Най-печелившите компании: На всички хоризонти

Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.

Една четвърт на всеки получен лев - тази печалба отчитат корпоративните гиганти на България през 2018 г. Числото е рекордно за последните 10 години и е с над 10 на сто по-високо спрямо година по-рано. То остава впечатляващо (23%) и след еднократните ефекти в тазгодишната класация на най-рентабилните компании в България, които завършват годината с 3.1 млрд. лв. чист резултат - ръст с 21% спрямо 2017 г. (вижте таблицата тук).

Основна част от постигнатото през 2018 г. отново е за представителите на хазартния и оръжейния бизнес, но значителни подобрения има още в сферата на транспорта, логистиката, добивната промишленост и енергетиката. Всичко това говори за изключително силна година в разнородни сектори, дори и след еднократните ефекти.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Изтрий билетче, дай ми печалбата

Начело на класацията се завръща хазартният бизнес на Васил Божков. Дружествата, през който той е собственик и организатор на игрите под бранда "Национална лотария", са неизменно в топ 5 със завидна рентабилност. За всеки лев, платен от желаещите да изтъркат лотарийно билетче, групата на Божков има чиста печалба над 40 стотинки.

Лидер с впечатляващите 100% рентабилност, т.е. практически чиста печалба от 1 лв. за всеки 1 лев приход, е "Лотария БГ". Това се дължи на факта, че дружеството се явява събирателна кутия за дивиденти от реалния лицензодържател и организатор на лотарийните игри в групата - "Ню геймс". "Лотария БГ" няма някаква реална дейност. Освен това не дължи и данък печалба, тъй като приходите му са само от дивиденти, чийто данък вече е удържан при източника им.



Една част от реалната хазартна дейност на Божков е в "Ню геймс". Съответно дружеството има реални постъпления и разходи от тази дейност, като например приходи от продажба на лотарийни билети и разходи за заплати за персонал. Въпреки това рентабилността на бизнеса е завидна - цели 43% за 2018 г., като се понижава леко спрямо 49% година по-рано.

В крайна сметка обаче двете дружества са свързани и едновременното им присъствие в класацията изкривява нагоре рентабилността на големия бизнес в България. Без двойното отчитане на групата на Божков средната рентабилност пада от 25 на 23 на сто. Това отново е с 10% повече спрямо 2017 г. и отново е завидно на фона на печалбите от последното десетилетие.

Неотлъчно сред лидерите остава и другата свързана с Божков компания за залагания - "Еврофутбол", със своите 35 на сто норма на печалба. В топ 10 е и производителят на оборудване, съоръжения и софтуер за хазартния бизнес "Евро геймс технолоджис" с 42% рентабилност за последната година.

Изненадите

Изненадите в топ 3 тази година са две. Първата е софтуерна компания - "Прогрес софтуер" (бившият "Телерик"), която избухва с десетократно по-висока рентабилност през 2018 г. - 65%. ИТ бизнесът е считан за един от най-печелившите в България, но в действителност дейността е съпътствана със значителни разходи. Големите представители от бранша трудно постигат норма на печалба в горната част на двуцифрения диапазон. При "Прогрес софтуер" това избухване се дължи на еднократен ефект от счетоводни отчитания на бизнес комбинации и продажба на вземания в групата. Тези нива са неустойчиво високи и надали ще се повторят. По-скоро през следващите години рентабилността ще се върне в обичайните си граници - нива в ниския двуцифрен диапазон.

Втората изненада в класацията на най-рентабилните тази година е присъствието на "Българския енергиен холдинг". Печалбата на холдинга се утроява през последната година благодарение на еднократния ефект от извънреден дивидент платен от АЕЦ "Козлодуй" и "Електроенергийния системен оператор", съответно 220 млн. лв. и 110 млн. лв. "Булгартрансгаз" също е гласувал допълнителен извънреден дивидент за БЕХ от 50 млн. лв., но впоследствие решението е било отменено заради финансовото състояние на газопреносното дружество. От държавните енергийни дружества като цяло само АЕЦ "Козлодуй" има силна година благодарение на продажбите на електричество на по-висока цена със стартирането на енергийната борса в България. Въгледобивното "Мини Марица-изток" също подобрява резултатите си, но ТЕЦ "Марица-изток 2", което потребява въглищата на мината, изпитва сериозни трудности заради скока в цената на квотите за вредни емисиите, която се утрои миналата година.

Частните енергийни централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" пък отчитат ръст в приходите си, но спад в рентабилността - от средно 19-20% на 15%. Частично това се дължи на по-ниското количество количество енергия, продадена на НЕК, за сметка на по-високите продажби на квоти СО2. През 2018 г. НЕК е купувала повече енергия от ВЕЦ централите и по-малко от частните топлоцентрали. Последните обаче могат да продават само на регулиран пазар и не могат да се възползват от по-високите цени на борсата.

Силна разнородна редица

С цели пет представителя тази година сред най-рентабилните отново е оръжейният бранш. Приходите и печалбите на производителите и търговците на оръжие в класацията спадат с над една трета през 2018 г., съответно до 1.14 млрд. лв. и 212 млн. лв., но средната рентабилност се запазва почти без промяна на 19%. Свиването на продажбите им е очаквано на фона на успокояването в Близкия изток миналата година, а задържането на рентабилността говори за добро управление на разходите. Тук най-добро представяне има "Емко" с норма на печалба над 30% при 26% спад в приходите и 30% спад в нетната печалба за годината.

Силна година имат и редица предприятия от транспортния бранш. Това обуславя присъствието в класацията на пристанището и флота, контролирани от Кирил Домусчиев. "БМФ Порт Бургас" например влиза в топ 10 с два пъти по-високи приходи и три пъти по-висока печалба през 2018 г. благодарение на повечето внесени през пристанището горива. "Параходство Български морски флот" излиза на значителна печалба и 25 на сто рентабилност през 2018 г. В същото време "Пристанище Варна" запазва резултатите си от предходната година, а концесионерът на морските летища "Франпорт туин стар еърпорт мениджмънт" запазва рентабилността си спрямо година назад въпреки лекия ръст в приходите и печалбата.

Засилването на строителния бранш и в инфраструктурното, и в жилищното строителство пък се отразява добре на добивния сектор, видно от представянето на производителя на цимент "Холсим България" и производителя на плочки "Хан Аспарух". При сравнително непроменени приходи двете компании отчитат норма на нетна печалба над 25%, като "Холсим" значително увеличава рентабилността си.

Индустриите с висока добавена стойност като производството на машини и оборудване също отбелязват добра година. Приходите на шестте представителя от бранша сред най-рентабилните корпоративни гиганти растат средно с 20% до 1.17 млрд. лв., а печалбата се увеличава с 21.5% до 192 млн. лв. Съответно средната им рентабилност леко се подобрява до 16.3%. Основни герои в този резултат са производителят на касови апарати "Датекс" и компанията за производство на физиотерапевтична медицинска техника "БТЛ индъстрийз".

"Датекс" очаквано успява да се облагодетелства от новите изисквания за касовите апарати, което доведе до масова подмяна на машините. Съответно приходите на "Датекс" растат с 30% до 235 млн. лв., а печалбата почти се удвоява до 38 млн. лв. "БТЛ индъстрийз", собственост на едноименната чешка компания, трета в света в областта на този тип медицинска техника, пък активно залага на инвестициите в нови направления. Това обуславя и значителния ръст в дейността на завода в Пловдив, като през 2018 г. приходите се увеличават с 50% до 151 млн. лв., а печалбата нараства 2.3 пъти до 33 млн. лв. Очакванията на мениджмънта са 2019 да продължи в същия дух, а оборотът да задмине 200 млн. лв.

Другите представители в бранша като "Теклас", "Монтюпе" и други обаче показват, че дори и оборотите да растат, темпът на увеличение при печалбата все пак ще се забави. Тази тенденция е съвсем очаквана предвид по-високата база. Едно евентуално охлаждане на икономиката също би се отразило, макар на този етап изгледите да са позитивни и за 2019 г., и за 2020 г., и то при продължаващи рекордно ниски лихвени нива на банковото финансиране.