Заемите като тежест или инструмент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заемите като тежест или инструмент

Заемите като тежест или инструмент

Най-големите компании в страната като цяло са увеличили ползването на привлечен ресурс, но нивата все още изглеждат устойчиви

Николай Стоянов
1830 прочитания

© shutterstock


За бизнеса дългът е като лопата. Ако е взет в правилния момент, за подходящ проект, при добри условия, той може да помогне на компанията да изкопае по-бързо основите на новото си начинание и да максимализира печалбата си. Ако нещо от този коктейл липсва обаче, неразумно трупащите се задълженията могат бързо да закопаят цели фирми.

Затова и класацията в "Капитал 100" по този показател е по-скоро условна. За една компания може да е напълно обосновано практически да не ползва привлечени средства, но за друга това може да означава мениджърска пасивност. Консервативното управление носи стабилност, но рискува и пропускане на ценни възможности за експанзия. Освен това картината е доста пъстра и по сектори - има бизнеси, в които традиционно са необходими повече оборотни средства и блокирането на скъп капитал за целта е доста по-неизгодно от ползването на привлечени средства. Още повече че тенденцията на спад на лихвите при банковото финансиране през 2014 г. се ускори.

Здравословно задлъжняване

Съвкупно данните за задлъжнялостта дават ценна картина. За 300-те най-големи компании в страната, за които "Капитал" е събрал данни, ръстът на задълженията е сумарно около 3 млрд. лв., или 6.3%. За 50-те най-ниско задлъжнели дружества, представени в таблицата, ръстът е по-слаб - 2.75%, а като цяло коефициентът дълг към активи за тях се подобрява леко. Затова спомага и фактът, че в групата всъщност темпът на генериране на собствен капитал доста изпреварва този на поемане на дългове.

Като цяло от анализираните компании 130 намаляват задълженията си в абсолютна стойност, а останалите 170 ги увеличават. Погледнато обаче в съпоставка при 166 съотношението дълг/активи се понижава, така че балансите на компаниите като цяло се подобряват. А в петдесетицата, изглежда, консерватизмът на мениджърите още повече се засилва - цели 31 компании намаляват дълговете и 32 (или над 60%) подобряват коефициентите си на задлъжнялост.

Къде намаляват дълговете

При дружествата, които най-чувствително подобряват показателите си за задлъжнялост, обикновено не става въпрос само за изплащане на заеми, а за увеличение на капитала или преоценки на активите. Така например веригата за строителни материали "Баумакс България", която беше достигнала до отрицателен капитал през 2013 г., през миналата година беше продадена и новият собственик увеличи капитала с 48 млн. лв., с което бяха погасени задължения към стария собственик и бяха покрити загуби.

При държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) пък ефектът идва основно от предприета от дружеството преоценка на активите му. Нает е независим оценител и вследствие на неговия анализ стойността на активите е повишена с почти 1.5 млрд. лв. Освен това в дружеството са прехвърлени активи и от друга компания от групата - НЕК (от която по европейски изисквания беше обособен ЕСО) за 390 млн. лв. Така всъщност намалението на задлъжнялостта на ЕСО е по-скоро счетоводно, отколкото реално.

Къде растат дълговете

На другия полюс изпъкват основно компании с амбициозна инвестиционна програма, финансирана  с кредити. Например в процентно изражение най-задлъжняващата компания е "БМФ порт Бургас". Дружеството на братя Домусчиеви спечели през 2013 г. концесията на част от товарното пристанище в морския град и през 2014 г. активно инвестираше в обновяването му. Друга тяхна компания - "Хювефарма", също увеличава дълговете си с над 100 млн. лв., което се дължи на синдикриания заем за 275 млн. евро на групата, с който трябваше да се погасят задължения и да се изкупи обратно делът от 36.6% на американския инвеститор - преди Citi Venture Capital International (CVCI), а след това The Rohatyn Group.

Подобна е причината и за солидния ръст на задълженията на телекоми като "Булсатком" (която е в процес на изстрелване на свой спътник и инвестира в изграждане на 4G мрежа) с над 100 млн. лв. и на "Теленор", което след влизането на норвежкия си собственик напълно обнови мрежата си.

Позитивно е, че сред тристате компании лидери по приходи в страната едва 5 са с отрицателен собствен капитал и съответно задълженията им надвишават активите. Сред тях от тази година влизат "КМБ България" (което оперира магазините Carrefour в страната) и транспортната компания СОМАТ, чийто бизнес сериозно пострада от войната в Украйна и санкциите срещу Русия. И двете се декапитализират вследствие на солидни загуби. Подобна съдба има и веригата "Практикер", чийто бизнес пострада на централно ниво, и българското дружество беше продадено на "Видеолукс холдинг" - собственика на един от лидерите на пазара с техника "Технополис България".

"НИС Петрол" - дружеството, опериращо бензиностанциите на руската "Газпром" в България, също продължава експанзията си и това заедно с трупащите се загуби го извеждат до най-ниското ниво на собствен капитал в тристатицата - под минус 40 млн. лв. Разбира се, като става въпрос за задължения към собственика, това е донякъде условно, тъй като в някой момент големите вземания може просто да бъдат превърнати в капитал. Както традиционно прави "Лукойл Нефтохим Бургас".

Държавното изкривяване

Като абсолютна сумa обаче шампиони по трупане на дълг са държавни компании - такива са първите три, както и общо шест от първите десет. При Национална компания "Железопътна инфраструктура" покачването е с цели 650 млн. лв. То обаче практически изцяло идва за сметка на инвестициите в жп мрежата на страната, финансирани с пари на европейски и български данъкоплатци. Сумите са отчетени в графа безвъзмездни финансирания от държавата, където вече има натрупани близо 1.9 млрд. лв., което означава, че компанията няма да има трудности с обслужване на тези задължения.

Не такова е обяснението при НЕК, чийто хроничен дефицит доведе и тази година до загуба от над 500 млн. лв. и до ръст на дълговете й с 360 млн. лв. Те се покриват от собственика й "Българския енергиен холдинг", което е сред причините той също да е сред сериозно задлъжняващите.

Като цяло обаче ролята на държавните компании в класацията е напълно диспропорционална. Въпреки че в топ 300 попадат малко над 20 дружества с предимно държавна или общинска собственост, те са отговорни за над ¼ от задълженията - 13.4 млрд. лв. от 44 млрд. лв. сумарно за всички. Разбира се, за някои от тях си има ясно обяснение - те реализират големи проекти с европейско финансиране (например "Метрополитен", което изгражда метрото в столицата). За други обаче задлъжняването е резултат от хронично трупани проблеми, политическа намеса и лошо управление, като най-ярките примери са НЕК и БДЖ. А за тези случаи дългът има и едно още по-лошо качество - като крайно може от корпоративен може да се превърне в публичен.

Добрата новина за бизнеса е, че през 2015 г. лихвите по банковите кредити продължават да падат и очакванията са тенденцията да се запази. Това намалява натиска на дълговете върху рентабилността и дава глътка въздух дори и на по-задлъжнелите компании. А също така ще отваря и все повече възможности за започване и на нови проекти.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK