С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 авг 2019, 11:28, 4247 прочитания

Най-големите компании в енергетиката: Повече пазар, но още с дефекти

Топ 30 на дружествата в сектора са увеличили приходите си през 2018-а с над един милиард лева.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • Бизнесът с ток вече работи по-пазарно, но две държавни дружества - НЕК и "Марица-изток 2", имат дълбоки проблеми.
  • ЕРП-тата имат по-малко оборот - заради счетоводно преизчисление, но и заради спаднало потребление.
  • Държавните газови дружества влошават финансовия си резултат заради загубено дело.
Над 14.7 млрд. лв. са общите приходи на 30-те най-големи компании в енергетиката. За година въпросните дружества са успели да повишат оборота си с над милиард, или близо 8%. Спрямо топ 30 на 2017-а пък ръстът е около 200 млн. лева. Резултатът би бил още по-впечатляващ, ако нямаше изменение в счетоводните стандарти, което буквално изтри от оборотите на електроразпределителните дружества стотици милиони. Увеличение, макар и по-малко, има и при печалбите на дружествата, които за миналата година сумарно доближават 500 млн. лв.

Всичко това показва, че все още доминираният от държавата сектор става малко по-свободен и започва да се променя. Пазарните механизми водят до по-добри резултати за едни и по-лоши за други, а рестриктивната политика на ЕС спрямо въглищната енергетиката вече не може да бъде неутрализирана от местния регулатор.


Тези процеси ще се засилят от средата на тази година, когато на свободния пазар на електроенергия излизат всички производители с мощност между 1 и 4 мегавата, чийто ток досега се купуваше от НЕК на преференциални цени. Освен това отпадат административните пречки при износ на ток, а тежестта на таксата "Задължение към обществото" намалява с една трета. Към края на годината се очаква да заработи и борса за търговия с природен газ, която заедно с алтернативните доставки ще промени коренно и този все още изцяло регулиран сегмент от енергетиката. Двете тягостни и скъпи неизвестни са "Турски поток" и АЕЦ "Белене".
Избухването на Ковачки

Цели 5 дружества от 30-те най-големи в енергетиката са свързани с Христо Ковачки. За сравнение - държавните са седем, включително самата БЕХ. Това определено потвърждава позицията на Ковачки като основен играч в сектора, още повече че около него има и редица по-малки фирми. Но по-интересното в случая е, че през 2018-а въпросните 5 компании са повишили общия си оборот с невероятните 42% - от 626 млн. лв. до 892 милиона.

Най-голямата фирма от орбитата на Ковачки е търговецът на ток "Гранд Енерджи дистрибюшън", като на него се падат малко повече от половината от сумата на постъпленията. На следващо място с оборот 151 млн. лв. е "Брикел", а после идва и ТЕЦ "Бобов дол" със 107 милиона. Останалите две дружества са топлофикациите в Русе и Плевен.

Въпреки това групата остава на загуба от малко над 6 млн. лева. Но тук трябва да се има предвид, че голяма част от оборотите са в резултат на сделки между самите фирми - токът от централите се продава на търговеца, който на свой ред им осигурява квоти CO2, a и използваните въглища също идват от мини на Ковачки.

НЕК - пак на загуба

През 2018-а лидерът по приходи в сектора - Националната електрическа компания, отново е на загуба (73.8 млн. лв.), след като година по-рано бе отчетена печалба 6.8 млн., но петилетка преди това беше все на минус. Сегашният негативен резултат идва, въпреки че дружеството е спечелило допълнителни 175 млн. лв. от продажбата на ток на свободния пазар и ВЕЦ-овете му са произвели с 60% повече електроенергия. Непокритата загуба от предишни периоди нараства до 1.21 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на текущите активи с невероятните 848 млн. лв., което е с 285 млн. повече в сравнение с края на 2017 г. Задълженията пък остават над 4 млрд. лв., като повече от половината са към БЕХ.

Всичко това показва, че въпреки увеличения обхват на компенсаторните механизми държавният монополист в енергетиката продължава да влошава състоянието си. Една от конкретните причини за минуса са загубените съдебни дела за общо 67 млн. лв., най-значимото от които е арбитражът с "Уорли Парсънс" за близо 54 млн. лв. Но извън тези непредвидими събития дружеството по принцип е обречено да произвежда загуба, защото продава по-евтино тока на регулирания пазар, отколкото го купува. В случая през 2018 г. определената от КЕВР цена за битовите потребители е 71.71 лв./мВтч, а реалните разходи за закупуването на електроенергията са 179.24 лв./мВтч. Разликата би следвало да се покрива с плащанията от фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) и цена "Задължение към обществото", които за 2018 г. са над 1.35 млрд. лв. Но това, изглежда, не е достатъчно.



Допълнителен неблагоприятен ефект оказва и поскъпването на квотите за вредни емисии - повече от три пъти в рамките на миналата годината (от 6-7 евро до над 22 евро). Централите с дългосрочни договори като "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" купуват от международните борси необходимите им квоти CO2 и след това ги префактурират към НЕК, което също повишава средната цена на закупувания ток.

ТЕЦ отвъд фалита

На абсолютното дъно вече е държавната "ТЕЦ Марица-изток 2", която е най-голямата въглищна централа в страната, но буквално е във фалит. През миналата година дружеството е увеличило макар и с малко приходите си. Но колкото и парадоксално да звучи, повечето работа на мощностите ѝ води до увеличаване на загубата, която стига 332 млн. лв. и вероятно е рекордна за производствена компания в корпоративната история на България (естествено, ако не броим НЕК). Причината за това е, че ТЕЦ "Марица-изток 2" има много големи разходи за CO2 емисии и колкото повече работи, толкова повече трябва да плаща. В случая за миналата година сумата е 363.3 млн. лв. и представлява 57% от общите приходи на дружеството, които през миналата година са били 636 млн. лева. А макар да изглеждат внушителни, плащанията за квоти ще стават все по-големи, тъй като цените им продължават да се увеличават.

Така натрупаната загуба вече е 605 млн. лв., а дълговете са над 864 млн. лева - основно към свързани лица. Също като при НЕК и тук текущите пасиви надвишават активите - в случая с близо 909 млн. лева. На този фон обаче няма никаква оптимизация на разходите за персонала, които за поредна година са над 110 млн. лв. Проблемът е, че в централата работят над 2400 души, или три пъти повече от тези в двата частни ТЕЦ-а в Маришкия басейн. Поддържането на толкова много служители е неоправдано и от гледна точка на производството - през миналата година са използвани малко над 70% от разполагаемия капацитет на енергоблоковете.

За да бъде спасена централата, БЕХ подготвя процедура за увеличение на капитала на дружеството, но това ще има само временен ефект. Показателно е, че заради скъпия си ток през 2019-а ТЕЦ "Марица-изток 2" за пръв път в историята си няма да работи за регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители, и ще разчита само на моментите, в които борсовите цени покриват разходите ѝ за производство. Това означава съществен спад на приходите, който ако не бъде съпътстван със съкращения на разходите за персонал, ще доведе до нова колосална загуба.

Държавно преливане

Съвсем различно е положението при АЕЦ "Козлодуй". Централата отчита рекордна нетна печалба от 163.5 млн. лв., която се дължи както на по-високите средни продажни цени на електроенергията, така и на факта, че АЕЦ-ът е увеличил присъствието си на свободния пазар за сметка на регулирания, където е пласирана само 16% от продукцията. На практика заради борсовата търговия общите приходи се увеличават с 20% и за пръв път ядрената централа достига приходи от над 1 млрд. лева - в случая 1.11 милиарда.

Доброто финансово състояние на АЕЦ-а позволява не само да се извършва необходимата ремонтна програма за удължаване живота на енергоблоковете, но на практика косвено позволява поддържането на ТЕЦ "Марица-изток 2". Това е така, защото АЕЦ "Козлодуй" е превела на БЕХ допълнителен дивидент от стари печалби от 220 млн. лв., извън задължителните по закон 56.6 млн. (които са половината от печалбата за 2017-а), а с парите енергийният холдинг е купил част от необходимите на ТЕЦ-а квоти CO2. Преливането на пари от едно държавно дружество към друго по принцип е забранено от ЕК и точно затова БЕХ оформя плащанията като дълг, за който сега иска разрешение от Брюксел да трансформира в капитал.

Освен от АЕЦ-а БЕХ е взел и допълнителни 110 млн. лв. дивидент от Електроенергийния системен оператор. Въпреки тези извънредни разходи по сметките на ядрената централа остават близо 240 млн. лева, а при ЕСО сумата е 323 млн. лева.

Отслабващата роля на ЕРП-тата

За поредна година електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" отчитат понижение на приходите. Негативната тенденция се дължи на по-малките количества електроенергия, продадена на клиенти по регулирани цени, заради все по-масовото излизане на бизнеса на свободния пазар. Наред с това през 2018 г. имаше и понижение в общата консумация на ток в страната с близо 3%.

Най-драстично е понижението на постъпленията при "Енерго-про продажби" - цели 39.6% - от 561 до 339 милиона. За това обаче има конкретно обяснение - нов счетоводен стандарт, който е в сила от 1 януари 2018 г. Дружеството вече не отчита приходи и разходи за мрежовите компоненти, които се префактурират към разпределителното дружество, както и за такса "Задължения към обществото", която се фактурира директно към фонда "Сигурност на електроенергийната система". "По този начин в отчетите на "Енерго-про Продажби" са показани само приходи и разходи от дейността", казват от дружеството.

По същата причина "ЧЕЗ Електро България" е направило преизчисление на данните за 2017-а, защото иначе понижението на постъпленията би било над 50%. След промяната има реален спад на приходите от 3.5%. При "ЕВН България Електроснабдяване" заради промените в Закона за енергетиката, изискващи нов начин на отчитане на такса "Задължения към обществото" от 1 юли 2018-а, спадът е малко над 10%.

Труден растеж при топлофикациите

За пръв път сред 30-те най-големи енергийни компании попадат три топлофикационни дружества - софийското, русенското и плевенското, като приходите и на трите се увеличават. Това може да е сигнал за повече потребители на тези услуги, но със сигурност е резултат от високите цени за комбинираното производство на електроенергия - т.нар. когенерации. Политиката на КЕВР през последните години е да задържа цените на парното ниски за сметка на тези за произведения ток, тъй като първите се плащат директно от потребителите на съответната топлофикация и промените им водят до социално напрежение, докато вторите се разпределят между всички ползватели на електроенергия, включително и бизнеса, чрез цената "Задължение към обществото".

Именно заради производството на ток "Топлофикация Русе" и "Топлофикация Плевен", които се свързват с Христо Ковачки, успяват да влязат в класацията - тази дейност формира от 50 до 78% от приходите им и съответно покрива (поне в голяма степен) загубите при топлоснабдяването.

На този фон финансовото състояние на общинската "Топлофикация София" продължава да се влошава за поредна година - въпреки че приходите ѝ растат с над 80 млн. лв. (21%), дружеството е на загуба 19.8 милиона.
Какво става при газа?

По-малко пренесени и потребени количества природен газ, но повече приходи отчитат двете държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" за 2018 г. Причината за това е същественото повишение на цените на газа - с близо 30% само в рамките на годината и с над 35% спрямо средната стойност за 2017-а.

В същото време финансовите резултати се влошават. Печалбата на преносния оператор "Булгартрансгаз" се понижава с 20% до малко над 47 млн. лв., а доставчикът "Булгаргаз" дори е на загуба от близо 32 млн. лева. Това не е продиктувано от пазарни проблеми, а от глобата от 150 млн. лв., която еврокомисията наложи на двете дружества и БЕХ по т.нар. газово дело. Така всяка от трите компании е записала като провизия по 50 милиона лева.

Частният оператор "Овергаз" също отчита силен ръст на оборота, който вече минава 200 млн. лв. Дружеството е постигнало и увеличение на печалбата с над 47% - до 24.5 милиона.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 5217 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 4451 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
Най-големите фармацевтични компании: Краят на двуцифрения ръст

Пазарът се забавя и увеличението на продажбите спада до 5% за година, а прогнозите и за 2019 г. са за едноцифрени темпове на растеж

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10