С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 30 юли 2019, 14:28, 3508 прочитания

По-слаба година за оръжейниците

След рекордната 2017 г. производители и търговци отчитат спадове. Секторът остава на печалба, но наполовина на тази от предходната година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.

В момент, когато финансовите анализатори на глобални банки акцентират върху удвоения брой военни конфликти по света като един от специфичните нови рискове за световната икономика, изглежда нелогично по-слабото представяне на оръжейните заводи в България за миналата година. Но числата ясно го показват - при най-големите пет производителя спадът в оборотите е с близо 30% спрямо предходната година, а при търговците приходите са почти наполовина по-малко спрямо същия период на 2017-а.

За сектор, който е един от най-големите работодатели, и то в населени места на страната като Казанлък, Велико Търново, Сопот, Русе, а освен това увлича още стотици други малки бизнеси в машиностроенето, металообработката и транспорта, слабият сезон няма как да не поражда притеснения. Финансовите отчети донякъде помагат в укротяването на пулса: като цяло секторът продължава да е на печалба и намира ресурси за инвестиции в роботизация и модернизиране на производството. Вижда се обаче как го мъчат проблеми с качеството на военната продукция, което води до плащане на неустойки към клиентите и пречи за сключването на бъдещи нови доходоносни договори.


След рекордите на 2017 година

Спадове се наблюдават както при държавните, така и при частните оръжейници, което показва обща за сектора тенденция на понижение. При най-големият производител, за който работят близо 10 хил. души - казанлъшкият "Арсенал", приходите са с близо 70 млн. лв. по-малко, но остават над половин милиард лева до 541 млн. лв., а печалбата е с близо 30 млн. лв. по-малка, но в никой случай не е малка - 93 млн. лв.

Държавният ВЗМ - Сопот, е с най-рязко влошаване на резултатите - двоен спад на оборота до 240 млн. лв. и понижение на печалбата от 150 млн. лв. на едва 7.2 млн. лв. за 2018 г.



Единствено "Аркус" успява да подобри представянето си, като от около 5 мн. лв. печалба през предходния период сега излиза на положителен резултат от над 21 млн. лв.

"Емко" и "Дунарит", които са под контрола на Емилиян Гебрев (макар КЗК да излезе с решение срещу сделката за "Дунарит" и все още да се водят дела) също имат значително по-слаба година като продажби, но "Емко" остава най-рентабилното дружество в сектора.

При търговците тенденцията е същата, като един от големите "Сейдж консултантс" дори и отчита загуба от 12.6 млн. лв. в края на годината след двоен спад на приходите. Държавният "Кинтекс" е първи по приходи с продажби за 256 млн. лв., което е с 22% по-слабо от предходната година. Миналогодишният №1 "Армитранс" пък е на втора позиция след чувствителен спад на приходите от 705 млн. лв. на 158 млн. лв. По-силна година като продажби има само "Алгънс". Най-рентабилен е търговецът на Петър Манджуков "Български индустриален инженеринг и мениджмънт".

Проблемите пред сектора

Ударно завършване на стари договори преди пристъпване към изпълнението на нови контракти, което доведе до рекорди през 2017 г., е сред възможните причините за този резултат. Има обаче и други с негативен знак. През март тази година заместник главният прокурор Иван Гешев обяви пред медиите разследване за доставка на некачествена военна продукция за Индия, довело до плащане на неустойки в милиони левове за три големи чуждестранни клиента. В оръжейния бранш открито се говори за големия гаф отпреди няколко години с доставка на държавната ВМЗ, по която имало огромни рекламации. Вследствие на нея индийското правителство било на път да сложи България в черен списък и да не приема оферти, но все пак било убедено, че проблемът е само в конкретния производител.

Друг проблем е така наречената монопродуктивност в договорите, което означава, че капацитетът на заводите е запълнен с производството на ограничен брой изделия и за да доокомплектоват доставките, търговците търсят въоръжение от други пазари. В същото време традиционни доставчици отказват изпълнение на заявки под предлог свръхнатовреност. Това кара компаниите да търсят нови логистични схеми за доставка, които имат и по-тежки ценови и платежни условия.

Осигуряването на финансиране също продължава да е предизвикателство за предприятията. Неуспехът да привлекат икономически изгоден кредит или гаранции е затруднение предвид необходимостта от банков гръб при участията в търгове. Без такъв компаниите не ангажират собствен ресурс, което прави проблемна ликвидността им. А заради рестрикциите, които имат към сектора международните кредитори, източник на подкрепа са предимно по-малките банки с български собственици. Тяхната помощ обаче идва на по-висока цена - при лихва от около 6%, въпреки че е за експортно ориентиран сектор, се вижда от отчетите.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пропастта между регионите става по-голяма 1 Пропастта между регионите става по-голяма

София е напълно откъсната от останалата част на страната, индустриалните области дърпат напред, а по-слабите остават изолирани

27 ное 2019, 3963 прочитания

Ароматният възход на "Тръст агро" Ароматният възход на "Тръст агро"

Малкият семеен завод за преработка на земеделски стоки оглавява класацията "Гепард" със седемкратен ръст на приходите през 2018 г.

27 ное 2019, 4187 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
Да ти върви по масло

Или как семейната компания ROWE MINERALÖLWERK GMBH стана един от най-големите световни производители на моторни масла

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10