И корабът пътува
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И корабът пътува

И корабът пътува

Матю Нийл, "Английски пасажери", пр. Росица Тодорова, ИК Сиела", С., 2013

Бойко Пенчев
2044 прочитания

Средата на XIX век, платноходен кораб в Южните морета с учени глави на борда, теории за превъзходството на някои раси над други на фона на изтребването на островните племена, диваци, разказващи на благородно тромав идиоматичен език… Напомня за две от частите на "Атлас на облаците" на Дейвид Мичъл, но всъщност става дума за "Английски пасажери" на Матю Нийл – роман, излязъл 4 години преди този на Мичъл. "Английски пасажери" няма повествователната изобретателност и езиковата виртуозност на "Атлас на облаците", но пък много по-малко се губи при превода. (Добра работа на Росица Тодорова, която е трябвало да се справи с гласовете на над 20 разказвачи.) Другата разлика е, че едва ли някога ще гледаме "Пасажерите…" на филм, защото в него няма и грам любовна история, която да подлъже продуцента да развърже кесията.

"Английски пасажери" е книга, която по прекрасен начин напомня някои базови изисквания към романа – първо, добрият романист прави така, че читателят да не заспива, докато чете, и второ – романът трябва да ни заинтригува с неща, оказващи се интересни, въпреки че прекрасно сме си живели и без да знаем нищо за тях. Модерният роман умее да подхранва онова любопитство, което ни кара да разлистим книгата, стояща на рафта ДО онази, която сме търсели, или да четем в речника значението на думата НАД или ПОД онази, която ни трябва.

Романът на Матю Нийл е мозайка от гласове – редуват се разказите както на главните герои, така и на туземци, губернатори и губернаторши, каторжници, неосъзнато влюбени в чужд мъж бакалки… Действието тече в две сюжетни линии, които накрая се събират. Първата започва през 1857 г. и проследява експедицията на пастора Джефри Уилсън, който смята, че Райската градина се е намирала не къде да е, а на остров Тасмания, и той е призван да я открие. Експедицията включва още двама чешити – млад заплес ботаник и доктор, който тайно събира черепи, за да аргументира изследването си върху човешките раси. Пасторът и спътниците му наемат кораба "Искреност" да ги закара до Тасмания, без да подозират, че замисълът на капитан Илям Куилян Кюли и неговия екипаж, всичките от остров Ман, е да ги баламосват, докато намерят къде да продадат контрабандния си товар. Контрабандистите се оказват абсолютни маркототевци и контрастът между техните начинания и възвишените амбиции на англичаните дава основната свежест на романа. В крайна сметка комичните и драматични перипетии поставят под въпрос понятието човечност и не е изненадващо, че истинските му носители се оказват не пасторът и докторът, нито пък разните губернатори и управители на лагери за временно настаняване, а тъкмо капитан Кюли и неговите манци.

Втората сюжетна линия, която тече паралелно на първата, започва със събития, случили се около тридесет години по-рано и разказва за унищожаването на коренното население на Тасмания при колонизацията на острова от британците. Основният разказвач и център на историята е Пийвей – син на туземка и бял насилник. Пийвей през целия си живот ще се опитва да спечели уважението на майка си и ще търси начин да си "върне" на белите за всичко, което са причинили на народа му, а накрая съдбата го отвежда тъкмо при търсачите на Райската градина.

Осемдесет процента от "сериозната", обърната към образованата и претенциозна публика литература на Запад се занимава с чувството за вина – вината на белите, на мъжете, на средната класа, въобще на "победителите" в житейската история. (Масовата литература пък продава на неуспелите чувството за илюзорна идентификация с "победителите".) Би било крайно несправедливо обаче да класифицираме "Английски пасажери" като поредното четиво, чоплещо британския колониален комплекс. На пръв поглед романът е като илюстрация на прочутата мисъл на Валтер Бенямин, че "няма свидетелство за цивилизация, който да не е в същото време и свидетелство за варварство". От плоското левичарство обаче го спасява смехът. Матю Нийл иронизира ключовите елементи на Западната цивилизация – религията, науката, изкуството на управлението, всички те оказали се маски на насилието… Внимателното четене на "Английски пасажери" обаче показва, че злото не е в цивилизацията сама по себе си, а в чувството за превъзходство, в тесногръдата убеденост в собствената правота. Технологичният напредък и военната мощ подсилват това чувство, но на него не са чужди и туземните ловци-събирачи от Тасмания… Всеки един от разказвачите в романа е убеден в правотата си и гледа на другите с пренебрежение или снизхождение. Ходът на действието и погледът на другите обаче неизменно разобличава всяко самомнение и така книгата се превръща в един многогласен ироничен коментар към максимата "Прав съм, защото аз смятам така". Максима, която е вкоренена в психологията и на общества, които не са имали колониална история.

Матю Нийл, "Английски пасажери", пр. Росица Тодорова, ИК Сиела", С., 2013

Средата на XIX век, платноходен кораб в Южните морета с учени глави на борда, теории за превъзходството на някои раси над други на фона на изтребването на островните племена, диваци, разказващи на благородно тромав идиоматичен език… Напомня за две от частите на "Атлас на облаците" на Дейвид Мичъл, но всъщност става дума за "Английски пасажери" на Матю Нийл – роман, излязъл 4 години преди този на Мичъл. "Английски пасажери" няма повествователната изобретателност и езиковата виртуозност на "Атлас на облаците", но пък много по-малко се губи при превода. (Добра работа на Росица Тодорова, която е трябвало да се справи с гласовете на над 20 разказвачи.) Другата разлика е, че едва ли някога ще гледаме "Пасажерите…" на филм, защото в него няма и грам любовна история, която да подлъже продуцента да развърже кесията.

"Английски пасажери" е книга, която по прекрасен начин напомня някои базови изисквания към романа – първо, добрият романист прави така, че читателят да не заспива, докато чете, и второ – романът трябва да ни заинтригува с неща, оказващи се интересни, въпреки че прекрасно сме си живели и без да знаем нищо за тях. Модерният роман умее да подхранва онова любопитство, което ни кара да разлистим книгата, стояща на рафта ДО онази, която сме търсели, или да четем в речника значението на думата НАД или ПОД онази, която ни трябва.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK