор на фирмата Иван Балабанов. Според него възможностите за растеж в гейминг индустрията са "по-големи от когато и да било". В момента над 130 разработчици във фирмата участват в създаването на следващите хитове.

Сред останалите участници в класацията има и други разработчици с дългогодишни доказани решения. "Сирма груп" е сред най-опитните компании в българския IT сектор. Основното й подразделение "Сирма солюшънс" работи най-вече за американски клиенти. От един пазар в началото - Канада, сега компанията има продажби и дистрибутори в десетки държави по света. Компанията има редица проекти и в държавната администрация. "Фадата" пък работи основно за международни клиенти от застрахователния сектор, като разработва решения за водещите компании в бранша от цял свят. "Адастра" се занимава със софтуер за управление на информацията и бази данни, а през последната година служителите й нараснаха с 50% до над 150 души. "Декарт" пък е специализирана в разработването на бетинг системи - софтуер за онлайн залагания на спортни събития, цифрови игри, казино игри и др.
 
Постоянно разширяване

Динамичното развитие на сектора най-лесно може да се проследи с намеренията и действията на компаниите за увеличаване на своя персонал. Освен това в рамките на година и половина навлязоха или са в процес на установяване на българския пазар няколко големи имена в софтуерния бранш, сред които и дружества, основани в Източна Европа.

Лидерът в класацията на "Капитал 100" за софтуерен разработчик "САП Лабс България" ще наеме още около 70 души през тази година, които ще работят по потребителския интерфейс на продуктите на германския IT гигант. Развойното звено на компанията за финансови услуги Experian удвои своите служители в рамките на 2013 г. до близо 400 души. Дружеството не влезе в класацията, защото отчита приходите за развойна дейност на централно ниво, тоест няма локални данни за местното звено. Българската софтуерна фирма "Мусала софт" отчита 25% ръст на служителите си през изминалата година до 250 души.

През февруари 2013 г. в София, американско-израелската компания Comverse отвори свой център с около 100 служители. Фирмата се занимава с разработката на специализирани софтуерни решения за телекоми, които да позволяват на компаниите да предлагат услуги с добавена стойност. Намеренията й обаче не спират само с отварянето на новия офис – компанията планира да удвои персонала си в софийското звено до края на 2014 г. и така той да достигне 190 - 200 души.
Тенденцията продължава и през настоящата година. През зимата две компании, започнали дейността си в Източна Европа, обявиха, че ще отворят развойни центрове в България. Местното звено на руската Luxoft вече функционира и работи по първите си проекти. Към средата на април компанията разполагаше с около 20 служители, като плановете са до края на годината да достигнат 200, а през 2015 г. – 400 души.

С подобни амбиции смята да навлезе и базираният в Украйна софтуерен разработчик SoftServe. Дори темповете на растеж са същите като Luxoft – по 200 души на година. Очаква се българското звено да заработи през лятото. Компанията има дългосрочни и доста амбициозни планове – според тях до 2017-2018 г. персоналът й в България трябва да достигне 1000 души. SoftServe се занимава с аутсорсване на софтуерни проекти. Тоест компанията получава задания, които обхващат част или целия цикъл при разработване на програми. Затова SoftServe е и пример за чиста софтуерна компания, която се занимава с аутсорсинг.

Оптимизъм днес и утре

Софтуерната индустрия и компаниите като цяло отчитат растеж през 2013 г., както и очакват тенденцията да се запази и през настоящата година. Това се дължи основно на факта, че браншът е ориентиран основно за износ, а силното търсене на продуктите и услугите в чужбина се запазва. Българските фирми отбелязват, че поръчките на местния пазар продължават да намаляват и през тази година. "За поредна година изпълняваме планиран ръст от 12%, но за съжаление балансът между проекти в България и експорт силно се наклони към износа. Ако преди 3-4 години бяхме достигнали до 20% дял на местни проекти, сега отново се върнахме към незначителните 2-3%", коментира Георги Брашнаров от "Немечек",  досегашен председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според него това показва незадоволителното състояние на българските фирми, които не дават приоритет на инвестиции в IT продукти.

"Положителна тенденция е и разработката на все повече собствени софтуерни решения и усъвършенстване на уменията на българските софтуерни екипи", коментира Диана Стефанова, управляващ директор на развойните центрове на VMware за България, както и за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА).

Засилването на мобилните устройства и нуждата от бизнес софтуер за тях, облачните услуги и програми, както и обработването на големи информационни масиви (Big Data) са сред основните технологични тенденции, в които ще има търсене. "Технологично годината отбелязва голям ръст в търсенето на мобилните решения за бизнеса, но и стабилно увеличение в областта на Business Intelligence and Analytics и Big Data", коментира Елена Маринова, президент на "Мусала софт".

Очаква се растежът да продължи и през настоящата 2014 г. заради силното търсене на софтуер по света, който става все по-неразделна част от нашето ежедневие.   
"Нуждата от професионални разработчици по света става все по-голяма, а България и местните компании си създадоха отлично име в този сектор", коментира Брашнаров.
Положителните новини са за тези, които са ориентирани към външните пазари. Софтуерните разработчици няма да разчитат на поръчки от България, защото се очаква негативната тенденция да продължи. "На вътрешния пазар обаче не се очертава цялостно подобрение на икономиката, което да доведе до увеличаване на бюджетите за IT в индустрията, и отново големите проекти ще са по-скоро изключения и силно концентрирани в телекомуникационния и финансовия сектор", коментира Елена Маринова от "Мусала софт". Според бизнеса основен клиент на IT решения в България ще продължи да бъде държавата, а фокусът ще падне около изграждането на електронното правителство.

Все по-голям дефицит на кадри

Ръстът в софтуерната индустрия и действията на компаниите по увеличаване на персонала си за развойна дейност, както и навлизането на нови големи играчи най-вероятно ще задълбочат един от основните проблеми в бранша. Това е наличието на квалифицирани IT кадри. От години софтуерните дружества алармират, че липсата на достатъчно специалисти може да спре растежа на индустрията.

"През последните години в България се забелязва стабилен ръст на IT индустрията и добре подготвените специалисти са необходимост, за да се продължи този здравословен растеж на сектора, като се отговори подобаващо на увеличеното търсене на IT продукти и услуги, на изискванията на софтуерната индустрия", коментира Радослав Николов, изпълнителен директор на "САП Лабс България".  

Вече почти открито в сектора се говори за "кражба" на кадри, породена от липсата на достатъчно добре подготвени специалисти. Бизнесът е на мнение, че за да се преодолее тази тенденция, трябва да се направят реформи в образователната система и да се подобри диалогът между компании и университетите, за да може подготвените студенти да отговарят на нуждите им. През 2012 г. БАСКОМ формира консултативен съвет, който изготви препоръчителните изисквания на индустрията към образователната система, а сега се подготвят и препоръчителните професионални стандарти. Софтуерните компании обаче са на мнение, че в момента са замразени всички действия от страна на правителството в тази посока.
От бранша предупреждават, че усложняване на политическата ситуация в страната може да доведе дори до обратния ефект – напускане на кадри.

"Липсва каквото и да било разбиране на ситуацията от страна на нашето собствено правителство. Спрените реформи, както и насадените в обществото разделение, реваншизъм и противопоставяне за пръв път от няколко години доведоха до решението на редица млади и не толкова млади успешни професионалисти да потърсят реализация извън България", обяви Брашнаров от БАСКОМ и "Немечек".

В момента част от софтуерните компании се опитват да решат проблема с кадрите със собствени усилия. Като инвестират в изграждането на "академии", където да предоставят практическа подготовка и така да развият IT специалистите в страната. Най-ярък пример е Академията на "Телерик", а VMware ги последва през миналата година, като съвместно с няколко университета откри своя. Украинската SoftServe също обяви, че има намерения, след като открие развойния си център в София, да развие и собствена академия, която да заработи до една година. Компанията има опит с изграждането на подобни инициативи по света, но все още официално не е открила своето звено в България.

Един от основателите на Академията на "Телерик" – Светлин Наков, направи и първи стъпки в учредяването на Софтуерен университет, който отвори врати през февруари тази година. Макар инициативата му да е още в ранен етап на развитие, университетът може да реши частично проблема с дефицита на качествени кадри. Само чрез подобни програми и инициативи с участието на компаниите в сектора България ще може да остане конкурентоспособна на глобалния пазар за IT услуги.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 7480 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 6830 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K100" Затваряне
Ускорение, но при по-малките

Темповете на растеж на приходите отново поемат нагоре

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10