Да обяви публично каква заплата предлага за определена позиция обикновено не е широко разпространена практика сред бизнеса в България. През миналата година обаче две компании – търговецът на дребно "Лидл" и производителят на авточасти "Язаки", прибегнаха до този метод, за да успеят да намерят персонал.
Причината е, че 2017 г. беше най-добрата за пазара на труда след кризата насам – висока заетост, продължаващ ръст на възнагражденията и все повече компании, които търсят персонал. Всичко това за бизнеса означаваше увеличаващи се разходи за труд и все по-трудно намиране на нужните хора. Прогнозите на анализаторите са тези тенденции да се пренесат и през 2018 г., когато пазарът на труда вероятно ще стигне своя пик. А за да не изостава и ръстът на производителността, според тях оттук нататък компаниите ще трябва да инвестират по-усилено в нови технологии или да оптимизират процеси.
Ако погледнем данните за 100-те дружества с най-много служители в извадката на топ 300 компании по приходи (вижте таблицата тук) - те са създали една малка част (под 7%) от всички нови работни места (133 хил.) в икономиката през миналата година. Ръстът на наетите е малко по-нисък спрямо предходните години – 4.1% на годишна база, което е равно на 8800 новоразкрити позиции. Така персоналът в топ 100 достига общо 222 хил. души.
Секторният разрез показва, че и през миналата година новите работни места са основно в индустрията, като малко под половината от тях са в оръжейния бизнес. Тоест водеща е ролята на експортно ориентираните компании. Останалите сектори, които са се разширявали откъм персонал, са ритейл и аутсорсинг.
Дружествата, които са съкращавали работни позиции, както и предходни години, са предимно държавни и общински. Персонал оптимизират и компании от енергийния сектор – основно въгледобив. По-осезаем ръст има и в единични фирми и от други сектори като някъде той върви със спад на приходите, като например веригата "Лафка", а на други – на оптимизиране на бизнес процеси.
Истината е в индустрията
Ръстът на българския износ през миналата година беше най-силният от 2011 г. насам – с 11.5% на годишна база по данни на БНБ. Възстановяването на световната икономика и по-добрите от очакваните данни за Европа се отразиха благоприятно на българските експортни компании. Още повече че почти две трети от износа на стоки е насочен към страните от съюза. България вече е част и от международните вериги на добавена стойност в автомобилната индустрия. Затова и не е учудващо, че именно експортно ориентираните дружества са създали най-много нови работни места от топ 100 през 2017 г. - почти 4300. Голяма част от тях са свързани с разкриването на нови производства. Американската Sensata Technologies например отвори в София най-голямата си тестова лаборатория в света през миналата година, в която работят около 100 инженери и техници. Групата има и два завода за сензори - първият е в Ботевград, а от 2016 г. такъв отвори и в индустриалната зона край Пловдив.
Други компании, които са поддоставчици за автомобилната индустрия и разшириха мощностите си през миналата година, съответно са наели и повече хора, са фабриката за автомобилни кабелни инсталации "Язаки България", производителят на автомобилни тапицерии "АЛС България", турската "Теклас България". С голям ръст на служителите е и заводът за електронни модули за автомобили "Интегрейтид микро-електроникс България", позната в миналото като ЕПИК - Ботевград.
Извън авточастите нови работни места се създават и в машиностроителната промишленост и в авиационния бизнес.
Превъоръжаване като за (пред)последно
Друг сектор, който работи основно за чужди пазари, е оръжейният. През миналата година износът на боеприпаси и оръжие е нараснал с 30%, като приходите на компаниите са били 1.2 млрд. евро, по данни на Министерството на икономиката.
Логично са се увеличили и заетите в петте военни завода, като общо в тях през миналата година са работели почти 20 хил. души, или за година с близо 4 хил. повече. Най-големите производители в България са "Арсенал", ВМЗ, ЕМКО, "Дунарит" и "Аркус", като през миналата година основните експортни дестинации на продукцията им са били Индия, САЩ, страни от Азия и Европа, според икономическото ведомство.
Добрите резултати от миналата година обаче едва ли ще се повторят и през 2018 г. Бизнесът на оръжейните заводи като цяло е цикличен и зависи силно от политическата обстановка в страните, които са традиционни клиенти на българските производители на специална продукция. Според източник от сектора обаче от около половин година има индикации за намаляване на поръчките. Този спад се забелязва най-вече при ударните поръчки на заводите, като вероятно това ще се отрази и в данните за наетия персонал през тази година.
Аутсорсинг и търговия допълват картината
Останалите два сектора в топ 100, които са разширявали екипите си по-осезаемо, са ритейл и аутсорсинг. Най-големият работодател в аутсорсинг индустрията в България - TELUS International (бившата "Колпойнт Ню Юръп"), например е разкрила над 670 нови работни места през миналата година. През тази година от компанията заявиха, че сред новите им клиенти е и Google. Друг представител на сектора - "Съдърланд", която заяви, че се измества все повече в посока на IT, е увеличила екипа си с 250 души. И в момента компанията е пуснала обяви за нови свободни позиции. А там конкуренцията за висококвалифицирани кадри продължава. Из IT средите се разказва като анекдот случай, в който кандидат за работа е поискал договор, в който да е записано, че един месец работи, в следващия почива.
Ритейл веригите също са назначавали хора през 2017 г. заради разкриването на нови магазини. Сред тях са "Т-маркет", "Фантастико", "Лидл", "Кауфланд", "Билла", "Метро". Заетите само в тези шест компании са над 15 хиляди, като конкуренцията в сектора за нова работна ръка се изостря. Косвено доказателство е реакцията на "Лидл" преди време - компанията обяви публично брутната заплата за консултант на каса в София.
"През 2018 г. можем да очакваме още по-силен сблъсък между негативните демографски процеси, проблемите с квалификацията на безработните (а и на част от работещите) и нуждите на трудовия пазар", прогнозира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него промяна в БВП на страната с процент води до изменение на безработицата с обратен знак с малко под половин процент. А засега очакванията са през 2018 г. икономиката да порасне с над 3.5%. Ако горната зависимост е вярна, би трябвало безработицата в страната да продължи да пада, макар че и сега нивата й вече се приближават до тези отпреди кризата.
Малко по-дългосрочен поглед обаче не чертае розова картина. Последните прогнози на ЕК за България сочат, че голямата пречка пред икономическия растеж в бъдеще ще бъде значителното свиване на населението в трудоспособна възраст.
 К100 - класация на най-големите компании в България - Класацията топ 300 компании по приходи Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. | |
| Вижте още » | Поръчайте изданието » |
0 коментара