С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 2 сеп 2019, 16:11, 4853 прочитания

Добруджанският търговец

"Фарм сенс" на Пламен Борисов вече е четвъртата по приходи компания в сектор земеделие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • "Фарм сенс" на Пламен Борисов вече е четвъртата по приходи компания в сектор земеделие с приходи над 283 млн. лв.
  • Фамилната група има шест зърнобази в Североизточна България с 200 хил. тона вместимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния, обработва 30-40 хил. дка земеделска земя.
  • Бизнесът зад граница расте, защото е изнесена повече продукция, което е станало възможно през банкови финансирания.
Българското земеделие през последните две десетилетия лесно може да се обобщи: производство на зърно. С него е засята по-голямата част от обработваемата земя, там са милиардните евросубсидии и износът. На корпоративно ниво агросекторът показва същото - почти 100% от най-големите фирми в земеделието са или търговци, или производители на зърнена продукция. И докато отглеждащите зърно и притежаващите земята са все с български корени, при изкупуването и износа има и големи международни компании, макар и не много. Американският дует ADM и Cargill е с най-големи обороти, като през годините между тях се промъква и българската "Севан", която работи в Бургаския регион. На север, основно в региона на Добрич, работи новият четвърти - "Фарм сенс". Фамилната компания на Пламен Борисов вече има продажби за над 283 млн. лв., а за две години оборотът е скочил с цели 75%. Групата има дълга корпоративна история, започнати и приключили партньорства с две чужди компании и към днешна дата включва зърнобази в Североизточна България, клонове в няколко държави и продажби на различни пазари.

Бизнес веднага след промените


Пламен Борисов е познато лице в земеделския сектор. По образование е агроном и след социализма започва собствен бизнес - първо изнася плодове. Започва да търгува със зърно през 1991 г. - чрез дружеството "Дефко", а в продължение на 10 години до 2002 г. работи на българския пазар съвместно с швейцарската Dominion Grain, която на практика е един от първите международни търговци, стъпили в страната. През 2011 - 2013 г. международният гигант Glencore през две сделки придобива дялове в "Дефко", но впоследствие двамата партньори се разделят. "Заради несходство в характерите", казва Борисов. "Дефко" сега е обратно собственост на фамилията му. Синът на Борисов за кратко е зам.-министър на земеделието и евродепутат от ГЕРБ в началото на това десетилетие.

Днес семейството работи основно през дружеството "Фарм сенс". Компанията разполага с шест зърнобази в Североизточна България с 200 хил. тона вместимост, има клонове в Швейцария и Сингапур и офис в Румъния. През друго дружество обработва 30 - 40 хил. дка собствена и наета земеделска земя. В последната година приходите й растат с 27% до 283.8 млн. лв. За годината компанията има печалба 1.88 млн. лв., което също е ръст спрямо 2017 г., и постига рентабилност 0.7%.

Зад числата от финансовите отчети за 2018 г. стои търговия с 900 хил. тона зърно при около 700 хил. тона година по-рано. От тях около половината са продажби на пшеница, около 30% - на царевица, а останалите - ечемик, рапица и др. Зад нарастването на търгуваните количества от "Фарм сенс" през последните години стоят различни фактори, но един основен - работата с финансовите институции. "Започнахме да работим с банки в чужбина, основно в Швейцария, което даде един тласък да се развиваме", казва Борисов, допълвайки, че като цяло търговията със зърно е много тежка, защото изисква голям финансов ресурс за покупките, банките трудно финансират без обезпечение.



В момента основният износ е за Европа, а в последните две-три години се разширява и към нови пазари в Далечния изток, отправна точка за което е представителството на фирмата в Сингапур. "Много труден пазар е Далечния изток, той ни е слабо познат, ние също не сме познати там. Някои търговци са там от 200 години, а ние едва от две", разказва Борисов. По думите в един момент Индия е била много добър пазар, след това Китай, Индонезия и други и като цяло азиатският район е перспективен. А това се вижда и през данните - продажбите в Азия вече имат 15-20% дял във "Фарм сенс".

Компанията търгува и на Чикагската стокова борса, но според Борисов в малък обем и повече "за да опипаме почвата".

Откъде идва стоката

Основната част от стоките, които "Фарм сенс" търгува, са с български произход, а около 20-30% от зърното е закупено в Румъния, Сърбия, Унгария и други държави в региона. Според Борисов компанията изкупува зърно от производители, които са в цялата страна. "Имаме една група фермери, с които работим по-близко, и те са възприели нашата стратегия, създали сме си нещо като зърнен пул с производители и кооперации, на които даваме съвети и смятаме, че в дългосрочен план те са на по-добра печалба от отношенията си с нас", разказва той, допълвайки, че фермерите осигуряват определен обем от стоки на компанията, а тя от своя страна се опитва да им даде по-стабилни ценови нива. Неговите наблюдения са, че като цяло в българската търговия със зърно няма дългосрочни отношения, което е негатив. Вторият съществен проблем според него е, че българското зърно е най-скъпото в региона на Черноморския басейн.
Пламен Борисов влиза в частния земеделски бизнес веднага след промените. Сега изкупува основно пшеница, която изнася главно за Европа

Пламен Борисов влиза в частния земеделски бизнес веднага след промените. Сега изкупува основно пшеница, която изнася главно за Европа

Фотограф: Цветелина Белутова
Q&A
Пътищата са плачевни, а пристанищата - стари като музеи


Много зърнопроизводители пораснаха и се окрупниха покрай субсидиите за земеделие. Каква е тенденцията в момента?
- Този процес е застинал. Субсидиите като цяло са нож с две остриета - както каза един колега от Сърбия: "Докато ние се учихме да правим производство, вие се учихте да усвоявате субсидии." Всъщност българските фермери ползват парите от субсидиите, за да плащат рента. В Румъния се чудят как рентите в България са толкова високи и компаниите в сектора въобще съществуват и оцеляват. Ако там рентата е 25 лв. на декар, при нас в Добруджа е 80 - 100 лв. и повече. Това прави и българската продукция скъпа.

Колко по-скъпа е спрямо преките конкуренти?
- Нашата стока е най-скъпата, която се продава на пазара в Черноморския басейн, а това е най-големият извор на зърно в света. Ние имаме най-малкото и скъпо производство в най-големия извор. В световен мащаб нашето производство на пшеница е 0.4%. И сме скъпи, защото работим с много високи ренти, с европейски цени на препаратите, машините ни са западни и на високи цени, семената също се внасят, защото българските институти на практика бяха унищожени. Допреди години в България имаше 6-7 мултинационални компании и в търговията, но и част от тях си тръгнаха. Всичките им офиси сега са в Румъния, тук някои имат представителства. Мултинационалните компании загубиха интерес към българския пазар, те го неглижират, за тях е скъп и рисков.

Какво е мнението ви за инфраструктурата и логистиката в търговията със зърно?
- При пътищата имаме две магистрали, но ако се отиде в Добруджа и се видят междуселските пътища, през които се изнасят няколко милиона тона зърно, нещата са трагични. Ако се вземе примерно един зърнен район - Добруджа, Ямбол, Северозападна България, където и да е, той на практика е една индустриална зона. Но тази индустриална зона е в плачевно състояние, защото няма пътища, няма нищо, което да е направено. Производителите са купили машини, които струват милиони, имат компютри, технологии, един камион е половин милион, а ние ги дрънкаме по тези пътища. След това отиваме на пристанището във Варна, което повече прилича на музей на открито заради старата си техника. На терминалите в Русия, Украйна се товарят 27 хил. тона зърно за едно денонощие в кораб, а на нас ни трябват осем дни за това количество. Частните пристанища в Балчик и Бургас са в по-добро състояние.

Какви са очакванията ви за предстоящата реколта през 2019 г.?
- Има много остатъчни количества от последната реколта. 2018 г. беше една нормална и добра година, но доста от производителите решиха да изчакат по-добри цени или нещо друго и има едно отлагане в продажбите. Така че новата реколта ще срещне по-висок преходен остатък. През април и май имаше притеснения за засушаване, но до голяма степен нещата са компенсирани с падналите впоследствие валежи, есента също на места имаше затруднения при засяването, но очакванията са добри. Глобално смятам, че цените няма да са по-лоши от миналата година, ще има може би запазване на цените, дай боже, и по-добри. Но нещата в този тип търговия са като скачени съдове: или имаш висок добив, или високи цени.

Какви са прогнозите ви за вашата фирма и зърнения пазар в България за следващите пет години?
- Всеки си решава сам как ще се развива, аз имам определени виждания, които не бих искал да съобщавам. Като цяло за бранша мога да кажа, че няма светло бъдеще. Допреди няколко години имаше един сериозен ръст, възраждане на земеделието, някои станаха големи, други според мен дори прекалено големи. Но вече започнаха да буксуват. Като цяло липсва дългосрочна визия, за да се случват нещата.

K100: Най-големите компании в България

Текстът е част от К100 - класацията на най-големите компании в България. Изданието представя и анализира данни от финансовите отчети на над 300 дружества и очертава развитието на корпоративния сектор през изминалата година.

В изданието ще намерите:
Данни за фирми - приходи, печалби, рентабилност, сравнение с предходна година, прогнози за 2019
Анализи по сектори и интервюта
Класации - на най-големите 300 компании, ТОП 50 по ръст на приходите, Лидерите по сектори, Най-големите работодатели и още

Всички абонати Капитал PRO могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар 1 Търговците: Новите господари на електроенергийния пазар

Посредниците на борсовия пазар на ток се окрупняват и завземат все по-голяма част от финансовите потоци в бранша

16 сеп 2019, 3294 прочитания

Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони 4 Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Приходите на най-големите компании в сектора продължават да растат през 2018 г., но с по-умерени темпове

14 сеп 2019, 2854 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Класации" Затваряне
Най-големите компании за текстил и облекло: Мода в тъмна гама

Приходите на 20-те най-големи производители на дрехи и платове почти не растат.

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант