С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 май 2015, 12:55, 1384 прочитания

К50: Корпоративна безотговорност

Компаниите с добри управленски практики остават екзотика за капиталовия пазар

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Финансовите анализатори все по-трудно посочват компании с добро корпоративно управление.
Изненадващият фалит на Корпоративна търговска банка, чиито акции се търгуваха на фондова борса и която години наред представяше на инвеститорите, депозантите и широката общественост подробни и на пръв поглед безпроблемни данни за дейността и състоянието си, постави под съмнение не само качествата на финансовия надзор, но и начина, по който се управляват най-представителните за икономиката и борсата компании. Защото, когато той е базиран на коректност и откритост, проблемите могат да се засекат навреме и да се потърси решение. Но когато водещ е бил интересът на собственика и близки до него кръгове, при това преследван на всяка цена, това не се вписва в дефинициите за добро корпоративно управление. Такъв модел не може да е устойчив и когато се пропука, щетите поразяват в широк периметър. Крахът на КТБ дотук струва близо 4 млрд. лв. на данъкоплатците и случилото се с нея през 2014 година показва колко е нужно за всички бизнесът да се управлява съгласно установените добри корпоративни практики, при това не само на хартия.

Затова и в К50 всяка година "Капитал" търси тези най-отговорни към обществото компании на българския капиталов пазар, за да покаже, че има добри примери за следване. В тази задача помагат анализатори, брокери и портфолио мениджъри, които следят отблизо дейността на публичните компании. За съжаление за поредна година някои от тях се затрудняват да изброят и 10 имена, които заслужават да попаднат в класацията. Положителното е, че посочените от тях не за пръв път получават номинация, което показва, че нито финансовата криза, нито изобилието от лоши примери на пазара, са давали повод за неглижиране на добрия корпоративен фундамент. Нещо повече, същите тези компании са сред най-високо оценяваните от инвеститорите на борсата.


От друго измерение

След като години наред първото място в класацията беше запазено за "Монбат", през тази за пръв път лидер в топ 10 е "Адванс терафонд". Дружество е специализирано в бизнеса със земеделска земя и според собствените му данни към началото на 2015 година е в партньорство с над 500 000 собственици на имоти в страната. Освен че публикува на ежемесечна база детайлни бюлетини с резултатите от дейността си, то провежда и регулярни срещи с инвеститори и акционерите. Наред с тази проверена в годините прозрачност на управление "Адванс терафонд" има и последователна дивидентна политика - разбира се, причина за това е и статутът на дружеството АДСИЦ, което по закон е длъжно да разпределя поне 90% от печалбата си.

Равнопоставено третиране на акционерите, надеждност на предоставяната информация, дългосрочна визия за дейността, подкрепа за акциите чрез обратни изкупувания и дори предоставянето на регулярна информация и на английски език са качествата, отредили място в класацията на останалите участници в топ 10. Сред тях са машиностроителният "Стара планина холд" и негови дъщерни дружества, куриерската компания "Спиди", Българската фондова борса, фармацевтичният производител "Софарма". Извън десетката, но с добри отзиви от експертите и повече от една номинации бяха посочени курортният комплекс "Албена", "Агрия груп холдинг", ПИБ. Повечето са традиционни участници в класацията и макар това да говори достатъчно добре за тях, е притеснително, че примерът им не успява да зарази и други компании.



Без промяна

Не се наблюдава съществена динамика в качеството на корпоративното управление на българските публични компании, коментира Надежда Дафинкчиева от Първа финансово-брокерска къща (ПФБК). "Една голяма част от тях не могат по никакъв начин да бъдат квалифицирани като публични компании от глeдна точка на качество на корпоративното им управление и с трудност и неохота покриват дори базовите законодателни изисквания. Съществува и едно малцинство от дружества, които полагат необходимите усилия и имат добрата воля, както за да спазват формалните критерии за добро корпоративно управление", смята експертът. Според нея, когато има засилване на инвеститорския интерес към БФБ под формата на по-висока ликвидност и борсата отново се превърне в място, на което компаниите да набират финансов ресурс, тогава и самите дружества ще осъзнаят, че доброто корпоративно управление е нещо повече от регулаторно изискване и има реална финансова стойност за тях.

Възможна крачка към промяна в позитивна посока би било, ако правилата важат еднакво за всички, е мнението на Красимира Паунина, портфолио мениджър на "Селект асет мениджмънт". Тя обръща внимание върху случаите, в които не се отправя търгово предложение за изкупуване на акции на миноритарните акционери при промяна в контрола на дадено дружество.

Критичен към равнището на корпоративно управление е и Бончо Иванов, портфолио мениджър на "ОББ асет мениджмънт". "Не трябва да крием, а да кажем истината, средното ниво на корпоративно управление на публичните компании в България не е особено високо. В България няма изцяло чисто мениджърски компании, а това е проблем", посочва специалистът. Според наблюденията му през последната година тези компании, които желаят да са публични, градивно подобряват корпоративните си практики. "При такава ситуация компанията няма да има проблеми да се финансира на по-добри нива, особено в текущата ситуация на "евтини" пари, и да осъзнае, че капиталовия пазар се нарича точно така, защото тя може да намери ресурса за бъдещото си развитие именно от там", добавя Иванов.

От финансова група "Капман" смятат, че след поредицата от трусове, които съпътстваха българския капиталов пазар в предходните години, корпоративното управление на публичните компании е по-скоро без особена промяна, макар да има малки изключения. Според анализаторите е необходимо самите инвеститорите да показват по-активна позиция към компаниите с добро управление. В допълнение Ангел Димитров от "Юг маркет" посочва, че бизнесите, които имат желание да следват примера на първенците, не оставят незабелязани. Анализаторите на "Елана" допълват, че най-видимо подобрение показват дружествата, които навлизат на пазара, а не вече утвърдените компании. Това отбелязва и Владислав Панев от "Скай управление на активи", който намира за положително, че "някогашните мастодонти на БФБ, чието ноу-хау е например да правят добри сделки с държавата, постепенно отстъпват позиции. Процесът е много бавен, но все пак поне има движение в тази посока", посочва Панев.

Каквато ни е държавата...

Традиционен експерт, до който "Капитал" се допитва в класацията, е финансистът Петко Вълков от "Конкорд асет мениджмънт". "От участието си в анкетата през годините мога да споделя, че всяка година ми е все по-трудно да завърша списъка с десетте най-добри компании. Българските публични компании лесно приемат кодекса за корпоративно управление, но имам съмнение, че се сещат да го препрочитат", казва той в тазгодишното издание на класацията. Още по-остра в оценките си е Камелия Лазарова от "Карол", която обръща внимание върху изобилието от лоши практики като тази в КТБ. " Както знаем, отчетите на КТБ показваха повече от перфектно състояние на бизнеса й, с коефициенти за рентабилност, качество на кредитния портфейл и др., които бяха несъпоставимо по-добри от средното за сектора. И ако за финансовите анализатори too good to be true е опасна диагноза и дава сигнал за тревога, огромната част от индивидуалните инвеститори, депозантите и широката общественост бяха подведени от публичната информация за банката и това доведе до преки загуби както за тях, така и за данъкоплатците. Фактът, че оповестяваната от банката публична информация е била силно подвеждаща, говори не само за лошо корпоративно управление, но и за слаб и избирателен контрол от страна на надзорните органи", коментира Лазарова. Ето защо тя очаква инвеститорите да стават все по-критични към качеството на информацията, която разпространяват публичните дружества, към бизнес практиките, които прилагат, но също така и към надзорните, законодателните и правораздавателните практики в страната.

"През последната година стъпките за подобряване на корпоративното управление бяха единични, но за сметка на това видяхме редица стъпки от страна на държавното управление и съдебната система, които влошиха допълнително бизнес средата и подрониха още повече доверието към страната", посочва още Камелия Лазарова, с което напомня, че доброто корпоративно управление и доброто държавно управление могат да вървят само ръка за ръка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Критерии

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2016 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

1 юли 2017, 572 прочитания

K50: Най-добрите компании на борсата в България за 2015 година K50: Най-добрите компании на борсата в България за 2015 година

Капитал 50 е класация на най-добрите компании на Българската борса. Критериите, които са приложени в методологията на класацията са приходи, ръст на приходите, пазарна капитализация, ликвидност и марж на пезалбата. Данните са взети от консолидираните отчети на дружествата. Броят на сделките и пазарните капитализации са предоставени от БФБ.

5 апр 2016, 531 прочитания


 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К50" Затваряне
К50: Инвестиции и продажба на активи повишават маржовете

Раздяла с дъщерни дружества изведе напред "Златен лев холдинг", а "Мел инвест холдинг" разчита на дивиденти

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10