С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 юли 2015, 17:51, 3470 прочитания

Сто надежди за ръст

Големите компании отчетоха година без промяна. Изключение са индустрията и IT секторът, които бързо растат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Средно погледнато, българският бизнес отчита седма година поред без повод за празник с леко свиващи се приходи и уголемени загуби. Но за това си има обяснение - регистрираната през 2014 г. дефлация от 1.4%. Заради по-ниските цени на горива, метали, зърно спадът е видим при една трета от българските гиганти. Като си има и здраво изключение - индустрията. Общата ситуация за 100-те най-големи компании в страната е негативна - приходите им падат с 2.5%. Но това е само първото впечатление.

Предприятията, които работят за износ обаче, растат, стъпвайки на пазарите си, където не са били изложени на спад на цените. Най-големите 30 машиностроителни дружества например отчитат увеличение на приходите от завидните 20%. Извън заводите за поредна година здрави са и софтуерните компании и дружествата от фармацията. Временно събуждане има и при строителните фирми, но оборотите се качват заради държавни поръчки по инфраструктурни проекти и явлението е по-скоро временно.


Обърнатите към местния пазар търговци, производители на храни, ютилити компании имат стабилна година, а тези с нови обекти или в сектори с отпадащи конкуренти дори леко се повдигат. В енергетиката и транспорта, откъдето има също много едри представители, ситуацията е шарена, но най-общо държавните продължават да затъват, а частните - в сектора на превозите - да растат.

Колко и къде падат приходите

Липсата на раздвижване е валидна и за по-широка извадка от компании. Ако се погледне топ 300, където влизат дружества с приходи над 55 млн. лв., се вижда, че постъпленията им падат с 1% за година. Те са по-ниски и от нивата на същата група отпреди две години, но отново не с голям процент - 3%.
Все пак превес в групата на големите имат компаниите с по-силна година - ръст има в приходите на 59 от стотицата. И на 200 от общо 300 дружества в подреждането.



Картината при големите компании леко противоречи на общите данни. Според подадените в НАП декларации общо дружествата в България през 2014 г. са направили приходи от 279 млрд. лв., което е с 2.3% по-добър резултат от предходната година. Лидерите в топ 300 правят 78 млрд. лв., т.е. почти 28% от продажбите в страната. Естествено големите обороти са в първата стотица - почти 58 млрд. лв., т.е. над една пета от всички декларирани приходи в страната. Лекият спад при гигантите води до извода, че по-малките компании с оборот под 50 млн. лв. всъщност следва да са пораснали, което си е добра новина.  
Спрямо БВП, който миналата година е 82 млрд. лв., излиза, че приходите на 300-те най-големи фирми са почити съизмерими с размера на икономиката. Иначе резултатът, отчетен от статистиката, също е в рамките на малките проценти - ръст от 1.7%.

Рекордно губещи


И ако при приходите ситуацията е поносима, при финансовите резултати 2014 г. е рекордно лоша: 29 компании от топ 100 са рабoтили на загуба през миналата година. За сравнение - в дъното на кризата преди пет години два пъти по-малко от фирмите в подреждането бяха без печалба. В последвалите години средно компаниите със загуби бяха около една пета, а предишният негативен рекорд беше през 2013 - с 26 губещи дружества. Естествено за някои предприятия загубите са заради счетоводни обезценки или масирани инвестиции. Но при други, най-вече държавните енергийни и транспорти гиганти, минусите са хронични. Вече класически са и загубите на 2 от компаниите в топ 3 - лидерът рафинерията в Бургас (която поне правеше рекордно голямо вложение) и търговецът в групата "Лукойл България".

Рекордно е и числото за натрупаните загуби - 2.5 млрд. лв., като огромната сума е в топ 5 на губещите: "Мобилтел" (с 664 млн. лв. заради гигантска обезценка), НЕК (587 млн. лв. заради популистките ниски цени на тока и грешни инвестиции), бургаската рафинерия, "Петрол" (отново заради обезценка) и "Теленор" (заради солидни инвестиции в мрежата). Тези пет компании са отчели загуби за 2.14 млрд. лв. Което автоматично показва, че при останалите 24 дружества загубите не са значими. Значително по-малко компании са "на минус" в групата, следваща лидерската стотица - 15% от 200-те са на червено.
Слабите резултати не са само при гигантите. Общо фирмите в България са отчели 15 млрд. лв. счетоводни загуби през 2014 г. при 9 млрд. лв. година по-рано, сочат данните на НАП. И в изброените пет дружества са концентрирани 14% от общия минус.

Компанията на печелившите


Макар и по-многолюдна група, компаниите на печалба от лидерската стотица са изработили сумарно 2 млрд. лв. Абсурдно, но най-висок финансов резултат има държавният енергиен холдинг БЕХ. Това обаче е заради същността на правенето на индивидуалния му отчет - касичка за комисиони и дивиденти от дъщерните дружества без почти никакви разходи. В лидерската петица по печалби са и двете топлоцентрали с американски акционери, белгийската "Солвей Соди" и германската "Аурубис". Общият положителен резултат на петицата е почти 800 млн. лв., което е три пъти по-малко от топ 5 "шампионите" по загуба.

И тук излиза, че 10% от общо отчетените пред НАП 19 млрд. лв. печалби от компаниите са резултат на бизнеса на 70 големи дружества. Следващите 200 в класацията са изработили още 1 млрд. лв. печалба. Останалите са формирани в близо 300 хил. действащи малки и средни фирми.

С дъх на оптимизъм

Подреждането на 50-те най-рентабилни компании показва, че оживление има, но за определен кръг дружества. За втора поредна година тази група на шампионите печели средно по 19 стотинки от всеки лев. Производителите на авточасти вече трайно имат висока рентабилност. Силна година имат и химическите, фармацевтичните и оръжейните заводи, но при последните тенденцията не е устойчива.

Най-големите компании в страната като цяло са увеличили ползването на привлечен ресурс, но нивата все още изглеждат устойчиви. За 300-те най-големи дружества ръстът на задълженията е сумарно около 3 млрд. лв., или 6.3%.

Приятно е и увеличението на наетите в големите фирми. Средният ръст на персонала при 100-те най-големи работодатели (които са отсети сред дружествата с над 50 млн. лв. годишни приходи) достига близо 4%, или 6400 нови назначения. Това е най-добрата година за групата на гигантите от близо десетилетие насам. Групата на най-растящите е позната - производителите на авточасти.
Ръстът носи усещане за скромни, но все пак положителни промени на пазара на труда. Поне сред най-големите работодатели. Иначе безработицата в страната не се свива през миналата година, но пък се подобрява в началото на 2015 г.

В десетката

Гигантите естествено не се променят често и лесно. Затова съставът на топ 10 през последните години е почти непроменен, както и лидерската тройка.

Разместването тази година идва от сектора на горивата. Първо, изчезва търговецът от групата на "Петрол" - "Нафтекс". Това дружество години наред внасяше горива, но прокрай акционерните борби за дистрибутора и свръхзадлъжнялостта на вносителя той спря работа и най-вероятно ще тръгне по пътя на несъстоятелността.

На овакантеното място в десетката влиза АЕЦ "Козлодуй". Така енергийните ресурси продължават да доминират - осем от дружествата се занимават с горива или електрическа енергия. Двете изключения са производственото "Аурубис" и търговецът "Кауфланд".

Сумарно приходите на топ 10 са 24 млрд. лв. Три от компаниите в лидерската десетка са на загуба - двете дружества на "Лукойл" и държавната НЕК. Но по-важно е, че минусите са трайни, тъй като и трите гиганта са работили на червено през последните три години. Сумарно натрупаният негативен финансов резултат на тройката за този период е 1.4 млрд. лв.

Съставът на стотицата


Вече няколко години броят на компаниите с местни и чужди собственици е равен. Преди 3-4 години по-многолюдна беше групата на външните инвеститори, но заради малкия пазар, бизнес климата, политическата и съдебна несигурност започнаха почти масови изтегляния. Нови чуждестранни играчи влизат рядко и така паритетът е стабилен вече трета поредна година.

Без промяна е и броят на публичните дружества - 13. Още по-слабо е представителството на борсовите компании при следващите в подреждането (от 101 до 300), където има само девет такива. И макар напоследък няколко нови фирми да решиха да търсят финансиране от инвеститорите на капиталовия пазар, те все още са малки или средни. Единствено куриерската "Спиди", която дебютира на борсата през 2012 г., е публичното попълнение в клуба на големите.

В секторното представяне няма рязка промяна - преобладават компании за горива и енергийни ресурси, производствени предприятия и търговци. Вече трайно, но със смалени числа за приходите е и присъствието на дружествата от земеделския сектор - основно търговци и производители на зърно. В топ 300 вече попадат 19 агрокомпании. С една повече от строителния сектор.

Държавните гиганти в подреждането не намаляват, защото няма приватизация. Те са 17 сред топ 300, като повечето са енергийни и транспортни и са концентрирани в първата стотица.

Сделки в търговията и ефектът КТБ

Една ключова трансформация се случи в редиците на големите: имаше ярка тенденция на изнасяне на чуждестранни собственици на вериги и заместването им от местни групи. Това се случи с търговците тип "Направи си сам" - германската "Практикер" и австрийската "Баумакс", както и с белгийската "Пикадили". И в трите случая купувачите бяха български, с интереси в ритейла.

Още два търговеца на дребно смениха собственика си през годината - "Петрол" и "Техномаркет". Това обаче се случи по линия на рухналата КТБ. Във веригата за горива влезе Гриша Ганчев, а в тази за техника - основателят й Николай Китов, а после и текстилецът Едоардо Миролио.

Прехвърляне имаше и в "Булгартабак". Първият официален приватизатор VTB продаде цигарения холдинг на неизвестна верига от офшорки. И преди, и след сделката контролът над дружеството се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Преразпределението на активите, придобити с кредити от вече фалиралата банка, продължи. Сградите и машините на стъкларския завод "Рубин" вече са с нов собственик, при TV7 също има нов акционер.
И тази година най-голямата промяна вероятно ще дойде по линия на фалиралата КТБ. Заради заем от 150 млн. евро БТК вече се предлага на инвеститори и така до края на годината е възможно доскорошният най-голям акционер Цветан Василев да изгуби участието си.

Има и приятни изключения извън двете тенденции на напускащи чужди инвеститори и преразпределение на имуществото на КТБ. Топ сделката на 2014 г. беше покупката на най-голямата българска софтуерна компания "Телерик" срещу 262 млн. долара. В началото на годината пък глобалният лидер при подовите настилки – американската Mohawk Industries, поиска да купи българския производител на керамични плочки "КАИ груп" срещу почти 200 млн. евро.

Външен импулс

Началото на 2015 г. изглежда по-ведро. Икономиката порасна с 2% през първото тримесечие, което е рекордно високо число за последните четири години. Износът се увеличава, потреблението също. Безработицата пада. Всички ключови макроиндикатори се движат към по-високи нива, но не достатъчни, че да бъдат усетени. Изключението е износът с ръста си от 13%, като двигател са вече описаните здрави индустриални предприятия.

В редиците на анкетираните големи компании също цари оптимизъм. От общо 24 фирми, дали прогнози за 2015 г., само четири са негативно настроени, като две от тях са от държавния холдинг БДЖ. Останалите очакват приходите да растат, като девет дружества планират двуцифрен ръст. При печалбите, които всъщност са най-важният индикатор за една компания, прогнозите са по-умерени.

За нещастие на бизнеса тази година отново е изборна. Което значи липса на реформи и повече преразпределение от страна на държавата. Така импулсът остава с вносен произход.

МЕТОДОЛОГИЯ

Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър.
Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други. Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 90% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2013 г.
Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2014 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.
Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-големите строителни компании: На магистралата на поръчките Най-големите строителни компании: На магистралата на поръчките

Секторът расте силно - основно заради държавните инфраструктурни обекти, но и покрай оживлението на пазара на имоти

20 юли 2019, 2250 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K100" Затваряне
Най-печелившите: Клубът на щастливите

Производителите на авточасти вече трайно имат висока рентабилност. Силна година имат и химическите, фармацевтичните и оръжейните заводи

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото