С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 авг 2019, 13:32, 4671 прочитания

Най-големите фармацевтични компании: Краят на двуцифрения ръст

Пазарът се забавя и увеличението на продажбите спада до 5% за година, а прогнозите и за 2019 г. са за едноцифрени темпове на растеж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • Фармацевтичният пазар се забавя и увеличението на продажбите спада до 5% за година.
  • При търговците маржовете на печалбата се движат в границите 1-5%, а при предприятията показателят е между 15 и 30%.
  • Прогнозите и за тази година са за умерен едноцифрен ръст.
4.8 млрд. лв. са приходите на 15-те най-големи фармацевтични компании в България.
Фармацевтичният пазар изглежда имунизиран срещу кризите, но не и срещу един вирус – изземването на печалбата от страна на държавата чрез регулация на цените на лекарствата и задължителните отстъпки, които здравната каса събира от производителите, ако искат тя да заплаща техните медикаменти. В резултат приходите и печалбите в сектора за пръв път от години имат по-бавен темп на растеж.

Двуцифреният ръст на продажбите в стойност в сектора от 11% през 2017 г. се свива наполовина и вече е 5%. Данните от класацията на "Капитал" се потвърждават и от анализите на международната компания, която следи сектора - IQVIA. Тя мери търговията с фармапродукти в България - за 2018 г. отчита ръст само 5.4%, един от най-ниските в последното десетилетие.


В секторното подреждане на "Капитал 100" участват както големите търговци на едро с лекарства, така и производителите и вносителите на медикаменти за хуманната и ветеринарната медицина. Съставът на топ 15 е абсолютно същият като година по-рано, т.е. няма ключови промени, пораствания или падения, има само малки размествания. По традиция големите ръстове в приходите са при производителите, те са и по-рентабилни. Докато при търговците маржовете се движат в границите 1-5%, при предприятията показателят е между 15 и 30%. Средната рентабилност на компаниите в класацията, повечето от които са търговци на едро с лекарства, пада леко от 8% предишната година на 6.55%.

Въпреки охлаждането секторът продължава да надскача граници на рекордните обороти – през изминалата година традиционният първи в класацията – дистрибуторът на лекарства "Софарма трейдинг", е увеличил продажбите си с 48 млн. лв. и е преминал границата от 700 млн. лв., следван от българското поделение на търговеца с медикаменти "Фьоникс".

Разместване и при най-големите



Лидер в класацията и през миналата година продължава да бъде "Софарма трейдинг", чиито резултати продължават да се вдигат в резултат и на разрастването на собствената верига от аптеки SOpharmacy и експанзията в Сърбия. Дистрибуторът през последните години се трансформира от основен доставчик на лекарства за болниците и аптеките в компания, която предлага цялостни решения в здравния сектор и разшири дейността си в преддистрибуцията, маркетинговите услуги, доставката на медицинска апаратура, софтуер за здравни заведения, обзавеждане на болници и в собствена верига аптеки. "Продължаващият вече 12 години ръст, който постигаме, се дължи на способността ни да формулираме и прилагаме успешна стратегия - от диверсифицирания ни бизнес модел до експанзията ни в региона – всички тези стратегически решения подсигуряват мащаба и динамичния растеж на "Софарма трейдинг", коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на компанията.

В България над 80% от доставките на лекарства се извършват от четири дистрибутора на медикаменти, които по традиция оглавяват и класацията на "Капитал" по обороти в сектора. През миналата година вторият в нея - европейският дистрибутор "Фьоникс", по данни на IQVIA е лидер в доставките на лекарства в България с 22% пазарен дял - същия, както и през 2017 г., и по подобие на "Софарма трейдинг" продажбите му са над 700 млн. лв. Компанията също има свой бранд - Betty, под който работят аптеки, собственост на фармацевти, които пък пазаруват основно от дистрибутора. През миналата година компанията за пръв път от последните около пет години е отбелязала и печалба.

"Ключова роля за пазарното ни развитие имаха настоящите и новите партньорства с фармацевтични производители. За поредна година компанията успя да отбележи ръст в продажбите, който е почти два пъти над средния на пазара. През изминалата 2018 г. "Фьоникс Фарма" увеличи пазарните си дялове в двата основни сегмента на фармацевтичния пазар - продажбите към аптеки и към болници", отбелязва Николай Колев, управляващ директор на компанията. Той допълва, че през миналата година са сключили нови ексклузивни договори с фармацевтични компании и са инвестирали в нова складова база за преддистрибуция.

2018 г., обаче не е толкова добра за другите два дистрибутора от лекарствената четворка - "Стинг" и "Фармнет". Въпреки че отново си връща третото място в конкуренция с "Фармнет", "Стинг" е с продажби с над 150 млн. лв. по-ниски от лидера, а "Фармнет", собственост на семейството на депутата Веселин Марешки, дори отстъпва четвъртото място в класацията на "Хювефарма" с индивидуалния й отчет. Дружеството продава продуктите на ветеринарните заводи "Биовет" в България и чужбина, както и на други фармапредприятия в чужбина, които са от групата на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

"Стинг" е дистрибутор, чиито основни клиенти са аптеките, собственост на магистър-фармацевти, а през "Фармнет" се снабдява основно веригата аптеки "Марешки". От компанията не намират годината за лоша и отбелязват, че през нея са започнали да се развиват активно и на болничния пазар, който доскоро не им е бил приоритетен. "Традиционно силно представяне имаме при лекарствата, отпускани по здравна каса, понеже основните ни клиенти са известни сред пациентите със своите изгодни цени и добро обслужване. След анализ на представянето ни през миналата година сме набелязали стъпки за по-добър резултат тази година", коментира Веселин Марешки-син от "Фармнет".

По-здрави заводи

И тази година по-високите ръстове в приходите и по-добрата рентабилност са при производителите. При тях минуси има в персонала. В производствените компании, които са основно за генерични лекарства - "Балканфарма" и "Софарма", има малки съкращения в екипите. За сметка на това дистрибуторите с изключение на "Фармнет" увеличават служителите си.

За разлика от предишната година, в която явно й се отразяваха преструктуриранията в собственика на глобално ниво – израелската "Тева", през изминалата година големият завод на "Актавис" - "Балканфарма Дупница", отново отбелязва ръст в продажбите.

Единственият производител на лекарства за хуманната медицина с български собственик - "Софарма", отбелязва спад в продажбите с 3%, но пък тази пазарна ситуация вече е преодоляна през първото тримесечие на тази година. "При 7% ръст в приходите (от 293 милиона през първо тримесечие на 2018 г. до 313 млн. лв. за същия период на 2019 г.) в резултат на оптимизация на дейността постигаме 12% ръст в печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) и 26% ръст в нетната печалба", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма".

В края на тази година "Хювефарма", основният акционер в "Биовет", ще завърши проекта си за близо 300 млн. лв. за изграждане на нови производствени мощности на площадките си в Пещера и Разград, които ще му позволят да удвои производството си. Проектът беше финансиран със 100 млн. евро по плана "Юнкер".

Базираната в Румъния "Ромфарм", която изнася произведената си там продукция през българския си търговец на едро, отбелязва рязък спад с над 30% в продажбите, но пък за сметка на това печалбата и рентабилността й продължават да бъдат най-високите във фармацевтичния сектор.

Шарено при вноса

През миналата година българското дружество на швейцарския концерн Roche измества от десетата позиция "Актавис" (търговското дружество на израелската "Тева") с увеличени продажби заради пускането на пазара на четири нови лекарства – три в областта на онкологията и едно за множествена склероза.

"Санофи" обясняват двуцифрения си ръст спрямо 2017 г. с придобиването на две компании, които им помагат да засилят позициите си в лечението на редки болести и допринасят за глобален ръст 30% през миналата година. Освен това компанията е предложила три нови медикамента за тежки заболявания, а дивизията й за лекарства без рецепта бележи 16% ръст на годишна база, отбелязва Лора Илчева, управляващ директор на "Санофи България".

Кирил Николчев, генерален мениджър на "АбВи България", отбелязва, че продължават да бъдат лидер в лечението на възпалителните автоимунни заболявания и хепатит С.
Рикошетът от регулациите

Класацията не представя един много важен показател за фармацевтичния пазар – изтеглянето от производство и внос на лекарства, които през последните три години по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата са били около 1500, или средно по 500 на година. Причината е липса на икономическа целесъобразност от операциите с тези медикаменти. За да бъдат плащани от НЗОК лекарствата им, производителите на медикаменти без аналог трябва да върнат на здравната каса минимум 10% от оборота си през годината. Така през 2018 г. компаниите са преотстъпили на касата 160 млн. лв., като се очаква през тази година тази стойност да достигне 190 млн. лв. Причината е, че здравната каса е определила минимален ръст в плащанията за лекарства и изисква компаниите да й възстановяват сумата, ако лекарите изпишат медикаменти на по-висока стойност. В същото време цените на генеричните лекарства продължават да намаляват заради конкуренцията, а и заради законовото изискване в България цените да са най-ниски в ЕС, независимо че е малък пазар. Освен това през последните три години цените на лекарствата без рецепта са замразени и производителите не могат да ги увеличават.

Всичко това не зависи от фармацевтичните компании, но логично се отразява върху печалбата им, върху възможностите им да инвестират в разширяване на дейността си в България и в персонала.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 5041 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 4378 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
Най-големите компании за храни и напитки: Малко по-богато меню

Повечето производители имат сравнително силна година, но без рекордни скокове

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма