По-слаба година за оръжейниците
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-слаба година за оръжейниците

Държавният ВМЗ започна 2019 г. малко по-силно - с ръст на приходите 20% спрямо първото тримесечие на предходната

По-слаба година за оръжейниците

След рекордната 2017 г. производители и търговци отчитат спадове. Секторът остава на печалба, но наполовина на тази от предходната година

Гергана Михайлова
4107 прочитания

Държавният ВМЗ започна 2019 г. малко по-силно - с ръст на приходите 20% спрямо първото тримесечие на предходната

© Надежда Чипева


Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Автор: Капитал

В момент, когато финансовите анализатори на глобални банки акцентират върху удвоения брой военни конфликти по света като един от специфичните нови рискове за световната икономика, изглежда нелогично по-слабото представяне на оръжейните заводи в България за миналата година. Но числата ясно го показват - при най-големите пет производителя спадът в оборотите е с близо 30% спрямо предходната година, а при търговците приходите са почти наполовина по-малко спрямо същия период на 2017-а.

За сектор, който е един от най-големите работодатели, и то в населени места на страната като Казанлък, Велико Търново, Сопот, Русе, а освен това увлича още стотици други малки бизнеси в машиностроенето, металообработката и транспорта, слабият сезон няма как да не поражда притеснения. Финансовите отчети донякъде помагат в укротяването на пулса: като цяло секторът продължава да е на печалба и намира ресурси за инвестиции в роботизация и модернизиране на производството. Вижда се обаче как го мъчат проблеми с качеството на военната продукция, което води до плащане на неустойки към клиентите и пречи за сключването на бъдещи нови доходоносни договори.

След рекордите на 2017 година

Спадове се наблюдават както при държавните, така и при частните оръжейници, което показва обща за сектора тенденция на понижение. При най-големият производител, за който работят близо 10 хил. души - казанлъшкият "Арсенал", приходите са с близо 70 млн. лв. по-малко, но остават над половин милиард лева до 541 млн. лв., а печалбата е с близо 30 млн. лв. по-малка, но в никой случай не е малка - 93 млн. лв.

Държавният ВЗМ - Сопот, е с най-рязко влошаване на резултатите - двоен спад на оборота до 240 млн. лв. и понижение на печалбата от 150 млн. лв. на едва 7.2 млн. лв. за 2018 г.

Единствено "Аркус" успява да подобри представянето си, като от около 5 мн. лв. печалба през предходния период сега излиза на положителен резултат от над 21 млн. лв.

"Емко" и "Дунарит", които са под контрола на Емилиян Гебрев (макар КЗК да излезе с решение срещу сделката за "Дунарит" и все още да се водят дела) също имат значително по-слаба година като продажби, но "Емко" остава най-рентабилното дружество в сектора.

При търговците тенденцията е същата, като един от големите "Сейдж консултантс" дори и отчита загуба от 12.6 млн. лв. в края на годината след двоен спад на приходите. Държавният "Кинтекс" е първи по приходи с продажби за 256 млн. лв., което е с 22% по-слабо от предходната година. Миналогодишният №1 "Армитранс" пък е на втора позиция след чувствителен спад на приходите от 705 млн. лв. на 158 млн. лв. По-силна година като продажби има само "Алгънс". Най-рентабилен е търговецът на Петър Манджуков "Български индустриален инженеринг и мениджмънт".

Проблемите пред сектора

Ударно завършване на стари договори преди пристъпване към изпълнението на нови контракти, което доведе до рекорди през 2017 г., е сред възможните причините за този резултат. Има обаче и други с негативен знак. През март тази година заместник главният прокурор Иван Гешев обяви пред медиите разследване за доставка на некачествена военна продукция за Индия, довело до плащане на неустойки в милиони левове за три големи чуждестранни клиента. В оръжейния бранш открито се говори за големия гаф отпреди няколко години с доставка на държавната ВМЗ, по която имало огромни рекламации. Вследствие на нея индийското правителство било на път да сложи България в черен списък и да не приема оферти, но все пак било убедено, че проблемът е само в конкретния производител.

Друг проблем е така наречената монопродуктивност в договорите, което означава, че капацитетът на заводите е запълнен с производството на ограничен брой изделия и за да доокомплектоват доставките, търговците търсят въоръжение от други пазари. В същото време традиционни доставчици отказват изпълнение на заявки под предлог свръхнатовреност. Това кара компаниите да търсят нови логистични схеми за доставка, които имат и по-тежки ценови и платежни условия.

Осигуряването на финансиране също продължава да е предизвикателство за предприятията. Неуспехът да привлекат икономически изгоден кредит или гаранции е затруднение предвид необходимостта от банков гръб при участията в търгове. Без такъв компаниите не ангажират собствен ресурс, което прави проблемна ликвидността им. А заради рестрикциите, които имат към сектора международните кредитори, източник на подкрепа са предимно по-малките банки с български собственици. Тяхната помощ обаче идва на по-висока цена - при лихва от около 6%, въпреки че е за експортно ориентиран сектор, се вижда от отчетите.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    И какво му е нелогичното на краха? Ако г-жата се беше постарала да се поинтересува от географията на износа на военна продукция от БГ, всичко щеше да й светне.
    Българският ВПК произвежда и изнася през "гумени" американски, саудитски, йордански, иракски и пр. посредници оръжие и боеприпаси по стандарти на Варшавския договор по документи за страни, които въобще не ползват такова оръжие. Производителите искат и получават от купувачите декларация,че "материалите" няма да се реекспортират във военни зони. И толкова! И хич не им е зор да к,ъв дявол им е това оръжие на саудитите?!
    Много близо до ума е, че българското оръжие и боеприпаси нелегално заминават при "борци за свобода", които нормалните хора наричат джихадисти, ислямски терористи, главорези и т.н.в Сирия, Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Судан, Мали, Конго, Еритрея...

    Света обиколиха кадрите на Деляна Гайтанджиева със сандъците ракети от ВМЗ - много ясно се четеше - открити в склад на терористите в освободения Алепо. Тая смърт как е стигнала там? ВМЗ договор с Ал Кайда едва ли са имали...

    И хайде преди да редим сълзи и сополи за българския ВПК, да се замислим откъде идва(ше) възторжената му печалба: от смъртта и кръвта на невинни хора, убивани от терористи с произведеното от българи оръжие.
    Защото когато Сирийската касапница взе да мирясва, интересът към българската смърт понамаля, нали?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK