С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 юли 2019, 14:59, 4329 прочитания

Най-големите компании за горива: Година на петролни взривове

Пазарът се преразпределя и като търговци, и като основни лица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • Пазарът се преразпределя и като търговци, и като основни лица.
  • Тази година може да се случи най-голямата сделка в сектора - компанията на Георги Самуилов "Инса ойл" може да купи от Гриша Ганчев "Петрол".
  • Рафинерията в Бургас се насочва към производство на повече суровина за пластмаси.
Година на раздорите и сблъсъците. При горивата те се случиха по няколко оси през 2018. Между големи и големи. Между големи и малки. И класическото - между компаниите от бизнеса с горива и всички останали.

В момента браншът е в очакване на новата наредба към новия секторен Закон за горивата, както и дали тя изобщо в крайна сметка ще стане факт. Не е ясно и как чисто технически ще се изпълни новото изискване към веригите бензиностанции в касовата бележка да е посочен брутният марж. Както и ще оскъпи ли тол-системата горивата с 3-4 стотинки.


Най-интересното на пазара на горива обаче ще е на корпоративно ниво и предстои, като може да доведе до сериозно разместване на горивните пластове и смяна на основните действащи и добре познати лица за публиката.

Вечният първи губещ

През 2018 г. най-големите 25 компании в сектор горива имат средно 13.4% по-големи обороти. Цените в края на месеците март, юли и октомври на бензина и дизела на едро са по-високи през 2018 г. спрямо 2017 г. в 5 от шестте случая. Обобщение за пазара обаче трудно може да бъде направено. Една част от търговците на едро демонстрират значителен ръст на приходите си, докато при други големи вериги той е незначителен.



След две години на декларирана печалба рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" отново е на загуба, и то от значителните 254 млн. лв. Отчасти от дружеството обясняват лошите резултати с големия капитален ремонт, който се случва в предприятието в Бургас през миналата година и който води до 2 месеца застой в производството. За миналата година са били преработени над 6 млн. тона нефт, като за 2019 г. плановете са за 7 млн. тона, или колкото са били и през 2017 г. От отчета на компанията става ясно, че средната продажна цена на рафинерията е била с 10% нагоре заради международните котировки на петрола.

Отделно през пролетта на тази година от рафинерията коментираха пред "Капитал", че има много нисък марж между цена и преработка на нефта, което затруднява доста преработвателни предприятия в Европа да покрият разходите си.

През последните десетина години е настъпила и динамична промяна в сектора. В началото фокусът пада върху търсенето на дизел, като заради него рафинерията инвестира 1.5 млрд. долара в инсталация за хидрокрекинг на гудрон, за да повиши производството на светли горива от най-тежките фракции на петрола. Сега обаче потреблението на дизела пада и все повече се търсят бутикови продукти като пропан-бутан, керосин и т.н. Така например приходите на поделението на "Лукойл", което се занимава с търговията на самолетно гориво, "Лукойл ейвиейшън България", са нараснали с 26.6%, като производството на керосин заема 10% от нефтопреработката. Най-сериозен за изминалата година обаче е ръстът на приходите при дружеството от групата, занимаващо се с продажбата на корабни горива, "Лукойл България бункер" - 80%.

В бъдеще все по-голяма роля в нефтопреработката пък ще има нефтохимията, т.е. пластмасата, като търсенето й расте в България и в цяла Европа. Сега "Лукойл Нефтохим Бургас" инвестира около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология. Уточняват се бюджетът, изборът на технология и финансиране. Съгласно бизнес плана на компанията този проект трябва да е готов до 2024 г., като до края на 2019 г. трябва да се избере изпълнител на проекта, а строителството да започне 2020-2021 г. Проектът ще позволи производството на до 300 хил. тона полипропилен годишно, като досега рафинерията произвежда до 80 хил. тона. В момента компанията произвежда 3 марки полипропилен, които намират приложение предимно в промишлеността. Новото производство ще разшири многократно видовете полипропилен - за хранително-вкусовата промишленост, медицински изделия, строителството и др.
През 2018 г. "Лукойл България" смени дистрибуционната си политика и работи само с три компании. Резултатът се вижда в приходите на компаниите за търговия на едро: "Сакса", "Бент Ойл" и "Литекс".


Година на сблъсъци

Изминалата година изобилстваше откъм драматични събития на пазара на горива и сблъсъци между основни играчи, които продължиха и през настоящата. Те започнаха, след като в началото на 2018 г. собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов обяви през медиите, свързани с Делян Пеевски, че напуска Българската петролна и газова асоциация. Официалният мотив на Самуилов за раздялата беше новият секторен закон за горивата, който предизвика сериозни сблъсъци между "малки" и "големи" играчи и все още не е влязъл в сила.

От бранша обаче обясниха, че причините за разрива са заровени не в самоотвержената политика на Самуилов да брани интереса на "малките", а в дистрибуционна политика на "Лукойл България" от 2018 г.

До онзи момент с директни договори да купуват от руската компания бяха 10-15 компании. В края на 2017 г. изискванията за минимално количество заявки на месец към дилърите се увеличиха. Това доведе до редуциране на компаниите до четири - "Литекс", "Бент ойл", "Сакса" и "Инса ойл". Скоро след това "Инса ойл" спря да изпълнява договора си, напусна Българската петролна и газова асоциация, нападна директно Валентин Златев и продължи старата си политика да внася самостоятелно гориво с танкери. Източници от пазара разказват, че всъщност зад цялата тази смяна на търговската политика стоят две неща. От една страна, Валентин Златев е искал да накара "Инса ойл" и Георги Самуилов да спре да внася, като така "Лукойл" ще може да осигурява всички основни количества на пазара, което би бил огромен успех за руската група. Самуилов обаче е очаквал да бъде единствен дистрибутор. Това е нямало как да се случи пазарно. И групата на дилърите е набъбнала до четири, а сделката е загубила атрактивността си за "Инса ойл".

След сблъсъка със Самуилов Валентин Златев влезе в нов. Този път той обвини председателя на КРИБ и вече собственик на "Нова телевизия" Кирил Домусчиев в конфликт на интереси, тъй като КРИБ и Кирил Домусчиев в частност се обяви срещу закона, а през пристанището на Домусчиев в Бургас преминават корабите с вносно гориво на "Инса ойл". Впоследствие текстове от закона, регламентиращ бизнеса с горива, претърпяха сериозни промени, така че да се елиминират пречките пред малките компании, влизането му в сила беше отложено на магия от Народното събрание, но обнародването на наредбата към закона все още се бави.

В крайна сметка Българската петролна и газова асоциация напусна КРИБ. Живодар Терзиев, собственик на "Зара Е", смени Валентин Златев като председател на БПГА. А руснакът Булат Субаев пое поста на Златев в "Лукойл България", като дългогодишното българско лице на руската компания остана само в надзора на рафинерията и на контролна позиция в търговеца.

Не липсваше, разбира се, и вече класическият сюжет, в който Комисията за защита на конкуренцията проверява сектора за картел или господстващо положение за успокоение на обществото и засилване на вниманието сред играчите. Като пак, класически, през пролетта на тази година комисията обяви, че всичко с пазара на горива е наред, и отправи само препоръки за складовете.

Георги Самуилов, собственик на "Инса ойл", първо започна да внася горива, а скоро може да купи една от големите вериги - "Петрол"

Фотограф: Георги Кожухаров
Големите дистрибутори на "Лукойл"

Резултатите от смяната на дистрибуционната политика на "Лукойл България" могат да бъдат видени в приходите на компаниите за търговия на едро: "Сакса", "Бент ойл", "Литекс" (която не е в класацията горива, тъй като те са само част от дейността й).

С огромен ръст на приходите от 75% е "Бент ойл" като компанията достига приходи от 725 млн. лв. през изминалата година. С 1.7 млрд. лв. приходи и на трета позиция след двете основни дружества на "Лукойл" - рафинерията и търговеца, е другият голям дистрибутор на едро - "Сакса". Компанията има 57% ръст. С огромен скок на приходите е и третата компания с мащабен договор - "Литекс". Тя не фигурира в класацията за горивата, тъй като сериозна част от дейността не е посветена на петролния бизнес, но за 2018 г. дружеството има приходи от 949 млн. лв. при 664 млн. лв. година по-рано.

И трите компании обаче не могат да се похвалят със значителна промяна на печалбата си, като при "Бент ойл" и "Сакса" маржовете на печалба се движат около 1%. Или значителното увеличаване на обемите продажби и на оборотите не може да се нарече рентабилно начинание за дистрибуторите.

Сега под ръководството на новия генерален директор на "Лукойл България" се случва ново предоговаряне на търговската политика. То трябва да стане факт от началото на юли, като очакванията на пазара са, че отново много по-голям кръг от компании ще могат да купуват директно на едро от "Лукойл България".

Какво става с веригите

На фона на големите промени в оборотите на няколкото дистрибутори на едро това, има неубедителното представяне на веригите, или поне на фона на общия ръст от 13.5%. Добре познатите играчи като ОМВ, "Еко", "Петрол", "Ромпетрол", "Шел" са с под средния ръст на приходите. При "ОМВ България" дори има спад спрямо 2017 г. Обяснение на това може да се търси отново в промените при продажбите на едро, които са съществена част от приходите на веригите.

С най-сериозен ръст на приходите сред веригите е свързаната с Веселин Марешки "Трейднет Варна" - 33.6% и 241 млн. лв. Марешки въпреки влизането си в парламента със заявката да се бори срещу големите запази относително мълчание при обсъждането на законовите поправки в сектора.

След нея е опонентът "Лукойл България", която има с 24% по-големи приходи спрямо тези за 2017 г. Другата верига с ръст над средния е "Нис петрол" - 17.8%, като от пазара обясняват това с агресивната и политика на дребно, която обаче не е успяла да доведе до добри финансови резултати, като загубата на компанията се е увеличила повече от двойно.

Най-интересното предстои

Ключовото събитие на пазара на горива обаче предстои. Редица източници от пазара очакват с интерес дали ще се стигне до нова голяма сделка и смяна на собственост. И по-конкретно дали бившата държавна компания "Петрол", която сега се владее от Гриша Ганчев, ще бъде купена от собственика на "Инса ойл" Георги Самуилов.

Компанията с рафинерия в пловдивското село Белозем в началото на 2018 г. финансира покупката на Общинска банка, придобивайки дялове без право на глас, като осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял от 67.65% - основания малко преди покупката фонд Novito Opportunities, като сделката се случи бързо и необезпокоявано от различните институции. Няколко месеца по-късно Самуилов влезе в сблъсъка със Златев. Той ескалира, като се стигна до броене на танкери, вкарани от "Инса ойл", като пред "Капитал" Самуилов обясни, че през 2017 г. броят им е 54, а през 2018 г. - 64. За изминалата година "Инса ойл" има приходи от близо 500 млн. лв., което я нарежда на десета позиция сред големите. Това, което обаче липсва на "Инса ойл", е веригата, като ако се стигне до смяна на собствеността на "Петрол", това ще бъде значимо събитие за целия пазар.

Единствено Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" от време на време помрачава средата, като се опитва да прокара поправки в Закона за запасите от нефт и нефтени продукти, така че да не се допуска проточването на дела за несъхранението на задължителните резерви - практика, използвана на "Инса ойл", която й спестява десетки милиони на година. За момента обаче държавната агенция няма голям успех в прокарването на поправките си.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 5359 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 4556 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
С най-нисък дълг: Без прекомерен риск

Едрият бизнес продължава по-скоро да изчиства стари задължения, отколкото да се впуска в експанзия чрез нови заеми

Още от Капитал
Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10