С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light

5 авг 2016, 14:15, 2618 прочитания

Истински реалист

На Comic-Con 2016 в Сан Диего с израелския художник Асаф Ханука, който рисува комикси по текстовете на Етгар Керет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

За всеки фен на комиксите Comic Con – най-големият форум за комикси в света, провеждан всяко лято в Сан Диего, е истински празник. Там той може да купи екшън фигури и всякакви предмети, свързани с комиксите, с намаление, да присъства на маскарадни шествия, да си общува с други вманиачени по комиксите момчета и момичета на всички възрасти, да участва в различни събития, на които да научи пръв за неочаквани детайли от кухнята на любимите поредици, но най-важното – да се срещне с любимите си автори и да вземе автограф от тях.

Целият този екшън се случва във време, когато феновете на комикса преживяват истински драматични за тях промени. От Marvel съобщават, че Тони Старк e освободен от ролята на Железния човек и ще бъде заменен от Рири Уилямс – 15-годишно афроамериканско момиче. Или че човешкото алтер его на Хълк – Брус Банър – умира в поредния епизод на Civil War II.


Целите на филмовите и комикс гиганти са ясни – да достигнат до по-широка публика, понякога дори и с цената на рани в душите на верните фенове. В същото време политици като Джъстин Трюдо се появяват на кориците на комикси.

В Сан Диего се връчват и наградите на името на Уил Айзнър – най-престижните отличия за постижения в областта на комикса в различните му жанрове, автори и географски посоки. Тази година албумът на един израелски автор спечели наградата за най-добра адаптация на международен комикс в САЩ. Призът беше присъден за "Реалистът" – история с продължение в три тома, преведена на шест езика. За художника Асаф Ханука това е втора номинация, тъй като още през 2007 г. графичната му новела "Пицария камикадзе" по текст на познатия у нас Етгар Керет ("Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог", "Момичето на хладилника" и др.) беше номинирана за един от "айзнърите" и също беше преведена на френски, английски и испански.

Илюстрация





Разговарям с автора, който живее със семейството си в Тел Авив. Комуникацията ни включва телефонна връзка, бавен интернет, разговор на смесица от английски и иврит, който възпроизвеждам веднага на български, за да не загубя синкопите на разговора с неизбежните отклонения от въпросите с този интересен художник и отначало скептичен събеседник.

Наградата "Уил Айзнър" за чуждестранен албум беше присъдена на албума на Асаф, публикуван първо на иврит като комикс с продължение в неделното издание "Калкалист", а после издаден на френски във формата на класическия за Европа комикс албум в няколко части. Френските критици се самоуспокоиха, че това не е лоша компенсация за слабото присъствие на френско-белгийската школа на големия форум в Сан Диего. Опитвам се да разбера доколко изкуството на комикса с френски акцент е определил стила на Асаф Ханука, отношението му към комикс разказа, към играта на думи и иронията. Авторът потвърждава това, което съм усетил – въпреки че албумът му получава наградата като френскоезичен, той отразява живота му и живота на близките му в живия Тел Авив.

Детството на Асаф е белязано с истории за супергерои, преди това с американски комикси за деца, но когато решава да учи във Франция, разбира, че европейският комикс, с алегоричното и по-литературно отношение към разказа, към живата рисунка с изящна линия, е по-близо до неговото светоусещане.

Асаф има брат близнак – Томер, който работи в близки територии на визуалното. Двамата са неразделни през цялото си детство, приличат си не само физически, но и в игрите, в желанията, във вкусовете. След няколко съвместни младежки проекта те се разделят точно в годините, в които се формира светогледът и се оформя индивидуалният стил. Но това не е резултат на някакво специално взето решение. Остават много близки, без непременно да са един до друг през цялото време.

В биографията на Асаф неизменно анимационният "Танц с Башир" (с номинация за "Оскар") е определян като едно от неговите най-важни постижения в областта на сториборда и рисунката за анимационен филм, базиран на документални събития. Там работи също с Томер, защото разказите за тъмните села в Ливан, планините и опасностите по време на истинските военни действия за двамата братя винаги са по-силни от всякаква литература или чужди разкази.

На последния фестивал на комикса в Ангулем стана ясно, че художниците на комикси в Европа получават прекалено малко заплащане, за да могат да се издържат от това. Питам се как професионален художник като Асаф успява се вмести в семейния бюджет. "Преподавам от няколко години на студенти, които се интересуват от илюстрация и комикс. Освен това рисувам и илюстрации по поръчка за различни издания. Но основното ми занимание е седмичната страница за списанието, което е част от "Йедиот ахронот" (в превод "последни новини") – най-големият всекидневник в Израел."

Илюстрация



За Асаф изучаването на стилистиката на комикса е задължителна за всеки, които се занимава с някакъв вид визуален разказ. Тя ще му помогне да изрази емоции, да обрисува герои в различни ситуации, защото добрият разказ е основа на много изкуства.

Той споделя реалния живот с партньор – съпруга, която също е художник-илюстратор. "Всъщност това, че жена ми е художник, само ми помага. Преди да изпратя новата си страница за изданието "Калкалист", тя минава през нейната критична оценка. Ние сме наясно, че е по-лесно да разделяш бита си с разбиращ партньор, и това засега работи много успешно у дома."

През последните години в Израел може да се говори за специфична комикс школа. "В израелското отношение към комикса има свобода и липса на всякакви жанрови и стилистични ограничения. Художниците използват елементи от супергеройски комикси, графична новела, освен това преминават свободно от комичен в реалистичен стил." Те бързо сменят фокуса, пригаждат се към обществото, в което, от една страна, Тел Авив е град "без почивка", както гласи девизът му, а от друга страна – Израел е в постоянно състояние на обявена и необявена война.

Сещам се за една страница от "Реалистът", в която лирическият герой се грижи за две деца, докато съпругата пътува за Лондон, а той я заблуждава, че всичко у дома е под контрол, докато всъщност се справя на ръба на възможностите си. "Да, това е история, също взета от реалния ми живот. По принцип не мога да рисувам нещо, което не съм преживял. Разбира се, намирам в преживяното от мен универсалното, но то винаги се е случило и е минало през мен като емоция." Асаф борави еднакво добре с аналогови и с дигитални инструменти за рисуване. Не следи всичко, което се случва в мрежата, но се радва, когато попадне на интересни художници на уеб комикси например.

Не страни от социалните мрежи – те са и в обсега на сюжетите му, посветени на лирически герой, който е огледало на такава динамична публика като израелците. Харесването в социалните мрежи за него известно време е като наркотик, после му омръзва. Сега се отнася по-спокойно към харесването или нехаресването с помощта на бутона Like. "Да те познават и да виждат това, което правиш, е важно. Но не е нужно да си постоянен свидетел на безкритичното ти харесване в бързите медии."

Антон Стайков e специалист в изкуството на комикса и е живял 13 години в Израел. Автор на "Кратка история на българския комикс", Кибеа, 2013 ("Христо Г. Данов" за изкуство на книгата) и съавтор на "Българският буквар. 200 години в първи клас", "Просвета", 2015 (Номинирана за "Христо Г. Данов", 2015, носител на наградата на АБК "Златен лъв", 2015, Носител на A’ Design Award, Como, 2016).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Tarnovo Contemporary Tarnovo Contemporary

Норвежкият художник Ларс Нордби и мисията му да внесе повече от духа на съвременното изкуство в града

16 ное 2019, 1372 прочитания

Тази карта ми излезе златна 1 Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

15 ное 2019, 5001 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К3: Моят капитал" Затваряне
Танцувай със София

Все повече публични места в столицата стават импровизирана сцена за различни музикални стилове

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10