Истински реалист
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Истински реалист

Истински реалист

На Comic-Con 2016 в Сан Диего с израелския художник Асаф Ханука, който рисува комикси по текстовете на Етгар Керет

2872 прочитания

© Асаф Ханука


За всеки фен на комиксите Comic Con – най-големият форум за комикси в света, провеждан всяко лято в Сан Диего, е истински празник. Там той може да купи екшън фигури и всякакви предмети, свързани с комиксите, с намаление, да присъства на маскарадни шествия, да си общува с други вманиачени по комиксите момчета и момичета на всички възрасти, да участва в различни събития, на които да научи пръв за неочаквани детайли от кухнята на любимите поредици, но най-важното – да се срещне с любимите си автори и да вземе автограф от тях.

Целият този екшън се случва във време, когато феновете на комикса преживяват истински драматични за тях промени. От Marvel съобщават, че Тони Старк e освободен от ролята на Железния човек и ще бъде заменен от Рири Уилямс – 15-годишно афроамериканско момиче. Или че човешкото алтер его на Хълк – Брус Банър – умира в поредния епизод на Civil War II.

Целите на филмовите и комикс гиганти са ясни – да достигнат до по-широка публика, понякога дори и с цената на рани в душите на верните фенове. В същото време политици като Джъстин Трюдо се появяват на кориците на комикси.

В Сан Диего се връчват и наградите на името на Уил Айзнър – най-престижните отличия за постижения в областта на комикса в различните му жанрове, автори и географски посоки. Тази година албумът на един израелски автор спечели наградата за най-добра адаптация на международен комикс в САЩ. Призът беше присъден за "Реалистът" – история с продължение в три тома, преведена на шест езика. За художника Асаф Ханука това е втора номинация, тъй като още през 2007 г. графичната му новела "Пицария камикадзе" по текст на познатия у нас Етгар Керет ("Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог", "Момичето на хладилника" и др.) беше номинирана за един от "айзнърите" и също беше преведена на френски, английски и испански.

Автор: Асаф Ханука

Разговарям с автора, който живее със семейството си в Тел Авив. Комуникацията ни включва телефонна връзка, бавен интернет, разговор на смесица от английски и иврит, който възпроизвеждам веднага на български, за да не загубя синкопите на разговора с неизбежните отклонения от въпросите с този интересен художник и отначало скептичен събеседник.

Наградата "Уил Айзнър" за чуждестранен албум беше присъдена на албума на Асаф, публикуван първо на иврит като комикс с продължение в неделното издание "Калкалист", а после издаден на френски във формата на класическия за Европа комикс албум в няколко части. Френските критици се самоуспокоиха, че това не е лоша компенсация за слабото присъствие на френско-белгийската школа на големия форум в Сан Диего. Опитвам се да разбера доколко изкуството на комикса с френски акцент е определил стила на Асаф Ханука, отношението му към комикс разказа, към играта на думи и иронията. Авторът потвърждава това, което съм усетил – въпреки че албумът му получава наградата като френскоезичен, той отразява живота му и живота на близките му в живия Тел Авив.

Детството на Асаф е белязано с истории за супергерои, преди това с американски комикси за деца, но когато решава да учи във Франция, разбира, че европейският комикс, с алегоричното и по-литературно отношение към разказа, към живата рисунка с изящна линия, е по-близо до неговото светоусещане.

Асаф има брат близнак – Томер, който работи в близки територии на визуалното. Двамата са неразделни през цялото си детство, приличат си не само физически, но и в игрите, в желанията, във вкусовете. След няколко съвместни младежки проекта те се разделят точно в годините, в които се формира светогледът и се оформя индивидуалният стил. Но това не е резултат на някакво специално взето решение. Остават много близки, без непременно да са един до друг през цялото време.

В биографията на Асаф неизменно анимационният "Танц с Башир" (с номинация за "Оскар") е определян като едно от неговите най-важни постижения в областта на сториборда и рисунката за анимационен филм, базиран на документални събития. Там работи също с Томер, защото разказите за тъмните села в Ливан, планините и опасностите по време на истинските военни действия за двамата братя винаги са по-силни от всякаква литература или чужди разкази.

На последния фестивал на комикса в Ангулем стана ясно, че художниците на комикси в Европа получават прекалено малко заплащане, за да могат да се издържат от това. Питам се как професионален художник като Асаф успява се вмести в семейния бюджет. "Преподавам от няколко години на студенти, които се интересуват от илюстрация и комикс. Освен това рисувам и илюстрации по поръчка за различни издания. Но основното ми занимание е седмичната страница за списанието, което е част от "Йедиот ахронот" (в превод "последни новини") – най-големият всекидневник в Израел."

Автор: Асаф Ханука

За Асаф изучаването на стилистиката на комикса е задължителна за всеки, които се занимава с някакъв вид визуален разказ. Тя ще му помогне да изрази емоции, да обрисува герои в различни ситуации, защото добрият разказ е основа на много изкуства.

Той споделя реалния живот с партньор – съпруга, която също е художник-илюстратор. "Всъщност това, че жена ми е художник, само ми помага. Преди да изпратя новата си страница за изданието "Калкалист", тя минава през нейната критична оценка. Ние сме наясно, че е по-лесно да разделяш бита си с разбиращ партньор, и това засега работи много успешно у дома."

През последните години в Израел може да се говори за специфична комикс школа. "В израелското отношение към комикса има свобода и липса на всякакви жанрови и стилистични ограничения. Художниците използват елементи от супергеройски комикси, графична новела, освен това преминават свободно от комичен в реалистичен стил." Те бързо сменят фокуса, пригаждат се към обществото, в което, от една страна, Тел Авив е град "без почивка", както гласи девизът му, а от друга страна – Израел е в постоянно състояние на обявена и необявена война.

Сещам се за една страница от "Реалистът", в която лирическият герой се грижи за две деца, докато съпругата пътува за Лондон, а той я заблуждава, че всичко у дома е под контрол, докато всъщност се справя на ръба на възможностите си. "Да, това е история, също взета от реалния ми живот. По принцип не мога да рисувам нещо, което не съм преживял. Разбира се, намирам в преживяното от мен универсалното, но то винаги се е случило и е минало през мен като емоция." Асаф борави еднакво добре с аналогови и с дигитални инструменти за рисуване. Не следи всичко, което се случва в мрежата, но се радва, когато попадне на интересни художници на уеб комикси например.

Не страни от социалните мрежи – те са и в обсега на сюжетите му, посветени на лирически герой, който е огледало на такава динамична публика като израелците. Харесването в социалните мрежи за него известно време е като наркотик, после му омръзва. Сега се отнася по-спокойно към харесването или нехаресването с помощта на бутона Like. "Да те познават и да виждат това, което правиш, е важно. Но не е нужно да си постоянен свидетел на безкритичното ти харесване в бързите медии."

Антон Стайков e специалист в изкуството на комикса и е живял 13 години в Израел. Автор на "Кратка история на българския комикс", Кибеа, 2013 ("Христо Г. Данов" за изкуство на книгата) и съавтор на "Българският буквар. 200 години в първи клас", "Просвета", 2015 (Номинирана за "Христо Г. Данов", 2015, носител на наградата на АБК "Златен лъв", 2015, Носител на A’ Design Award, Como, 2016).

За всеки фен на комиксите Comic Con – най-големият форум за комикси в света, провеждан всяко лято в Сан Диего, е истински празник. Там той може да купи екшън фигури и всякакви предмети, свързани с комиксите, с намаление, да присъства на маскарадни шествия, да си общува с други вманиачени по комиксите момчета и момичета на всички възрасти, да участва в различни събития, на които да научи пръв за неочаквани детайли от кухнята на любимите поредици, но най-важното – да се срещне с любимите си автори и да вземе автограф от тях.

Целият този екшън се случва във време, когато феновете на комикса преживяват истински драматични за тях промени. От Marvel съобщават, че Тони Старк e освободен от ролята на Железния човек и ще бъде заменен от Рири Уилямс – 15-годишно афроамериканско момиче. Или че човешкото алтер его на Хълк – Брус Банър – умира в поредния епизод на Civil War II.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK