Няколко големи събития се придвижват все по-напред в транспорта. Концесията на летище София. Все по-голямата роля на частните пристанища за сметка на държавните им съседи по залив. Негативното развитие по пакета "Мобилност" в Брюксел, който има за цел да ограничи конкуренцията на компаниите от Източна Европа, и въвеждането на тол-системата в България, която ще оскъпи транспортната услуга на вътрешния пазар.

На фона на тези големи промени, които тепърва ще променят пътя пред бизнеса, изминалата 2018 г. беше нелоша за транспорта, като повечето от най-големите компании в сектора имат ръст на приходите си, а средно за първите 20 компании увеличението е 13%. Годината е била и печеливша, като освен държавните жп компании и общинските дружества за градски транспорт само "България ер" завършва с негативен финансов резултат.

Най-неубедително и без никаква изненада е представянето на лидера в класацията Национална компания "Железопътна инфраструктура", като държавното дружество, отговорно за жп линиите и гарите в страната, увеличава загубата си до внушителните 81.6 млн. лв. Съществено разместване има в челата тройка, като на втора позиция излиза концесионерът на пристанище Бургас, измествайки миналогодишния подгласник - спедитора "Гопет транс", на четвърта позиция.

Големият ръст

Компанията с най-силен скок в класацията на най-големите транспортни компании е концесионерът на пристанище Бургас "БМФ Порт Бургас" на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Приходите на оператора са се увеличили със 105% за една година и тя от осма излиза на втора позиция след държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тя може да се похвали и с най-високата рентабилност - 36%, като печалбата на дружеството концесионер достига почти 110 млн. лв.

"БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток - 2" и за контейнери - "Бургас-запад". За взимането на концесията помогна приватизацията на Параходство "Български морски флот" от братя Домусчиеви. Докато в корабния бизнес те срещнаха някои затруднения със срива в световния пазар и дори се опитаха да се стигне до промяна на приватизационния договор така, че да инвестират в по-малко кораби, в пристанищния бизнес нещата изглеждат доста обещаващи. За държавния оператор в съседство "Пристанище Бургас" остана силно ограничено поле за изява и бизнес, като това е на път да се случи и във Варненския залив в полза на пристанището на ТЕЦ "Варна" на Ахмед Доган.

Все пак големият ръст на приходите се дължи на еднократен ефект, който се обуславя от няколко кумулативни фактора, а именно промяна в счетоводната политика на компанията и завършване на голям инфраструктурен проект, който е отчетен еднократно като голям приход от инвестирани суми за извършени строителни и монтажни работи и дейности по поддържане, рехабилитация, реконструкция и разширение на Пристанищните Терминали, обясняват от компанията. Колкото до печалбата от дружеството класифицират постигнатия резултат като "еднократен". Средногодишният ръст на товарооборота за последните 3 години е в рамките на около 15%. За 2018г. спрямо 2017 г. той расте с 12%, като в структурно отношение наливните товари имат прираст, поради привличането на новия товар - сярна киселина.

Общата сума на инвестираните средства от 2012 г. до момента е над 130 млн. евро. Един от частните терминали на пристанище Бургас - този за течни горива, влезе през тази година в публичното полезрение, след като вече бившият генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев публично обяви, кой е основният клиент на терминала на Кирил Домусчиев - "Инса ойл". От 2018 г. "Инса ойл" е и наемател и на данъчния склад за течни горива на пристанището.

Други инвестиции са направени в съоръжения за разтоварване на втечнен газ пропан-бутан, в силозен комплекс за обработване на зърнени товари и др. От 2017 г. най-големият товародател на пристанището по думите на Георги Домусчиев е "Аурубис България". За нуждите на медодобивния комбинат от Пирдоп са изградени нов склад за обработка и съхранение на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и съхранение на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният завод се ангажира да използва съоръжението минимум 20 години напред и да гарантира определени количества товари.

През лятото на миналата година от "БМФ Порт Бургас" съобщиха, че са изградили и пуснали в експлоатация нова логистична база, която ще получава, съхранява и претоварва оборудване за разработването на петролните полета в Казахстан. Тя е изградена по договор с белгийската компания Sarens, която операторът на нефтеното находище TengizChevrOil (ТСО) е избрал за основен доставчик за операциите и разширението на пристанището в Бургас.

През 2018 г. беше завършен и първи етап на мащабната инвестиция за изграждане на едно допълнително дълбоководно корабно място на територията на "Бургас Изток - 2" и два броя допълнителни корабни места. Така кейовият фронт на терминала е бил удължен с повече от 400 метра.

За 2019 г. от пристанището очакват умерен ръст на обработваните товари в рамките на до 5%, което няма да се отрази в ръст на приходите и рентабилността на "БМФ Порт Бургас" смятат от дружеството.

Най-растящата на пътя

Въпреки всички настоящи и бъдещи сътресения в подсектора на автомобилните превозвачи и при тях не липсва разрастване на дейността и мащабни планове за инвестиции. През 2018 г. те идват от превозвача "Дискордиа". Приходите на дружеството се увеличават с 40%, като компанията достига 128 млн. лв. приходи за 2018 г. В края на миналата година собственикът и изпълнителен директор на "Дискордиа" Христо Христов обяви пред "Капитал", че компанията си е поставила за цел да стане лидер в Източна Европа и да увеличи автомобилния си парк на 1380 камиона в края на 2022 г., като към онзи момент разполагаше с 535. За целта са планирани инвестиции в размер на 350 млн. лв. през следващите пет години. Около половин година по-късно дойде и новината: проектът се движи по план и флотилията й е достигнала бройката 600 камиона Евро 6. "Дискордиа" ще продължи и в бъдеще да увеличава автомобилната си флотилия. След представянето на 600-ия камион плановете й за растеж до края на годината се допълват от направената поръчка на още 180 нови и модерни камиона", съобщиха още от дружеството. Увеличават се и плановете за автопарка до 2022 г. - на 1400 камиона.

С ръст на приходите са и двете големи автомобилни компании от Пловдив - ПИМК и "Петко Ангелов БГ", с респективно 12.4 и 8.3%. В края на 2018 г. ПИМК закупи още 50 влекача към автомобилния си парк от над 1400 камиона. Тя обаче не успя да стане концесионер на летището в Пловдив заедно с партньорите си от "Тракия икономическа зона", като след отказването от договора от страна на китайската компания победител HNA Airport Group правителството прекрати процедурата, вместо да подпише договор с класираните на второ място пловдивски компании.

Полет и по въздух

Успешна е била изминалата година и за почти всички компании от сектора на авиацията (с изключение на чартърната "Би Ейч Еър"). Това не е изненада, като през миналата година имаше сериозен ръст на туризма по Черноморието през лятото, както и на туризма в София. Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" увеличава приходите си с 10%, като в бъдеще очакванията са те да растат още заради новото мегалетище на Истанбул, което ще доведе до увеличаване на въздушния трафик над страната. За 2018 г. "Летище София" има 14.3% ръст и близо 170 млн. лв. приходи. По отношение на броя на пътниците само 38 хил. не достигнаха на летището, за да мине границата от 7 млн. души, а печалбата е 12.6 млн. лв. Сега летище София е в очакване на избора на концесионера, който ще го управлява през следващите 35 години, като кандидати са пет европейски оператора.

Един от тях е операторът на летището във Франкфурт - Fraport, който е концесионер на летищата във Варна и Бургас през дружеството "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". Германската компания има 60%, а българският й партньор е компанията от групата на "Химимпорт". За миналата година дружеството концесионер има близо 10% ръст на приходите. Годината беше рекордна по отношение на броя на пътниците, донесени на крилете на low cost компаниите и чартърите. През двете черноморски летища през 2018 г. преминаха 5.5 млн. пътници, над 38 хил. полета на 103 авиокомпании. Пример за българска такава е "Българиан еър чартър", която увеличава приходите си с 26.8% и те достигат близо 203 млн. лв.

Огромната радост кацна на летище Бургас през миналата година под формата на low cost компанията Ryanair. В края на март 2018 г. нискотарифният превозвач започна полети до летище Бургас, като откри 11 линии и база и осигури на летището над 1200 излитания и кацания. Плановете бяха да поддържа поне две линии целогодишно, като в замяна да получи подкрепа от фонд, създаден от общините в региона. Една година по-късно обаче картината за авиацията не изглежда толкова розово. Ryanair по неизвестни причини закри базата си в Бургас и остана само с едва три полета през лятото - Краков, Варшава и Братислава. Като цяло летният сезон не изглежда толкова обещаваш като предходния и сега надеждите в Бургас са да се запазят нивата от 2017 г.

Малка е положителната промяна през миналата година и за националния авиопревозвач "България ер", която отчита само лек ръст на приходите и спад в загубата. Компанията обаче може да се похвали с благоприятен съдебен развой на битката й с летище София за неплатените от нея летищни такси, като авиокомпанията започна да печели част от делата.

Общинското дружество "Център за градска мобилност" увеличава приходите си по счетоводни причини. Транспортните дружества в групата му са на загуба

Фотограф: Юлия Лазарова

Общински скок или не съвсем

Най-големият ръст в транспорта не идва по вода, въздух или суша, а се отбелязва от компания, която в по-голямата си степен играе ролята на гара разпределител на средства. Това е общинската "Център за градска мобилност" (ЦГМ), като тя отчита нарастване на постъпленията със 119.5%, като в абсолютна стойност приходите скачат от 50 на 110 млн. лв. Ръстът в приходите обаче се дължи в промяна на счетоводната политика. Това обясни Христиан Петров, изпълнителен директор на ЦГМ. До септември 2017 г. дружеството не осчетоводява като приход постъпленията от продажби на карти и билети, както и субсидията за градския транспорт от държавата и общината. Така само за три месеца през 2018 г. ръстът в приходите е над 100%. Още по-сериозен ръст ще бъде отчетен за 2019 г., тъй като в приходите на дружеството ще бъдат зачислени продажби на карти и билети за около 120 млн. лв. плюс субсидия за още толкова. Заедно с постъпленията от синя и зелена зона приходите на ЦГМ ще надхвърлят 260 млн. лв.

При останалите столични транспортни дружества няма големи промени, като негативните им резултати остават факт. Причините за тях са инвестициите и амортизациите в авто- и електротранспорта, както и в "Метрополитен".