С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 юли 2019, 14:42, 5925 прочитания

Най-динамичните компании: Годината на строителството

Приходите на най-бързо растящите 50 компании се увеличават средно с 66% през 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • Приходите на най-бързо растящите 50 компании се увеличават средно с 66% през 2018 г.
  • Държавните инфраструктурни поръчки, растящите цени на горива и ток и индустриалният подем оформят състава на класацията.
  • Начело на подреждането е новият завод на германския производител на авточасти Kostal в Пазарджик.
Строителни поръчки, енергиен възход и цъфтяща индустрия. Това са основните двигатели на поредното силно представяне на най-динамично растящите компании в "Капитал 100". В подреждането за 2018 г. доминират дружествата от строителния сектор, които заемат над една пета от местата в топ 50. Осезаемо остава и присъствието на търговците на горива и ток, както и на заводите. Един от тях заема и челното място в класацията – новата фабрика за автомобилни компоненти на германската Kostal, която заработи край Пазарджик през 2017 г.

Силно нагоре


Измерена в числа, 2018 г. е била осезаемо по-добра за най-динамично развиващите се компании – през последните 12 месеца оборотите им са се увеличили средно с 65.7% (вижте таблицата тук), като правят съществен скок в сравнение с отчитаните през предходните две години резултати от 46-47%. Сравнението със средното постижение в общата класация говори още по-красноречиво за впечатляващото постижение на най-динамичните – през 2018 г. бизнесът на дружествата от топ 300 е нараснал с 8.4%, а в челната стотица на "Капитал 100" растежът е с 9.1%.

На фона на започналото охлаждане в европейската икономика темповете на растеж в първия ешелон остават по-високи спрямо средното за топ 300, което отново до голяма степен се дължи на повишаващите се цени на петрола и някои метали – представителите на тези сектори като цяло са съсредоточени в горната част на класацията. Броят на компаниите от топ 100 сред най-динамично растящите 50 обаче се свива почти наполовина – през 2018 г. те са вече само девет в сравнение с 16 в подреждането за 2017 г. Но когато си голям, високите скокове са почти невъзможни.

Представителите на втората стотица от топ 300 най-големи дружества в България в топ 50 на най-динамично растящите са 13 на брой. В общата класация от 300-те корпоративни гиганта обаче именно фирмите, които заемат местата от 101 до 200, бележат най-слаб среден ръст на приходите си през изминалата година – с 5.2%. Така за поредна година подреждането сред най-бързо разширяващите бизнеса си е доминирано от компаниите, които се нареждат на местата от 201 до 300 в голямата класация "Капитал 100" – в топ 50 по показателя влизат 28 от тях (в сравнение с 19 преди година). Средният резултат за третата стотица пък е увеличаване на приходите с 9.2% през 2018 г. В подреждането на най-динамично растящите 50 са използвани данните за компаниите от топ 300 на най-големите дружества за 2018 г.



Доминацията на (условно казано) по-малките в класацията на най-бурно развиващите бизнеса си се чете и в данните за общия оборот в топ 50 по показателя. През 2018 г. числото е 11.4 млрд. лв., или два пъти по-малко в сравнение с година по-рано, когато силното представяне на енергийните гиганти вдигна общия обем до 23.8 млрд. лв. Постижението за последната година обаче е съизмеримо с отчетените 11 млрд. лв. през 2016 г.

Прагът за попадане в топ 50 по растеж обаче продължава неизменно да расте и така, за да влезе в групата на най-динамичните, през 2018 г. една компания е трябвало да увеличи приходите си поне с 29.6%. За сравнение - в подреждането през 2017 г. долната граница беше 28.7%, а през 2016 г. – 19.8%.

Масово ускорение

Освен с осезаемо по-добрия среден резултат класирането на най-динамичните през 2018 г. впечатлява и с рекордния брой на дружествата, които са успели да постигнат трицифрени темпове на растеж на бизнеса си – общо 15. Предишното най-добро постижение беше от 2010 г., когато броят на скачащите с трицифрени темпове компании беше 13, а сред тях личаха имена като създадения през 2008 г. Български енергиен холдинг (БЕХ), който обедини държавните енергийни дружества, както и влязлата през 2009 г. на местния пазар (и фалирала през 2017 г.) "КМБ България", която държеше магазините на Carrefour в страната. В тазгодишното подреждане на най-динамичните 50 корпоративни гиганта има само една компания, чийто трицифрен ръст идва от нулева база, т.е. след само година работа на местния пазар – това е създадената през 2017 г. "Костал България аутомотив", в която германската Kostal започна новото си производство в Пазарджик. Заводът заработи през август 2017 г., а инвестицията в него беше 12 млн. евро. През 2018 г. приходите му вече достигат 164.5 млн. лв., като нарастват с 329% спрямо година по-рано, което отрежда на дружеството и лидерското място по показателя.

В миналогодишната класация подобни примери бяха започналата дейност през 2016 г. "Българска независима енергийна борса", отворилото същата година край Сливен текстилно предприятие "Лемприер уул" и заработилата в края на 2015 г. компания "Трейднет Варна", през която Веселин Марешки развива лоу-кост веригата си за горива VM Petroleum. В тазгодишната класация българската фабрика на австралийската група Lempriere и дружеството на лидера на "Воля" (което официално е собственост на сестра му Нина Марешка-Иванова) отново са сред най-динамично растящите, но в по-задните редици.

В огромната си част компаниите, които отчитат трайно бурен растеж, изразен в трицифрен темп на нарастване на бизнеса им от 2016 г. до 2018 г., работят на местния пазар от по-дълго време. А при три от тях – заемащата второто място в топ 50 на най-динамичните Пи Ес Ай (с 202.5% ръст на приходите през 2018 г.), "Микс-констръкшън" и НИКМИ, трицифрените скокове продължават втора поредна година. Освен трайно силните скокове другото общо между тях е, че и трите са представители на строителния сектор. А впечатляващите им резултати за изминалите две години заедно с трицифрените ръстове, отчетени през 2018 г. от "Маркан" и "Европейски пътища" (с предишно име "Пътища Пловдив"), са показателни и за една от основните тенденции на изминалата година – бурното развитие на строителството. Зад бума в сектора, особено в инфраструктурния сегмент, стоят най-вече държавните поръчки за стотици милиони, финансирани предимно с европейски средства. Това обяснява и факта, че основната група от общо 13 представителя на строителния бранш сред най-динамичните 50 е съставена именно от дружества с основна дейност в инфраструктурното строителство.

Челната тройка на най-бурно растящите се допълва от БЕХ, чиито приходи са се повишили със 135%. Зад внушителния за гигант от мащабите на държавния холдинг ръст стои извънреден допълнителен дивидент в размер на 330 млн. лв., изтеглен от АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Средствата се насочват към покриването на огромните разходи на държавната топлоцентрала "Марица-изток 2" за CO2 емисии.

И още истории за растеж

Традиционно през последните години в класацията на най-динамичните присъства стабилна група индустриални компании. Освен лидера по показателя – "Костал аутомотив България", в подреждането за 2018 г. попадат още седем представителя на сектор "Машини и оборудване". А любопитното е, че три от тях са производители на велосипеди – пловдивските "Макском" и "Лидер-96", както и монтанската "Крос". Разковничето за силните им резултати са бумтящото производство на електрически велосипеди и увеличаващото се търсене на такива модели в Европа, като за по-доброто представяне допринася и ограниченият китайски дъмпинг в сектора от януари миналата година. В групата на динамично растящите са и заводи като "Трансвагон" (товарни вагони), чешката "БТЛ индъстрийз" (физиотерапевтична медицинска техника), белгийската "Мелексис България" (чипове и сензори за автомобилната индустрия) и "Датекс" (фискални устройства).

Електричеството е в основата и на повишаващите се приходи на още три дружества, намерили място в топ 50 на най-бързо растящите. Това са търговците на ток "Енерджи маркет", чиято собственост се свързва с тази на ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свилоза", "Гранд енерджи дистрибюшън", което е най-голямото дружество от орбитата на Христо Ковачки, и "ЧЕЗ трейд България". Съществен фактор за подобряването на резултатите им са по-високите пазарни цени на електроенергията на заработилата вече на пълни обороти енергийна борса.

И още една динамична тройка – три са дружествата, които попадат в топ 50 по показателя благодарение на "Лукойл България". От миналата година руската компания смени дистрибуционната си политика и в момента работи само с три местни търговеца на едро – "Сакса", "Бент ойл" и "Литекс". В резултат приходите и на трите фирми скачат осезаемо. Най-голям ръст в сектора обаче бележи "Лукойл България бункер", която зарежда кораби – през изминалите 12 месеца тя е увеличила оборота си с над 80%.

Сред любопитните примери за трицифрени ръстове през 2018 г. изненадващо се оказва и "Център за градска мобилност" (ЦГМ). Приходите на столичното дружество са скочили с почти 120% до 111 млн. лв., а обяснението е промяна в счетоводната политика. В резултат само за три месеца през 2018 г. ръстът в приходите е над 100%. Още по-сериозен ръст ще бъде отчетен за 2019 г., тъй като в приходите на дружеството ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за около 120 млн. лв. плюс субсидия за още толкова. А заедно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надхвърлят 260 млн. лв.

Еднократен ефект от продажбата на нематериални активи пък обяснява изстрелването на приходите на "Прогрес софтуер" (позната доскоро като "Телерик") с над 120% до близо 206 млн. лв. Благодарение на него компанията се изкачва до върха на подреждането в секторната класация за софтуер, в която иначе би заела трета позиция с около 100 млн. лв. приходи от основна дейност.

В елитната група на растящите с трицифрени темпове влиза и производителят на тютюневи изделия "Филип Морис България", чийто оборот през 2018 г. е нараснал със 108% до над 153 млн. лв. Двигателят на успеха най-вероятно е бездимният продукт IQOS и стиковете за него heets, а по оценка на компанията броят на българските потребители на продукта от представянето му в края на 2017 г. досега е от порядъка на 150 хил. души.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 2841 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 2608 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
Най-големите компании за софтуер: Масова акселерация

Секторът е абсолютният шампион на 2018 г. сред всички браншови класации в "К100": той расте най-силно и е най-печеливш

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател