Зърнена нормалност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зърнена нормалност

Производителите изпитаха допълнителни трудности заради лошото време, които намалиха добивите и качеството на реколтата

Зърнена нормалност

След бурния ръст на бизнеса през 2013 г. приходите на най-големите компании в сектор земеделие се свиха

Силвия Радославова
2933 прочитания

Производителите изпитаха допълнителни трудности заради лошото време, които намалиха добивите и качеството на реколтата

© ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА


Добра, но значително по-слаба от предходната. Такава беше 2014 г. за най-големите български компании в сектор "Земеделие". Картината на големите отново е пъстра – сред лидерите са международните търговци, но и местни производителите на зърнени и маслодайни култури, следвани от производителите на фуражи. Всички те на практика запазват миналогодишното си участие в класацията "Капитал 100", но леко са разменили позициите си, а общите им приходи са се свили със 17% при ръст от близо 44% през 2013 г.

Тази негативна тенденция се дължи на низходящия тренд в цените на зърнените култури, които практически се върнаха на нивата си от 2010 г., заради рекордните световни реколти от зърно в последните три години. Така предлагането значително изпревари търсенето, което доведе до натрупване на много големи запаси, а оттам и понижение на цените. Едновременно с това българските производители и търговци изпитаха допълнителни трудности заради влошените метеорологични условия малко преди и по време на жътвата, които намалиха добивите и качеството на реколтата. Печалбата обаче се повишава при малко над половината от дружествата.

Върхът на международните търговци

Най-големи приходи - 481.3 млн. лв. през 2014 г. има контролираната от американската ADM Group (Archer Daniels Midland Company), "АДМ България трейдинг". Българското дружество е наследник на "Адолф С. Тьопфер интернешънъл България", което беше придобито от американския гигант с обороти от 81.2 млрд долара и печалба от 1.45 млрд. долара през миналата година, след като ADM купи германския собственик. През май 2015 г. американската група разшири бизнеса си в България като прибави към активите си и разградския завод "Амилум", който произвежда подсладители от зърнени култури.

Свиването в оборотите на "АДМ България трейдинг", чиято дейност е международна търговия със зърнени и маслодайни култури, е с 16.5% и се дължи отчасти на климатичните условия през 2014 г., но и на влошената пазарна конюнктура по думите на финансовия й директор Силвия Йорданова. "С около 10% намаляха и обемите на зърнени култури", обяснява тя. Основните търговски сделки на компанията са били в Европа и Северна Африка, но все повече се увеличава търсенето от Китай и Корея, които се очертават като нови пазари в световен мащаб.

Българското дружество купува зърно от търговски фирми, кооперации и арендатори, а стремежът е към диверсификация, за да не се изпада в зависимости.

"АДМ България трейдинг" все още работи по проекта за изграждане на зърнохранилище и пристанищен терминал в Силистра. Той се бави по чисто бюрократични причини, но се очаква да започне дейността си до март 2016 г. Инвестицията е за малко над 5 млн. евро и трябва да улесни дейността на компанията, която досега ползва бази под наем. Йорданова допълни, че се планират и други ключови инвестиции в следващите години, за които не може да даде подробности.

Другият международен търговец в топ 3 е подразделението на швейцарската компания Glencore, "Гленкор грейн България". Приходите на дружеството, което през 2013 г. прескочи прага на оборот от половин милиард лева, се свиват почти наполовина през 2014 г. "Гленкор грейн България" е вече по традиция на загуба, но през миналата година тя е намаляла до 2.6 млн. лв. спрямо 7.8 млн. лв. година по-рано.

Спад от над половината от оборотите отчита и другият търговец с чуждо участие - "Витагрейн БГ". Това дружество е със смесена собственост - миноритарни дялове имат Мартин Русев и холандецът Бари Боетерс, а мажоритарният е на гръцката Soya Mills. От отчетите на дружеството става ясно, че гръцкият акционер купува част от зърното - през 2013 г. покупките са били за 30 млн. лв., а през миналата година - три пъти по-малко. Леко се увеличава и продаденото количество в България - сега е 7% при 4% година по-рано, основните външни пазари са в ЕС.

През 2014 г. компанията е имала приходи от 94.6 млн. лв. за сметка на 200 млн. лв. година по-рано, но пък е увеличила маржовете на печалба от 1.5% през 2013 г. до 2.3% през 2014 г. Управителят на компанията Мартин Русев обясни, че понижените приходи се дължат на общите за сектора тенденции на свити търговски обеми. "Имахме големи очаквания към царевицата, но климатът не позволи да се завърши жътвата й, както се случи и със слънчогледа", каза той. Русев обясни още, че 2013 г. е била година по-скоро изключение за сектора, който реализира голям ръст и че тя не трябва да се мисли като референтна. 2014 г. пък просто е върнала пазара към нормалните му обороти.

Местните групи

Две от най-печелившите български компании от сектор земеделие са бургаската "Севан" и свързаната с нея "Хранекспорт БГ". Те са собственост и се управляват от предприемача Артур Акопян и са доста по-устойчиви спрямо общата тенденцията на спад в приходите на големите. Намалението при "Севан" е 10%, което е под средното за сектора, а при "Хранекспорт БГ", приходите дори са се увеличили с 10.5%. "Севан" е и сред трите най-печелившите фирми в класацията с положителен финансов резултат от 11.2 млн. лв., а сумарно приходите на контролираните от Акопян компании изпреварват значително всички останали лидери с внушителните 543 млн. лв. Така, ако консолидира, групата ще е най-голямата в сектора.

"Основна причина за свиването в оборотите и печалбите е, че през миналата кампания работехме на по-ниски цени. Това понижение беше в порядъка на 7-10% средно за всички култури", обясни собственикът. "В момента пък се търгува преходният остатък, задържан от производителите през 2014 г., който според мои оценки е около 850 хил. тона. За сравнение - в предишни години средният остатък е бил 250 хил. тона", каза още той.

Сред другите български представители в класацията са варненската "БГ агро търговска компания", която е част от групата "БГ агро", собственост на Даниел и Ненко Ненкови. "Миналата година беше сложна за агрокомпаниите, но 2015 г. започна добре за нас с над 200 хил. тона изтъргувани обеми от януари досега, подпомогнато от големите наличности в страната. Минусът е, че в резултат на свръхпроизводството през миналата година запасите с пшеница и царевица в световен мащаб са сериозни, което на този етап предполага, че цените ще са под натиск", обясни Ненко Ненков.

Присъствие сред лидерите има и публичната компания "Агрия груп холдинг", която е собственик на "Кристера". Холдингът е сред най-големите обработватели на земеделска земя в страната, която към края на 2014 г. е 180 000 дка, в това число 53 000 дка собствени площи на територията на Североизточна България. Общият капацитет на складовите бази е 160 хил. тона, а чрез дъщерното си дружество "Кристера" притежава мелничен комбинат в град Попово с 30 000 тона годишен капацитет, с прилежаща към него зърнобаза за 60 000 тона зърно.

Най-едрият производител на зърно отново присъства в класацията с две компании - варненските "Окопод С" и "Октопод инвест холдинг". Собственикът им Светлозар Дичевски пък е най-големият получател на субсидии в страната. Двете му дружества имат общо приходи от 356 млн. лв. Резултат, който доближава миналогодишния, само че с голямата разлика, че през 2014 г. "Октопод С" и "Октопод инвест холдинг" излизат на печалба от над 14 млн. лв. За фирмите, свързани с Дичевски и неговото семейство, се смята, че обработват около 1.5 млн. дка земеделски земи в различни райони. По схемите за подпомагане на площ семейството е получило субсидии в размер на около 25 млн. лв. през 2014 г.

Стабилност при фуражите

В края на класацията, но със стабилни във времето обороти и печалби са производителите на фуражи и фуражни компоненти. Сред тях е компанията "Вианд", собственост на Иван Трифонов, който го придобива от холандската Provimi Holding през 2010 г. През 2014 г. "Вианд" има оборот от 101 млн. лв. и 1.6 млн. лв. печалба. "Голяма част от износа на фуражи е за Румъния. И в момента се водят преговори за снабдяване за изхранване на нови стада", обясни Корнелия Харитонова, изп. директор на дружеството. Тя разказа още, че през изминалата година практически са изравнили дела на приходите от собствено производство и търговия, но 2014 г. е била трудна от гледна точка на събирания на вземанията, което е оказало влияние върху паричните потоци и себестойността. "Вианд" планира нови инвестиции, включително по европейските програми. "Започнахме разширяване на фуражния завод в село Борисово, в близост до Русе, и завършваме силозното стопанство в Ситово", обясни Харитонова.

Почти двойно нарастват приходите на друга компания за фуражи в класацията. Това е фирмата "Градус 3", собственост на Иван и Лука Ангелови, които с едноименната марка са един от най-големите производители на птиче месо в България и произвеждат фуражи за целите на този бизнес.

Поглед напред

Земеделието е рисково занимание и корпоративните прогнози никога не могат да бъдат достатъчно прецизни поради силната зависимост на бизнеса от климатичните условия. Въпреки това повечето представители на сектора са оптимистични за реколтата през 2015 г., макар анализите вече да показват, че трудно могат да се очакват по-добри цени на зърнените и маслодайни култури от тези, на които се сключваха сделки през 2014 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) съобщи по-рано през месеца, че цените на храните през май тази година са се понижили до най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Въпреки тази прогноза повечето български производители и търговци планират ръст на бизнеса си.

"2015 г. ще е година с по-малко пшеница, но преходните остатъци ще компенсират това. Конкретно за групата ни сме заложили ръст от 3% в продажбите или 100 хил. тона повече от миналата кампания", казва Артур Акопян, собственик на "Севан". На международните пазари отново и обяснимо най-търсената стока ще е пшеницата, следвана от слънчогледа и рапицата.

Ръст на приходите са заложили и от "Вианд", макар че изпълнителният директор на компанията посочва, че договорите се правят на по-ниски стойности. "Сега се радваме на хубава реколта, но не знаем каква ще е тя по време на жътвата", казва Корнелия Харитонова.

Каквато и да е годината обаче, сектор земеделие е обречен на успех. И не само заради милиардните субсидии. Нарастващото население на земята и нуждата от все повече храна гарантират, че макар и да има някоя слаба година, бизнесът няма да изпита трайни и дългосрочни трудности, каквито усещат някои други индустрии. Защото храната е преди всичко живот.

Добра, но значително по-слаба от предходната. Такава беше 2014 г. за най-големите български компании в сектор "Земеделие". Картината на големите отново е пъстра – сред лидерите са международните търговци, но и местни производителите на зърнени и маслодайни култури, следвани от производителите на фуражи. Всички те на практика запазват миналогодишното си участие в класацията "Капитал 100", но леко са разменили позициите си, а общите им приходи са се свили със 17% при ръст от близо 44% през 2013 г.

Тази негативна тенденция се дължи на низходящия тренд в цените на зърнените култури, които практически се върнаха на нивата си от 2010 г., заради рекордните световни реколти от зърно в последните три години. Така предлагането значително изпревари търсенето, което доведе до натрупване на много големи запаси, а оттам и понижение на цените. Едновременно с това българските производители и търговци изпитаха допълнителни трудности заради влошените метеорологични условия малко преди и по време на жътвата, които намалиха добивите и качеството на реколтата. Печалбата обаче се повишава при малко над половината от дружествата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK